Все се канех да се срещна с Фабияна, която през

Все се канех да се срещна с Фабияна, която през 2017 година реализира реми, препоръчано от Анатолий Карпов на 15-ия ход , и влезе в новинарския поток. Тогава международният първенец гостува в Стара Загора и откри шампионата „ Тракийско конче “. След мача момиченцето изиска подписи от гросмайстора за себе си и за 6-месечната си сестричка София.
Срещам се с нея след последното й съревнование - Петия детски шахматен шампионат за купа “Траяна” през януари, където се класира на трето място на типичен шах. И след деветия й рожден ден - 29 януари. Питам по-трудно ли е било надпреварата в новата възрастова група (до 10 години). “На съревнование с никого не ми е било мъчно. По-различното на това беше, че имаше хора с ЕЛО. Това демонстрира какъв брой си мощен, но аз не се тормозя от ЕЛО-то. Защото бих с 1 700, което е много добре”, изяснява ми Фаби (малките състезатели до 10 година и 14 година трябваше да са с интернационално ЕЛО до 1599 г.). Решавам да не запитвам повече за ЕЛО-то, тъй като ще се изгубя из шахматните глъбини, които за второкласничката са като разходка в парка.
Като най-трудно съревнование тя дефинира математическия шампионат “Иван Салабашев”, на който заема второ място. Фаби се записва за съвсем всяко от многото надпревари, които се оферират за деца в начална степен. Предстоят й три по математика и едно по британски език. Питам я кое занятие й е по-любимо - математиката или шахматът. “Математиката ми оказва помощ за шаха, а шахът за математиката. Но шахът е по-любим и към този момент няма по какъв начин да бъде изместен”, съществено ми изяснява второкласничката. Два пъти седмично тя върви на тренировки по шахмат, два пъти на плуване (за поддържане на добра физическа форма) и един път на урок по британски език.

С шахмата я среща татко й Николай - с цел да я занимава с нещо. Когато детето става на 5 година, майката Станислава я записва в клуба по шах на Народно читалище “Георги Бакалов” в Стара Загора. Треньорката Стефка Цонева обаче развива децата в клуба освен с шаха, а и с логичен игри. Тя открива заложбите на Фабияна и я насочва към шахматния клуб „ Траяна “, където момиченцето работи с треньора Боян Тонков. Таткото към този момент не й е забавен, като сътрудник в шаха. “Много елементарно го надвивам. Докато си обмисли хода, би трябвало да виждам детски излъчвания “, изяснява ми дребната шахматистка.
Преди да сбъдне фантазията си да играе с Карпов през 2017 година Фабияна печели първо място на блиц, второ място на интензивен и трето на типичен шах на Държавното състезание по шахмат за 10-годишни в Плевен. Миналата година със златен орден на типичен и сребърен на блиц и интензивен шах завоюва квота за европейското в Чехия. Там тя раздели 4-6 място с еднакъв брой точки със състезателки от Чехия и Латвия.
Сега детето чака сбъдването на другата си фантазия - да победи Веселин Топалов.

Питам Фаби къде държи подписа от Карпов. Отговорът ме изненада: “На място, където никой не може да го откри и да ми го открадне. ”А кой може? " - “Софи, кой? И за нея взех, но като е бебе… и не схваща още доста.” Но занимава към този момент 2-годишната си сестричка с шахматните фигури и я чака да навърши 3 година, с цел да стартира да я учи по какъв начин се местят.
Фабияна се увлича освен от математиката и шаха. Обича да плете. В момента създава шал, който ще бъде “най-малко с пет цвята”. Разнообразието на ползите й евентуално се дължи освен на възрастта й. Родителите на татко й са хора на точните науки. Живеят в Болоня, където преди две години Фаби им гостувала, а те я записали на коледен шампионат по шахмат. От шест изиграни срещи постигнала пет победи и се върнала вкъщи с купа. Увлеченията по рисуването, плетките, бродериите и направата на фигурки от фондан за декорация на торти са по линия на мама, която е внучка на известния художник Иван Попчев и щерка на художничката Росица Попчева.
Каква желае да стане, когато порасне? Не знае, само че знае, че няма нещо, което може да я откаже от шаха. Фабияна споделя, че е хубаво да се побеждава, само че не плаче, в случай че загуби. Обяснява ми, че до момента в който се играе, има специфичен метод да записваш. След това треньорът преглежда ходовете “и когато има нещо, което не съм играла, го поправя”. А по този начин идващия път тя ще играе по-добре.