Войната в Украйна показа ясно, че енергийната политика е също

Войната в Украйна сподели ясно, че енергийната политика е също и геополитика и сигурността е директно или непряко наранена от политическите и енергийните зависимости. За следващ път тази седмица немският канцлер Олаф Шолц прикани за понижаване на зависимостта от съветските енергийни източници и изкопаемите горива. Това обаче наподобява няма по какъв начин да се случи задоволително бързо. Какво се прави по въпроса и какви проблеми носят със себе си другите възможности?


Европейският съюз търси способи за диверсификация на газовите доставки и един от главните снабдители се явява Азербайджан с Южния газов кулоар , който съставлява система от три газопровода с дължина 3500 километра, свързващи Азербайджан, Грузия, Турция, Гърция, Албания и Адриатическо море, откъдето синьото гориво стига до Италия. Това е един от най-големите инфраструктурни планове в света. Наскоро Европейският съюз отпусна финансова помощ от 2 милиарда евро на Азербайджан. Синьото гориво стартира пътя си от находището „ Шах Дениз 2 “, само че. Екологията на Азербайджан и жителите, живеещи наоколо до оборудванията за рандеман на газ страдат, споделя Кейт Уотърс – съосновател и изпълнителен шеф на неправителствената организация CrudeAccountability, която работи с общности в Каспийския и Черноморския район по въпроси, касаещи околната среда и човешките права:

„ Въпреки че Азербайджан зависи стопански в огромна степен от развиването на петролната и газовата промишленост – 90 % от износа е от този бранш и сред 30 и 55 % от Брутният вътрешен продукт се дължат на цените на газа и нефта, елементарните хора не се облагодетелстват от тази промишленост. Живеещите покрай промишлени комплекси за рандеман на петрол и газ, в това число терминалът „ Сангачал “, който е началната точка на Южния газов кулоар, страдат несъразмерно . „ Бритиш Петролиум “ е най-големият задграничен вложител в Азербайджан, той експлоатира този терминала и играе основна роля в създаването на огромните залежи на петрол и газ в страната. Въпреки че твърди в отчетите си, че терминалът „ Сангачал “ има лек негативен резултат в околните региони, нашето изследване разкри значими вреди за околната среда и общностите наоколо до него . Най-притеснителните истории, за които научихме от хора, живеещи наоколо до промишлени комплекси за рандеман на петрол и газ в Азербайджан и по-конкретно – терминалът „ Сангачал “, са за хронични здравословни проблеми, както и за факелно изгаряне на остатъчни газове в моменти, когато „ Бритиш Петролиум “ и държавното управление на Азербайджан приказват за потребността и уговорката си към понижаване на този развой. “



От миналогодишните разкрития, известни като „ Документите Пандора “, стана ясно, че фамилията на президента Илхам Алиев има парцели в Лондон на стойност близо 700 милиона $ . Въпреки сходни журналистически разкрития на схеми за пране на пари от елита в Азербайджан, както и поддържането на пагубните за околната среда интервенции по извличане на петрол и газ, така наречен „ зелени вложения “ в страната не стихват . Фондът „ Зелен климат “ – най-големият фонд за набиране и ръководство на средства за подкрепяне на разрастващите се страни в битката с климатичните промени, е одобрил три плана в Азербайджан на стойност съвсем 4 милиона $ за климатична миграция и тактики за пригаждане.

„ Драматичната разлика в оценката на „ Бритиш Петролиум “ за активността си върху природата по отношение на мнението на жители, с които ние разговаряхме, е сложна за пояснение. Но жителите, които споделиха мнението си с нас са безапелационни, че терминалът „ Сангачал “ е оказал мощно негативно въздействие върху здравето и околната среда. Бихме посъветвали представители на „ БиПи “ да прекарат известно време в обитаемоте места към терминала и сами да видят въздействието на активността им. Защо текат пари към Азербайджан от непознати вложители даже под формата на финансиране в региона на климата, поради мащаба на корупцията, документиран в страната? Мисля, че това е явен образец по какъв начин съответно западните вложители, който настояват, че са обвързани с бистрота и отчетност и се ангажират със зеленото бъдеще и осъществяване на задачите на Парижкото съглашение за климата, са склонни да оставят всичко това настрани, когато става въпрос за петрол и газ и има потребност от тях за произвеждане на сила в Европейския съюз. При сходни случаи опасенията за човешките права, отчетността, прозрачността и корупцията остават на назад във времето. Това буди терзание и ни се искаше казусът да не беше подобен. “



В Европа обаче има и сполучливи образци за преход към зелена сила. Първият е от прилежаща Гърция , където тази седмица беше открита фотоволтаична централа с мощ до 204 мегавата, което е задоволително да зареди 75 000 семейства . Инвестицията е на стойност 130 милиона евро, а разкритите работни места са 350. На откриването министър председателят Кириакос Мицотакис съобщи:

" Тези слънчеви панели отразяват националните ни цели за евтина и чиста сила от слънцето, вятъра, водата и геотермалните ни източници. Това бъдеще ще сътвори нови работни места и ще ни даде освен чиста, само че и евтина сила, с която да зареждаме домовете и предприятията си. "

Въпреки това съгласно Мицотакис е разумно да се усили добива на сила от въглища с 50 на 100 през идващите две години, с цел да се понижи зависимостта от газ в кратковременен проект:

" Производството на въглища е нужен избор в този съответен миг, защото може да размени потребността от природен газ, който краткотрайно е по-скъп и по-ограничен поради изолирането на съветския пазар и съветския газ. Това е проблем за цяла Европа, освен за Гърция и заради това всички европейски страни трябваше да създадат дребни ремонти в проектите си за зелен преход . "

Зелената сила в енергийния микс на южната ни съседка се е равнявала на 29 % предходната година, а проектът е да доближи 61 на 100 до края на това десетилетие.



