Филмът за Наим Сюлейманоглу - хит в Турция и Европа
Все още няма изясненост по кое време ще бъде показан в България игралният филмът „ Джобния Хелкулес: Наим Сюлейманоглу “. Лентата, която е отдадена на историята и триумфите на именития щангист се радва на огромен зрителски интерес в Турция, а към този момент и по екраните на много от европейските страни. Акцент във кино лентата, който беше сниман два месеца през лятото и в България, е Възродителния развой, след който Наим бяга в Турция.
Три олимпийски трофеи, седем международни трофеи, 46 международни върха и 190 килограмова щанга, три пъти по-тежка от личното му тегло – всичко това стои зад името на Наим Сюлейманоглу. Висок едвам 147 см. За Дарик братът на Наим – Мухаррем Сюлейманоглу описа за част от фотосите на кино лентата, за събитията показани в него и за персоналните си проекти да се завърне в България, откакто се пенсионира като треньор по повдигане на тежести в Анкара.
Филмът беше показан по екраните в Турция две години откакто именитият първенец на България и Турция си отиде от този свят. Още в първите дни след премиерата сложи връх по гледаемост в Турция. Сега събира фенове в киносалоните в редица западноевропейски страни.
Лентата, която споделя за живота му събира историята за детството му в родното село Птичар, пътят към триумфа и бягството му в Турция поради промяната на имената на българските турци. Наим носи невиждана до тогава популярност за Турция, като се има поради, че до бягството му там през 1986 година страната е известна с достижения главно в два спорта - битката и футбола.
Все още няма изясненост по кое време филмът ще бъде показан в България
Братът на Наим - Мухаррем Сюлейманоглу не знае по кое време лентата ще стигне и до България. Пред Дарик той сподели, че се се надява той и огромна част от актьорите да бъдат в страната ни за премиерата. „ В момента се демонстрира в 12 страни – Англия, Германия, Белгия, Швеция и други страни в Европа. Сведения по кое време ще пристигна в България нямам, има някакви проблеми с продуцента там. Снимаха два месеца в България – в Момчилград, Кърджали, в Пловдив, София и Варна “, описа по-малкият брат на именития щангист.
Пред Дарик Мехаррем Сюлеманоглу – по чиято биографична книга е направен и сюжетът на кино лентата, изясни, че филмът оптимално се приближава до живота и историята на брат му. Разказва се по какъв начин Наим стартира със щангите, за трудолюбието и триумфа му, за времето на Тодор Живков и промяната на имената.
За триумфа на кино лентата способства и удивителната аналогия с Наим на основния воин – 21-годишният артист от турско-холандски генезис Хаят Ван Ек. „ Доста, много наподобява на Наим “, споделя братът на легендата. Като треньор по повдигане на тежести той е подготвял съвсем всички артисти за фотосите. „ Имаше роля за Абаджията, за помощник-треньорите, за Стефан Топуров. Самият Хаят също работих с него – над 10 месеца тренирахме дружно “, споделя той.
И прибавя, че „ да се работи с актьори е доста по-лесно, по-лесно възприемат, тъй като актьор да си е заложба “.
Никой в фамилията не знаел за бягството на Наим
Филмът споделя за сложната разлъка на Наим със фамилията, за ролята на турския министър председател Тургут Йозал, с помощта на който трагичното бягство на Наим приключва наред на турска земя. Йозал изпраща персоналния си аероплан, с цел да докара Наим в Турция и го взима под своя настойчивост като негов нравствен татко. „ През 1986 година в Мелбърн бяхме дружно преди да избяга, просто си остави багажа в моята стая и на мен нищо не ми сподели, че ще избяга тогава. Никой от фамилията не знаеше – тогава режимът беше доста непоколебим “, спомня си Мухаррем Сюлейманоглу.
Авторите на лентата са се стремили да пресъздадат атмосферата по това време в България. Послужили са си с достоверни фрагменти от пленума на Българска комунистическа партия за преименуването, от апела на Тодор Живков, който отприщи изселническата акция. Запитан дали е останала мъка в Наим към България брат му сподели, че след измененията той е идвал по няколко пъти в годината в страната ни. „ Имаше си другари в София, в Пловдив, в Кърджали – режимът беше отговорен, в случай че не бяха заменени нашите имена, брат ми можеше да остане в България, ние там сме родени, там сме образовани. За него тя си беше татковина “, сподели още Мухаррем Сюлейманоглу.
„ Ние съвсем забравихме към този момент. Дори и да описваме на младите - нещо, което не си изживял, няма по какъв начин да го схванеш “, споделя той запитан дали 30 години след измененията в България изселниците ни в Турция са не запомнили за раната от Възродителния развой. „ Не става въпрос за България, а за режима тогава “, споделя още братът на легендата.
Наим е образец по какъв начин всеки с работа и религия може да успее
Мухаррем Сюлейманоглу е уверен, че филмът може да бъде образец за днешните млади. „ Като се работи и като има и религия, всеки може да успее в живота си – това демонстрира историята на брат ми “, споделя той.
Признава, че като треньор през днешния ден работи по-трудно с новото потомство. „ Много по-трудно е, в този момент с тези компютри и телефони спортистите въобще не ги оставят. Само интернет гледат “, споделя Мухаррем Сюлейманоглу. Като треньор в Анкара има достижение – олимпийски първенец през 2004 година в Атина, също преселник от България, има и европейски вицешампион измежду момчетата, които тренира.
За остарялата популярност на българската школа в щангите братът на Наим Сюлейманоглу си спомня единствено с положително, през днешния ден не се влага толкоз в спорта като средства и старания счита той. „ Сега няма толкоз грижи за спорта – виждам, че има и доста млади гении в българската школа, само че то на всички места съвсем единствено футбол се гледа. Навремето се грижеха – в този момент няма и подобен ангажимент и на клубовете и на министерството “, споделя още той.
„ В Турция сме, само че все за България мислим “
Няколко пъти Мухаррем Сюлейманоглу се извини за това, че е позабравил българския, само че пък не пропусна да означи, че изселниците ни в Турция все за България мислят. Даже и той възнамерява със брачната половинка си откакто излезе в пенсия да се завърне в родината.
„ Винаги все за България си мислим – тук сме, обаче за България мислим. Всяка година си идваме, само че стоим единствено по един месец, тъй като толкоз е отпуската, само че след две години и половина като се пенсионирам и в този момент си вършим проекти къде ще живеем. На село ще имаме една къща, в Кърджали ще вземем и един апартамент, тъй като не знаем дали ще можем изкараме зимата на село. Ние сме селски хора, само че толкоз време към този момент печки не сме палили “, споделя с усмивка проектите си Мухаррем Сюлейманоглу. До него брачната половинка му разгорещено оказва помощ с българските думи, които той търси от време на време за диалога ни.
Дотогава чака премиерата на кино лентата за Наим в България, където да пристигна дружно с екипа артисти при представянето на историята на " дребния огромен човек ", който възхити света...
Три олимпийски трофеи, седем международни трофеи, 46 международни върха и 190 килограмова щанга, три пъти по-тежка от личното му тегло – всичко това стои зад името на Наим Сюлейманоглу. Висок едвам 147 см. За Дарик братът на Наим – Мухаррем Сюлейманоглу описа за част от фотосите на кино лентата, за събитията показани в него и за персоналните си проекти да се завърне в България, откакто се пенсионира като треньор по повдигане на тежести в Анкара.
Филмът беше показан по екраните в Турция две години откакто именитият първенец на България и Турция си отиде от този свят. Още в първите дни след премиерата сложи връх по гледаемост в Турция. Сега събира фенове в киносалоните в редица западноевропейски страни.
Лентата, която споделя за живота му събира историята за детството му в родното село Птичар, пътят към триумфа и бягството му в Турция поради промяната на имената на българските турци. Наим носи невиждана до тогава популярност за Турция, като се има поради, че до бягството му там през 1986 година страната е известна с достижения главно в два спорта - битката и футбола.
Все още няма изясненост по кое време филмът ще бъде показан в България
Братът на Наим - Мухаррем Сюлейманоглу не знае по кое време лентата ще стигне и до България. Пред Дарик той сподели, че се се надява той и огромна част от актьорите да бъдат в страната ни за премиерата. „ В момента се демонстрира в 12 страни – Англия, Германия, Белгия, Швеция и други страни в Европа. Сведения по кое време ще пристигна в България нямам, има някакви проблеми с продуцента там. Снимаха два месеца в България – в Момчилград, Кърджали, в Пловдив, София и Варна “, описа по-малкият брат на именития щангист.
Пред Дарик Мехаррем Сюлеманоглу – по чиято биографична книга е направен и сюжетът на кино лентата, изясни, че филмът оптимално се приближава до живота и историята на брат му. Разказва се по какъв начин Наим стартира със щангите, за трудолюбието и триумфа му, за времето на Тодор Живков и промяната на имената.
