Великите военни изцепки: Испанска катастрофа при Ануал (1921 г.)
Военната история на света е изтъкана от голям брой подвизи, дръзки офанзиви и обезверени защити. Геройство, смелост и неотстъпчивост в лицето на сигурната крах са измежду тези детайли от разказите за воинските подвизи, с които сме привикнали да обвързваме спомените за отминалите спорове. Войната има и други лица.
Има една страна на военното дело, която най-често може да се назова трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени рядкости, които изумяват както съвременниците, по този начин и идните генерации.
Истината е, че те са не по-малко скъпи за опознаването на нашето минало. В поредност от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без подозрение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.
Краят на Първата Световна война (1914-1918г.), слага Света на прага на най-тежката дипломатическа обстановка в дотогавашната човешка история. Антантата търси метод да се разправи един път за постоянно с Централните сили о позицията на своята победа. Руската империя рухва, пометена от чудовищна революция, която ще отнеме живота на милиони. Огромните европейски колонии биват преразпределени, а очакванията на локалното население, че кръвта на техните синове ще донесе чаканата независимост не се оправдават. Остават шепа страни, които повече или по-малко са незасегнати от Голямата война. Сред тях е и Испания.
По-голямата част от Америките се подчинявала на кралете в Мадрид. Испански колонии имало в Африка, Индийския океан и в Пасифика. С издигането на Англия и Холандия през XVII век, славата на Испания почнала да гасне. Революциите в Латинска Америка при започване на XIX век дефинитивно ликвидирали имперската популярност. Останали шепа колонии в Карибите, няколко дребни владения в Африка и Филипините. През 1898 година, Съединените щати, улисани в своята имперска агресия, оповестили война на Испания и й лишили последните владения в Карибите (Пуерто Рико, Куба), Гуам (Тихия океан) и Филипините.
За испанците останали единствено обгърнатите в пясъчни стихии и изгаряни от слънцето земи в Испанска Сахара (дн. Западна Сахара). През 1912 година, след поредност от така наречен Марокански рецесии, Франция се договаря с Испания и й предава северно Мароко (земите към Гибралтарския пролив). Така се появява така наречен Испански протекторат в Мароко. В хода на Първата Световна война, испанците нямат опция да затвърдят придобивките си и остават господари единствено на крайбрежните зони. Възползвайки се от хаоса в Европа, локалните бербери, водени от Мухаммад ибн Абд ал Крим ал Хатаби (наричан просто Абд ал Крим), основават своя локална конструкция, която през 1921 година афишира самостоятелност по името „ република Риф ” (по името на региона Риф, която е в основата на берберските територии).
Снимка: By Unknown – 18 Meses de Cautiverio. De Annual a Monte Arruit. Crónica de un testigo. ISBN 978-84-936950-9-5, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=17532955
Владетелят е суетлив, властнически и извънредно закостенял човек, който има вяра откровено както в цивилизаторската задача на испанците в Африка, по този начин и в расовото предимство на своят народ над арабите. Идеята властта му да бъде оспорена от група „ туземни диваци ” му се коства меко казано оскърбителна. Кралят упълномощава военните да провеждат наказателна експедиция, която да се разправи с така наречен република и дефинитивно да подчини мароканските територии на испанската корона.
На първо време, испанците вземат решение да употребяват наличните си сили в Мароко. Около 23 000 бойци са съсредоточени в региона на Мелила под командването на военачалник Мануел Фернандес и Силвестре. Основната част от бойците са полуграмотни наборници от най-бедните иберийски провинции. Офицерският корпус е разяждан от корупция, злоупотреби с ресурсите и оръжията и цялостно неглижиране на изискванията, в които живеят бойците. Заплатите, които испанските бойци получават са равностойни на 34 тогавашни цента (ок. 15$ днешни пари).
