4 големи стъпки в битката с рака
Всеки 4 февруари означаваме нов прогрес в битката със злокачествените болести
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации.
Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Европа заделя 378 млн. евро за лекуване и по-добро качество на живот
Световният ден за битка с рака е " роден " на 4 февруари 2000 година на Световната среща на върха против рака за новото хилядолетие в Париж. Парижката харта има за цел да предизвиква научните проучвания, попречване на рак, възстановяване на обслужването на пациентите, повишение на осведомеността и активизиране на международната общественост за реализиране на прогрес против рака и включва приемането на Световния ден за битка с рака.
Световният ден за битка с рака е самодейност на Съюза за интернационален надзор на рака (UICC), най-голямата и най-старата интернационална организация за битка с рака, отдадена на това да поеме водещата роля в построяването структури и начинания, които сплотяват онкологичната общественост, целящи понижаване на световното задължение от рак, поощряване по-голяма правдивост на
достъп до лекуване
и консолидиране на контрола на рака в международната стратегия за опазване на здравето и развиване.
Смисълът на Световният ден за битка с рака е да се " регистрира " свършеното през останалите 364 дни от годината с вяра, че всяка минала година борбата с рака се печели все по-успешно от човечеството, както и да се дефинират последващите дейности в тази посока.
Световният ден за битка с рака не е единствено здравна или онкологична самодейност. Той има за цел да припомня на държавните управления, че би трябвало да бъдат виновни и да реализират националното водачество във връзка с политиките, законодателството, вложенията и нововъведенията в региона на диагностиката и лекуването на рака. Съвместните старания на държавните управления, онколозите и пациентските организации са от основно значение за ускорения прогрес в преодоляване разпространяването и ефикасното лекуване на рака. Същевременно, извънредно значимо е да се подсигурява еднакъв обективен за всички достъп до животоспасяваща диагностика, лекуване и грижи за пациентите с рак - без значение от местоживеене, приходи, етническа, религиозна или полова идентификация.
По данни на интернационален раков регистър* през 2020 година в международен мащаб от рак са болни малко над 19 милиона души, а съвсем
10 милиона са изгубили живота си
от онкологично заболяване в същата година. За съпоставяне, в случай че въобще може да се направи такова, от началото на пандемията от COVID-19 (март 2020г.) до днешна дата, по данни на СЗО, болни от това вирусно заболяване са над 300 милиона души, само че умрелите от COVID-19 са към 5 милиона - съвсем на половина по-малко от починалите от рак, единствено за една година. Без да омаловажаваме тежестта на COVID-19, както за пациентите, по този начин и за здравните системи, само че статистиката демонстрира страшното лице на рака, което също изисква оптимално активизиране и прецизна организация на здравните системи против тази болест.
Въпреки тежките последни две години, носещи белега на пандемията от COVID-19, в които онкологичната общественост пострада от неналичието на медицински фрагменти, от пренатовареността на здравните заведения, от забавена ранна диагностика и лекуване, от компликации от вирусното заболяване, нарушаващи грижите за пациентите с рак, имаше и някои позитивни събития, които демонстрират, че даже и в тъмнината, може да има светлина. През февруари 2021 година ЕК разгласява обновеният Европейски проект за битка с рака (EuropeТs Beating Cancer), който регистрира нуждата от освежен и засилен ангажимент на държавните управления на всяка европейска държава-членка за предварителна защита на рака, лекуване и грижи, които разпознават повишените провокации и благоприятни условия за превъзмогването им.
Планът съдържа съответни и амбициозни дейности, които ще поддържат, координират и допълват напъните на държавите-членки в битката рак.
Планът за битка с рака работи ръка за ръка
с Мисията за битка с рака на Европейската комисия, която че ще даде съответни решения и капацитет за финансиране на дейностите. Целта, която си е сложила Мисията за битка с рака е да усъвършенства живота на над 3 милиона души в Европейски Съюз до 2030 година посредством по-добра предварителна защита на злокачествените болести, оптимално лекуване и положително качество на живот на пациентите с рак. За постигането на тази цел ще бъде подхванати дейности, единствено за интервала 2021-2023 ще бъдат предоставени средства в размер на над 378 милиона евро по програмата " Хоризонт Европа ". Безценна е съпричастността към битката с рака на еврокомисаря по нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта госпожа Мария Габриел. Управляваната от госпожа Габриел комисия, посредством задачата за битка с рака и програмата " Хоризонт Европа ", ще подсигурява реализирането на стратегическа стратегия за научни проучвания и нововъведения за по-добро схващане и лекуване на рака.
