Не се доверявайте на натрапчиви чувства като ревността
Връзките са много комплицирано взаимодействие, тъй като хората не са идентични. Това, което ние одобряваме като почтен диалог, за колегата ни може да е флирт.
Грижата може да бъде одобрявана като надзор, както оставянето на избор от време на време може да се възприема като липса на угриженост.
Типична неточност на другите темпераменти е да съдим дейностите на колегата си съгласно личните си настройки, макар че той е с друг характер, опит и история.
Всички сме склонни да показваме тази форма на егоизъм — „ методът, по който отвръщам, е най-разумният за всеки човек. Така, че е разумно всеки да има същите претекстове и да се преценява с тях “.
Решаването на разногласията също е възпрепятствано от разликите в темперамента. То изисква дарба да се разбере и одобри гледната точка на другия и да можем да разбираем личната си, с цел да ни разбере той.
„ Бинокулярното зрение “ е дарба да се сложим на мястото на другия, да оглеждаме казуса през неговите очи, да го схващаме и по едно и също време с това да продължим да виждаме своята позиция. Това прави света ни по-богат и динамичен.
Ако не съумяваме изобщо да поддържаме „ бинокулярно зрение “, сътворяваме у себе си реактивен егоизъм, в който не съумяваме да забележим близкия си човек, тъй като страстите и мислите ни замъгляват същинската картина.
Една от тези страсти е ревността.
Не се доверявайте на натрапчиви усеща
Те пречупват действителността през своя призма. Ако не можете да спрете концепциите за възможни флиртове сред колегата ви и някой различен, би трябвало да поработите над контрола на личното си мислене.
Колкото по-дълго и завладяващо се задържи сходна мисъл, толкоз по-вероятно е да грешите.
Обърнете се към саморегулацията
Основният съставен елемент на ревността е, че не се усещаме съответни, задоволителни и мечтани като съкровен сътрудник. Това възприятие ни води към натрапчиви мисли.
Ако вътрешно имам вяра, че не съм заслужен за обич, по какъв начин мога да имам вяра на някого, който споделя, че ме обича?
Започват съмнения за нечисти претекстове на колегата и търсене на улики, които да потвърдят чувствата ни.
Имайте поради, че в случай че мозъкът ни търси интензивно нещо, той постепенно построява фатализъм и открива търсеното, даже то да не съществува.
Ако сме атакувани от мъчително възприятие, чувство за ревнивост и натрапчиви, отмъстителни мисли, би трябвало да опитаме да си зададем въпроса: Какво мога да направя, с цел да се усещам по-привлекателен и съответен?
Когато разгледаме добре отговорите, съгласувани с персоналните ни убеждения и история, ще стигнем до извода, че отмъстителните дейности няма да ни накарат да се усещаме по-щастливи (важно е всякога, когато имаме натрапливи мисли да се питаме „ желая ли да навредя? “ и „ това ще ми донесе ли наслаждение “, сходни въпроси ще ни изяснят добре прочувствената обстановка, в която сме).
За да се почувства човек по-достоен и съответен за любов, се пробва да вижда бинокулярно.
Нека да забележим гледната точка на половинката си, да се разходим в обувките й. Така освен ще се почувстваме обичани, а и ще оценим, че може би сътрудникът също се усеща несъответстващо.
Подобни наблюдения ще оказват помощ и на двама ни да се почувстваме по-достойни за обич.
Съсредоточете се върху съчувствието, не върху вярата
Ако страдаме от ревнивост и нямаме доверие на индивида до нас, просто се фокусираме върху съчувствието.
Съчувствието към главните полезности, болки и претекстове, усъвършенства чувството за другия и връзката ни с него, лекува ни, свързва ни и пази връзките.
Доверието не може да се завърне, в случай че не съчувстваме на околните си.
Затвърждавайте, не отмъщавайте
Колкото по-състрадателни, подкрепящи и любящи сме, толкоз по-вероятно е да затвърдим връзките си и последователно да възвърнем доверието, унищожено от ревността.
Вместо да нараняваме другия, отмъщавайки му, че ни носи отрицателни мисли с държанието си, просто би трябвало да помислим, какво може да укрепи връзката ни.
Инфо: psychology.framar.bg
