Властта обмисля връщане на старото ДДС. Ресторантьори против възстановяването на

Властта обмисля връщане на остарялото Данък добавена стойност. Ресторантьори срещу възобновяване на ставката на 20%. Данъчните понижения за бизнеса влязоха в полезрението на властта. Това може да провокира раздори сред бизнеса и ръководещите.

Заради упования свръхдефицит в бюджета се търсят благоприятни условия за нарастване на приходите. Един от обсъжданите разновидности е да се върнат старите данъчни ставки върху стоките, които краткотрайно бяха понижени с разнообразни цели по време на пандемията.

В края на предходната седмица министър председателят Николай Денков съобщи в телевизионно изявление, че не вижда причина заведенията да продължат да работят с понижена на 9 на 100 ставка на Данък добавена стойност.

При хляба нулевата ставка целеше да не се подвига цената му, само че това не се случи. Намаленияг Данък добавена стойност за заведенията за хранене от 20 на 9 на 100 пък трябваше да помогне на бизнеса да се съвземе след Коронавирус рецесията, по време на която беше затворен поради въведените ограничаващи ограничения. Те пък от своя страна дадоха обещание да обезпечават работещите в заведенията най-малко на 800 лева

Предложението на ръководещите тогава беше 9% Данък добавена стойност за ресторантьорски или кетъринг услуги, които доставят „ приготвена или неприготвена храна “ и да работи от 1 юли 2020 до 31 декември 2021 година, само че по-късно беше удължено поради високите цени на тока. В претекстовете за препоръчаната смяна беше записано, че резултатът върху приходите в бюджета би бил понижение с 275 млн. лева за целия интервал на деяние на мярката.

За заведенията за хранене обаче това не беше единствената поддръжка. За да им разрешат да работят, в един миг ги задължиха да понижат броя на местата в заведенията, с цел да има по-голямо разстояние сред посетителите. Компенсираха ги с понижение на наемите в общинските пространства, както и на по-ниска такса тротоарно право. Видимо обаче понижение на броя на местата не беше усетено.

Три години по-късно след въвеждане на понижената ставка резултат най-малко очевидно няма. Нито цените паднаха, само че и никой не даде обещание това да стане. Да, заведенията останаха отворени, съумяха да спасят бизнеса си, само че компликациите с намирането на работна ръка се задълбочават. Причината е, че минималната заплата за страната към този момент е колкото минималния застрахователен приход за бранша. А след Нова година може и да го мине. Сервитьорите по заведенията не взимат повече от 1000-1200 лв. заплата, и то тези с опит, като разчитат главно на бакшиши, с цел да си докарат естествен приход. Няма искащи, тъй като и работното време в множеството заведения е до късно вечер. А надали доста от работещите могат да се похвалят с някакви обществени придобивки като здравна застраховка, ваучери за храна или такси за късната промяна. Общо взето, младите в бранша разчитат на бакшиш и на другар, който да поеме прибирането им. Далеч по-изгодно би било да се заловен на работа в хранителна верига, където заплатата стартира от 1800 лв. и пораства всяка година, а и изискванията за служащия са доста по-добри. За тези, които знаят непознати езици, пък има още по-изгодни позиции в прът центрове, където стартовото заплащане е над 2000 лева

Тези обстоятелства демонстрират една от аргументите секторът, обвързван с хранене и развлечения, да намира все по-трудно служащи. Възнагражденията са дребни, надценките в заведенията огромни, а качеството куца, тъй като подготвените фрагменти бягат.

Позицията на бизнеса обаче е, че 2023-та е първата година, в която работим без рестрикции, съобщи Ричард Алибегов, ръководител на Българската асоциация на заведенията. Няма никаква реклама, няма средства за вложения, в Плана за възобновяване и резистентност не съществува думата „ туризъм “. Според Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация събраните доходи от Данък добавена стойност в туризма се нараснали след въвеждането на ставката от 9 на 100, макар че тя е по-ниска. Според браншовата организация мярката е помогнала за изсветляването на бранша и за увеличението на събираемостта.

От асоциацията недоумяват за какво въобще се разисква повишение на Данък добавена стойност за бранша и припомнят, че в своите изявленията и министърът на туризма Зарица Динкова декларира, че е срещу сходна смяна. Представителите на сектора се надяват, че министър Динкова ще отстоява позицията си в Министерския съвет.
Също по този начин от организацията упорстват да бъдат изслушани причини за това за какво би трябвало Данък добавена стойност за заведения за хранене и заведения, както и за другите типове туризъм, които се употребиха от по-ниската ставка, да остане трайно 9 на 100.

От БХРА акцентират, че за разлика от другите европейски страни българският туризъм е „ платил “ понижението на Данък добавена стойност с нарастването на осигурителния предел, в това число и на хотелиерите. В момента Данък добавена стойност за кетъринг и заведения за хранене в Европейски Съюз е понижен до ставки от порядъка на 4-5 на 100, напомнят от организацията.

Надценката в ресторантьорския отрасъл е с високи стойности, има огромна разлика сред цената на фактурите по придобиване и осъществения стокооборот, изяснява зам.-председателят на БХРА Атанас Димитров. Това води до невисок данъчен заем и оттова до огромно данъчно обвързване. При естествени стопански условия това не би създавало проблеми в сектора. Но върху цената на труда не се начислява Данък добавена стойност и не се употребява данъчен заем. А високият % на Данък добавена стойност и високите равнища на труда изяждат принадената стойност. За голяма част от данъчно задължените субекти, като дребните и междинните компании и търговски обекти, това е съдбовно и те се оказват пред избора да банкрутират и затворят или да преминат в сивия бранш, обявиха от БХРА.

Няма загуба за страната от понижения Данък добавена стойност за заведенията, дори е на облага. Това сподели пред „ Телеграф “ ръководителят на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов преди дни. Той разяснява настояването на финансисти и анализатори да се отстрани отстъпката: „ Тази мантра е на знайни и незнайни анализатори, които гостуват в телевизионни студия и се изричат по какъв начин 6 милиарда е дупката в бюджета и по тази причина би трябвало да върнем Данък добавена стойност на заведенията за хранене. Тя би била 200 млн. лева, само че всичките ни индикатори са в плюс, тъй че ние надвнасяме “, съобщи той. Алибегов разяснява, че от 14 години хотелите са на 9% Данък добавена стойност. „ Да сте усетили понижение в цената на спането “, попита той. Председателят изрази неразбиране, че в цяла Европа хотелиерството и ресторантьорството е един бизнес, а не два разнообразни сектора и акцентира, че в 25 страни от 27-те са с понижена ставка.

Позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България, че налозите би трябвало да бъдат събирани дейно, разяснява Васил Велев, ръководител на асоциацията. И с парите от събраните налози да се прави обществена политика, а не с налозите, разясни той. Намаляваме Данък добавена стойност на хляба, насъщ наш, за всички – и за бедните, и за богатите. Тоест взимаме от богатите по-малко пари. По-добре е да вземем от всички и с парите от тях да вършим обществена политика, да дадем на тези, които имат най-вече потребност. Нашата позиция е, че би трябвало да бъдат възобновени ставките, които бяха краткотрайно понижени, тъй като имаше пандемия, затворени бизнеси, само че тези аргументи са отпаднали. Дори и нищо да не създадат, тези понижени ставки изтичат в края на тази година.