В края на миналата 2021-ва година към Министерството на здравеопазването беше основана работна група за използване написаните в Европейският проект за битка с рака постановки, което извежда като приоритет този аспект на онкологичната грижа и в нашата страна.
Тези благоприятни условия са приветствани с възторг от онкологичната общественост в Европейски Съюз и България в частност.
В унисон с европейската самодейност и в отговор на потребността от структуриране на онкологичните грижи в България, които да отразяват главните аспекти на Европейският проект за битка с рака, се построи и едно самобитно обединяване от всички ангажирани субекти с процесите на онко-профилактика, ранна диагностика, лекуване и грижи. Това обединяване, под егидата на Онкологичното сдружение с най-дълга история в страната ни, генерира невиждана до този миг обща воля за бързо и съответно имплементиране на правилата на Европейският проект за битка с рака, което от своя страна ще подсигурява унифициране на дейностите и предстоящата резултатност на ограниченията в България.
Какво обаче значи всичко това за хората и най-много, тези от тях, които са или ще бъдат диагностицирани с рак в идващото десетилетие?
Европейският проект за битка с рака планува
работа по четири съществени посоки
по които да се реализира ограничение разпространяването на рака и неговото дейно сложно лекуване:
Целта на профилактиката е да се ограничи или отстрани изцяло неподходящото влияние на фактори от външната среда - тютюнопушене, неконтролируема консумация на алкохол, професионални вредности, нечист въздух, както и старания за повсеместна имунизация на целевите групи от юноши, девойки и момчета, с анти човешки папилома вирус (HPV) ваксини. С това се цели съвсем на 100% да се понижи заболеваемостта от карцином на маточната шийка, както и доста понижение в появяването на други типове рак като карцином на ларингса и назофаринкса, също породени от HPV. Предотвратяване на инфекции в гастроинтестиналния тракт - като хепатит и Helicobacter pylori зараза - ще доведат до понижаване новите случаи на рак на черния дроб и на стомаха.
Към момента, 25 държави-членки на Европейски Съюз са въвели в националните си проекти, скрининг на демографска основа за рак на гърдата, в 22 - за рак на маточната шийка, 20 - за рак на дебелото черво. Целта на Европейски Съюз, както е заложено в Европейският проект за битка с рака е до 2025 година скрининг за тези три туморни локализации, да се предлага на 90% от популацията на Съюза. Смисъла на скрининга е ранното разкриване на злокачествените болести, което от своя страна допуска цялостно изцеление.
Европейски Съюз поставя старания да се подсигурява правото на еднакъв достъп до качествена профилактика и здравни грижи на допустими цени. Висококачествените грижи за болните от рак зависят от редица фактори, като да вземем за пример работещ в мултидисциплинарни екипи първокачествен личен състав, от своевременен достъп до профилирани услуги в многообхватни онкологични центрове, предоставящи оптимално и качествено обезпечено лекуване, както и от съществуването на съществени медикаменти и нововъведения. Целта на Съюза е до 2030 година 90% от пациентите с рак да имат достъп до такива центрове.
За наша горделивост в България до този миг, пациентите с рак имат еднакъв изцяло безвъзмезден за здравно-осигурените лица, достъп до съвсем всички новаторски лечения - таргетни, хормонални медикаменти и имунотерапия. Министерството на здравеопазването и НЗОК взаимно със Съвета по цени и реинбурсация работят доста дейно с цел да могат новите лекарствени препарати да влязат в онкологичното лекуване в България, доста скоро откакто са били утвърдени в развитите страни на Европейски Съюз. Важно значение за бъдещето опазване на здравето в региона на рака са новите технологии, дигитализицията и даже изкуственият разсъдък, които са в ресора на българският еврокомисар госпожа Мария Габриел и програмата " Хоризонт Европа " и от където също чакаме нови и по-ефективни подходи за диагностика и лекуване на рака.
