Популярни продукти, възникнали благодарение на войните
Войните сигурно носят заличаване и премеждия на хората по света. Въпреки това, по време на такива спорове постоянно се появяват артикули, които по-късно, в спокойно време, стават сполучливи търговски артикули, които доста опростяват живота на популацията.
Ето някои от тях, които се появяват с помощта на международните войни.
Източник:
Бърза юфка
Изобретателят на бързо приготвящата се юфка е Момофуку Андо.
Следвоенната Япония в действителност изпитва сериозен апетит, хората стояха опашки за купичка юфка с часове, а съобразителният Андо стартира да опитва.
След пържене на напоена с бульон юфка в палмово масло, както се прави при готвене на обичайното японско ядене темпура, той изсушава брикети юфка и получава отлична мостра.
След заливане на тези брикети с кипяща вода се получава прелестна, подготвена за ястие юфка. Към нея той прибавя две сашета - едното с палмово масло, а друго със сухи подправки.
През 1972 година Андо стартира също и производството на Cup Noodles - юфката се предлага не на брикетчета, а в пенополиуританова чаша. Изсипващ в нея горещата вода и ядеш. След това към юфката стартират да прибавят сушени зеленчуци, парченца месо или скариди.
Източник:
Пържени картофи
Има доста версии на появяването на пържените картофки. Англоезичните източници настояват, че това ядене е необятно публикувано с помощта на бизнесмена Джон Симплот.
В навечерието на Втората международна война Симплот става най-големият снабдител на картофи на Запад, притежаващ 35 склада в Орегон и Айдахо.
Компанията му Simplot Dehydrating Company усвоява новия способ за сушене на картофи и се трансформира в един от главните снабдители на американските войски през Втората международна война.
През 1942 година стотици хора са работили в неговата фабрика " Калдуел " ; до 1944 година техният брой е бил покрай 20 хиляди. След войната той стартира да замразява пържени картофи и също по този начин подписва редица нови контракти, с което основава същинска картофена империя.
Източник:
Химически торове
Преди Първата международна война селското стопанство е било несигурно, защото реколтата е мъчно да се предскаже и още по-трудно е да се въздейства върху добива.
Но по това време учените към този момент схващат връзката сред равнището на азота в почвата и добива. Въпреки това, производството на тор към момента не е в действителност развито.
От началото на Първата международна война проучванията на Фриц Хабер разрешиха потреблението на хлор против съперника. Именно по тази причина той се назовава " татко на химическото оръжие ".
През Втората международна война армията употребява процеса Хабер (синтез на амоняк) за производството на експлозиви. До края на войната проучванията му се употребяват за произвеждане на химически торове.
Източник:
Дамските тампони
Този предмет на женската хигиена също е изобретен и по време на война. Факт е, че положението на медицината по време на Първата международна война убива повече хора, в сравнение с самите борби.
За да усъвършенства обстановката и да помогне на ранените бойци, компанията Kimberly-Clark създава леки абсорбиращи мрежести тъкани, наречени Cellucotton. Те са били употребявани за лекуване на американски бойци, ранени в борба.
След края на войната остатъците от превръзки Cellucotton били препоръчани на сестрите от Червения кръст. Компанията обръща внимание на това и стартира да прави специфични кърпички извънредно за дами.
Моделът Kotex е създаден от Tampax по време на Втората международна война. Десетилетия по-късно те трансформират формата и структурата на продуктите си, вследствие на което се появяват модерните тампони.
Източник:
Тефлон
Политетрафлуороетилен бил открит от 27-годишния академик Рой Плукет през април 1938 година, когато той инцидентно открива, че газообразният тетрафлуоретилен, инжектиран в цилиндри под налягане, непринудено се полимеризира в бял парафинов прахуляк.
През 1941 година Kinetic Chemicals получива патент за Teflon, а през 1949 година се трансформира в поделение на американската компания DuPont.
След това, в границите на плана в Манхатън, има цяла поредност от изследвания. По-специално е нужен материал, който не разрешава прекосяването на отровен газ и други избухливи субстанции.
След като планът доближи своя връх и два японски града са разрушени от атомни бомби, тефлонът се употребява за мирни цели.
Източник:
Заместител на захарта
Историята на захарните заместители стартира през 1879 година. Химикът Фалберг работи в лабораторията на американския професор Ремсен.
Веднъж на вечеря той обърна внимание на необичайния усет на хляба - той бил сладостен. Но другите не почувствали това. Тогава Фалбърг осъзнава, че не хлябът е сладостен, а пръстите му - преди обяд ученият бил ангажиран с вещество с ужасното име сулфаминобензоена киселина.
Иизобретателят се втурва към лабораторията. Предложението било доказано: съединенията на сулфаминобензоената киселина били в действителност изумително сладки. Така бил синтезиран захаринът.
Химическо вещество с такива свойства намира необятно приложение: през Първата международна война имало пагубен дефицит на захар. Същото нещо се случва и през Втората международна война, когато е нужен подсладител по време на изострен дефицит на захар.
