Барбара Слейвин: Изниква коалиция на санкционираните, Иран е напът да се присъедини към Русия и Китай
Войната в Украйна измести на втори проект и явно повлия отрицателно на опитите за възкръсване на съглашението за ограничение на нуклеарната стратегия на Иран. Индиректните договаряния сред Техеран и Вашингтон бяха възобновени в края на предходната година след няколкомесечно спиране след изборите в Иран с цели надлежно - анулация на всички стопански наказания и попречване превръщането на Ислямската република в нуклеарна мощ.
В средата на този месец и двете страни демонстрираха оптимизъм - договорката е единствено на една ръка разстояние. Държавният департамент разгласи, че оставащите разлики могат елементарно да бъдат преодолени. По-малко от седмица по-късно - този понеделник представителят Нед Прайс поля ентусиазма с ледена вода: „ Споразумението нито е несъмнено, нито може да се чака всеки миг “. Спомена и за подготвеност да бъде прибавен проект Б, без да прецизира какво планува той.
Русия, от която ще зависи използването на вероятно съживената договорка, се опита да постави кол в колелата с условие глобите против нея поради Украйна да не пречат на търговията ѝ с Иран. А Техеран заявява, че няма да се откаже от алените си линии - цялостна анулация на всички глобите и изваждането на Революционната армия от американския черен лист с терористични организации.
Десетки милиарди долари се чака да бъдат размразени с рухването на глобите против Иран. Вливането на неговия нефт на интернационалните пазари също би било добре пристигнало в рецесията с Русия.
Но договарянията бяха замразени.
„ В Съединените щати се организира доста ефикасна пропагандна акция против съживяването на съглашението “, изяснява Барбара Слейвин, шеф на Инициативата за бъдеще на Иран в Атлантическия съвет във Вашингтон.
„ Тази акция се води от тези, които по принцип не подкрепяха договорката, до момента в който тя беше в действие. Този проблем с желаното изваждане на иранската Революционна армия от листата с задграничните терористични организации изобщо не е толкоз значим, колкото се показва. Тази организация е глобена в действителност от Министерството на финансите и с разнообразни президентски укази. Но иранците толкоз са се фиксирали в този етикет, подложен от Държавния департамент, че се стига до заледяване на договарянията... Не знам дали тази обстановка не би трябвало да се изясни с предпазливостта във връзка с съживяването на договорката в съответния миг и по принцип. Факт е, че Иран не е изключително известен в Съединените щати сега - в никакъв случай не е бил в действителност. Западът свири общ брой под знамената против Русия, а Иран се счита за неин сътрудник. Усещането ми е просто, че се загуби импулсът в преговорния процес… Освен това, несъмнено, в Иран в този момент честват новата година - Норуз. И това значи, че за интервал от две седмици не трябва да се чака някакво значително развиване. Знак чакам може би идващия уикенд - в случай че тогава още не са възобновени договарянията във Виена, това ще е неприятно “.
Администрацията на президента Байдън от няколко месеца предизвестява, че не остава доста време за връщане към нуклеарната договорка. Като че ли към този момент има други цели. Колко в действителност още време и запаси им трябват на иранците, с цел да доближат линията, от която към този момент няма да има смисъл да бъдат дърпани обратно?
Това е въпрос с нараснала компликация, тъй като съм чела и информация, че Иран в действителност преработва част от своя обогатен до 60 % уран в железни плочи, които могат да се употребяват за гориво за проучвателен реактори с цивилно предопределение. Значи, стига да пожелае, Иран може да остане безкрайно време преди нуклеарния предел. Дори да разполагат с задоволително материал да си създадат такова оръжие, не значи безусловно, че са към този момент нуклеарна мощ. Тепърва ще би трябвало да създадат бойна глава за съответната ракета. Смятам, че цялата опасност за вероятния ирански пробив до нуклеарния предел беше малко изкуствено изтъквана в опит да бъде, по този начин да се каже, „ продадено “ съглашението в Съединените щати - с обяснението, че по този начин на Иран ще бъде попречено избран интервал от време да се снабди със дарба да направи нуклеарно оръжие. Но при всичко протичащо се сега в света иранската договорка към този момент не е горещият въпрос, какъвто беше единствено допреди няколко месеца.
Какво в действителност желае Иран и какви отстъпки от страна на президента Байдън биха довели до допустима за него политическа цена на договорка с Техеран?
