Как войната и размириците в една държава повлияха на горите й
Войни и цивилен безредици поразяват Конго след оповестяването на независимостта на африканската нация през 1960 година Сред споровете са две цивилен войни – през 1996-1997 и 1998-2003 година – и даже и през днешния ден размирен групи не престават да атакуват елементи от страната. Милиони са убити, а още милиони са принудени да изоставен домовете си. Последните наброяват към 3,4 милиона в пика си през 2003 година, само че почти 2,7 милиона към момента не са се завърнали заради безспирното принуждение, най-вече в източната част на страната.
Бонобо, известно още като малко шимпанзе
Степента на обезлесяване заради придвижването на човешкото население е незнайна. Но някои разбори на сателитни изображения на две предпазени територии в северната част на страната дават на откривателите някаква визия за мащабите на тази миграция. От 1990 година до 2000 година загубата на гори – евентуално от хора, които изсичат джобовете надълбоко в тях за земеделска земя – се случва с над два пъти по-голяма скорост, в сравнение с от 2000 до 2010 година, оповестяват Джанет Накони от Университета на Мериленд Колидж Парк и нейните сътрудници от Biological Conservation.
Проучването изследва обезлесяването в Научния резерват Луо, основан през 1992 година, и новосъздадения резерват Инонджи общественост Бонобо (ICBR), две области, състоящи се най-вече от низинна тропическа гора и блатисти местности. Около 6 500 души живеят в резервата Луо и им е разрешено да ловуват животни – въпреки и не бонобо или други примати – благодарение на обичайни способи. Също по този начин им е позволено лимитирано количество развъждане на растения на тъкмо избрани ниви като те не могат да изсичат гората, с цел да ги уголемяват. Правилата за ICBR, който е основан през 2012 година, към момента се откриват.
Накони и нейните сътрудници съпоставят фотоси, направени на двата резервата през 1990, 2000, 2005 и 2010 (от 1995 година няма фотоси без облаци). За да са забележими от обектива на спътника, всяко разкриване на гората би трябвало да е по-голямо от 30 квадратни метра. Те откриват, че общата повърхност изгубени гори през това време не е огромна, нормално по-малко от 1% през всеки период от време. Но защото всяка карта се съпоставя с по-ранните, откривателите откриват нарастване на броя на дребни, изолирани сечища.
Тези дребни поляни – а не големи сектори оголена земя – допускат, че хората, които живеят наоколо до резерватите, се местят в горите, когато е бушувал спора. Нещо повече, скоростта на горските загуби понижава след приключването на втората революция. И защото хората се завръщат вкъщи след войните, евентуално с по-големи фамилии, те стартират да разчистват гори за нови аграрни ниви покрай старите си домове, което довежда до увеличение на загубата на гори в тези региони, откриват откривателите.
Движението на хора в отговор на войната има директно влияние върху популацията на застрашените бонобо в района, съгласно Накони и нейните сътрудници. Изследователите учат и наблюдават тези примати от 1973 година и виждат, че са много изтласкани през годините на спорове. Това време е пагубно за бонобите – сред 1991 и 2005 година броят им понижава с повече от половината, от близо 250 до към 100, а три групи напълно изчезват.
В началото яденето на примати е табу, само че последователно то стартира да се разпада още преди първата революция. Смята се, че жителите на градовете, които бягат от политическия спор, вкарват практиката на лов на бонобо, когато идват в горските региони. По време на войната процъфтява ловът за месо. Войниците принуждават селяните да ловуват бонобо, а без достъп до пазари, локалните хора би трябвало да разчитат повече на месото просто, с цел да оцелеят. И ловът им не се изчерпваше с бонобо; ловуваха се слонове, хипопотами, биволи и горили.
Днес животните не са безусловно в сигурност и през днешния ден – откриватели, които работят в двата резервата в Конго, оповестяват за разпръснати популации от хора надълбоко в отдалечена гора. Тези хора се местят там през годините на цивилен спор и в никакъв случай не напущат, пишат Накони и сътрудниците му.
Проследяването на нещо толкоз динамично като лова на бонобо или дребни обитаеми места на хората изисква доста непосредствен контакт. Измерването на обезлесяването обаче е доста по-лесно с помощта на сателитни фотоси. И става още по-лесно с нов инструмент за наблюдаване на горите в съвсем действително време и с резолюция от единствено 30 метра: Global Forest Watch на Института за международните запаси разрешава на всеки да картографира смяната на горите по целия свят. Така всички консуматори на интернет, а освен учени, могат да следят по какъв начин се почистват огромни или дребни петна от дървета, без значение дали става въпрос за огромно земеделие, произвеждане на дървен материал или оцеляване по време на война.