Източник:
Микровълнови фурни
Сега знаем две благоприятни условия за основаване на микровълнова фурна. Първата версия идва от времето на Втората международна война.
За да се форсира процесът на готвене, който е рисков начело на фронтовата линия, първата микровълнова печка е измислена в Германия.
По-късно развиването и научните проучвания по тематиката са попаднали в ръцете на други огромни страни. Но няма директно доказателство за немския генезис на технологията, това е по-скоро догадка.
По-популярна и правдоподобна версия е основаването на устройството от известния американски инженер Пърси Спенсър. По време на проучванията изобретателят следи, че вълните с избрана периодичност са способни да генерират топлота.
След това Спенсър потвърди резултата на магнетрона върху продуктите. На 8 октомври 1945 година основателят публично патентова своето откритие.
Първата микровълнова печка обаче бе пусната единствено 2 години след приемане на патента и бе употребена извънредно от военните за топене на храната.
Източник:
Изолационната лента
Изолирбандът - изолационната лента, е изобретена от американската компания 3М, основана през 1902 година в Съединените щати. Първата лента била правена в жълт и бял цвят. Но светлата лента заради неприятна резистентност към ултравиолетовите лъчи е сменена с черна.
Така тя стига до наши дни, макар че модерните версии на лентата са в синьо, зелено, алено, жълто и бяло.
По време на войната Johnson and Johnson доставя на армията нещо приблизително сред медицински бинт и самозалепваща се лента.
Фактът, че такава лента може да се употребява по разнообразни способи, я прави незаменима в бита.
Източник:
Спринцовки за еднократна приложимост
Историята на основаването на спринцовки за еднократна приложимост стартира с създаването на американеца Артър Смит, който през 1949 година патентова първата стъклена спринцовка за еднократна приложимост. И единствено седем години по-късно фармацевтът от Нова Зеландия, Колин Мърдок, изобретил пластмасова спринцовка за еднократна приложимост.
През идващите години той интензивно се занимава с усъвършенстването и патентоването на своето откритие, а през 70-те години на двадесети век Мърдок има патент за пластмасова спринцовка за еднократна приложимост във всички страни по света.
Всичко стартира с обстоятелството, че още от времето на Първата международна война болкоуспокоителни средства, в това число морфин, били инжектирани на ранените бойци.
До началото на Втората международна война старите спринцовки били изоставени в интерес на новите, наречени Syrette. Те са по-компактни, което разрешава да се ограничи дозата на лекарството и затова да се понижи риска от взаимозависимост от морфина.
Спринцовките Syrette се доставяли на армията запълнени с закрепена доза морфин.
Ето някои от тях, които се появяват с помощта на международните войни.
Източник:
Бърза юфка
Изобретателят на бързо приготвящата се юфка е Момофуку Андо.
Следвоенната Япония в действителност изпитва сериозен апетит, хората стояха опашки за купичка юфка с часове, а съобразителният Андо стартира да опитва.
След пържене на напоена с бульон юфка в палмово масло, както се прави при готвене на обичайното японско ядене темпура, той изсушава брикети юфка и получава отлична мостра.
След заливане на тези брикети с кипяща вода се получава прелестна, подготвена за ястие юфка. Към нея той прибавя две сашета - едното с палмово масло, а друго със сухи подправки.
През 1972 година Андо стартира също и производството на Cup Noodles - юфката се предлага не на брикетчета, а в пенополиуританова чаша. Изсипващ в нея горещата вода и ядеш. След това към юфката стартират да прибавят сушени зеленчуци, парченца месо или скариди.
Източник:
Пържени картофи
Има доста версии на появяването на пържените картофки. Англоезичните източници настояват, че това ядене е необятно публикувано с помощта на бизнесмена Джон Симплот.
В навечерието на Втората международна война Симплот става най-големият снабдител на картофи на Запад, притежаващ 35 склада в Орегон и Айдахо.
Компанията му Simplot Dehydrating Company усвоява новия способ за сушене на картофи и се трансформира в един от главните снабдители на американските войски през Втората международна война.
През 1942 година стотици хора са работили в неговата фабрика " Калдуел " ; до 1944 година техният брой е бил покрай 20 хиляди. След войната той стартира да замразява пържени картофи и също по този начин подписва редица нови контракти, с което основава същинска картофена империя.
Източник:
Химически торове
Преди Първата международна война селското стопанство е било несигурно, защото реколтата е мъчно да се предскаже и още по-трудно е да се въздейства върху добива.
Но по това време учените към този момент схващат връзката сред равнището на азота в почвата и добива. Въпреки това, производството на тор към момента не е в действителност развито.
От началото на Първата международна война проучванията на Фриц Хабер разрешиха потреблението на хлор против съперника. Именно по тази причина той се назовава " татко на химическото оръжие ".
През Втората международна война армията употребява процеса Хабер (синтез на амоняк) за производството на експлозиви. До края на войната проучванията му се употребяват за произвеждане на химически торове.
