Какво разкри случаят с ударената журналистка
Вместо да задават въпроси по едни доста съмнителни сюжети, публицистите в България проведоха подписка, с която помолиха премиера да върне на работа един уволнен чиновник на Министерски съвет. Този техен акт споделя доста, всичко даже, написа Полина Паунова за " Дойче Веле България ".
Два абсурда тресат другояче полуотпуснатата страна: невижданият срив на Търговския указател и банкрутът на застрахователно сдружение, което остави към 200 000 българи без наложителната “Гражданска отговорност”.
За застрахователния балон министър председателят Бойко Борисов ведро изясни, че в последна сметка хората трябвало да внимават къде си дават парите. А за мистериозно изчезналия Tърговски указател разбрахме, че “ако имаме късмет”, той още веднъж ще проработи. Трябваше да се случи в сряда, само че шансът ни изневери…
На този декор вместо да раздра премиера с въпроси, журналистическата колегия се концентрира върху организирането на подписка за възобновяване на работа на уволнен чиновник в пресцентъра на Министерския съвет. Мярката се наложи, откакто стана ясно, че предишния уикенд, по време на обиколка на премиера в провинцията, чиновникът е блъснал журналистка.
Интерпретациите
По случая имаше какви ли не тълкования: кореспондентката на вестник “Монитор” го е предизвикала; мъжът го е сторил без да желае, тъй като, съгласно свидетелства на негови другари, другояче е човек, който и “на мравката път прави”; желал е да я отблъсне, само че ръката му някак се отплеснала; блъснал я е, само че несъзнателно.
Нищо от това в действителност няма значение. Когато чиновник на държавната администрация не може да си сдържа нервите, просто не работи повече в държавната администрация. Дори да е бил предизвикан. Няма нищо комплицирано.
Журналистическата колегия завчас се раздели на две: едните пазят репортерката, другите настояват, че работи за проправителствена медия, което неизвестно за какво огромна част от репортерите откриха едвам тази седмица. Наред с прозрението, че медийната група на Делян Пеевски е със мощните на деня, имаше още редица умозаключения, които няма потребност да бъдат изреждани. Но казусът с уволнения чиновник разкри в цялостна степен манталитета на публицистите в България.
Всичко друго, само че не и въпроси
На първо място те явно са подготвени да се занимават с всичко друго, само че не и с запитване. Вместо да задават на премиера въпроси, свързани със съществени проблеми, те се обръщат към него с прошение. Вместо да търсят аргументите за срутва на Търговския указател - база данни, която би трябвало да е техен главен инструмент за следствия, те се концентрират върху това, че премиерският чиновник бил техен добър другар. По логиката им от това следва, че този човек не би могъл да си изпусне нервите. Впрочем, причинно-следствената връзка, че щом някой ни е приветлив, значи би трябвало да го пазиме, е символна за метода на работа на огромна част от журналистическата колегия в България. И дава ясна визия за обективността на репортерските материали.
Журналистите към този момент нямат визия какво работят
На последващо място: журналистическата колегия по тези географски ширини като че ли към този момент няма концепция какво тъкмо работи. Тя не е профсъюз, не е деятел и по тази причина не би следвало да счита, че с подписки ще промени дейностите на властта. Журналистите би трябвало да трансформират властови решения само с разработките си, т.е. - с непосредствените си отговорности, а не с прошения до премиера.
Така казусът със служителя в пресцентъра на Министерски съвет сподели за следващ път за какво България е в дъното на класациите за медийна независимост - тъй като публицистите не правят това, което би трябвало. За тези ранглисти ще се сетим още веднъж едвам когато бъдат оповестени идната година. Но пък тогава няма да питаме държавното управление дали се меси в медийната независимост, тъй като то ще ни е направило услуга, поискана с подписка, да речем. Но и без подписка може. Защото податлив ли си да имаш прошения към премиера по един проблем, ще искаш подпомагане и по още въпроси.
(Само)компрометирането на медиите
Случаят с ударената кореспондентка демонстрира и друго - самокомпрометирането на българските медии. Защото в случай че публицистите бяха на висотата, на която би трябвало да бъдат, никой не би се усъмнил, че става дума за режисура, каквито отзиви се чуха.
В една толкоз компрометирана обществена среда допускането, че медия, която обслужва всевъзможни стремежи на властта, прави режисура, е за жалост първото и най-логично съмнение. В началото то даже покри най-нормалната реакция: нямаш ли стандарт на обществено държание, нямаш място на служба, която го изисква.
И не на последно място: въпросът, трансформирал се в най-коментирания тази седмица, комфортно разстла димна завеса върху следващите доказателства за подчинената на корупция и мафиотски обвързаности страна. Поради което подозренията за режисура няма по какъв начин да изчезнат изцяло.
Но за каквото и да става дума - за тенденциозен или несъзнателен скандал (като второто въпреки всичко е по-вероятно), едно е ясно: този случай разкри по какъв начин публицистите сами подменят смисъла на специалността си. А когато излезе следващата ранглиста, всички заедно се възмущават поради несвободата си. Но това отвращение се простира до такава степен, където стартират подписките с молби до премиера. Така цялата колегия се държи в послушание. А когато тъкмо тази колегия е пленена, похитено е и обществото.
