Хуманитарните кризи са провали на глобализма
Военните и политическите рецесии през последните няколко години, както и международната икономическа рецесия демонстрират, че поддържането на стабилността става все по-трудно. Конкуренцията сред водещите сили, провокациите от страна на междинните и дребните страни, както и въздействието на трансгранични фактори не престават да генерират световни закани. За оправянето с тях се изисква балансиране и координиране на позициите. Независимо от обстоятелството, че времето на изостреното опълчване на идеологическа основа бе заровено почти при започване на 90-те години на XX век, единствено 20 години по-късно връзките сред играчите на интернационалната сцена не престават да се градят не на прагматична, а на идеологизирана основа. Този ход на връзките в системата неизбежно води до ескалацията на насилието и, несъмнено, резултатът са външнополитическите неточности и голям брой конфликтни точки.
Призракът на " резултата на Хобс " продължава да броди неуморно в нашата актуалност. Това значи, че
броят на споровете се усилва и те получават нови форми
В същото време липсва взаимно съгласие сред новите Велики сили във връзка с разпоредбите на тяхното взаимоотношение. Позициите на водещите силови центрове за това кое е разрешено и кое не, какви са и какъв да бъде регламентът на интернационалните връзки постоянно се оказват диаметрално противоположни. Борбата против несистемните закани, отслабването на обичайните противници, преследването на личните геополитически ползи се преплитат в егоистично кълбо от несъгласия и двойни стандарти. В същото време всички играчи имат първостепенни общи ползи: запазването на мира, заличаване на несистемните закани като терористични групи, разоръжаване, напредък и основаването на условия за стабилно развиване.
Съвременният свят е на кръстопът и следва да следим ново разбъркване на центровете на мощ. Изглежда, че слънцето постепенно залязва над западния свят, до момента в който нови сили от Изток се разсънват и търпят напредък. Страните от ден на ден се разминават в разбирането си за такива съществени понятия като " непоклатимост ", " сигурност ", " напредък " и " народна власт ". На световната сцена се обрисува все по-дълбоко разминаване сред " независимост " и " правдивост ": до момента в който първото се е трансформирало в дирек на западните общности, второто е девиз на съвсем всички някогашни колонии и спътници.
Изглежда, че глобализацията търпи неуспех в стремежите си да построи по-устойчив, либерален и сигурен свят. При неналичието на мощна политическа воля следим една оформяща се световна филантропична рецесия. Тя е сложен резултат от разбъркването на детайлите на системата като съществуването на доста центрове на мощ, новите структурни разбърквания по линията център - външна страна, неконтролируеми закани от категорията на тероризма, засилващи се идеологически и религиозни несъгласия, казусът за разпределението на основните запаси, количествените съотношения сред демографията и географските особености на другите райони. Няма точна правна формулировка за понятието " филантропична рецесия ".
Международната научна общественост дефинира
филантропичната рецесия като събитие или поредност от събития, което съставлява изключителна опасност за здравето, сигурността, сигурността или благосъстоянието на общественост или друга огромна група хора, нормално в необятен регион. Въоръжени спорове, епидемии, апетит, естествени бедствия и други животозастрашаващи обстановки могат да провокират филантропична рецесия. Независимо от типа на бедствието оживелите остават незабавно нуждаещи се от животоспасяваща помощ като заслон, храна, вода и здравни грижи. Хуманитарните рецесии могат да се разделят условно на следните групи:
- естествени бедствия, които се разделят на геофизични, хидроложки, климатични, метеорологични или биологични;
- рецесии, породени от човешки фактор, като въоръжени спорове, самолетни и железопътни произшествия, пожари и индустриални инциденти;
- сложни, които нормално са композиция от първите два типа. Комплексните филантропични рецесии нормално се характеризират със следните белези: принуждение с необятни мащаби и всеобща гибел, разбъркване на популации, вреди с необятен обсег върху общества и стопански системи, нужда от огромна и многостранна филантропична помощ, затрудняване или предварителна защита на филантропична помощ посредством политически и военни ограничавания, обилни опасности за сигурността на филантропичните служащи в някои области.
По данни на Организация на обединените нации и нейни партньорски организации през 2019 година близо 132 млн. души по света ще се нуждаят от филантропична помощ. Тенденциите са локалните спорове да се разрастват и задълбочават. Статистиките на Агенцията на Организация на обединените нации по миграция от края на 2018 година са невиждани: 68,5 млн. души са били принудени да изоставен домовете си, от които 25,4 млн. са бежанци и на възраст под 18 години. Апатридите (лицата без гражданство) са към 10 млн.
