Войната между Израел и Хамас: Малко за показване бясна дипломатическа

Войната сред Израел и Хамас: Малко за проявление гневна дипломатическа активност - с наземни офанзиви единствено след дни

Въпреки ужасяващите и презрени събития, осъществени от Хамас против Израел на 7 октомври, устройва Хамас да показа сегашния спор като спор сред арабските и западните идеали, и нищо не наподобява неразрешено.

И проработи.

Насилие избухна в целия район в символ на митинг против дейностите на Израел.

Дори външният министър на Йордания го направи даде да се разбере, че „ никой не има вяра “ на израелския роман за детонацията в болница в Газа.

Изображение: Ранено бебе в болница Ал Ахли в Газа Изображение: Представител на медиите се разхожда в региона на болничното заведение

Западът и в действителност по-голямата част от света толерират необятен набор от религиозни вярвания измежду популацията си, при изискване че споделените полезности на нацията устоят.

Въпреки това, откакто е виновен за основаването на еврейската страна Израел, в средата на арабски район - който измества непрекъснатото палестинско население по това време, Западът носи повече от известна степен на отговорност за решаването на произлизащите проблеми.

Всички страни знаят, че няма военно решение, само че към момента в отсъствието на политическа решителност да начертаят курс за мир, политиците поемат по лесния път, крият се зад разпалена изразителност и жертвите нарастват.

Изображение: Хора се сблъскват със силите за сигурност по време на митинг покрай посолството на Съединени американски щати в Авкар, Ливан, след детонацията в болница Ал Ахли Изображение: Мъж държи палестинско знаме по време на митинг в Турция след гърмежа в болничното заведение

Военните дейности би трябвало да бъдат последна мярка и единствено в случай че оферират ясна цел

< p> Военните дейности би трябвало да бъдат крайната мярка - и то единствено в случай че оферират ясна цел. Вместо това, всяка страна наподобява решена да си предизвиква възходящи равнища на принуждение, заличаване и болежка, което прави пътя към мира още по-предизвикателен.

Всяка страна има право да пази своя народ - в действителност е по този начин приоритет.

В сегашния спор обаче продължаването на насилието прави бъдещи спорове по-вероятни, а не по-малко евентуални.

Така че забърканите политици утежняват нещата, а не По-добре. Истинската политическа мощ не е способността да разпалваш, антагонизираш и подбуждаш - това може да играе на тълпата, само че е небрежна нелепост.

Войната Израел-Хамас: Защо арабският свят е сърдит?

Прочетете повече:

Байдън: Путин и Хамас желаят да „ унищожат “ прилежащите демокрации
Кои са английските жертви на войната Израел-Хамас?
Какво е решението с две страни?

Вместо това великият общественик е да вървиш по сложния път, да работиш неуморно, с цел да преодолееш гнева, да схванеш позицията на съперника си, да търсиш компромис, съгласие и пригаждане.

Това не е идеалистична фантазия, това е суровата действителност, че без висши старания насилието рискува да излезе отвън надзор. А за естествените палестинци и израелци никой не печели.

Конфликтът в Израел е директен резултат от неуспеха на политиката и дипломацията.

Периодично събитията притеглят интереса на интернационалните политици, които по-късно се пробват да приложат „ бързо решение “, като се концентрират върху „ признаците “ на казуса – като да вземем за пример в този момент с филантропичната рецесия и обстановката със заложници – и се ползват няколко ловко сложени лепкави пластири.

Изображение: Съединени американски щати Президентът Джо Байдън е посрещнат от израелския министър председател Бенямин Нетаняху по време на посещаване в Тел Авив Изображение: Риши Сунак се среща с господин Нетаняху в Израел. Снимка: No 10 Downing Street

Но централната болест продължава, комфортно дремеща, само че неразрешена, до момента в който събитията не го наложат и насилието избухне още веднъж.

Понякога водачите могат да погледнат оттатък личния си поляризиран мироглед, да преглътнат своите горделивост и да вземат участие в муден, само че важен прогрес.

Ясер Арафат беше водач на Организацията за избавление на Палестина (ООП) от 1969 до 2004 година, само че последователно промени метода си от открит спор с израелците и вместо това се ангажира с серия от договаряния с израелското държавно управление за преустановяване на спора сред него и ООП.

Те включват Мадридската конференция от 1991 година, споразуменията от Осло от 1993 година и срещата на върха в Кемп Дейвид през 2000 година

Успехът на договарянията в Осло докара до присъждането на Арафат на Нобелова премия за мир, дружно с израелските министър-председатели Ицхак Рабин и Шимон Перес през 1994 година

Изображение: Отляво Шимон Перес, Ясер Арафат и Ицхак Рабин

И макар че Арафат беше поляризираща фигура, беше реализиран прогрес. След гибелта му, кой беше подготвен да гради върху тези основи - от която и да е страна?

Кой от двете страни е подготвен да направи такива смели и евентуално непопулярни стъпки през днешния ден?

Политиците би трябвало да приказват от името на своя народ, а не да следват огнена изразителност и всички са наясно, че няма военно решение на въпроса Израел/Палестина/Хамас.

Нормалните палестинци и израелските фамилии не могат да желаят актуалният спор да продължи, с цел да порази техния живот и този на идващото потомство.

Изображение: Палестинците се събират към жилищни здания, разрушени при израелски удари в град Захра в южната част на град Газа. Хамас „ предаваше онлайн “ убийството на братовчед ми

Като някогашен боен офицер, трябваше да имаме религия в нашите политически господари, че те ще проучат всеки разполагаем път, преди да ангажират армията си във война - с всичко, което войната включва.

Може ли този тест да бъде преминат през днешния ден? При липса на същинско политическо водачество насилието продължава - вземането на страна не оказва помощ, то просто втвърдява решимостта.

Всяка страна упреква другата, пълномощниците на трета страна подклаждат омразата и в цунамито от жертви и яд, истината става сложна за намиране.

Какво тъжно обвиняване против очевидната мощ на демокрацията, че познаваме пътя към мира, само че систематично заобикаляме да подхващаме такива смели и сложни стъпки.