Ивет Лалова: Разплаках много хора в Доха, гледам към Олимпиадата в Токио, позволих си ден релакс
Все още се климатизирам. В Доха беше тежък климата. Ако човек се усмихва постоянно, човек се усеща по-добре. За мен е голямо да реализира още един край. Разбивам предрасъдаци. Това сподели Ивет Лалова по БТВ.
Работя целогодишно, с цел да бъда измежду най-бързите дами в света. Това е мъчно. Щастлива съм, че съумявам да го върша. Цената е висока. За да се реализира нещо, жертвите постоянно са огромни и е значимо да се избере допустимо най-хубавия път. Помага ми чувството, че знам, че има още в мен. Узрях като жена и състезател и това ми оказва помощ на пистата. Травмите са неизбежна част от пътя на всеки състезател. Ние се борим непрекъснато с контузиите. На огромни шампионати се бяга доста мъчно. Не съм имала гръмки цели. Счупването на бедрената кост, бях стимулирана да се върна. Вървя с любов напред и ще стигна докъдето ми е писано. Много съм стимулирана от всички хора, от младите, от децата, които спортуват.
Вече виждам към Олимпиадата в Токио, с цел да не изпадна в меланхолия. Преди старта ти идват странни неща. Това е опит да медитираш измежду хиляди хора, дано да го назовем по този начин. Има хора, които не дават добра оценка на нищо. Те не правят оценка даже това, което те вършат. Трудно позволявам нови хора. Аз се храня с обич. Нямаш право на съмнение. Трябва да вярваш на своя път, на треньора и на проекта. Имам желание да се усъвършенствам, до момента в който мога. След Токио слагам разнообразни цели. Нека първо да мине, остават единствено 10 месеца. Мисля и за края.
Не може да се заблуждаваме, че спорта може да завърши в пенсионна възраст. Избирам хубави неща, които да ме стимулират. Имам двама треньори, мъжът ми работи като помощник-треньор. Накрая остава да бягаш с глава и сърце. Има голямо неспокойствие. Хората към мен са още по-притеснени от мен самата. Разплаках доста хора в Доха. На отмора и на море не съм била една година. Този път сезонът беше дълъг. Успях да си разреша един ден релакс. Има дълги интервали, които тялото би трябвало да прави едни и същи мъчителни неща. Има и по-големи от мен, спортът е богат. От всички получавам огромен почит. Вярвам, че можем сами да изградим ориста си. Хората да не слагат граници пред себе си, не знаят до каква степен могат да стигнат, до момента в който не го създадат.
Работя целогодишно, с цел да бъда измежду най-бързите дами в света. Това е мъчно. Щастлива съм, че съумявам да го върша. Цената е висока. За да се реализира нещо, жертвите постоянно са огромни и е значимо да се избере допустимо най-хубавия път. Помага ми чувството, че знам, че има още в мен. Узрях като жена и състезател и това ми оказва помощ на пистата. Травмите са неизбежна част от пътя на всеки състезател. Ние се борим непрекъснато с контузиите. На огромни шампионати се бяга доста мъчно. Не съм имала гръмки цели. Счупването на бедрената кост, бях стимулирана да се върна. Вървя с любов напред и ще стигна докъдето ми е писано. Много съм стимулирана от всички хора, от младите, от децата, които спортуват.
Вече виждам към Олимпиадата в Токио, с цел да не изпадна в меланхолия. Преди старта ти идват странни неща. Това е опит да медитираш измежду хиляди хора, дано да го назовем по този начин. Има хора, които не дават добра оценка на нищо. Те не правят оценка даже това, което те вършат. Трудно позволявам нови хора. Аз се храня с обич. Нямаш право на съмнение. Трябва да вярваш на своя път, на треньора и на проекта. Имам желание да се усъвършенствам, до момента в който мога. След Токио слагам разнообразни цели. Нека първо да мине, остават единствено 10 месеца. Мисля и за края.
Не може да се заблуждаваме, че спорта може да завърши в пенсионна възраст. Избирам хубави неща, които да ме стимулират. Имам двама треньори, мъжът ми работи като помощник-треньор. Накрая остава да бягаш с глава и сърце. Има голямо неспокойствие. Хората към мен са още по-притеснени от мен самата. Разплаках доста хора в Доха. На отмора и на море не съм била една година. Този път сезонът беше дълъг. Успях да си разреша един ден релакс. Има дълги интервали, които тялото би трябвало да прави едни и същи мъчителни неща. Има и по-големи от мен, спортът е богат. От всички получавам огромен почит. Вярвам, че можем сами да изградим ориста си. Хората да не слагат граници пред себе си, не знаят до каква степен могат да стигнат, до момента в който не го създадат.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