Храните, които ни пристрастяват
Всеки от нас има обичани храни, които като че ли можем да ядем непрекъснато, без да ни омръзнат. Но има и други, които безусловно ни пристрастяват. Не можем да спрем да ги ядем, както не можем да спрем цигарите да вземем за пример. На какво се дължи това?
Наистина можем да се пристрастим към храна. И повода за това е отговорът на мозъка ни. Храните, които провокират взаимозависимост, ни нападат непосредствено в центъра на удоволствието . Оттам се провокира освобождението на повече допамин и ставаме ненаситни, желаеме още и още...
Този резултат е най-забележим при храните с високо наличие на захар, сол или мазнини . Така че не е огромна изненада, че не можем да оставим огромния пакет с чипс, до момента в който не изядем и последното късче.
Сирене
Сирената постоянно намират място на масата и макар че не са там за наяждане, си хапваме повече, в сравнение с би трябвало. Въпреки че на пръв взор ни наподобяват изцяло безобидни, сирената и кашкавалите съдържат освен мазнини и холестерол, само че и едно много забавно вещество.
То се назовава казоморфин и се отделя в организма, когато казеинът от млечните артикули се разгради. Той работи на мозъка ни аналогично на наркотичното вещество морфин, както подсказва името му.
Затова безусловно можем да се пристрастим към млечните артикули , в които наличието на казоморфин е по-голямо, в сравнение с в прясното мляко. Това вещество е повода и доста хора, които желаят да станат вегани, да изпитват огромна компликация с ограничението на сиренето и кашкавала.
Чипс
Тук спадат и всички други солени изкушения, като тортила чипс, претцели и други сходни. В тях солта е в големи количества, само че не тя е отговорна да не можем да спрем да ги ядем. Нямаме съответно вещество, пораждащо пристрастяване, само че тази роля извършват простите въглехидрати при своето разграждане.
При това разграждането се освобождава бързо глюкоза, кръвната захар се покачва и получаваме прилив на сила. Но тази сила се изразходва прекомерно бързо и напълно скоро откакто сме хапнали чипс имаме потребност от още и от него, и от подправената сила.
Пържени картофи
Хрупкави, топли и солени - това е съвършената композиция, която ще ни накара да се пристрастим към тях. Съдържанието на мазнини задейства рецептори в устната празнина, които изпращат сигнал към мозъка, че желаеме да си хапнем още. И още, и още...
Газирани питиета
При тях количеството захар е доста повече, в сравнение с можем да си представим. Цялата тази захар подтиква освобождението на допамин , който ни кара да се усещаме добре. А кой не желае непрекъснато да се усеща добре?
Чай, кафе, шоколад и цинк – за по-добро здраве
Против оксидативния стрес
Шоколад
Тук едва ли ще има сюрпризирани. Консумацията на шоколад задейства същите центрове в мозъка, които сс подвластни на алкохола и някои опиати. Освен това, шоколадът подтиква производството на окситоцин, който ни кара да се усещаме щастливи.
Наистина можем да се пристрастим към храна. И повода за това е отговорът на мозъка ни. Храните, които провокират взаимозависимост, ни нападат непосредствено в центъра на удоволствието . Оттам се провокира освобождението на повече допамин и ставаме ненаситни, желаеме още и още...
Този резултат е най-забележим при храните с високо наличие на захар, сол или мазнини . Така че не е огромна изненада, че не можем да оставим огромния пакет с чипс, до момента в който не изядем и последното късче.
Сирене
Сирената постоянно намират място на масата и макар че не са там за наяждане, си хапваме повече, в сравнение с би трябвало. Въпреки че на пръв взор ни наподобяват изцяло безобидни, сирената и кашкавалите съдържат освен мазнини и холестерол, само че и едно много забавно вещество.
То се назовава казоморфин и се отделя в организма, когато казеинът от млечните артикули се разгради. Той работи на мозъка ни аналогично на наркотичното вещество морфин, както подсказва името му.
Затова безусловно можем да се пристрастим към млечните артикули , в които наличието на казоморфин е по-голямо, в сравнение с в прясното мляко. Това вещество е повода и доста хора, които желаят да станат вегани, да изпитват огромна компликация с ограничението на сиренето и кашкавала.
Чипс
Тук спадат и всички други солени изкушения, като тортила чипс, претцели и други сходни. В тях солта е в големи количества, само че не тя е отговорна да не можем да спрем да ги ядем. Нямаме съответно вещество, пораждащо пристрастяване, само че тази роля извършват простите въглехидрати при своето разграждане.
При това разграждането се освобождава бързо глюкоза, кръвната захар се покачва и получаваме прилив на сила. Но тази сила се изразходва прекомерно бързо и напълно скоро откакто сме хапнали чипс имаме потребност от още и от него, и от подправената сила.
Пържени картофи
Хрупкави, топли и солени - това е съвършената композиция, която ще ни накара да се пристрастим към тях. Съдържанието на мазнини задейства рецептори в устната празнина, които изпращат сигнал към мозъка, че желаеме да си хапнем още. И още, и още...
Газирани питиета
При тях количеството захар е доста повече, в сравнение с можем да си представим. Цялата тази захар подтиква освобождението на допамин , който ни кара да се усещаме добре. А кой не желае непрекъснато да се усеща добре?
Чай, кафе, шоколад и цинк – за по-добро здраве
Против оксидативния стрес
Шоколад
Тук едва ли ще има сюрпризирани. Консумацията на шоколад задейства същите центрове в мозъка, които сс подвластни на алкохола и някои опиати. Освен това, шоколадът подтиква производството на окситоцин, който ни кара да се усещаме щастливи.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