Правителството на Ибрахим Раиси, което е хардлайн консервативно, желае да може да каже в следствие, че е постигнало по-добро съглашение от договорката, която реализира екипът на предходния президент - Рохани. Какво за Иран би било по-добро си зависи от тях да дефинират. Към момента наподобява, че си избират етикетът " задгранична терористична организация " да бъде отстранен от Революционната армия. Ако бях на тяхно място, щях да подпиша допустимо най-бързо. Защото колкото повече чакат, толкоз повече стопански изгоди ще пропуснат. В момента те биха могли да продават петрола си за повече от 100 $ за барел. Биха могли да усилят добива си колкото могат, тъй като има безчет купувачи, гладни за ирански нефт. Освен това колкото повече чакат, толкоз повече други страни производителки ще се възползват от обстановката. И, несъмнено, колкото повече чакат, толкоз по-малко време ще имат да печелят от договорката преди Съединените щати да навлязат още веднъж в нова предизборна обстановка - първо наесен ще са междинните избори за Конгреса, а следват и президентските - през 2024 година.
Държавният департамент предизвести, че е подготвен с проект Б, ако не бъде реализирано съглашение. Но не е ли ясно към този момент, че дипломацията е единственият метод да бъде реализирано нещо позитивно? Санкциите явно не могат да спрат Иран да стане нуклеарна мощ.
Няма проект Б. Това е мит. Може просто да бъдат оставени глобите в действие, а може и да бъде изработен опит да бъдат направени те по-строги. Но в действителност има една заплаха и тя се вижда в партньорството на Русия и Китай. Иран е част от тази наклонност - те могат да търгуват между тях, без да се допират до щатския $. Китайците все ще намерят по какъв начин да се разплатят с тях за петрола и газа им. Изправени сме пред действителен риск от пораждане на паралелна световна стопанска система - на обединението на глобените. Тогава американските наказания няма към този момент да имат огромно значение. Притеснително е в действителност. Защото глобите до момента бяха доста мощен инструмент, само че силата им с времето понижава.
В интерес ли е на Владимир Путин да спъва договорката с Иран?
И да, и не. Според мен иранците би трябвало да решат какво желаят и руснаците ще се съобразят с тях. Защото гамбитът с опита да слагат спомагателни условия за възкръсване на договорката се провали - условия като Русия да може да търгува без ограничавания с Иран, освен да си сътрудничат в атомната енергетика за мирни цели. Иранците реагираха доста бързо. Външният им министър отиде в Москва и Русия се отхвърли незабавно от настояването си. Затова считам, че Москва ще се преценява с това, от което иранците решат, че са удовлетворени.
Дали антииранската коалиция в Близкия изток е толкоз здрава както преди съветската война в Украйна? Ето, Израел разгласи, че ще е хазаин на историческа среща на равнище външни министри идната седмица с арабските страни, с които подписа съглашения за нормализиране на връзките.
Съществува антииранска коалиция, да. Но има и известна двойнственост в държанието на някои арабски страни, които географски са от отсрещната на иранската страна на Персийския залив. Много от тях към този момент са се примирили, че нуклеарно съглашение ще има. Дори Израел наподобява към този момент се е примирил с това. Отношението към договорката най-малко не е толкоз враждебно, колкото когато Биби Нетаняху беше министър председател. Те просто изчакват, с цел да видят какво ще стане. А в това време израелците очевидно ще не престават с военните акции против Иран. Наскоро двама членове на иранската Революционна армия бяха премахнати в Сирия. Взривена беше работилница за дронове в Иран. Израел обаче би трябвало по принцип да е удовлетворен, в случай че Иран отново бъде върнат обратно в нуклеарните си упоритости.
Трябва ли Съединените щати да са обезпокоени от вероятността обичайните им съдружници в Залива да изберат противниковия лагер в новосъздадената геополитическа обстановка? Емирствата, да вземем за пример, не се причислиха към глобите против Русия, не се съгласиха да усилят добива си на нефт, макар че имат необработен потенциал, първи одобриха на публично посещаване Башар Асад след 11 години изолираност от началото на войната в Сирия.
Явно арабските страни от Персийския залив се презастраховат. И това е с помощта на Доналд Тръмп. Администрацията му не се притече на помощ на Обединените арабски емирства и на Саудитска Арабия, когато през 2019 година те бяха ударени от Иран и от подкрепяни от него групировки, откакто Тръмп денонсира иранската нуклеарна договорка и наложи наказания на Техеран. Това докара до съществено преосмисляне на съюзничеството в района. И нищо от случилото се по-късно, в това число изтеглянето от Афганистан, не способства за позитивна смяна. Затова е разбираемо, че се презастраховат. Не могат да се считат към този момент за лоялни сътрудници на Съединените щати. Това провокира прочут яд тук, само че в това време за американците е разбираемо, че тези страни ще вършат към този момент единствено това, което дава отговор на личните им ползи.