Снабдяването с хранителни запаси било плачевно – испанците оцелявали на огромни дози кафе, малко бобени храни, месо (от време на време) и дребен грамаж зеленчуци и самун. Най-трагично било ситуацията на граничните принуди, построени в обитаемоте от бербери планини. В тези позиции нямало даже тоалетни, а хигиеничните условия били по-стряскащи даже спрямо редовите казарми в крайбрежните градове, за които пътешествениците разказвали плашещи неща. Въпреки това, Силвестре декларирал, че има премного хранителни запаси и оръжие с цел да се оправи без проблеми с мароканците. На бюрото му останал недочетения отчет на интендантите, в който се казвало че над 40% от пушките са непригодни за пукотевица, липсват униформи, транспортни средства и муниции.
Общо под знамената на Риф се сражавали към 6-7 000 души. Добре стимулирани, опитни в партизанските боеве, доста от тях точни стрелци и ловци. За да не рискува всичките си сили на едно място, ал Крим ги разделя и застава отпред на отряд от ок. 3 000 души, които стартират да наблюдават придвижването на испанците.
Снимка: By Augusto Ferrer-Dalmau – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=25238510
Силите на Силвестре навлизат във вътрешността в планините, разтягайки и бе това несъответстващите си линии за връзка. Снабдяването се затруднява и испанското командване се вижда насила да разпръсне силите си с концепцията че обособените отряди ще се изхранват по-лесно, окупирайки по-голяма вражеска територия. Около 70% от силите на Силвестре заемат позиции в голям брой предни постове (блокаос) – било то към този момент съществуващи или новоизградени. В авангард е изпратен отряд от 5 000 души, които да настъпят към главните бази на берберите,
На 17 юли, 1921 година, испанските предни елементи влизат в поредност от престрелки със силите на ал Крим. Кратките сражения траят пет дни и в допълнение изтощават силите на Силвестре. Силвестре, който е дошъл в лагера при Ануал единствено ден по-рано се паникьосва и заповядва отдръпване. Вместо да отбранява Ануал, употребявайки преимуществото си в жива мощ и артилерия, Силвестре проиграва всичките си прерогативи и подкарва бойците в оттегляне. То стартира в 10 сутринта, само че скоро прераства в позорно бягство, породено от цялостната липса на връзка и цялостното съмнение на бойците към компрометираните им командири.
Абд ал Крим заповядва цялостно нахлуване и берберите засипват враговете си с патрони, Жегата и непрекъснати противников огън срутват изцяло морала и дисциплината на испанците и в границите на няколко кървави часа те са догонени и избити, като мнозина са заклани или разстреляни от упор. Един единствен кавалерийски ескадрон – „ Ловците от Алкантара ”, съумяват да запазят групировката и си пробиват път с пердах. Генерал Силвестре, виждайки цялостния погром на армията си се самоубива, а еполетите му са предадени на ал Крим, който ги носи като трофей.
В рамките на идващите две седмици, берберите нападат всички останали разпръснати позиции на испанците и ги разгромяват изцяло. До 9-ти август, 1921 година, когато стопира мароканското нахлуване, ок. 14-15 000 испанци са избити или хванати от берберите. Армията, събрана от Силвестре е изцяло ликвидирана, а управляващите в Мадрид се виждат принудени да провеждат цялостна акция, която ще се проточи чак до 1927 година
По своите мащаби, борбата при Ануал и последвалия я разгром са най-голямото проваляне на европейска колониална войска в Африка. Отзвукът от успеха на ал Крим е забележителен и отеква мощно и ясно и в английските и френските колонии. Мароканците се борят сполучливо през идващите три години, изграждайки освен военна, само че и цивилна администрация в следените от тях земи. През 1923 година, обезверените испанци стартират да употребяват химическо оръжие против мароканците.
От Ваймарска Германия идват два екипа военни химици, които слагат основите на военно-химическата промишленост ва Испания, чийто първи мостри са тествани в Мароко. Дори и тези нечовешки способи не са задоволителни и през 1925г., Франция се включва във войната на испанска страна с танкове и авиация, както и сухопътни елементи от Алжир и Френско Мароко. Общо над 300 000 бойци застават против на повече от 20 000 локални войни. Едва тогава, силите на Абд ал Крим най-накрая са победени, а Рифската република е ликвидирана.
