Как да решим какви съдове да ползваме в кухнята
Вредни ли са съдовете, в които готвим за нашия организъм? Кой тип да изберем?
И аз съм се чудела дълго над тези въпроси и при започване на кулинарните ми опити, искрено казано не бях по никакъв начин наясно. Мисля, че това е потребна информация и по тази причина събрах главните типове материали на съдове, които се употребяват в топлинната обработка в семейството. Всеки със своите преимущества и дефекти.
Алуминиевите съдове
Американската здравна асоциация не смята алуминия за отровен метал. Разбира се, при готвене в такива съдове, в храната попада частици алуминии, само че би трябвало да знаем, че той попада в организма ни дружно и с растения и храни, които консумираме. Накратко - той ни е непрекъснат сателит. Все отново, алуминия не е подобаващ за непрекъснато предпазване на храни и питиета, защото усвояването му в организма е доста лимитирано, заради образуването на неразтворими алуминиево-фосфати съединения. Ако имате опция избягвайте потреблението на алуминиеви съдове за кисели или съдържащи соли артикули и откакто сготвите в тях прехвърлете яденето в стъклен или порцеланов съд.
Алуминиевите съдове са любимци в готварските съдове тъй като загряват бързо, не загарят и цената им не е доста висока. За страдание, относително елементарно се деформират.
Медни съдове
Като цяло не се предлагат при топлинна обработка. Ако се употребяват те би трябвало наложително да бъдат калайдисани. При доста високи температури обаче, калаят стартира да се топи – в тази ситуация в храната. Бързо се нагряват, за жалост и елементарно изкривяват, само че могат да се употребяват при варене и задушаване.
Емайлирани съдове
В основата си те са стоманени, стоманени, чугунени, като от горната страна имат емайлово покритие, не позволяващо главния метал да влиза в контакт с храната, а от тук и отделяйки се и в организма. При внезапна промяна на температурата от топло-студено или удари обаче, емайлово покритие елементарно се начупва и напуква. Важно изискване е съдовете да са здрави, не ползвайте емайлирани съдове с напукан или изчезнал гланц.
И аз съм се чудела дълго над тези въпроси и при започване на кулинарните ми опити, искрено казано не бях по никакъв начин наясно. Мисля, че това е потребна информация и по тази причина събрах главните типове материали на съдове, които се употребяват в топлинната обработка в семейството. Всеки със своите преимущества и дефекти.
Алуминиевите съдове
Американската здравна асоциация не смята алуминия за отровен метал. Разбира се, при готвене в такива съдове, в храната попада частици алуминии, само че би трябвало да знаем, че той попада в организма ни дружно и с растения и храни, които консумираме. Накратко - той ни е непрекъснат сателит. Все отново, алуминия не е подобаващ за непрекъснато предпазване на храни и питиета, защото усвояването му в организма е доста лимитирано, заради образуването на неразтворими алуминиево-фосфати съединения. Ако имате опция избягвайте потреблението на алуминиеви съдове за кисели или съдържащи соли артикули и откакто сготвите в тях прехвърлете яденето в стъклен или порцеланов съд.
Алуминиевите съдове са любимци в готварските съдове тъй като загряват бързо, не загарят и цената им не е доста висока. За страдание, относително елементарно се деформират.
Медни съдове
Като цяло не се предлагат при топлинна обработка. Ако се употребяват те би трябвало наложително да бъдат калайдисани. При доста високи температури обаче, калаят стартира да се топи – в тази ситуация в храната. Бързо се нагряват, за жалост и елементарно изкривяват, само че могат да се употребяват при варене и задушаване.
Емайлирани съдове
В основата си те са стоманени, стоманени, чугунени, като от горната страна имат емайлово покритие, не позволяващо главния метал да влиза в контакт с храната, а от тук и отделяйки се и в организма. При внезапна промяна на температурата от топло-студено или удари обаче, емайлово покритие елементарно се начупва и напуква. Важно изискване е съдовете да са здрави, не ползвайте емайлирани съдове с напукан или изчезнал гланц.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