Остров Тилос , ситуиран единствено на 65 квадратни километра и с към 800 поданици, е първият в Средиземноморието, който генерира съвсем всичката потребявана сила от вятърни турбини и слънчеви панели , с помощта на европейската стратегия „ Хоризонт 2020 “, осигурила 11 милиона евро и още 4 милиона, обезпечени от гръцки частни вложители . Важно е да се означи обаче, че преходът към възобновими източници е вероятен защото на острова няма фабрики , а единствено дребни таверни и магазини и енергийната самостоятелност не е през цялата година. По време на туристическия сезон през лятото силата напразно и слънцето обезпечава 70 на 100 от потребностите. Собственик на заведение за бързо хранене на Тилос споделя:

„ Това е бъдещето. Хубаво е, че зелената сила стартира от сходни дребни острови. Така, ние имаме опция да сме самостоятелни и да се освободим от изкопаемите горива и замърсителите на околната среда. ”

Миналата година Тилос, дружно с още два острова – датският Аеро и испанският Ел Хиеро, бяха наградени от Брюксел за прехода си към чиста сила. В момента и други гръцки острови вървят по стъпките на Тилос. А в Италия в финален стадий на създаване е първата ситуирана в морето апаратура за вятърна сила , която има потенциал да обезпечи годишните енергийни потребности на 60 000 души.



Въглищна електроцентрала във френския град Сен Аволд след съвсем две епохи работа спря да изгаря изкопаеми горива през март и се обръща към зелената сила, по-конкретно – биомаса и водород , като ще бъдат непокътнати към 100 работни места. Силвиън Кребс, който дава отговор за доставката на въглища и Камил Джафрело – представител на плана, разясниха:

„ Виждаме, че преходът е вероятен. Искаме и се надяваме планът да има триумф, да има зелена вероятност. Спираме въглищата, слагаме завършек на два века история, само че сътворяваме ново бъдеще . “

„ В централата в бъдеще ще се създава електричество от биомаса и зелен водород от електролиза на вода. Когато бъдат създадени всички планове, ще имаме опция да открием повече работни места в зелените промишлености, в сравнение с ще бъдат закрити със затварянето на въглищните централи. “



Въпреки нежеланието на държавното управление в Австралия за преустановяване на въгледобива, служащите в най-голямото в света пристанище за експорт на въглища в Нюкасъл , последователно се помиряват с обстоятелството, че тази промишленост е към своя край. Те разчитат на новите браншове, които настъпват, като водорода, възобновимата сила, производството на акумулаторни акумулатори. Специалистът по асортимент на личен състав Уорик Джордан поучава:

„ Работниците не излизат от мината един следобяд и на идващия ден влизат във фабрика за водород. Необходимо е да притеглим нови промишлености, само че би трябвало да се обезпечат и благоприятни условия за образования, препоръки за професионално насочване, с цел да знаят служащите какво следва и до какви благоприятни условия имат достъп . “



Индия , която е на път да задмине Китай и да стане страната с най-многобройно население е третият максимален замърсител с въглерод. За десетилетие зелената сила в Индия се е нараснала пет пъти до 100 GW. В родния щат на премиера Нерендра Моди се построява парк за рандеман на сила от възобновими източници, който ще е ситуиран на територия, равняваща се на тази на Сингапур. А в така наречен необитаем щат Раджастан, където е слънчево 325 дни в годината, е ситуирана апаратура със слънчеви панели, покриваща територия съвсем колкото Сан Марино. Арундабха Гош – изпълнителен шеф на индийския съвет по сила, околна среда и водите:

„ През това десетилетие Индия желае да построи енергийна захранваща система от възобновими източници за 450 000 мегавата . Това значи повече сила от възобновими източници, в сравнение с е цялата сила по мрежата ни през днешния ден. Политиката е призната, задачите са сложени, технологиите съществуват. Това, от което Индия има потребност, е доста по-голямо финансиране, с цел да бъдат въведени системите бързо . Индия върви по пътя на въглеродната индиферентност, тъй като е в неин интерес – страната ни е измежду най-уязвимите на климатичните промени, би трябвало да се понижи и замърсяването на въздуха, идващо от въглищните централи. “



Интересът към възобновимите източници се ускори в допълнение поради войната в Украйна, само че като цяло най-вече дребните страни в Европа разчитат повече на зелена сила. Ако сходна крачка създадат Германия, Франция и Англия, които използват най-вече сила, действително би се усетила смяна в позитивна посока – както в опазването на природата, по този начин и в постигането на енергийна самостоятелност. Факт е, че е налице взаимозависимост от изкопаеми горива, множеството от които идват от страни отвън Европа, а това е измежду аргументите за високите цени на силата. Всички тези неща трансформират устрема към по-зелено бъдеще в нужда.
Снимки: Ройтерс