Водени от все по-засилващата се роля на енергийната сигурност, националните

Водени от все по-засилващата се роля на енергийната сигурност, националните страни ще би трябвало в придвижване да трансформират упоритостите си за обезпечаване на сила,  за досегаемост плюс реализиране на нулеви излъчвания. Това е изключително значимо за газовите коридори, само че и освен. Причината – мощната геополитическа динамичност. Войната на Русия в Украйна, военните дейности в линията Газа след офанзивата на ХАМАС против Израел и нападенията на хутите в Червено море потвърждават едно – енергийните коридори, образувани във времето оттатък новите упоритости завладели света през днешния ден не са даденост. Следователно и енергийната сигурност не е такава и би трябвало да бъде приспособена към новата действителност.   Газови главоблъсканици Руският газ отстъпи. През актуалната 2023 година търсенето на газ в цяла Европа спадна с 15-20% спрямо равнищата преди рецесията. Това се дължи главно на заличаване на търсенето от страна на промишлеността. Европейските институции към този момент потвърдиха рекомендацията си за понижаване на потреблението на синьо гориво с 15% и през 2024 година Едновременно с това се резервира и механизма за обща платформа за покупки на газ, който би трябвало да даде някаква сигурност на пазара. Договорът за газовите доставки през територията на Украйна изтича в края на идната година и сигурно няма да бъде удължен. Разбира се, остава опция за доставка на съветски LNG и тук не се чака мощна интервенция от институциите, тъй като възбраната може да докара до мощен срив на европейския газов пазар. Показателно е, че фокусът върху съветския LNG от страна на Съединени американски щати към този момент се насочва към Азиатско-тихоокеанския район (санкциите против Арктик СПГ 2). Европа остава да разчита на няколко съществени източника – природен газ от Норвегия и Азербайджан. Разбира се и на LNG-доставки по дълготрайни контракти от Съединени американски щати, само че последните събития към полската Orlen  говорят, че изненади и тук не са изключени. Доставките от Норвегия към този момент са разпределени и те доближават главно до Полша и Германия и още няколко западни страни. Количествата обаче остават незадоволителни, поради потреблението на Европа отпреди рецесията. Затова за огромна част от района доставките на природен газ, като преходно гориво по пътя към реализиране на нулеви излъчвания остават извънредно значими. При това развиването на газовите потоци би трябвало да върви в сходство с програмата RePowerEU и да засяга развиването на бъдещата атомна мрежа. Сега въпросът е ще се случи ли в задоволително къс интервал процеса на превръщане на потока на газа. От това ще зависи и продължението на упоритостта – доставката на зелен водород. Какво се случва с Южния газов кулоар Южният газов кулоар (SGC) има за цел да усили и диверсифицира енергийните доставки на Европа посредством преместване на газови запаси от Каспийско море до европейските пазари. Проектът за Южния газов кулоар беше препоръчан през 2008 година за понижаване на зависимостта на Европа от съветски газ. В съставът му влизат Южнокавказкия водопровод (SCP) и неговото уголемение (SCPX), Трансанадолския водопровод за природен газ (TANAP) и TAP. Бавно и бавно ролята на Южния газов кулоар (SCP) през годините се усили. По време на енергийната рецесия през 2022 година доставките на газ през този маршрут за Европа набъбнаха с към 40 % - от към 8 милиарда кубически метра през 2021 година до 11,4 милиарда куб м през 2022 година, което надвишава потенциала на тръбопровода TAP от 10 милиарда кубически метра. Делът на Южния газов кулоар в общия импорт на газ в Европейски Съюз набъбна до 3,4 % през 2022 година по отношение на 2,4 % през 2021 година През юли 2022 година Европейският съюз (ЕС) и Азербайджан подписаха Меморандум за съгласие за стратегическо партньорство с упоритостта за удвояване на потенциала на Южния газов кулоар за доставка на минимум 20 милиарда кубични