Всеки ден трансакции на стойност 3 трилиона долара се обработват

...
Всеки ден трансакции на стойност 3 трилиона долара се обработват
Коментари Харесай

Светът зависи от 60-годишен език за програмиране, който вече никой не знае

Всеки ден преводи на стойност 3 трилиона $ се обработват на език за програмиране, датиращ от 64-години, който към този момент съвсем никой не познава.

Той се назовава COBOL (Common Business Oriented Language), написа PC Magazine, и макар че множеството учебни заведения и университети са спрели да го преподават преди десетилетия, остава един от главните езици за програмиране на мейнфрейми, употребявани през днешния ден, изключително в промишлености като банковото дело, автомобилостроенето, застраховането, държавното ръководство, опазването на здравето и финансите. Според International Journal of Advanced Research in Science, Communication and Technology 43% от всички банкови системи към момента употребяват COBOL, който обработва тези 3 трилиона $ дневни транзакции, в това число 95% от всички действия на банкоматите в Съединени американски щати и 80% от всички персонални транзакции с кредитни карти.

Според интернет изданието казусът е, че доста малко хора се интересуват от проучването на COBOL в наши дни. Работата с него е тромава, изисква прекалено много писане, форматът на шифроване е претенциозен и негъвкав, а компилирането му лишава доста повече време, в сравнение с при конкурентните програмни езици. И защото към този момент никой не го учи, все по-трудно се намират програмисти, които могат да работят с целия този код и да го поддържат. Още повече, че доста от тези програмисти към този момент напущат пазара на труда и липсват техни заместници.

А това основава един голям проблем – фирмите би трябвало да поддържат и модернизират код, който е в основата на толкоз огромна част от света на бизнеса и финансите, само че няма задоволително квалифицирани експерти, които да правят тези актуализации.

Но от IBM считат, че този проблем може да бъде решен благодарение на изкуствения разсъдък.

Watson на помощ?

Подходът на IBM е много елементарен: Вместо да разчита извънредно на стеснен брой програмисти за решение на казуса, компанията построява генеративен помощник за код, задвижван от изкуствен интелект (watsonx), който оказва помощ да се преобразува целият този остарял прашен код на COBOL в по-модерен език, като по този метод икономисва на програмистите безчет часове препрограмиране. На извънредно банален език процесът е сходен на това да подадете есе, написано на британски език, на ChatGPT и да го помолите да преведе избрани параграфи на есперанто. Това разрешава на програмистите да вземат част от COBOL и да употребяват watsonx, с цел да го трансформират в Java. Но, несъмнено, на процедура това не е толкоз просто.

Вицепрезидентът по ръководство на продуктите на IBM, IT Automation, Кери Олсън, изяснява, че watsonx е изцяло решение, което включва многоетапен развой за осъществяване на този тип комплицирани задания за превод на код. След като IBM и клиентът имат задълбочено схващане за ландшафта на приложенията, потока от данни и съществуващите зависимости, " ние им оказваме помощ да рефакторират приложенията си ", споделя тя. " Тоест, да го разбием на по-малки елементи, които клиентът може изборно да модернизира от COBOL към Java. "

Скайла Лумис, вицепрезидент на IBM Z Software, прибавя: " Но не би трябвало да забравяте, че това е инструмент за подкрепяне на разработчиците. Той е основан на изкуствен интелект, само че към момента изисква наличието на експерт. Така че да, разработчикът взе участие в основаването на инструмента и оказва помощ на клиентите да избират услугите ".

Няма нищо несъмнено

Ако се окаже сполучлив, асистентът за код watsonx може да има големи въздействие в бъдеще, само че не всички са уверени, че това е панацеята, както твърди IBM. Мнозина, които си спомнят опита на IBM с изкуствен интелект - Watson Health, се двоумят дали да се доверят на различен огромен план с изкуствен интелект на компанията, защото той се провали тежко и не извърши високопарните си обещания.

Вицепрезидентът и анализатор на Gartner Арун Чандрасекара също е песимистичен, защото " все още IBM не разполага с проблеми, които да потвърдят изказванията ѝ ", споделя той:

" Изкуственият разсъдък е технология в ранен етап на развиване, за чието рационализиране е належащо време. Сигурен съм, че те имат контролни механизми, с цел да се оправят с тази обстановка, само че аз избирам да възприема метода " изчакай и виж дали ще проработи ". "  

Дори от IBM признават, че технологията е нова и недоказана, само че остават оптимист за нейното бъдеще.

Роботи и програмисти работят един до друг?

Ако всичко това се реализира, то може да има последици надалеч оттатък загадката с COBOL. Обновяването и модернизирането на остарял код е единствено върхът на айсберга, когато става въпрос за това, което е допустимо със основаването на код с изкуствен интелект, и IBM не е единствената компания, която желае да сътвори сходно решение.

В отчет на Gartner за 2023 година се твърди, че " до 2028 година комбинацията от хора и асистенти с AI, работещи в тандем, може да понижи времето за осъществяване на дилемите по шифроване с 30% " и че 80% от програмистите ще употребяват технологията по някакъв метод. Мнозина считат, че това ще се случи доста по-рано, защото тя към този момент се популяризира по целия свят, а от ден на ден компании влагат в нейното развиване всеки ден.

Сега, както споделя анализаторът на Gartner Чандрасекара, просто би трябвало " да изчакаме и да забележим ".

 
Източник: profit.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР