Всеки човек понякога греши. Едва ли е възможно човек да

Всеки човек от време на време бърка. Едва ли е допустимо човек да се научи на нещо, без да позволява неточности. Признак за разсъдък не е неналичието на неточности, а умеенето да не повтаряме грешката още веднъж и още веднъж. Защото грешката може да бъде простена, само че не и нейното повтаряне.

Всеки от нас познава хора, задоволително рационални, с най-хубави интелектуални качества, които им е осигурила наследствеността или възпитанието във високоинтелектуална среда, които обаче неведнъж позволяват неточности и с каквото и да се заемат, не им върви. Те като че ли изгубват разсъдъка си, щом се сблъскат с проблемите от действителността. Означава ли това, че интелектът не е най-важното, или най-малко не е задоволителен, с цел да успее човек в действителния живот?

Робърт Дж. Щернберг, професор по логика на психиката и обучение в Йелския университет, показва 20 трудности, които пречат да бъдат употребявани опциите на интелекта, в това число и при осъществяване на обичайните проби, задоволително съвършени и необятно обхващащи умствените качества на индивида.

1. Недостатъчна мотивация.
Талантите на индивида надали костват нещо, в случай че той няма тласък да ги употребява. Мотивацията става основен миг, обясняващ за какво обособените хора, живеещи в една и съща среда, реализират друг триумф. За някои мотивацията идва извън - утвърждението на връстниците им, блян към самопризнание, материални желания. За други мотивацията може да има вътрешен темперамент - да вземем за пример удовлетворението от добре свършената работа. Обикновено при всеки човек има и вътрешна, и външна мотивация, въпреки и в разнообразни пропорции.

2. Недостатъчен надзор над личната импулсивност.
В живота на всеки човек има моменти, когато той не би трябвало да работи импулсивно. Импулсивността не разрешава на индивида да употребява пълноценно своите умствени качества. Макар че безпределно дългите размишления да са също нежелателни, когато взема решение дадена задача, човек не трябва да се съблазнява от първото пристигнало му в главата решение. Трябва да помни, че малко по-късно могат да му дойдат мислено и други по-добри решения.

3. Недостатъчна упоритост и прекомерна упоритост.
Някои хора, без значение от интелекта си, бързо се предават. Ако нещо не върви, както те желаят, или в случай че първите им опити не са сполучливи, те захвърлят започнатото. В резултат несъзнателно изгубват способността да довеждат нещата до дъно. Друга прекаленост съставляват хора, които не престават да се трудят над казуса, когато от дълго време е трябвало да го изоставят като безперспективен. Те не престават да упорстват даже, когато би следвало да са наясно, че няма да могат да решат казуса, или най-малко не за избраното време.

4. Използване на " не тези " качества.
Много хора в някакъв миг от живота си стигат до извода, че или са избрали не тази специалност, или работата им в границите на определената специалност не подхожда напълно на условията, която има тази специалност. Отстрани това наподобява по този начин, като че ли работата, която те са се заели да извършват, изисква една цялост от качества и привички, а те я извършват, употребявайки други качества и привички. За себе си човек открива, че без значение от обстоятелството, че той има положителни и потребни качества, те не са подобаващи за тези задания, в решението на които той е зает. В сходна обстановка е рационално да се избере друга посока в образованието или кариерата или най-малко да се намерения за нови тактики в личното образование и работа.

5. Неспособност да трансформират мислите в каузи.
Някои хора показват огромни триумфи в теоретичното решение на своите проблеми, както и на проблемите на близките, създавайки от време на време усещането, че имат готово решение за всеки случай в живота. И все пак, те са неспособни да доведат теорията в практиката. Както споделя психологът Е. Р. Татри (1935), те се оказват " заровени с мислите си ". Колкото и положителни да са били концепциите им, действително те не могат да създадат каквото и да е за реализацията им. А нали с цел да получаваме нещо от личния ни разсъдък, би трябвало да имаме освен положителни хрумвания, само че и да умеем да ги осъществяваме на практика - да трансформираме мислите в каузи.