За разлика от предходното направление, във връзка с качеството на живот и грижи за онкоболните, ние в България сме длъжници. Новите медикаменти удължиха живота на пациентите с рак, само че тяхната интеграция в обществото, опазване на трудоспособността им, обществената им рехабилитация все още не са на равнището, на което Европейски Съюз чака да са. Поради стопански и други съображения, грижите в терминален етап на заболяването, са мъчно осъществими, ангажират огромен запас и са трайно недофинансирани. Това доста утежнява качеството на живот освен на пациента, само че и на околните му и хората, които се грижат за него. Тук е ролята на Европейският проект за битка с рака, където ясно са написани всички ограничения, както и на неговата вярна имплементация в България. Именно от това зависи възстановяване на изискванията в лечебните заведения и домашното лекуване на пациентите в края на техния живот.
Накрая, с голям възторг и с още по-голяма вяра, бих желал да кажа, че на всеки следващ Световен ден за битка с рака, имаме опция да споделим за прогрес в борбата със злокачествените болести - дали това са открити нови сигнални пътища, контролиращи раковите кафези, които можем да овладеем, дали това са новаторски молекули, които изместват обичайна химиотерапия и носят нова успеваемост или да споделим за още една човешка история, на излекувал се от рак пациент, тъй като е рано диагностициран и добре лекуван в България от български онколози. Независимо от всички ограничения и действия, милиони хора по света ще боледуват или ще заболеят от рак в идващите години, само че имам вяра, че на всеки идващ 4-ти февруари ще отчитаме все по-малко новодиагностицирани пациенти, а от ден на ден от тях ще имат все по-продължителен и първокласен живот, макар заболяването, точно заради ограниченията и дейностите на онкологичната общественост и държавните управления!
* GLOBOCAN - Global Cancer Observatory report, 2020
Доц. доктор Желязко Арабаджиев е експерт по здравна онкология с повече от 15 години опит, шеф на Клиниката по онкология в Аджибадем СитиКлиник УМБАЛ Токуда - София. Има специализации в Белгия, Израел, Италия, Австрия. Научните му ползи са в региона на рак на гърдата, на простатата, гинекологични и урогенитални тумори, имунотерапия. Председател е на Българското научно сдружение по имуноонкология. Член е на авторитетни национални, европейски и американски научни сдружения по онкология. Автор е на над 60 публикации, изявления в български и интернационалните списания. Носител е на призове и награди от съсловни и пациентски организации. Всяка седмица доцент Арабаджиев дава отговор на въпросите на читателите на " Стандарт ". Пишете ни на адрес: [email protected]
Европа заделя 378 млн. евро за лекуване и по-добро качество на живот
Световният ден за битка с рака е " роден " на 4 февруари 2000 година на Световната среща на върха против рака за новото хилядолетие в Париж. Парижката харта има за цел да предизвиква научните проучвания, попречване на рак, възстановяване на обслужването на пациентите, повишение на осведомеността и активизиране на международната общественост за реализиране на прогрес против рака и включва приемането на Световния ден за битка с рака.
Световният ден за битка с рака е самодейност на Съюза за интернационален надзор на рака (UICC), най-голямата и най-старата интернационална организация за битка с рака, отдадена на това да поеме водещата роля в построяването структури и начинания, които сплотяват онкологичната общественост, целящи понижаване на световното задължение от рак, поощряване по-голяма правдивост на
достъп до лекуване
и консолидиране на контрола на рака в международната стратегия за опазване на здравето и развиване.
Смисълът на Световният ден за битка с рака е да се " регистрира " свършеното през останалите 364 дни от годината с вяра, че всяка минала година борбата с рака се печели все по-успешно от човечеството, както и да се дефинират последващите дейности в тази посока.
Световният ден за битка с рака не е единствено здравна или онкологична самодейност. Той има за цел да припомня на държавните управления, че би трябвало да бъдат виновни и да реализират националното водачество във връзка с политиките, законодателството, вложенията и нововъведенията в региона на диагностиката и лекуването на рака. Съвместните старания на държавните управления, онколозите и пациентските организации са от основно значение за ускорения прогрес в преодоляване разпространяването и ефикасното лекуване на рака. Същевременно, извънредно значимо е да се подсигурява еднакъв обективен за всички достъп до животоспасяваща диагностика, лекуване и грижи за пациентите с рак - без значение от местоживеене, приходи, етническа, религиозна или полова идентификация.
