Д-р Виткова: Има много механизми за ограничаване на паралелния износ, ако има държава, която да ги създаде
„ Вместо да удовлетворяваме потребностите на българския народ, ние даваме опция за успореден експорт на лекарства, от който печелят избрани търговци “. Това съобщи пред телевизия Bulgaria On Air някогашният здравен министър д-р Мими Виткова. Тя означи, че въпросът е остарял, само че решение за него към момента не е открито.
Според нея един от проблемите е, че у нас договарянето се организира на база най-ниски цени от няколко европейски страни и се търси по-ниската. С взор обратно във времето някогашният здравен министър изясни, че през 1995 година е имало други проблеми, в това число лекарствени, само че договарянето не е било по най-ниски цени, както се пробва да се прави в този момент.
„ Имаше закрепена комерсиална надценка. Нямахме дефицити, нито успореден експорт. Има доста механизми, в случай че има страна, която да ги сътвори. Това, че ние договаряме по-ниски цени за българския пазар, не значи, че те са търпими за джоба на българина. Проблемът е в приходите на българския жител. Ние влизаме в по-скъпата част на опазването на здравето – да хоспитализираме хора, с цел да можем да им дадем съответно лекуване, само че това е краткотрайно “, сподели тя.
Бившият шеф на УМБАЛСМ „ Пирогов “ доктор Спас Спасков засегна различен аспект на тематиката – индустриалните проблеми, които съществуват в целия свят и се проблем за дефицита на медикаменти. Той бе безапелационен обаче, че решение може да се откри въз основата на качествена информация за паралелния експорт и по-добра връзка сред институциите, както и на по-добра съгласуваност сред тях.
Коментирайки тематиката за организацията на здравната помощ, доктор Виткова изясни, че най-важното е хората от дребните население места да имат обезпечен достъп да качествена и съответна здравна грижа, тъй като в този момент има свръхконцентрация на лечебни заведения в огромните градове, до момента в който хората в селата и дребните градове остават подценени.
Според доктор Спасков не би трябвало да има ограничавания в разкриването на нови лечебни заведения, тъй като това дава опция за развиване на системата. По думите му в случай че се тръгне по пътя на рестриктивните мерки, те би трябвало да важат както за нови частни лечебни заведения, по този начин и за нови държавни лечебни заведения, само че по този начин би било сложено под подозрение и построяването на Детската болница.
Бившият здравен министър репликира, че решението би трябвало да се взема на база на национална здравна карта за потребностите.
Д-р Мими Виткова обърна внимание, че в този момент онкологичната помощ е зле проведена и би трябвало да се построи постоянна онкологична мрежа.
„ Престъпление е европейска България да няма цяло едно направление “, сподели тя.
Според двамата участници в диалога дефицитът на фрагменти като цяло и съответно на млади лекари може да се реши само в случай че се реализира по-добро възнаграждение на техния труд и се намерят съответни способи за непрекъсната и качествена следдипломна подготовка.
Според нея един от проблемите е, че у нас договарянето се организира на база най-ниски цени от няколко европейски страни и се търси по-ниската. С взор обратно във времето някогашният здравен министър изясни, че през 1995 година е имало други проблеми, в това число лекарствени, само че договарянето не е било по най-ниски цени, както се пробва да се прави в този момент.
„ Имаше закрепена комерсиална надценка. Нямахме дефицити, нито успореден експорт. Има доста механизми, в случай че има страна, която да ги сътвори. Това, че ние договаряме по-ниски цени за българския пазар, не значи, че те са търпими за джоба на българина. Проблемът е в приходите на българския жител. Ние влизаме в по-скъпата част на опазването на здравето – да хоспитализираме хора, с цел да можем да им дадем съответно лекуване, само че това е краткотрайно “, сподели тя.
Бившият шеф на УМБАЛСМ „ Пирогов “ доктор Спас Спасков засегна различен аспект на тематиката – индустриалните проблеми, които съществуват в целия свят и се проблем за дефицита на медикаменти. Той бе безапелационен обаче, че решение може да се откри въз основата на качествена информация за паралелния експорт и по-добра връзка сред институциите, както и на по-добра съгласуваност сред тях.
Коментирайки тематиката за организацията на здравната помощ, доктор Виткова изясни, че най-важното е хората от дребните население места да имат обезпечен достъп да качествена и съответна здравна грижа, тъй като в този момент има свръхконцентрация на лечебни заведения в огромните градове, до момента в който хората в селата и дребните градове остават подценени.
Според доктор Спасков не би трябвало да има ограничавания в разкриването на нови лечебни заведения, тъй като това дава опция за развиване на системата. По думите му в случай че се тръгне по пътя на рестриктивните мерки, те би трябвало да важат както за нови частни лечебни заведения, по този начин и за нови държавни лечебни заведения, само че по този начин би било сложено под подозрение и построяването на Детската болница.
Бившият здравен министър репликира, че решението би трябвало да се взема на база на национална здравна карта за потребностите.
Д-р Мими Виткова обърна внимание, че в този момент онкологичната помощ е зле проведена и би трябвало да се построи постоянна онкологична мрежа.
„ Престъпление е европейска България да няма цяло едно направление “, сподели тя.
Според двамата участници в диалога дефицитът на фрагменти като цяло и съответно на млади лекари може да се реши само в случай че се реализира по-добро възнаграждение на техния труд и се намерят съответни способи за непрекъсната и качествена следдипломна подготовка.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