6. Недостаточно внимание към резултатите.
Някои хора отделят прекомерно доста внимание директно на процеса, само че доста по-малко внимание на неговия резултат. За нашите достижения обаче може да се съди точно от крайния резултат, без значение дали става дума за учебното заведение или за зрелия живот.

7. Неспособност да се довежда решението на задачата до края.
Една хубава сентенция споделя: " Като си се хванал на хорото, ще го играеш до дъно ". В живота на хората, неспособни да довършват нещата до дъно, като че ли нищо не е довършено.

8. Неспособност да се направи първата крачка.
Някои хора не демонстрират предпочитание или дарба да започват намисленото; дейностите им се лимитират с теоретизиране във връзка на това какви стъпки би трябвало да бъдат подхванати. Такива хора се опасяват да посветят себе си на нещо и в следствие - не подхващат нищо.

9. Страх от крах.
Страхът, че няма да получат в последна сметка стремежи резултат, по всяка възможност се заражда още в детството. Може да се сблъскаме със обстановки, когато човек се отхвърля от кариера в специалност, която същински го интересува, тъй като по една или друга причина счита себе си неподобаващ за нея. Същата история може да се случи и в междуличностните връзки, когато човек приключва едно партньорство не тъй като то не му харесва сега, а тъй като се опасява от бъдещото утежняване на взаимоотношенията. Заедно с това могат да се приведат голям брой образци, когато е належащо да се рискува, защото нежеланието или неспособността да се рискува се трансформира в загуба на благоприятни условия, които са част от триумфа в живота.

10. Отлагане на уговорките от единия ден за другия.
Отлагането на уговорките за след това е особено за доста хора. Практически всеки от нас понякога прави нещо сходно, отлагайки някаква работа за по-късна дата, осъзнавайки, че би било по-добре, в случай че я свърши в този момент, в този миг. Отлагането на нещата за след това става сериозен минус, когато се трансформира в непрекъснат жанр на държание.

11. Отчуждаване и заграбване на виновност.
Някои хора считат, че не бъркат и непрекъснато търсят отговорни по всеки, от време на време малък, мотив. Други, в противен случай, каквато и да е тяхната действителна роля в събитието или в съвкупността от събития, довели до неприятности или пречки, постоянно упрекват себе си. Подобно отчуждаване или назад, заграбване на виновност е в положение да стане съществено затруднение по пътя към осъзнаването на личните интелектуални благоприятни условия.

12. Излишното страдание.
Всички ние, понякога съжаляваме във връзка личните си дефекти. Когато нещата не вървят както би ни се желало, е мъчно да не съжаляваме, приписвайки си това страдание на наша сметка. Но подобен жанр страдание, което има непрекъсната основа, извършва мощна антиадаптивна функционалност. Съжалението във връзка личните ни дефекти освен е нездравословно за работата, само че в някои случаи кара хората, които биха могли да ни окажат неоценима поддръжка, да се отвърнат от нас.

13. Излишна взаимозависимост.
В множеството проблеми, с които се сблъсква човек, от него се изисква съществуване на избрана степен на самостоятелност. Възпитанието обаче неведнъж не обезпечава на индивида задоволителна самостоятелност, нужна му в живота - да вземем за пример в работата, където човек би трябвало като предписание да разчита единствено на личните си сили и единствено доста рядко да се обръща за помощ към другите. Старайте се да решавате предоставените ви задания независимо, а в случай че въпреки всичко ви би трябвало нечия помощ, то най-малко поемете цялостната отговорност за резултата върху себе си. Не прехвърляйте върху другите отговорността, с която в действителност сте натоварени вие персонално.

14. Преувеличаване на персоналните проблеми.
Всеки човек има проблеми от персонален темперамент, само че за всеки настрана взет човек тяхната съвестност е доста друга. В живота на едни хора нещастията се сменят с други нещастия, при други животът тече нехайно и на практика са лишени от компликации и проблеми. Всеки в своя живот следва да чака както огромни наслади, по този начин и не по-малки кахъри и проблеми. Важното е реалистично да се подхожда и към едните, и към другите. Големите житейски рецесии на практика постоянно ще въздействат на изпълняваната от вас работа, без значение дали желаете или не. По-добре е да възприемате всичко като обикновено, без да позволявате обаче персоналните ви проблеми да гълтам вниманието ви напълно в ущърб на работата. Би трябвало да помним, че при съществуване на такива проблеми работата, а и обществото от хора към вас могат да станат това успокоение, от което вие се нуждаете. Погрешни са опитите да загърбим персоналните проблеми, които по този начин или другояче ще се наложи да бъдат решавани. Също по този начин погрешно постъпва човек, който разрешава на своите персонални проблеми да обхванат напълно времето му.

15. Недостатъчна централизация на вниманието.
Могат да бъдат посочени голям брой хора с висок разсъдък, които не са в положение да концентрират вниманието си върху едно и също нещо в продължение на дълго време. Те елементарно се отвличат, продължителността на непрекъснатото им внимание е относително дребна. В резултат на това те мъчно извършват по-голям или по-малък размер работа. Ако вие страдате от заплеснатост и имате компликации с концентрацията на вниманието, би трябвало да помислите за вярната организация на своето работно място, с цел да минимизирате действието на отвличащите фактори.

16. Прекалено тясно или прекомерно необятно систематизиране на своите сили.
Хората, способни да концентрират своите сили единствено върху един тип активност, би трябвало да са наясно с тази своя специфичност и по опция да й се опълчват. Ако участвате в няколко плана по едно и също време, старайте се да разпределите своето време и внимание, а по този начин също да организирате плановете по този начин, че да имате опция да ги приключите в допустим период. Важно е да си осигурите вярно систематизиране на другите типове активност за себе си. Избягвайте да вършите повече или по-малко от това, с което сте в положение да се справите за дадения интервал от време.

17. Неспособност да се отсрочи възнаграждението или признанието.
Хората са склонни да се занимават с второстепенни въпроси в ущърб на по-важните. Едни просто оставят огромните задължения за след това, други не желаят да отсрочват възнаграждението. Те получават задоволство, когато другите ги хвалят и награждават за осъществяването на дребните действия и не помнят за по-голямата премия, която би съответствала на по-сериозните задължения. Сериозната работа от време на време допуска консумиране на повече време и старания, преди да дойдат резултатите. Ако не сте подготвени за това и предпочитате да се захващате единствено за дребни краткосрочни планове, имайте поради, че съществува риск признанието, което получавате, да бъде също толкоз мимолетно.

18. Неспособност или отвращение да видите цялото зад частното.
Срещат се студенти с доста висок разсъдък, които все пак нямат триумф в образованието, тъй като не са съумели да видят " гората зад дърветата ". Занимават ги прекалено много детайлите, освен това те не са в положение или не желаят да видят общата картина, която стои зад всички дреболии и елементи и надлежно да се заемат с нея. Обмислете също по този начин какъв е смисълът на това, с което се занимавате сега, и какъв резултат се надявате да получите. Иначе вие рискувате освен да загубите своите първични цели, само че и същността на тактиката, осигуряваща ви постигането им.

19. Недостатъчно равновесие сред критико-аналитичното и творчески-синтетичното мислене.
Понякога в своя живот ние би трябвало да прилагаме сериозното и аналитично мислене; различен път следва да използваме креативен метод и да мислим синтетично. Важно е единствено да знаем съответното време.

20. Завишена или занижена убеденост в себе си.
За да живее обикновено всеки от нас би трябвало да има порядъчен ресурс от убеденост в себе си. Животът може да нанесе толкоз удари върху самооценката на индивида и неговотго виждане за самия него, че без убеденост в себе си в действителност би ни било мъчно да противостоим на всички огромни и дребни неуспехи, които приготвя за нас животът. Недостатъчната убеденост в себе си при някои хора води до това, че те не могат да решат както би трябвало поставените им задания, защото проектират върху своята работа личното си самомнение. Увереността в себе си доста постоянно е един значителен залог за триумф. В края на краищата, в случай че нямате убеденост в себе си, по какъв начин може да очаквате от другите да са уверени във вас?