Източник:
Дамските тампони
Този предмет на женската хигиена също е изобретен и по време на война. Факт е, че положението на медицината по време на Първата международна война убива повече хора, в сравнение с самите борби.
За да усъвършенства обстановката и да помогне на ранените бойци, компанията Kimberly-Clark създава леки абсорбиращи мрежести тъкани, наречени Cellucotton. Те са били употребявани за лекуване на американски бойци, ранени в борба.
След края на войната остатъците от превръзки Cellucotton били препоръчани на сестрите от Червения кръст. Компанията обръща внимание на това и стартира да прави специфични кърпички извънредно за дами.
Моделът Kotex е създаден от Tampax по време на Втората международна война. Десетилетия по-късно те трансформират формата и структурата на продуктите си, вследствие на което се появяват модерните тампони.
Източник:
Тефлон
Политетрафлуороетилен бил открит от 27-годишния академик Рой Плукет през април 1938 година, когато той инцидентно открива, че газообразният тетрафлуоретилен, инжектиран в цилиндри под налягане, непринудено се полимеризира в бял парафинов прахуляк.
През 1941 година Kinetic Chemicals получива патент за Teflon, а през 1949 година се трансформира в поделение на американската компания DuPont.
След това, в границите на плана в Манхатън, има цяла поредност от изследвания. По-специално е нужен материал, който не разрешава прекосяването на отровен газ и други избухливи субстанции.
След като планът доближи своя връх и два японски града са разрушени от атомни бомби, тефлонът се употребява за мирни цели.
Източник:
Заместител на захарта
Историята на захарните заместители стартира през 1879 година. Химикът Фалберг работи в лабораторията на американския професор Ремсен.
Веднъж на вечеря той обърна внимание на необичайния усет на хляба - той бил сладостен. Но другите не почувствали това. Тогава Фалбърг осъзнава, че не хлябът е сладостен, а пръстите му - преди обяд ученият бил ангажиран с вещество с ужасното име сулфаминобензоена киселина.
Иизобретателят се втурва към лабораторията. Предложението било доказано: съединенията на сулфаминобензоената киселина били в действителност изумително сладки. Така бил синтезиран захаринът.
Химическо вещество с такива свойства намира необятно приложение: през Първата международна война имало пагубен дефицит на захар. Същото нещо се случва и през Втората международна война, когато е нужен подсладител по време на изострен дефицит на захар.
Източник:
Микровълнови фурни
Сега знаем две благоприятни условия за основаване на микровълнова фурна. Първата версия идва от времето на Втората международна война.
За да се форсира процесът на готвене, който е рисков начело на фронтовата линия, първата микровълнова печка е измислена в Германия.
По-късно развиването и научните проучвания по тематиката са попаднали в ръцете на други огромни страни. Но няма директно доказателство за немския генезис на технологията, това е по-скоро догадка.
По-популярна и правдоподобна версия е основаването на устройството от известния американски инженер Пърси Спенсър. По време на проучванията изобретателят следи, че вълните с избрана периодичност са способни да генерират топлота.
След това Спенсър потвърди резултата на магнетрона върху продуктите. На 8 октомври 1945 година основателят публично патентова своето откритие.
Първата микровълнова печка обаче бе пусната единствено 2 години след приемане на патента и бе употребена извънредно от военните за топене на храната.
Източник:
Изолационната лента
Изолирбандът - изолационната лента, е изобретена от американската компания 3М, основана през 1902 година в Съединените щати. Първата лента била правена в жълт и бял цвят. Но светлата лента заради неприятна резистентност към ултравиолетовите лъчи е сменена с черна.
Така тя стига до наши дни, макар че модерните версии на лентата са в синьо, зелено, алено, жълто и бяло.
По време на войната Johnson and Johnson доставя на армията нещо приблизително сред медицински бинт и самозалепваща се лента.
Фактът, че такава лента може да се употребява по разнообразни способи, я прави незаменима в бита.
Източник:
Спринцовки за еднократна приложимост
Историята на основаването на спринцовки за еднократна приложимост стартира с създаването на американеца Артър Смит, който през 1949 година патентова първата стъклена спринцовка за еднократна приложимост. И единствено седем години по-късно фармацевтът от Нова Зеландия, Колин Мърдок, изобретил пластмасова спринцовка за еднократна приложимост.
През идващите години той интензивно се занимава с усъвършенстването и патентоването на своето откритие, а през 70-те години на двадесети век Мърдок има патент за пластмасова спринцовка за еднократна приложимост във всички страни по света.
Всичко стартира с обстоятелството, че още от времето на Първата международна война болкоуспокоителни средства, в това число морфин, били инжектирани на ранените бойци.
До началото на Втората международна война старите спринцовки били изоставени в интерес на новите, наречени Syrette. Те са по-компактни, което разрешава да се ограничи дозата на лекарството и затова да се понижи риска от взаимозависимост от морфина.
Спринцовките Syrette се доставяли на армията запълнени с закрепена доза морфин.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