Войната в Украйна, коронавирусът, ЛГБТ - все повече дезинформация залива

Фалшивите новини: Чувам това, което искам да чуя

Войната в Украйна, коронавирусът, ЛГБТ - от ден на ден дезинформация залива интернет в последните години, най-много по отношение на прочувствени и спорни тематики. Понякога е мъчно да се разграничи вярното от погрешното. Някои хора обаче по-лесно се подвеждат от погрешните информации. Защо е по този начин?

Пристрастията ни объркват

Все по-често се приказва за " когнитивни изкривявания " - трендове в мисленето ни, от които ни е мъчно да се отърсим. Възгледите ни и мирогледът ни като цяло играят сериозна роля за податливостта към подправени вести.

Психологът Стефан Левандовски изяснява: " Ако чуя нещо, което желая да чуя, тъй като съответствува с политическите ми възгледи, то шансът да допускам в него е доста по-голям ". Например в случай че някой е на мнението, че Германия позволява прекалено много бежанци в страната, то той по-лесно ще повярва на отрицателни мнения за мигрантите.

Освен това хората постоянно преждевременно се доверяват на интуицията си. Оттам нататък им се коства излишно да ревизират дали нещо е правилно, преди да го споделят и препратят. Мнозина да вземем за пример четат единствено заглавията в интернет. Доказателство за това е опит на медиите The Science Post и NPR, които разгласиха материали с подвеждащи заглавия, с цел да ревизират какъв брой хора ще отворят публикацията, с цел да схванат, че заглавието в действителност не е определящо за наличието ѝ. Повечето не са го създали.

Възползване от отрицателните страсти

Т.нар. " резултат на присъединение към болшинството " също обърква хората. Той се свежда до това, че хората постоянно се ориентират по всеобщото мнение, вместо да си изградят свое. Така е и с подправените вести - по-вероятно е да повярваме на нещо, тъй като доста други хора му имат вяра. Например когато забележим обява в обществените мрежи с доста реакции и споделяния.

Паметта ни също не оказва помощ изключително за вярното депозиране на информацията, която ни попада. Често не можем да си спомним дали нещо е правилно или не е. Освен това подправените вести нерядко разчитат на предизвикването на отрицателни страсти. Експертът Левандовски отбелязва, че точно заради това дезинформацията се популяризира шест пъти по-бързо от истината. " Знаем, че хората реагират повече на информация, която провокира отрицателни страсти - да вземем за пример яд. " Тъкмо тези подправени вести най-често стават вирални.

Нарцисизмът пречи на трезвата преценка

Авторите на изследване за способността на хората да отличават вярната от погрешната информация откриват, че колкото повече интервюираните споделят, че се доверяват на интуицията си, толкоз по-трудно им е да разпознават подправената информация.

Внимание в изследването се обръща и на така наречен " тъмни " страни от характера - склонността към егоизъм или психопатията. Хората, които имат по-изразени такива черти, са по-склонни да възприемат информацията в сходство с това какво ги устройва и какво - не. Така се увличат по-лесно по подправените вести, тъй като по-трудно отличават обстоятелствата от погрешната информация.

Потребността от внимание и утвърждение

Изследователят Джо Уолтър отбелязва и още нещо, което въздейства на възприемчивостта към подправени вести. Според него разпространението на дезинформация в обществените мрежи е свързано и с потребността от обществена интеракция. " Хората, които са дейни в обществените мрежи, се усещат част от общественост, където търсят утвърждение. "

Уолтър дава образец: в случай че някой да вземем за пример напише, че ниските хора са по-предразположени да имат вяра на подправени вести. Подобно нещо се прави не тъй като пишещият му има вяра, а даже противоположното - тъй като не му има вяра, но иска да бъде забавен в онлайн общността си.

Какво може да се направи?

Накратко - аргументите хората да се подвеждат по подправени вести са сложни. Свързани са с характера ни и мирогледа ни. Дезинформацията е и добър метод да получим утвърждението на останалите в обществените мрежи. Освен това редица когнитивни фактори влияят на възприемчивостта ни към такива информации.

Въпросът е - по какъв начин можем да станем по-резистентни? На първо място би трябвало да си даваме сметка какъв брой субективни сме и до каква степен се поддаваме на манипулиране. На второ - да разполагаме с задоволително познания и обстоятелства, които освен това периодичен да актуализираме. Това е доста сложен развой, заради което някои хора остават с усещането, че обстоятелствата са постоянно под въпрос и случайно се постановяват от " елитите ”. Като да вземем за пример по време на пандемията, когато първоначално се смяташе, че децата не популяризират ковид колкото възрастните, само че по-късно това се оказа погрешно.

Един метод да се борим с подправените вести е така наречен " предварителна инспекция ". Идеята е на потребителите да се сервират обстоятелствата, за които се чака да се появят манипулативни или подправени разкази. Например преди избори, когато се чака гласоподавателите да бъдат манипулирани с огромно количество дезинформация.

Вижте и това видео на Дъждовни води: