Защо сме толкова добри във взимането на лоши решения?
Всеки ден взимаме голям брой решения под диктата на устрема към наслаждение. Правим неща, които ни карат да се усещаме добре или работим на несъмнено място, тъй като ни удовлетворява или тъй като се заплаща добре. Този опит оформя нашата вероятност към живота и ни оказва помощ да дефинираме нашата персона. Но в следствие от това точно проблеми с нашия блян към наслаждение стоят в основата на доста душевен разстройства, като да вземем за пример пристрастяване и меланхолия.
А самото наслаждение се провокира от освобождението на набор от невротрансмитери в доста области на мозъка. Един от тях е изключително значим и това е допаминът. Той “информира ” мозъка по кое време да чака някаква премия, градира тъкмо какъв брой мощна ще бъде премията и ни кара да търсим други неща и събития, които ще на накарат да получим още веднъж същото чувство. Той има и други значими функционалности, като волевото придвижване и когнитивната функционалност. При психологични болести като шизофрения се следи прекалено много освободен допамин, което предизвиква психотичните признаци. А при невродегенеративните болести като заболяването на Паркинсон, допаминовите кафези, които са виновни за двигателната съгласуваност, умират прибързано. А при понижаване на количеството обособен допамин с се следи незаинтересованост, меланхолия липса на мотивация и затваряне в себе си. И доста постоянно точно устрема да се реализира това положение, което е носило мощно възприятие на наслаждение, без значение от цената, която плащаме за него в действителния живот, дефинира огромен брой от неправилните ни решения.
Science Alert