По данни на интернационален раков регистър* през 2020 година в международен мащаб от рак са болни малко над 19 милиона души, а съвсем
10 милиона са изгубили живота си
от онкологично заболяване в същата година. За съпоставяне, в случай че въобще може да се направи такова, от началото на пандемията от COVID-19 (март 2020г.) до днешна дата, по данни на СЗО, болни от това вирусно заболяване са над 300 милиона души, само че умрелите от COVID-19 са към 5 милиона - съвсем на половина по-малко от починалите от рак, единствено за една година. Без да омаловажаваме тежестта на COVID-19, както за пациентите, по този начин и за здравните системи, само че статистиката демонстрира страшното лице на рака, което също изисква оптимално активизиране и прецизна организация на здравните системи против тази болест.
Въпреки тежките последни две години, носещи белега на пандемията от COVID-19, в които онкологичната общественост пострада от неналичието на медицински фрагменти, от пренатовареността на здравните заведения, от забавена ранна диагностика и лекуване, от компликации от вирусното заболяване, нарушаващи грижите за пациентите с рак, имаше и някои позитивни събития, които демонстрират, че даже и в тъмнината, може да има светлина. През февруари 2021 година ЕК разгласява обновеният Европейски проект за битка с рака (EuropeТs Beating Cancer), който регистрира нуждата от освежен и засилен ангажимент на държавните управления на всяка европейска държава-членка за предварителна защита на рака, лекуване и грижи, които разпознават повишените провокации и благоприятни условия за превъзмогването им.
Планът съдържа съответни и амбициозни дейности, които ще поддържат, координират и допълват напъните на държавите-членки в битката рак.
Планът за битка с рака работи ръка за ръка
с Мисията за битка с рака на Европейската комисия, която че ще даде съответни решения и капацитет за финансиране на дейностите. Целта, която си е сложила Мисията за битка с рака е да усъвършенства живота на над 3 милиона души в Европейски Съюз до 2030 година посредством по-добра предварителна защита на злокачествените болести, оптимално лекуване и положително качество на живот на пациентите с рак. За постигането на тази цел ще бъде подхванати дейности, единствено за интервала 2021-2023 ще бъдат предоставени средства в размер на над 378 милиона евро по програмата " Хоризонт Европа ". Безценна е съпричастността към битката с рака на еврокомисаря по нововъведенията, научните проучвания, културата, образованието и младежта госпожа Мария Габриел. Управляваната от госпожа Габриел комисия, посредством задачата за битка с рака и програмата " Хоризонт Европа ", ще подсигурява реализирането на стратегическа стратегия за научни проучвания и нововъведения за по-добро схващане и лекуване на рака.
В края на миналата 2021-ва година към Министерството на здравеопазването беше основана работна група за използване написаните в Европейският проект за битка с рака постановки, което извежда като приоритет този аспект на онкологичната грижа и в нашата страна.
Тези благоприятни условия са приветствани с възторг от онкологичната общественост в Европейски Съюз и България в частност.
В унисон с европейската самодейност и в отговор на потребността от структуриране на онкологичните грижи в България, които да отразяват главните аспекти на Европейският проект за битка с рака, се построи и едно самобитно обединяване от всички ангажирани субекти с процесите на онко-профилактика, ранна диагностика, лекуване и грижи. Това обединяване, под егидата на Онкологичното сдружение с най-дълга история в страната ни, генерира невиждана до този миг обща воля за бързо и съответно имплементиране на правилата на Европейският проект за битка с рака, което от своя страна ще подсигурява унифициране на дейностите и предстоящата резултатност на ограниченията в България.
Какво обаче значи всичко това за хората и най-много, тези от тях, които са или ще бъдат диагностицирани с рак в идващото десетилетие?
Европейският проект за битка с рака планува
работа по четири съществени посоки
по които да се реализира ограничение разпространяването на рака и неговото дейно сложно лекуване:
Целта на профилактиката е да се ограничи или отстрани изцяло неподходящото влияние на фактори от външната среда - тютюнопушене, неконтролируема консумация на алкохол, професионални вредности, нечист въздух, както и старания за повсеместна имунизация на целевите групи от юноши, девойки и момчета, с анти човешки папилома вирус (HPV) ваксини. С това се цели съвсем на 100% да се понижи заболеваемостта от карцином на маточната шийка, както и доста понижение в появяването на други типове рак като карцином на ларингса и назофаринкса, също породени от HPV. Предотвратяване на инфекции в гастроинтестиналния тракт - като хепатит и Helicobacter pylori зараза - ще доведат до понижаване новите случаи на рак на черния дроб и на стомаха.
Към момента, 25 държави-членки на Европейски Съюз са въвели в националните си проекти, скрининг на демографска основа за рак на гърдата, в 22 - за рак на маточната шийка, 20 - за рак на дебелото черво. Целта на Европейски Съюз, както е заложено в Европейският проект за битка с рака е до 2025 година скрининг за тези три туморни локализации, да се предлага на 90% от популацията на Съюза. Смисъла на скрининга е ранното разкриване на злокачествените болести, което от своя страна допуска цялостно изцеление.
Европейски Съюз поставя старания да се подсигурява правото на еднакъв достъп до качествена профилактика и здравни грижи на допустими цени. Висококачествените грижи за болните от рак зависят от редица фактори, като да вземем за пример работещ в мултидисциплинарни екипи първокачествен личен състав, от своевременен достъп до профилирани услуги в многообхватни онкологични центрове, предоставящи оптимално и качествено обезпечено лекуване, както и от съществуването на съществени медикаменти и нововъведения. Целта на Съюза е до 2030 година 90% от пациентите с рак да имат достъп до такива центрове.
За наша горделивост в България до този миг, пациентите с рак имат еднакъв изцяло безвъзмезден за здравно-осигурените лица, достъп до съвсем всички новаторски лечения - таргетни, хормонални медикаменти и имунотерапия. Министерството на здравеопазването и НЗОК взаимно със Съвета по цени и реинбурсация работят доста дейно с цел да могат новите лекарствени препарати да влязат в онкологичното лекуване в България, доста скоро откакто са били утвърдени в развитите страни на Европейски Съюз. Важно значение за бъдещето опазване на здравето в региона на рака са новите технологии, дигитализицията и даже изкуственият разсъдък, които са в ресора на българският еврокомисар госпожа Мария Габриел и програмата " Хоризонт Европа " и от където също чакаме нови и по-ефективни подходи за диагностика и лекуване на рака.
За разлика от предходното направление, във връзка с качеството на живот и грижи за онкоболните, ние в България сме длъжници. Новите медикаменти удължиха живота на пациентите с рак, само че тяхната интеграция в обществото, опазване на трудоспособността им, обществената им рехабилитация все още не са на равнището, на което Европейски Съюз чака да са. Поради стопански и други съображения, грижите в терминален етап на заболяването, са мъчно осъществими, ангажират огромен запас и са трайно недофинансирани. Това доста утежнява качеството на живот освен на пациента, само че и на околните му и хората, които се грижат за него. Тук е ролята на Европейският проект за битка с рака, където ясно са написани всички ограничения, както и на неговата вярна имплементация в България. Именно от това зависи възстановяване на изискванията в лечебните заведения и домашното лекуване на пациентите в края на техния живот.
Накрая, с голям възторг и с още по-голяма вяра, бих желал да кажа, че на всеки следващ Световен ден за битка с рака, имаме опция да споделим за прогрес в борбата със злокачествените болести - дали това са открити нови сигнални пътища, контролиращи раковите кафези, които можем да овладеем, дали това са новаторски молекули, които изместват обичайна химиотерапия и носят нова успеваемост или да споделим за още една човешка история, на излекувал се от рак пациент, тъй като е рано диагностициран и добре лекуван в България от български онколози. Независимо от всички ограничения и действия, милиони хора по света ще боледуват или ще заболеят от рак в идващите години, само че имам вяра, че на всеки идващ 4-ти февруари ще отчитаме все по-малко новодиагностицирани пациенти, а от ден на ден от тях ще имат все по-продължителен и първокласен живот, макар заболяването, точно заради ограниченията и дейностите на онкологичната общественост и държавните управления!
* GLOBOCAN - Global Cancer Observatory report, 2020
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