В средата на този месец и двете страни демонстрираха оптимизъм - договорката е единствено на една ръка разстояние. Държавният департамент разгласи, че оставащите разлики могат елементарно да бъдат преодолени. По-малко от седмица по-късно - този понеделник представителят Нед Прайс поля ентусиазма с ледена вода: „ Споразумението нито е несъмнено, нито може да се чака всеки миг “. Спомена и за подготвеност да бъде прибавен проект Б, без да прецизира какво планува той.
Русия, от която ще зависи използването на вероятно съживената договорка, се опита да постави кол в колелата с условие глобите против нея поради Украйна да не пречат на търговията ѝ с Иран. А Техеран заявява, че няма да се откаже от алените си линии - цялостна анулация на всички глобите и изваждането на Революционната армия от американския черен лист с терористични организации.
Десетки милиарди долари се чака да бъдат размразени с рухването на глобите против Иран. Вливането на неговия нефт на интернационалните пазари също би било добре пристигнало в рецесията с Русия.
Но договарянията бяха замразени.
„ В Съединените щати се организира доста ефикасна пропагандна акция против съживяването на съглашението “, изяснява Барбара Слейвин, шеф на Инициативата за бъдеще на Иран в Атлантическия съвет във Вашингтон.
„ Тази акция се води от тези, които по принцип не подкрепяха договорката, до момента в който тя беше в действие. Този проблем с желаното изваждане на иранската Революционна армия от листата с задграничните терористични организации изобщо не е толкоз значим, колкото се показва. Тази организация е глобена в действителност от Министерството на финансите и с разнообразни президентски укази. Но иранците толкоз са се фиксирали в този етикет, подложен от Държавния департамент, че се стига до заледяване на договарянията... Не знам дали тази обстановка не би трябвало да се изясни с предпазливостта във връзка с съживяването на договорката в съответния миг и по принцип. Факт е, че Иран не е изключително известен в Съединените щати сега - в никакъв случай не е бил в действителност. Западът свири общ брой под знамената против Русия, а Иран се счита за неин сътрудник. Усещането ми е просто, че се загуби импулсът в преговорния процес… Освен това, несъмнено, в Иран в този момент честват новата година - Норуз. И това значи, че за интервал от две седмици не трябва да се чака някакво значително развиване. Знак чакам може би идващия уикенд - в случай че тогава още не са възобновени договарянията във Виена, това ще е неприятно “.
Администрацията на президента Байдън от няколко месеца предизвестява, че не остава доста време за връщане към нуклеарната договорка. Като че ли към този момент има други цели. Колко в действителност още време и запаси им трябват на иранците, с цел да доближат линията, от която към този момент няма да има смисъл да бъдат дърпани обратно?
Това е въпрос с нараснала компликация, тъй като съм чела и информация, че Иран в действителност преработва част от своя обогатен до 60 % уран в железни плочи, които могат да се употребяват за гориво за проучвателен реактори с цивилно предопределение. Значи, стига да пожелае, Иран може да остане безкрайно време преди нуклеарния предел. Дори да разполагат с задоволително материал да си създадат такова оръжие, не значи безусловно, че са към този момент нуклеарна мощ. Тепърва ще би трябвало да създадат бойна глава за съответната ракета. Смятам, че цялата опасност за вероятния ирански пробив до нуклеарния предел беше малко изкуствено изтъквана в опит да бъде, по този начин да се каже, „ продадено “ съглашението в Съединените щати - с обяснението, че по този начин на Иран ще бъде попречено избран интервал от време да се снабди със дарба да направи нуклеарно оръжие. Но при всичко протичащо се сега в света иранската договорка към този момент не е горещият въпрос, какъвто беше единствено допреди няколко месеца.
Какво в действителност желае Иран и какви отстъпки от страна на президента Байдън биха довели до допустима за него политическа цена на договорка с Техеран?