Победителите в класацията за най-тежка филантропична рецесия са Йемен, Южен Судан и Сирия. Организация на обединените нации разгласи Йемен за страната с " най-тежката филантропична рецесия " в света за 2018 година, която продължава през 2019 година Това е най-бедната страна в Близкия изток
и се подрежда измежду най-недохранените страни в света
защото напълно зависи от импорт на артикули. Конфликтът в Йемен води началото си от 2011 година, когато се провали политическият преход, който трябваше да донесе непоклатимост на страната. От началото на 2015 година страната е в положение на революция. Освен въоръжения спор Йемен е и територия на върлуваща зараза от холера. 80% от популацията на арабската страна имат потребност от филантропична помощ.
На последващо място се подрежда Южен Судан. Африканската страна също е жертва на революция, която се развихри през декември 2013 година Заради насилието 1,96 млн. души са мигрирали вътрешно в страната, към 2 млн. са бежанци, а 6 млн. са изправени пред опасност от апетит. Южен Судан зависи също по този начин и от климатичните промени. Около 95% от популацията на страната са ангажирани в подвластни от климатичните условия браншове като земеделие, горска активност и лов на риба. Въпреки че има богати находища на нефт, страната е сцена на дълбока корупция и опустошителни въоръжени дейности, които на този стадий не допускат възобновяване на мира и създаване на постоянна стопанска система, съсредоточена върху търговията с нефт.
Войната на територията на Сирия е най-смъртоносната филантропична рецесия на XXI век. Повече от 12 млн. души бяха убити и принудени да изоставен домовете си. Човечеството стана очевидец на унищожаването на една страна с цялото й културно благосъстояние, историческо завещание, ръководещ хайлайф и стопанска система.
Други страни, наранени от тежки вътрешни спорове и изправени пред прага на глада, са Демократична република Конго, където от август 2018 година вътрешната неустойчивост е съпроводена и от втората най-тежка зараза на Ебола, която е лишила над 350 живота. Списъкът продължава с Етиопия, Нигерия, Камерун, Централна Африканска република, Либерия и Сомалия. Други образци са Афганистан, Ирак, Бангладеш.
Нека не забравяме, че спорът в Украйна от 2014-2015 година донесе трайна неустойчивост в страната и провокира вътрешен спор - революция сред прозападно настроената част от страната и проруската й източна половина, където са и двете бунтовни републики (Донецка и Луганска). Хиляди украинци изгубиха живота си в гражданската война. Ако обърнем взор още малко на изток, се изправяме пред опасността да следим заличаването на цяла етническа група в Мианмар - тази на рохинга.
Ще успее ли модерният свят да урегулира световната филантропична рецесия? Лев Толстой счита, че международната история е " история на всички, без каквито и да било изключения хора, участващи в събитията ". Ролята на водачите, страните и общностите е да осъзнаят границите на неприемливото, с цел да могат да формулират минимум рисковата система на своите взаимоотношения.
Призракът на " резултата на Хобс " продължава да броди неуморно в нашата актуалност. Това значи, че
броят на споровете се усилва и те получават нови форми
В същото време липсва взаимно съгласие сред новите Велики сили във връзка с разпоредбите на тяхното взаимоотношение. Позициите на водещите силови центрове за това кое е разрешено и кое не, какви са и какъв да бъде регламентът на интернационалните връзки постоянно се оказват диаметрално противоположни. Борбата против несистемните закани, отслабването на обичайните противници, преследването на личните геополитически ползи се преплитат в егоистично кълбо от несъгласия и двойни стандарти. В същото време всички играчи имат първостепенни общи ползи: запазването на мира, заличаване на несистемните закани като терористични групи, разоръжаване, напредък и основаването на условия за стабилно развиване.
Съвременният свят е на кръстопът и следва да следим ново разбъркване на центровете на мощ. Изглежда, че слънцето постепенно залязва над западния свят, до момента в който нови сили от Изток се разсънват и търпят напредък. Страните от ден на ден се разминават в разбирането си за такива съществени понятия като " непоклатимост ", " сигурност ", " напредък " и " народна власт ". На световната сцена се обрисува все по-дълбоко разминаване сред " независимост " и " правдивост ": до момента в който първото се е трансформирало в дирек на западните общности, второто е девиз на съвсем всички някогашни колонии и спътници.
Изглежда, че глобализацията търпи неуспех в стремежите си да построи по-устойчив, либерален и сигурен свят. При неналичието на мощна политическа воля следим една оформяща се световна филантропична рецесия. Тя е сложен резултат от разбъркването на детайлите на системата като съществуването на доста центрове на мощ, новите структурни разбърквания по линията център - външна страна, неконтролируеми закани от категорията на тероризма, засилващи се идеологически и религиозни несъгласия, казусът за разпределението на основните запаси, количествените съотношения сред демографията и географските особености на другите райони. Няма точна правна формулировка за понятието " филантропична рецесия ".
