Прогресивното изтриване на женската идентичност
Владислав Апостолов, коментар особено за Tribune.bg
Културният пейзаж продължава да се видоизменя по трагичен метод и да сервира неприятни изненади на дамите. Мейнстрийм институциите на творчеството и известните изкуства трансформират концепцията за женска еднаквост в някаква странна примес сред краткотрайна мода, козметична процедура и партиен девиз.
И в България към този момент видяхме какви токсични форми може да одобри преобладаващата в културните среди идеология. Става дума за меко казано нелепата идея за фотографска галерия по картините на Владимир Димитров-Майстора, само че с биологични мъже в функциите на „ другите българки “.
Като жанр и наличие този план е блестящо отричане на естетиката и биологията. През него се прави и алегорично заличаване на женските облици от картините на един от великите ни художници. Като в холивудски римейк на класика, в който функциите на бели към този момент се играят от чернокожи, и тук вдъхновяващите остарели облици на красиви българки са сменени от съвременно малцинство – това на мъжете, които се разпознават и показват като дами.
Идеята за сходни планове е преводна, несъмнено. И тези дни получаваме нови сигнали за наклонността към изтриване на женската природа, артикул на някои от най-познатите и влиятелни културни институции. На 10-и февруари стартира новото издание на най-големия кино фестивал в света – Берлинале. За втора поредна година категориите са „ джендър неутрални “ - няма самопризнание за актриса или артист. И двата пола се състезават за една премия. Това понижава възможностите за известност на гении. Но най-много постанова наглата неистина, че мъжете и дамите са взаимнозаменяеми и идентични.
Друга основна причина за премахването на женските и мъжки категории в един от най-старите и авторитетни културни конгреси в Европа се корени в самото разбиране на днешните му управници, че има и други „ джендър идентичности “. За тях ограничението на избора до мъже и дами е „ изключващ “, „ ксенофобски “, „ традиционен “, „ назадничав “ и други пароли на злото в новия речник на постмодерния прогресивизъм.
Все повече артисти и актриси фактически се отхвърлят – най-малко обществено – от биологичната си полова съдба и избират най-новите и съвременни идентичности. Понякога цялото нещо припомня сезонните трендовете при цветове и облекла: „ Тази есен се носи кафяво. Тази пролет мъжете са небинарни. Лятото връща ленените ризи и пансексуалната полиамория. “ Прекрасен нов свят на джендър дисфункции и транссексуални трансгресии.
И по този начин в Берлин стартира остарелия и огромен кино фестивал, само че по новите и смаляващи правила. Друга гала, този път във Англия, „ мина под дъгата “ и смени пола на премиите си. По-скоро го анулира. Призовете „ Брит “ към този момент също са джендър неутрални. Певицата Адел завоюва една от тях и въпреки всичко сподели, че се радва, че е жена.
Това изявление не се одобри добре измежду все по-влиятелните среди на ЛГБТ деятелите. В обществените мрежи се оформи сериозна и враждебна вълна към изпълнителката, която получи присъдата на присъдите – отговорна в трансфобия. Това е една от най-модерните обиди в прогресивното пространство.
Най-прочутата жена, упрекната в трансфобия е авторката на „ Хари Потър “ Джоан Роулинг. Тя е ревностна феминистка и демократична активистка, само че не е в час с новите канони и към момента упорства, че женската еднаквост е нещо неповторимо и вкоренено в биологията.
Това беше задоволително тя да бъде отречена от множеството леви медии и младите звезди на филмите, въодушевени от нейните лични книги.
Културата е следвана от спорта в провъзгласяването на една неистина за нова публична действителност. Увеличават се случаите на биологични мъже, които „ минават “ при дамите и преобладават в дисциплини като плуване, тичане и повдигане на тежести. Да не приказваме за бойните спортове, където има действителна заплаха за биологичните дами, стъпили на кръг или в ММА клетка, против биологични мъже с женски имена и на хормонална терапия.
Политиката също ни носи образци за изтриването на женската природа. Биологичният мъж Рейчъл Левин стана „ първата жена “ четиризвезден адмирал към корпуса на службата по публично здраве в Съединени американски щати. Същата персона е и заместник-министър по опазването на здравето в администрацията на Джо Байдън.
С други думи проблематичните времена за естествените дами не престават. Засега в България „ планове “ като този с транссексуалните модели по картини на Майстора са изключения, които провокират остри публични реакции. Целта е да си станат норма и да се одобряват за нещо неизбежно и „ естествено “. От всички ни зависи каква траектория ще има явлението на локална почва.
***
Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник „ Труд “. Коментатор в bTV и БНР.