метра газ на Европейски Съюз годишно до 2027 година Тоест, единствено след към три до четири години. Азербайджан, със своето гигантско находище Шах Дениз, което стартира произвеждане през 2006 година, е единственият източник на газ до момента за Южния газов кулоар. Страната от години доставя гориво на Грузия през SCP. Впоследствие през TANAP започнаха доставки за Турция. Едва когато  газопроводът TAP започва като продължение на Южния газов кулоар през 2020 година, Азербайджан стартира да доставя газ непосредствено на Европейски Съюз. Газопроводът TAP стартира от гръцко-турската граница, минава през Гърция, Албания, пресича Адриатическо море и се свързва с мрежата за природен газ на Италия. Доставките на газ за Италия и Гърция започнаха незабавно след стартирането в употреба на ТАР. Доставките за България започнаха през 2022 година, а през 2023 година Азербайджан стартира доставки на газ за Румъния. Забележително е, че планът за Румъния е съпроводен с кулоар за сила от ВЕИ от Азарбайджан до Унгария. Иначе, с построяването на междусистемната газова връзка (газопровода IBS) България-Сърбия се постави началото и на проекти за доставки в началото за сръбската страна, а след това това се чака да се случи и за Унгария. Всички тези газови упоритости бяха подкрепени от Европейския съюз и станаха вероятни със завършването на интерконектора  Гърция-България (газопроводът IGB№ ) през октомври 2022 г. Доставките от Азербайджан и приносът на IBS Нова страница в развиването на Южния газов кулоар беше отворена със старта на междусистемната газова връзка България-Сърбия (газопроводът IBS). Газопроводът е реверсивен, с потенциал от 1,8 милиарда куб м или 4,5 млн. куб м/ден. Обмисля се опцията за увеличение на потенциала за транспорт през IBS до 3,2 милиарда куб м, само че решение няма. Важно е да се означи опцията за доставка през IBS и на LNG от новоизградения LNG-терминал в Александруполис. По време на церемонията по откриването й в Ниш, Сърбия, на 10 декември тази година, президентът на Азербайджан Илхам Алиев удостовери, че страната ще извърши обещанието си към Брюксел да удвои износа си на газ за Европа до 20 милиарда кубически метра годишно до 2027 г. „ Цифрите към този момент демонстрират, че ние решително вървим към тази цел “, сподели Алиев. Той посочи,  че Азербайджан е изнесъл малко над 8 милиарда кубически метра газ за Европа през 2021 година, което ще нарасне до „ към 12 милиарда кубически метра “ за тази година. „ Това ще съставлява 50 % от общия експорт на газ на Азербайджан “, сподели той. За да удвои износа на газ за Европа, Баку би трябвало както да усили добива на газ, само че също по този начин и потенциала на трите директни тръбопровода, съставляващи Южния газов кулоар, който придвижва азербайджански газ от Каспийско море до европейските пазари. Според данните на Евростат за интервала януари-октомври 2023 година Азербайджан към този момент е петият по величина експортьор на тръбопроводен газ за Европа. Данните, оповестени и от страната демонстрират, че към 13 декември производството за януари-ноември е достигнало 44 милиарда кубически метра, което е с 3,5% повече по отношение на същия интервал на 2022 година, като общо износът за същия интервал е  22 милиарда кубически метра, което е с 9,5% повече. Като цяло за 2023 година се чака експортът на газ от Азербайджан да доближи размер от 24,5 милиарда куб м, от които над 12 милиарда куб м за Европа.  