За триумфа на кино лентата способства и удивителната аналогия с Наим на основния воин – 21-годишният артист от турско-холандски генезис Хаят Ван Ек. „ Доста, много наподобява на Наим “, споделя братът на легендата. Като треньор по повдигане на тежести той е подготвял съвсем всички артисти за фотосите. „ Имаше роля за Абаджията, за помощник-треньорите, за Стефан Топуров. Самият Хаят също работих с него – над 10 месеца тренирахме дружно “, споделя той.
И прибавя, че „ да се работи с актьори е доста по-лесно, по-лесно възприемат, тъй като актьор да си е заложба “.
Никой в фамилията не знаел за бягството на Наим
Филмът споделя за сложната разлъка на Наим със фамилията, за ролята на турския министър председател Тургут Йозал, с помощта на който трагичното бягство на Наим приключва наред на турска земя. Йозал изпраща персоналния си аероплан, с цел да докара Наим в Турция и го взима под своя настойчивост като негов нравствен татко. „ През 1986 година в Мелбърн бяхме дружно преди да избяга, просто си остави багажа в моята стая и на мен нищо не ми сподели, че ще избяга тогава. Никой от фамилията не знаеше – тогава режимът беше доста непоколебим “, спомня си Мухаррем Сюлейманоглу.
Авторите на лентата са се стремили да пресъздадат атмосферата по това време в България. Послужили са си с достоверни фрагменти от пленума на Българска комунистическа партия за преименуването, от апела на Тодор Живков, който отприщи изселническата акция. Запитан дали е останала мъка в Наим към България брат му сподели, че след измененията той е идвал по няколко пъти в годината в страната ни. „ Имаше си другари в София, в Пловдив, в Кърджали – режимът беше отговорен, в случай че не бяха заменени нашите имена, брат ми можеше да остане в България, ние там сме родени, там сме образовани. За него тя си беше татковина “, сподели още Мухаррем Сюлейманоглу.
„ Ние съвсем забравихме към този момент. Дори и да описваме на младите - нещо, което не си изживял, няма по какъв начин да го схванеш “, споделя той запитан дали 30 години след измененията в България изселниците ни в Турция са не запомнили за раната от Възродителния развой. „ Не става въпрос за България, а за режима тогава “, споделя още братът на легендата.
Наим е образец по какъв начин всеки с работа и религия може да успее
Мухаррем Сюлейманоглу е уверен, че филмът може да бъде образец за днешните млади. „ Като се работи и като има и религия, всеки може да успее в живота си – това демонстрира историята на брат ми “, споделя той.
Признава, че като треньор през днешния ден работи по-трудно с новото потомство. „ Много по-трудно е, в този момент с тези компютри и телефони спортистите въобще не ги оставят. Само интернет гледат “, споделя Мухаррем Сюлейманоглу. Като треньор в Анкара има достижение – олимпийски първенец през 2004 година в Атина, също преселник от България, има и европейски вицешампион измежду момчетата, които тренира.
За остарялата популярност на българската школа в щангите братът на Наим Сюлейманоглу си спомня единствено с положително, през днешния ден не се влага толкоз в спорта като средства и старания счита той. „ Сега няма толкоз грижи за спорта – виждам, че има и доста млади гении в българската школа, само че то на всички места съвсем единствено футбол се гледа. Навремето се грижеха – в този момент няма и подобен ангажимент и на клубовете и на министерството “, споделя още той.
„ В Турция сме, само че все за България мислим “
Няколко пъти Мухаррем Сюлейманоглу се извини за това, че е позабравил българския, само че пък не пропусна да означи, че изселниците ни в Турция все за България мислят. Даже и той възнамерява със брачната половинка си откакто излезе в пенсия да се завърне в родината.
„ Винаги все за България си мислим – тук сме, обаче за България мислим. Всяка година си идваме, само че стоим единствено по един месец, тъй като толкоз е отпуската, само че след две години и половина като се пенсионирам и в този момент си вършим проекти къде ще живеем. На село ще имаме една къща, в Кърджали ще вземем и един апартамент, тъй като не знаем дали ще можем изкараме зимата на село. Ние сме селски хора, само че толкоз време към този момент печки не сме палили “, споделя с усмивка проектите си Мухаррем Сюлейманоглу. До него брачната половинка му разгорещено оказва помощ с българските думи, които той търси от време на време за диалога ни.
Дотогава чака премиерата на кино лентата за Наим в България, където да пристигна дружно с екипа артисти при представянето на историята на " дребния огромен човек ", който възхити света...
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