Войната в Украйна създава риск за някои сектори на българската

Войната в Украйна основава риск за някои браншове на българската стопанска система. Ако обстановката не се усъвършенства и военните дейности не спрат в границите на идващите 3 месеца, някои компании няма да могат да продължат да работят или най-малко ще изпитват съществени компликации. Това стана ясно от думите на ръководителя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев в ефира на Нова телевизия. Той означи, че към този момент в България няма внезапно увеличение на броя на банкрутирали или затворени предприятия спрямо времената преди рецесията. Но изясни, че въпреки всичко бизнесът у нас има ресурси единствено за няколко месеца напред. И даде образец с тези, които са подвластни от вноса на запаси от Русия. Заради наложените й наказания те не могат да си внесат, да вземем за пример, стомана. Не могат да го създадат и от Украйна, тъй като там производството е спряло. Така предприятията са изправени пред сериозен проблем и не е ясно дали ще могат да продължат да работят, когато изчепрат запасите след 3 месеца. Сравнително задоволство изпитва бизнесът в резултат на повдигането на тавана на обезщетенията, които изплаща страната на българските компании поради високите цени на електрическата енергия. Също по този начин е добре, че те ще продължат и през април, стана ясно още от думите на Велев. Той означи, че междинната цена на тока у нас за сегашния месец е 533.31 лева за мегаватчас, като през днешния ден тя е по-ниска. „ Ако бъде такава до края на месеца, което е допустимо, приблизително за март тя ще падне под 518 лева, обезщетенията за бизнеса за сегашния месец ще бъдат цялостни “, изясни той. Като добави, че при този сюжет обезщетенията, които ще получат предприятията, ще бъдат от порядъка на 250 лева за всеки изразходван мегаватчас. Велев обаче означи, че даже и след обезщетенията цената на тока за бизнеса е двойно по-висока по отношение на м.г. „ Представете си какво би било, в случай че няма въобще обезщетения “, сподели още ръководителят на АИКБ. Той добави, че повишението на тавана до 300 лева на мегаватчас, който ще бъде задействан при постигане на цена на борсата от 585 лева.Но изрази вяра, че до такива равнища няма да се стигне и ще продължи да се ползва формулата за погашение на обезщетения за ¾ от разликата сред прогнозната и настоящата цена на свободния пазар. Той означи, че за бизнеса е добре, че има изясненост и предвидимост по какъв начин ще се работи през април, неприятното е, че няма такава за идващите месеци. Затова съгласно Велев, откакто приключат срещите на европейските водачи в Брюксел, идната седмица страната и бизнесът у нас да стартират да работят върху модела за обезщетения за интервала след май. По отношение на предложенията на работодателските организации към страната във връзка с енергийните доставки Велев акцентира, че България евентуално се намира в най-тежко състояние от позиция на доставките на природен газ, защото 90% от потребявания идва от Русия, а договорът с „ Газпром “ изтича в края на т.г. И добави, че ние сме единствената страна в такова състояние. „ От тази позиция общите доставки за Европейски Съюз, които се разискват в този момент, в случай че се лимитират единствено до запълване на 80% от газохранилищата в Европейски Съюз, това на нас не ни оказва помощ задоволително. Затова за нас е значимо да има изясненост за доставките за идната година, тъй като първо, би трябвало да бъдат контрактувани нужните количества газ и второ, би трябвало да има резервирани потенциали по маршрутите, по които те ще бъдат доставени “, акцентира Велев. Като добави, че потенциалите за газопроводите се договарят авансово в годината, предхождаща самите доставки. „ Затова не може да се чака последният миг “, безапелационен бе той. Велев даде и образец по какъв начин сега запасите, с които България разполага в хранилището в Чирен, са задоволителни за едвам 10 дни. Във връзка с плануваното нарастване на минималната работна заплата от 1 април, която ще стане 710 лева, както и във връзка с настояването на синдикатите тя да бъде 760 лева, на което бизнесът се опълчва, Велев сподели, че минималните работни заплати следва да се договарят по стопански действия и те да бъдат разнообразни за обособените, което е било постоянно и позицията на АИКБ. „ Защото 710 лева за ИТ бранша може да е ниска заплата, където междинната клони към 4000 лева, само че за производството на облекло и текстил това е към междинния застрахователен приход. Т.е. минималната заплата ще се изравни със междинната “, сподели Велев. Той добави, че има съществени разлики в обособените стопански сектори, с цел да има административен метод, който да изравнява минималните заплати. Според думите му по този начин не се реализира мечтаният резултат, дори някои стопански действия се тласкат към сивия бранш. Председателят на АИКБ означи още, че въвеждането на прекомерно висока минимална заплата в избрани сектори може да докара до затваряне на предприятия. И в този смисъл мощно застрашени да изгубят работата си са 200 000 души, а още 300 000 – не толкоз мощно, само че въпреки всичко има заплаха и за тях. В края на юли и началото на август м.г. ние имахме най-високите цени на електрическата енергия в Европа, като в оня миг те към момента не бяха се „ взривили “, което става след това. Тогава това бе локално събитие, а повода бе в незадоволителното предложение, дължащо се основно на Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “, където работеха единствено два от осемте блока. А, в случай че имаше по-голямо предложение, надлежно повече предложение на електрическа енергия, самият Топлоелектрическа централа щеше да си усъвършенства и финансовите резултати. Според думите му това е дало опция някой различен, който предлага по-скъпа сила на пазара, да печели от по този начин получилия се манипулиран пазар. Велев означи и че това не е бил първи подобен случай за Топлоелектрическа централа „ Марица Изток 2 “, като бизнесът и преди този момент е подавал сходни сигнали.