В ход са и някои планове, ориентирани към по-нататъшно увеличение на производството. През 2024 година България би трябвало внесе 1 милиард кубически метра азербайджански газ, което е два пъти повече от досегашните 500 милиона кубични метра. Стартът на газопровода IBS, даден откакто преди този момент Азербайджан подписа ново съглашение с Белград значи, че SOCAR ще би трябвало да реализира износ на още 400 милиона кубически метра газ за Сърбия през идната година. Има и още един нова проект – Сърбия да свърже газовата си мрежа със Северна Македония, която пък е планувана за включване към TAP и TANAP. Интереси На този стадий обаче огромните западни срани, а надлежно и купувачи остават неангажирани. През януари 2023 година операторът на Трансадриатическия водопровод (TAP), който придвижва азербайджански газ от турско-гръцката граница, през Албания и до Италия, организира открит търг за купувачи да резервират спомагателен потенциал на тръбопровода за газ, който възнамеряват да внасят TAP удостовери, че е получил задължения единствено за спомагателни 1,2 милиарда кубически метра годишно, доста по-малко от 10 милиарда кубически метра, нужни за удвояване на износа на Азербайджан за Европа до 20 милиарда кубически метра годишно. Резултатите от търговете остават като цяло неразбираеми, само че има и изказване за деклариран интерес. Все още няма обаче удостоверение за каквато и да е работа за разширение нито на Южнокавказкия газопровод (SCP) за транспорт на азербайджански газ до Турция, нито на тръбопровода TANAP, който придвижва газа през Турция до Гърция. Общият потенциал и на двата ще би трябвало да бъде уголемен с минимум 10 милиарда кубически метра годишно, в случай че Баку започва обещанието си да удвои износа за Европа до 20 милиарда кубически метра годишно до 2027 година То беше обещано през юли предходната година в съглашение с Европейския съюз след нахлуването на Русия в Украйна, което докара до спад на износа на съветски газ за Европа. Общата инвестиция на SGC възлиза на 40 милиарда $. Става въпрос за интернационален мегапроект с доста заинтригувани страни. Азербайджан взе участие по всички елементи на веригата за доставки, а Турция обезпечава извънредно значим пренос към Европа през инфраструктурата си, като се изключи TAP. Няколко западни компании, в това число BP, имат дял в плана, освен това дружно с съветската LUKOIL и иранската NICO, които дружно управляват близо 30 % от вложенията нагоре по веригата и SCP. Както към този момент стана ясно това удвояване на доставките на газ от Азербайджан за Европейски Съюз за четири години ще изисква големи вложения в разширението на инфраструктурата на Южния газов кулоар по сектори. Предварителната оценка направена във време, друго от мощно инфлационната 2023 година е за нужен спомагателен рандеман на газ в Азербайджан за сред 6,3 и 9,3 милиарда $. Според прогнозата, утвърдена от държавното управление през 2021 година, се чака Азербайджан да усили добива си единствено с 3 милиарда куб. м до 2026 година, което, както сочат изчисленията значи по-ниски размери от спомагателните 10 милиарда куб. м, нужни за осъществяване меморандума за съгласие с Европа. На доктрина разширението на Шах Дениз дружно с другите планове като ACG Deep, Absheron Phase 1 и Ümid  може да добави към 13,5 милиарда кубически метра в допълнение произвеждане на газ за експорт, само че тези планове ще изискват вложения от още над 10 милиарда $. Инвестиция от подобен мащаб, в случай че се вземе поради и нуждата от уголемение на инфраструктурата е малко евентуално да бъде осъществена, в случай че няма дълготрайни гаранции за възвращаемост на вложенията. Както към този момент бе упоменато – към момента няма интерес от огромни западни купуваче.  Самият Азербайджан мъчно може да обезпечи нужните вложения. Затова за Алиев Европейският съюз е доста значим – заради амбициозните си  цели за декарбонизация.  Невключването на огромните играчи от Европа на този стадий приказва, че фирмите се двоумят и то мощно във връзка с поемането на дълготрайни задължения. Причината – рецесията, довела до заличаване на търсенето на газ в Европа. На процедура това значи, че би трябвало да бъдат преборени подозренията, че Европа се нуждае от тези спомагателни количества газ от Каспийско море, изключително поради упоритостите на Гърция за мощно развиване на LNG-инфраструктурата. Междувременно Норвежката компания Equinor стартира очистване на локалните си компании в Азербайджан. Компанията продаде активите си на държавната нефтогазова компания SOCAR. Сделката, както обясниха от Equinor е обвързвана със тактиката – интернационалните планове по изследване и рандеман и в области, където компанията има мощни конкурентни позиции. SOCAR закупи каузи на норвежката компания в находищата Азери-Чираг-Гюнешли – 7,27%, Карабах – 50% и плана Баку-Тбилиси-Джейхан – 8,71%. До придобиването им делът на SOCAR в тези планове е 25% в Азари-Чираг.Гюнешли, 25 в Баку-Тбилиси-Джейхан и 50% в Караба Освен това на този стадий, поради обещанията и уговорките остава  нестабилно дали Азербайджан ще може по едно и също време да усили производството за експорт и да задоволи възходящите вътрешни потребности -.вътрешното ползване на природен газ се чака да нарасне до 15-16 милиарда куб. м до 2027 г.Досега Азербайджан се оправя с този проблем, като внася газ от Русия, както и от Туркменистан през Иран. Напоследък се отбелязва още една детайлност - задълбочаване на зависимостта на Азербайджан от Туркменистан – упованието е за повишаване на годишен суап от 1,8-2,1 милиарда кубически метра газ от Туркменистан до Азербайджан през иранската тръбопроводна система (подписана през декември 2021 година )  като се спрягат количества от порядъка на 20 млн. куб м/ден. На процедура се удостоверява, че спомагателните към 10 милиарда кубични метра газ за Южния газов кулоар може да дойдат посредством построяването на Транскаспийския водопровод от Туркменистан до Азербайджан. Проектът за Транскаспийски водопровод беше иницииран от Туркменистан през ноември 2007 година като част от неговите проекти за диверсификация отвън Русия и като стартира строителството на газопровод от Туркменистан до Китай. Засега обаче Европа е безмълвна, а вероятностите за Транскаспийски газопровод са към момента много далечни. Амбицията Вертикален газов кулоар Паралелно газовите оператори от Гърция, Румъния, Унгария и Словакия възродиха концепцията за Вертикалния газов кулоар. Към самодейността се причислиха (засега към момента единствено на идейно ниво) и операторите от Молдова и Украйна. Проектът разчита на старта на LNG-терминала в Алексанръдуполит, ръководен от DESFA, ICGB, Газтрейд. Така редом с развиването на Южния газов кулоар се дава ход и на така наречен „ противоположна посока на газа “ с входна точка от Гърция. Това ще изисква  удвояване, както на входния, по този начин и на изходния потенциал на газовата инфраструктура, с цел да може синьото гориво да доближава до района. На този стадий нужната сума за вложения остава незнайна, защото към момента не са извършени необвързващите фаза по всеки от плануваните планове. По думите на изпълнителния шеф на „ Булгартрансгаз “ Владимир Малинов, изследване е открило каква е нуждата на пазара. „ В момента идентифицираме и дефинираме съответните планове за уголемение на мрежите, които ще бъдат нужни и вложенията, които ще би трябвало да вложим, с цел да може при започване на идната година да ги представим на пазара “, сподели той по време на среща на операторите през ноември тази година в София. Източниците на спомагателните количества ще са три - от съществуващи и бъдещи терминали за полутечен природен газ (LNG) в Гърция, от Каспийския район – азерски или други, както и посредством реверсиране на газопровода TAP от Италия към Гърция и оттова за района. На първо място остава LNG терминала в Александруполис, който би трябвало да влезе в употреба сред 15 февруари и 1 март и първите количества ще доближат до всички клиенти с запазен потенциал. „ Готови сме в границите на средата на идната година да влезем в обвързваща фаза с планове по цялото трасе на Вертикалния газов кулоар. Съответно, в случай че пазарните участници потвърдят своите планове, ние ще имаме подготвеност да сключим обвързващи контракти за транспорт на природен газ и да стартираме вложенията “, сподели Владимир Малинов. По думите му всички оператори имат общо схващане по отношение на значимостта на плановете и нуждата от адекватност във връзка с пазарното търсене. „ Това, което сме си сложили като обща цел е да реагираме оптимално съответно, оптимално бързо и по