Културният пейзаж продължава да се видоизменя по трагичен метод и да сервира неприятни изненади на дамите. Мейнстрийм институциите на творчеството и известните изкуства трансформират концепцията за женска еднаквост в някаква странна примес сред краткотрайна мода, козметична процедура и партиен девиз.
И в България към този момент видяхме какви токсични форми може да одобри преобладаващата в културните среди идеология. Става дума за меко казано нелепата идея за фотографска галерия по картините на Владимир Димитров-Майстора, само че с биологични мъже в функциите на „ другите българки “.
Като жанр и наличие този план е блестящо отричане на естетиката и биологията. През него се прави и алегорично заличаване на женските облици от картините на един от великите ни художници. Като в холивудски римейк на класика, в който функциите на бели към този момент се играят от чернокожи, и тук вдъхновяващите остарели облици на красиви българки са сменени от съвременно малцинство – това на мъжете, които се разпознават и показват като дами.
Идеята за сходни планове е преводна, несъмнено. И тези дни получаваме нови сигнали за наклонността към изтриване на женската природа, артикул на някои от най-познатите и влиятелни културни институции. На 10-и февруари стартира новото издание на най-големия кино фестивал в света – Берлинале. За втора поредна година категориите са „ джендър неутрални “ - няма самопризнание за актриса или артист. И двата пола се състезават за една премия. Това понижава възможностите за известност на гении. Но най-много постанова наглата неистина, че мъжете и дамите са взаимнозаменяеми и идентични.
Друга основна причина за премахването на женските и мъжки категории в един от най-старите и авторитетни културни конгреси в Европа се корени в самото разбиране на днешните му управници, че има и други „ джендър идентичности “. За тях ограничението на избора до мъже и дами е „ изключващ “, „ ксенофобски “, „ традиционен “, „ назадничав “ и други пароли на злото в новия речник на постмодерния прогресивизъм.
Все повече артисти и актриси фактически се отхвърлят – най-малко обществено – от биологичната си полова съдба и избират най-новите и съвременни идентичности. Понякога цялото нещо припомня сезонните трендовете при цветове и облекла: „ Тази есен се носи кафяво. Тази пролет мъжете са небинарни. Лятото връща ленените ризи и пансексуалната полиамория. “ Прекрасен нов свят на джендър дисфункции и транссексуални трансгресии.
И по този начин в Берлин стартира остарелия и огромен кино фестивал, само че по новите и смаляващи правила. Друга гала, този път във Англия, „ мина под дъгата “ и смени пола на премиите си. По-скоро го анулира. Призовете „ Брит “ към този момент също са джендър неутрални. Певицата Адел завоюва една от тях и въпреки всичко сподели, че се радва, че е жена.
Това изявление не се одобри добре измежду все по-влиятелните среди на ЛГБТ деятелите. В обществените мрежи се оформи сериозна и враждебна вълна към изпълнителката, която получи присъдата на присъдите – отговорна в трансфобия. Това е една от най-модерните обиди в прогресивното пространство.
Най-прочутата жена, упрекната в трансфобия е авторката на „ Хари Потър “ Джоан Роулинг. Тя е ревностна феминистка и демократична активистка, само че не е в час с новите канони и към момента упорства, че женската еднаквост е нещо неповторимо и вкоренено в биологията.
Това беше задоволително тя да бъде отречена от множеството леви медии и младите звезди на филмите, въодушевени от нейните лични книги.
Културата е следвана от спорта в провъзгласяването на една неистина за нова публична действителност. Увеличават се случаите на биологични мъже, които „ минават “ при дамите и преобладават в дисциплини като плуване, тичане и повдигане на тежести. Да не приказваме за бойните спортове, където има действителна заплаха за биологичните дами, стъпили на кръг или в ММА клетка, против биологични мъже с женски имена и на хормонална терапия.
Политиката също ни носи образци за изтриването на женската природа. Биологичният мъж Рейчъл Левин стана „ първата жена “ четиризвезден адмирал към корпуса на службата по публично здраве в Съединени американски щати. Същата персона е и заместник-министър по опазването на здравето в администрацията на Джо Байдън.
С други думи проблематичните времена за естествените дами не престават. Засега в България „ планове “ като този с транссексуалните модели по картини на Майстора са изключения, които провокират остри публични реакции. Целта е да си станат норма и да се одобряват за нещо неизбежно и „ естествено “. От всички ни зависи каква траектория ще има явлението на локална почва.
***
Владислав Апостолов е създател и публицист с дълготраен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник „ Труд “. Коментатор в bTV и БНР.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