Кирил Ананиев с критика към заложените в бюджета разходи
„ Влошава се фискалната позиция на страната. Това се отразява както върху извънредно огромния разход, очакван за идната година, по този начин и върху високите недостиг и дълг, които се плануват. Ако не предприемем ограничения за ограничение на тези индикатори, сигурно ще влезем в процедура на свръхдефицит, предизвести в изявление за Българска национална телевизия някогашният финансов министър и народен представител от ГЕРБ Кирил Ананиев.
Справка от Министерство на финансите демонстрира, че държавният дълг за последните 10 години е повишен с над 40%, отбелязва Българска национална телевизия - през 2012 година дългът е бил 17,6% от Брутният вътрешен продукт, като следва повишаване внезапно над 26% през 2014 година. Тогава в интервал на политическа рецесия и поради банковия банкрут на КТБ бяха изтеглени 8 милиарда лв..
Следващите години има задържане на равнището, лек растеж и по-късно даже интервал на намаление. И по този начин до ковидната 2020 година, когато е изтеглен нов дълг, за финансиране на ограниченията. Започва началото на нов тренд нагоре - повече разноски, по-големи заеми и дефицити.
В отговор на въпросите допустимо ли беше да имаме уравновесен бюджет тази година, с по-малък държавен дълг Кирил Ананиев уточни, че съгласно него не коронавирус ограниченията водят до повишаване на дълга, а настоящите, главно непрекъснати разноски.
„ Убеден съм, че би трябвало да следваме политиката, която водехме през предходните години. От 2016 до 2019 година постоянно сме били на остатък 1-2% “, означи някогашният министър.
По-рано през днешния ден сегашният министър на финансите Асен Василев разяснява параметрите на бюджета за 2022 година, който още не е признат, като за дълга, очакван във финансовата рамка за 2022-ра да бъде стихотворец, съобщи, че не е огромен.
" Дългът, който поемаме, е по-малък от финансовите вложения, които ще създадем. Ние поемаме дълг, с цел да влагаме, а не с цел да плащаме пенсии, обществени заплащания или да плащаме държавни разноски ", сподели Асен Василев.
По думите му могат да бъдат удвоени финансовите вложения и да се вземе по-малко дълг, с помощта на забележителното усъвършенстване на приходите в хазната.
Справка от Министерство на финансите демонстрира, че държавният дълг за последните 10 години е повишен с над 40%, отбелязва Българска национална телевизия - през 2012 година дългът е бил 17,6% от Брутният вътрешен продукт, като следва повишаване внезапно над 26% през 2014 година. Тогава в интервал на политическа рецесия и поради банковия банкрут на КТБ бяха изтеглени 8 милиарда лв..
Следващите години има задържане на равнището, лек растеж и по-късно даже интервал на намаление. И по този начин до ковидната 2020 година, когато е изтеглен нов дълг, за финансиране на ограниченията. Започва началото на нов тренд нагоре - повече разноски, по-големи заеми и дефицити.
В отговор на въпросите допустимо ли беше да имаме уравновесен бюджет тази година, с по-малък държавен дълг Кирил Ананиев уточни, че съгласно него не коронавирус ограниченията водят до повишаване на дълга, а настоящите, главно непрекъснати разноски.
„ Убеден съм, че би трябвало да следваме политиката, която водехме през предходните години. От 2016 до 2019 година постоянно сме били на остатък 1-2% “, означи някогашният министър.
По-рано през днешния ден сегашният министър на финансите Асен Василев разяснява параметрите на бюджета за 2022 година, който още не е признат, като за дълга, очакван във финансовата рамка за 2022-ра да бъде стихотворец, съобщи, че не е огромен.
" Дългът, който поемаме, е по-малък от финансовите вложения, които ще създадем. Ние поемаме дълг, с цел да влагаме, а не с цел да плащаме пенсии, обществени заплащания или да плащаме държавни разноски ", сподели Асен Василев.
По думите му могат да бъдат удвоени финансовите вложения и да се вземе по-малко дълг, с помощта на забележителното усъвършенстване на приходите в хазната.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