допустимо финансово  най-ефективния метод на нуждата на пазара и променените направления на природния газ, а точно от полутечен природен газ (LNG), който би могъл да идва от терминалите в Гърция и да предоставим нашите услуги да го транспортираме за целия район “, изясни изпълнителния шеф на Булгартрансгаз. Плановете са на 16 януари 2024 година плановете да бъдат обществено оповестени – „ като размер на всеки план, линейна инфраструктура, размер на вложения в компресорни станции и надлежно с индикативния финансов разход, който всеки от операторите би трябвало да извърши. При сполучливо привършване на обвързващата фаза, за която приказваме през юни месец идната година (2024 г.), ние считаме, че на общностно равнище в границите на 2 до 3 години тези планове могат да бъдат въведени в употреба “, съобщи още Малинов. В рамките на идната среща в Атина, на която ще участва и еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон се възнамерява да бъде прегледана и опцията за реализация на плановете. Това значи връщане на картата и на Трансбалканския газопровод. Очаквания Развитието на газовата инфраструктура в Каспийския район е обвързвано със комплицирана геополитическа действителност. Държавите, директно участващи в Южния газов кулоар като Турция и Азербайджан, както и Туркменистан, Русия и Иран имат разнообразни геополитически цели. Турция и Азербайджан се пробват да поддържат връзки както с Русия, по този начин и с Европейския съюз (ЕС). Туркменистан си има лична политика във връзка с доставките за Китай. Страната много ловко заобикаля утежняване на връзките със своите северни съседи и съперници като Русия, Узбекистан и Казахстан. Русия и Иран се пробват пък да усилят въздействието си в района и да осъществят личното си синьо гориво. Трябва да се регистрира, че натиска от Запада, окуражи напъните на Русия във връзка с Каспийско море и Централна Азия. Досега съветските управляващи одобряват умерено готовността на Азербайджан и Турция да усилят доставките на газ за Европейски Съюз, като се пробват да поддържат другарски връзки с водачите на Азербайджан, Турция и Туркменистан. Нещо повече, роди се концепцията за турски газов хъб и те се разисква задоволително дълго от Турция и Русия. Турция се трансформира в основен политически и стопански сътрудник на Русия след въвеждането на глобите през 2022 година, само че страната също има газови упоритости, от една страна, поради бурното развиване на LNG-инфраструктурата и от друга, поради  откритите огромни газови залежи в Черно море. За отбелязване са и политическите опити за възстановяване на връзките с Гърция. Не би трябвало да се не помни, че след преизбирането си, Ердоган  изрази също и упоритостта на Турция да се причисли към Европейски Съюз, макар че тази позиция търпи според от обстановката вариации и от едната и от другата страна. Сега Турция мощно залага на потреблението на към този момент съществуващите и развиването на нови търговски връзки, с цел да се трансформира в газов хъб и си има лична стратегия за експорт на газ към Европейски Съюз. Въпреки че Турция се пробва да балансира връзките си с Европа и Русия надали ще е елементарно да построи подобен газов хъб, без да бъдат наранени нечии връзки. Моментът е сериозен, поради нуждата на Европа от природен газ и развиване на мрежата за прекосяване към стадия на подготовка за зелен водород. Така че полемиката за разширение на доставките посредством Южния газов кулоар ще продължи през идващите години. Процесът е значим за Азербайджан, Туркменистан и Турция от геополитическа позиция. Важен е и за страните, през които ще текат газовите потоци и от икономическа позиция. На този стадий за жалост сме очевидци на задълбочаването на геополитическото разделяне. Зад това се крие прекомерно рисков капацитет.  Политиката на Европейския съюз във връзка с петрола може да се прехвърли  и във връзка с газа, а геополитическото разделяне към този момент дава сигнали и за прехвърлянето й в бранша на ВЕИ и сериозните първични материали.