Правителството на Ибрахим Раиси, което е хардлайн консервативно, желае да може да каже в следствие, че е постигнало по-добро съглашение от договорката, която реализира екипът на предходния президент - Рохани. Какво за Иран би било по-добро си зависи от тях да дефинират. Към момента наподобява, че си избират етикетът " задгранична терористична организация " да бъде отстранен от Революционната армия. Ако бях на тяхно място, щях да подпиша допустимо най-бързо. Защото колкото повече чакат, толкоз повече стопански изгоди ще пропуснат. В момента те биха могли да продават петрола си за повече от 100 $ за барел. Биха могли да усилят добива си колкото могат, тъй като има безчет купувачи, гладни за ирански нефт. Освен това колкото повече чакат, толкоз повече други страни производителки ще се възползват от обстановката. И, несъмнено, колкото повече чакат, толкоз по-малко време ще имат да печелят от договорката преди Съединените щати да навлязат още веднъж в нова предизборна обстановка - първо наесен ще са междинните избори за Конгреса, а следват и президентските - през 2024 година.
Държавният департамент предизвести, че е подготвен с проект Б, ако не бъде реализирано съглашение. Но не е ли ясно към този момент, че дипломацията е единственият метод да бъде реализирано нещо позитивно? Санкциите явно не могат да спрат Иран да стане нуклеарна мощ.
Няма проект Б. Това е мит. Може просто да бъдат оставени глобите в действие, а може и да бъде изработен опит да бъдат направени те по-строги. Но в действителност има една заплаха и тя се вижда в партньорството на Русия и Китай. Иран е част от тази наклонност - те могат да търгуват между тях, без да се допират до щатския $. Китайците все ще намерят по какъв начин да се разплатят с тях за петрола и газа им. Изправени сме пред действителен риск от пораждане на паралелна световна стопанска система - на обединението на глобените. Тогава американските наказания няма към този момент да имат огромно значение. Притеснително е в действителност. Защото глобите до момента бяха доста мощен инструмент, само че силата им с времето понижава.
В интерес ли е на Владимир Путин да спъва договорката с Иран?
И да, и не. Според мен иранците би трябвало да решат какво желаят и руснаците ще се съобразят с тях. Защото гамбитът с опита да слагат спомагателни условия за възкръсване на договорката се провали - условия като Русия да може да търгува без ограничавания с Иран, освен да си сътрудничат в атомната енергетика за мирни цели. Иранците реагираха доста бързо. Външният им министър отиде в Москва и Русия се отхвърли незабавно от настояването си. Затова считам, че Москва ще се преценява с това, от което иранците решат, че са удовлетворени.
Дали антииранската коалиция в Близкия изток е толкоз здрава както преди съветската война в Украйна? Ето, Израел разгласи, че ще е хазаин на историческа среща на равнище външни министри идната седмица с арабските страни, с които подписа съглашения за нормализиране на връзките.
Съществува антииранска коалиция, да. Но има и известна двойнственост в държанието на някои арабски страни, които географски са от отсрещната на иранската страна на Персийския залив. Много от тях към този момент са се примирили, че нуклеарно съглашение ще има. Дори Израел наподобява към този момент се е примирил с това. Отношението към договорката най-малко не е толкоз враждебно, колкото когато Биби Нетаняху беше министър председател. Те просто изчакват, с цел да видят какво ще стане. А в това време израелците очевидно ще не престават с военните акции против Иран. Наскоро двама членове на иранската Революционна армия бяха премахнати в Сирия. Взривена беше работилница за дронове в Иран. Израел обаче би трябвало по принцип да е удовлетворен, в случай че Иран отново бъде върнат обратно в нуклеарните си упоритости.
Трябва ли Съединените щати да са обезпокоени от вероятността обичайните им съдружници в Залива да изберат противниковия лагер в новосъздадената геополитическа обстановка? Емирствата, да вземем за пример, не се причислиха към глобите против Русия, не се съгласиха да усилят добива си на нефт, макар че имат необработен потенциал, първи одобриха на публично посещаване Башар Асад след 11 години изолираност от началото на войната в Сирия.
Явно арабските страни от Персийския залив се презастраховат. И това е с помощта на Доналд Тръмп. Администрацията му не се притече на помощ на Обединените арабски емирства и на Саудитска Арабия, когато през 2019 година те бяха ударени от Иран и от подкрепяни от него групировки, откакто Тръмп денонсира иранската нуклеарна договорка и наложи наказания на Техеран. Това докара до съществено преосмисляне на съюзничеството в района. И нищо от случилото се по-късно, в това число изтеглянето от Афганистан, не способства за позитивна смяна. Затова е разбираемо, че се презастраховат. Не могат да се считат към този момент за лоялни сътрудници на Съединените щати. Това провокира прочут яд тук, само че в това време за американците е разбираемо, че тези страни ще вършат към този момент единствено това, което дава отговор на личните им ползи.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