Два абсурда тресат другояче полуотпуснатата страна: невижданият срив на Търговския указател и банкрутът на застрахователно сдружение, което остави към 200 000 българи без наложителната “Гражданска отговорност”.
За застрахователния балон министър председателят Бойко Борисов ведро изясни, че в последна сметка хората трябвало да внимават къде си дават парите. А за мистериозно изчезналия Tърговски указател разбрахме, че “ако имаме късмет”, той още веднъж ще проработи. Трябваше да се случи в сряда, само че шансът ни изневери…
На този декор вместо да раздра премиера с въпроси, журналистическата колегия се концентрира върху организирането на подписка за възобновяване на работа на уволнен чиновник в пресцентъра на Министерския съвет. Мярката се наложи, откакто стана ясно, че предишния уикенд, по време на обиколка на премиера в провинцията, чиновникът е блъснал журналистка.
Интерпретациите
По случая имаше какви ли не тълкования: кореспондентката на вестник “Монитор” го е предизвикала; мъжът го е сторил без да желае, тъй като, съгласно свидетелства на негови другари, другояче е човек, който и “на мравката път прави”; желал е да я отблъсне, само че ръката му някак се отплеснала; блъснал я е, само че несъзнателно.
Нищо от това в действителност няма значение. Когато чиновник на държавната администрация не може да си сдържа нервите, просто не работи повече в държавната администрация. Дори да е бил предизвикан. Няма нищо комплицирано.
Журналистическата колегия завчас се раздели на две: едните пазят репортерката, другите настояват, че работи за проправителствена медия, което неизвестно за какво огромна част от репортерите откриха едвам тази седмица. Наред с прозрението, че медийната група на Делян Пеевски е със мощните на деня, имаше още редица умозаключения, които няма потребност да бъдат изреждани. Но казусът с уволнения чиновник разкри в цялостна степен манталитета на публицистите в България.
Всичко друго, само че не и въпроси
На първо място те явно са подготвени да се занимават с всичко друго, само че не и с запитване. Вместо да задават на премиера въпроси, свързани със съществени проблеми, те се обръщат към него с прошение. Вместо да търсят аргументите за срутва на Търговския указател - база данни, която би трябвало да е техен главен инструмент за следствия, те се концентрират върху това, че премиерският чиновник бил техен добър другар. По логиката им от това следва, че този човек не би могъл да си изпусне нервите. Впрочем, причинно-следствената връзка, че щом някой ни е приветлив, значи би трябвало да го пазиме, е символна за метода на работа на огромна част от журналистическата колегия в България. И дава ясна визия за обективността на репортерските материали.
Журналистите към този момент нямат визия какво работят
На последващо място: журналистическата колегия по тези географски ширини като че ли към този момент няма концепция какво тъкмо работи. Тя не е профсъюз, не е деятел и по тази причина не би следвало да счита, че с подписки ще промени дейностите на властта. Журналистите би трябвало да трансформират властови решения само с разработките си, т.е. - с непосредствените си отговорности, а не с прошения до премиера.
Така казусът със служителя в пресцентъра на Министерски съвет сподели за следващ път за какво България е в дъното на класациите за медийна независимост - тъй като публицистите не правят това, което би трябвало. За тези ранглисти ще се сетим още веднъж едвам когато бъдат оповестени идната година. Но пък тогава няма да питаме държавното управление дали се меси в медийната независимост, тъй като то ще ни е направило услуга, поискана с подписка, да речем. Но и без подписка може. Защото податлив ли си да имаш прошения към премиера по един проблем, ще искаш подпомагане и по още въпроси.
(Само)компрометирането на медиите
Случаят с ударената кореспондентка демонстрира и друго - самокомпрометирането на българските медии. Защото в случай че публицистите бяха на висотата, на която би трябвало да бъдат, никой не би се усъмнил, че става дума за режисура, каквито отзиви се чуха.
В една толкоз компрометирана обществена среда допускането, че медия, която обслужва всевъзможни стремежи на властта, прави режисура, е за жалост първото и най-логично съмнение. В началото то даже покри най-нормалната реакция: нямаш ли стандарт на обществено държание, нямаш място на служба, която го изисква.
И не на последно място: въпросът, трансформирал се в най-коментирания тази седмица, комфортно разстла димна завеса върху следващите доказателства за подчинената на корупция и мафиотски обвързаности страна. Поради което подозренията за режисура няма по какъв начин да изчезнат изцяло.
Но за каквото и да става дума - за тенденциозен или несъзнателен скандал (като второто въпреки всичко е по-вероятно), едно е ясно: този случай разкри по какъв начин публицистите сами подменят смисъла на специалността си. А когато излезе следващата ранглиста, всички заедно се възмущават поради несвободата си. Но това отвращение се простира до такава степен, където стартират подписките с молби до премиера. Така цялата колегия се държи в послушание. А когато тъкмо тази колегия е пленена, похитено е и обществото.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