Международната научна общественост дефинира
филантропичната рецесия като събитие или поредност от събития, което съставлява изключителна опасност за здравето, сигурността, сигурността или благосъстоянието на общественост или друга огромна група хора, нормално в необятен регион. Въоръжени спорове, епидемии, апетит, естествени бедствия и други животозастрашаващи обстановки могат да провокират филантропична рецесия. Независимо от типа на бедствието оживелите остават незабавно нуждаещи се от животоспасяваща помощ като заслон, храна, вода и здравни грижи. Хуманитарните рецесии могат да се разделят условно на следните групи:
- естествени бедствия, които се разделят на геофизични, хидроложки, климатични, метеорологични или биологични;
- рецесии, породени от човешки фактор, като въоръжени спорове, самолетни и железопътни произшествия, пожари и индустриални инциденти;
- сложни, които нормално са композиция от първите два типа. Комплексните филантропични рецесии нормално се характеризират със следните белези: принуждение с необятни мащаби и всеобща гибел, разбъркване на популации, вреди с необятен обсег върху общества и стопански системи, нужда от огромна и многостранна филантропична помощ, затрудняване или предварителна защита на филантропична помощ посредством политически и военни ограничавания, обилни опасности за сигурността на филантропичните служащи в някои области.
По данни на Организация на обединените нации и нейни партньорски организации през 2019 година близо 132 млн. души по света ще се нуждаят от филантропична помощ. Тенденциите са локалните спорове да се разрастват и задълбочават. Статистиките на Агенцията на Организация на обединените нации по миграция от края на 2018 година са невиждани: 68,5 млн. души са били принудени да изоставен домовете си, от които 25,4 млн. са бежанци и на възраст под 18 години. Апатридите (лицата без гражданство) са към 10 млн.
Победителите в класацията за най-тежка филантропична рецесия са Йемен, Южен Судан и Сирия. Организация на обединените нации разгласи Йемен за страната с " най-тежката филантропична рецесия " в света за 2018 година, която продължава през 2019 година Това е най-бедната страна в Близкия изток
и се подрежда измежду най-недохранените страни в света
защото напълно зависи от импорт на артикули. Конфликтът в Йемен води началото си от 2011 година, когато се провали политическият преход, който трябваше да донесе непоклатимост на страната. От началото на 2015 година страната е в положение на революция. Освен въоръжения спор Йемен е и територия на върлуваща зараза от холера. 80% от популацията на арабската страна имат потребност от филантропична помощ.
На последващо място се подрежда Южен Судан. Африканската страна също е жертва на революция, която се развихри през декември 2013 година Заради насилието 1,96 млн. души са мигрирали вътрешно в страната, към 2 млн. са бежанци, а 6 млн. са изправени пред опасност от апетит. Южен Судан зависи също по този начин и от климатичните промени. Около 95% от популацията на страната са ангажирани в подвластни от климатичните условия браншове като земеделие, горска активност и лов на риба. Въпреки че има богати находища на нефт, страната е сцена на дълбока корупция и опустошителни въоръжени дейности, които на този стадий не допускат възобновяване на мира и създаване на постоянна стопанска система, съсредоточена върху търговията с нефт.
Войната на територията на Сирия е най-смъртоносната филантропична рецесия на XXI век. Повече от 12 млн. души бяха убити и принудени да изоставен домовете си. Човечеството стана очевидец на унищожаването на една страна с цялото й културно благосъстояние, историческо завещание, ръководещ хайлайф и стопанска система.
Други страни, наранени от тежки вътрешни спорове и изправени пред прага на глада, са Демократична република Конго, където от август 2018 година вътрешната неустойчивост е съпроводена и от втората най-тежка зараза на Ебола, която е лишила над 350 живота. Списъкът продължава с Етиопия, Нигерия, Камерун, Централна Африканска република, Либерия и Сомалия. Други образци са Афганистан, Ирак, Бангладеш.
Нека не забравяме, че спорът в Украйна от 2014-2015 година донесе трайна неустойчивост в страната и провокира вътрешен спор - революция сред прозападно настроената част от страната и проруската й източна половина, където са и двете бунтовни републики (Донецка и Луганска). Хиляди украинци изгубиха живота си в гражданската война. Ако обърнем взор още малко на изток, се изправяме пред опасността да следим заличаването на цяла етническа група в Мианмар - тази на рохинга.
Ще успее ли модерният свят да урегулира световната филантропична рецесия? Лев Толстой счита, че международната история е " история на всички, без каквито и да било изключения хора, участващи в събитията ". Ролята на водачите, страните и общностите е да осъзнаят границите на неприемливото, с цел да могат да формулират минимум рисковата система на своите взаимоотношения.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