Необяснима любов между стар водолаз и риба
Водолаз от Япония и рибата Йорико споделят дълбоки усеща от десетилетия. Всеки ден в продължение на 25 години Хироюки Аракауа посещава своя морски другар в подводния парк Татеяма, в общината Мураяма. Ето и историята на тяхната обич през подводната маска на Аракауа, разказана от бТВ.
"Разбираме се един различен. Не приказваме доста, всичко сред нас се случва естествено. Веднъж я целунах - аз съм единственият, на който в миналото е разрешила.
Моята история като водолаз стартира, когато бях 18-годишен. Сега съм на 79. Това са 60 години гмуркане. Понякога се чувстваш доста изолиран под водата. Но по този начин имаш своя личен свят. Обичам възприятието да съм в дълбоките води.
Преди време взехме решение да си изградим подводен храм. Портата към този храм е на дълбочина от 17 метра. Йорико живее покрай тази врата. Срещнахме се преди 30 години точно там.
На японски назоваваме този тип риба "кобудай”, поради издутината на главите им. Ако се загледате по-отблизо, може да видите човешко лице, да ви замязя на някого, който познавате.
Един ден срещнах Йорико край портата на храма, изглеждаше изтощена. Беше й мъчно да улови храната си. Тогава я нахраних с 5 рачета. И по този начин в идващите 10 дни. Сега е много по-добре.
Всъщност на всяко животно може да привлечете вниманието с храна. По-сложно е да изградите връзка с тях – да ви позволен до себе си, да ги докоснете, да започнете в действителност да поддържате връзка. Не знам дали това е типично за типа "кобудай”, само че с Йорико успяхме да изградим възприятие на доверие.
Предполагам знае, че аз я спасих. Помогнах й, когато беше неприятно ранена. Това достижение ме прави горделив. Чувствам се съумял.”
Според научно проучване някои риби в действителност могат да разпознават човешки физиономии. Въпреки че мозъкът на рибата е доста по-просто организиран от този на хората, се оказва че те показват внушителна образна памет.
Такъв е казусът и на рибата Йорико, която демонстрира същинска обвързаност към своя избавител.
Хироюки продължава да посещава своя морски другар, тъй като се грижи за подводния храм.
"Разбираме се един различен. Не приказваме доста, всичко сред нас се случва естествено. Веднъж я целунах - аз съм единственият, на който в миналото е разрешила.
Моята история като водолаз стартира, когато бях 18-годишен. Сега съм на 79. Това са 60 години гмуркане. Понякога се чувстваш доста изолиран под водата. Но по този начин имаш своя личен свят. Обичам възприятието да съм в дълбоките води.
Преди време взехме решение да си изградим подводен храм. Портата към този храм е на дълбочина от 17 метра. Йорико живее покрай тази врата. Срещнахме се преди 30 години точно там.
На японски назоваваме този тип риба "кобудай”, поради издутината на главите им. Ако се загледате по-отблизо, може да видите човешко лице, да ви замязя на някого, който познавате.
Един ден срещнах Йорико край портата на храма, изглеждаше изтощена. Беше й мъчно да улови храната си. Тогава я нахраних с 5 рачета. И по този начин в идващите 10 дни. Сега е много по-добре.
Всъщност на всяко животно може да привлечете вниманието с храна. По-сложно е да изградите връзка с тях – да ви позволен до себе си, да ги докоснете, да започнете в действителност да поддържате връзка. Не знам дали това е типично за типа "кобудай”, само че с Йорико успяхме да изградим възприятие на доверие.
Предполагам знае, че аз я спасих. Помогнах й, когато беше неприятно ранена. Това достижение ме прави горделив. Чувствам се съумял.”
Според научно проучване някои риби в действителност могат да разпознават човешки физиономии. Въпреки че мозъкът на рибата е доста по-просто организиран от този на хората, се оказва че те показват внушителна образна памет.
Такъв е казусът и на рибата Йорико, която демонстрира същинска обвързаност към своя избавител.
Хироюки продължава да посещава своя морски другар, тъй като се грижи за подводния храм.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