Речта, с която Путин стартира война
Владимир Путин рано тази заран стартира война, въпреки месеци преди този момент да тръбеше на висок глас, че няма такива планове в Украйна. Публикуваме речта на съветския президент, с която разгласи началото на военните дейности в суверенна европейска страна:
Уважаеми жители на Русия! Скъпи другари!
Днес още веднъж смятам за належащо да се върна към трагичните събития, протичащи се в Донбас, и основните въпроси за обезпечаване на сигурността на Русия.
Нека стартира с това, което споделих в обръщението си от 21 февруари тази година. Говорим за това, което провокира у нас изключително безпокойствие и паника, за тези фундаментални закани, които година след година, малко по малко, се основават жестоко и безогледно от безотговорни политици на Запад по отношение на нашата страна. Имам поради разширението на блока на НАТО на Изток, приближавайки военната му инфраструктура до съветските граници.
Известно е, че в продължение на 30 години настойчиво и търпеливо се опитваме да реализираме съглашение с водещите страни от НАТО за правилата на равна и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите оферти, непрестанно се сблъскваме или с цинична машинация и неистини, или с опити за напън и изнудване, до момента в който Северноатлантическият алианс в това време, макар всичките ни митинги и опасения, непрестанно се уголемява. Военната машина се движи и - дублирам, се доближава до нашите граници.
Защо се случва всичко това? Откъде идва този нагъл фасон на говорене от позицията на личната изключителност, безпогрешност и всепозволеност? Откъде идва пренебрежителното отношение към нашите ползи и безусловно законни претенции?
Отговорът е явен, всичко е ясно и явно. Съветският съюз в края на 80-те години на предишния век отслабна, след което просто се разпадна. Целият ход на събитията тогава е добър урок и за нас през днешния ден, който безапелационно сподели, че парализата на силата и волята е първата стъпка към цялостна деградация и давност. Щом загубихме доверие в себе си за известно време, салдото на силите в света се оказа нарушен.
Това докара до обстоятелството, че предходните контракти и съглашения към този момент не са в действие. Убеждаването и молбите не оказват помощ. Всичко, което не подхожда на хегемона, на ръководещите, се афишира за архаично, остаряло, излишно. И противоположното: всичко, което им се коства потребно, се показва като висша истина, прокарвана непременно, безочливо, безапелационно. На несъгласните се " чупят коленете ".
Това, за което приказвам в този момент, визира освен Русия и освен нас. Това се отнася за цялата система на интернационалните връзки, а от време на време даже и за самите съдружници на Съединени американски щати. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики в действителност стартира преразпределението на света и основните правила на интернационалното право, които се развиха по това време, бяха признати в края на Втората международна война и значително консолидираха нейните резултати - започнаха да пречат на тези, които се оповестиха за победител в Студената война.
Разбира се, в всекидневието, в интернационалните връзки, в разпоредбите за тяхното контролиране беше належащо да се вземат поради измененията в обстановката в света и салдото на силите. Това обаче трябваше да стане професионално, последователно, търпеливо, като се зачитат ползите на всички страни и, несъмнено, личната отговорност. Но се стигна до положение на еуфория от безспорното предимство, един тип модерна форма на максимализъм и даже на фона на ниско равнище на обща просвета и надменност на тези, които подготвяха, одобряваха и прокарваха решения, които бяха потребни единствено за тях. Ситуацията стартира да се развива по друг сюжет.
Не е нужно да търсим образци надалеч в историята. Първо, без никаква глоба от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, те направиха кървава военна интервенция против Белград, употребявайки самолети и ракети в самия център на Европа. Няколко седмици непрекъснати бомбардировки на цивилни градове, върху жизненоважна инфраструктура. Припомняме тези обстоятелства, тъй като някои западни сътрудници не обичат да си спомнят тези събития и когато приказваме за това, избират да посочат не нормите на интернационалното право, а събитията, които поясняват, както им е комфортно.
След това пристигна редът на Ирак, Либия, Сирия. Нелегитимното потребление на военна мощ против Либия, манипулирането на всички решения на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по либийския въпрос доведоха до цялостно заличаване на страната, до появяването на голямо огнище на интернационален тероризъм, до обстоятелството, че страната се потопи в филантропична злополука, която не е серпантина от доста години революция. Трагедията, която обрече стотици хиляди, милиони хора освен в Либия, само че и в целия този район, докара до всеобщо миграционно изселване от Северна Африка и Близкия изток към Европа.
Подобна орис беше готова и за Сирия. Боевете на западната коалиция на територията на тази страна, без единодушието на сирийското държавно управление и глобата на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, не е нищо друго с изключение на експанзия, интервенция.
Специално място в тази поредност обаче заема, несъмнено, нашествието в Ирак, също без правно съображение. Като предлог те избраха " надеждна " информация, за която се твърди, че е разполагаем на Съединените щати за наличието в Ирак.
Като доказателство за това обществено, пред целия свят, държавният секретар на Съединени американски щати сподели някаква епруветка с бял прахуляк, твърдейки всички, че това е химическото оръжие, което се създава в Ирак. След това се оказа, че всичко това е машинация, блъф: в Ирак няма химическо оръжие. Невероятно, изненадващо, само че факт. Имаше неистини на най-високо държавно равнище и от високата естрада на Организация на обединените нации. И в следствие - големи жертви, опустошения, необикновен напредък на тероризма.
Като цяло се основава усещането, че съвсем на всички места, в доста райони на света, където Съединените щати нахлуват, с цел да открият собствен ред, има кървави, незарастващи рани, язви от интернационален тероризъм и екстремизъм. Всичко, което споделих, е най-впечатляващият, само че никога единственият образец за неуважение на интернационалното право.
В тази поредност има обещания към страната ни да не уголемява НАТО даже с един инч на изток. Повтарям - излъгаха ме, само че, казано на по-популярен език, просто ме изхвърлиха. Да, постоянно можете да чуете, че политиката е мръсна работа. Може би, само че не в същата степен. В последна сметка сходно лъжливо държание опонира освен на правилата на интернационалните връзки, само че на първо място на общопризнатите правила на морала. Къде са справедливостта и истината тук? Само неистини и двуличие.
Между другото, самите американски политици, политолози и публицисти пишат и приказват за това, че в границите на Съединени американски щати през последните години се сътвори същинска " империя на лъжата ". Трудно е да не се съглася с това - правилно е. Но не би трябвало да бъдем скромни: Съединените щати към момента са велика страна, система, формираща мощ. Всички нейни спътници освен покорно и чинно се съгласяват, пригласят ѝ по всякаква причина, само че и копират държанието ѝ, одобряват с възторг разпоредбите, които те оферират. Следователно с основателна причина можем решително да кажем, че целият по този начин наименуван Западен блок, образуван от Съединените щати по собствен облик и сходство, е самата " империя на лъжата ".
Що се отнася до нашата страна, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, при цялата невиждана неприкритост на новата модерна Русия, готовността да работим почтено със Съединени американски щати и други западни сътрудници и в условия на съвсем едностранно разоръжаване, те незабавно се пробваха да ни подтиснат, довършат и унищожат изцяло. Точно това се случи през 90-те, при започване на 2000-те, когато по този начин нареченият Запад най-активно поддържаше сепаратизма и наемническите банди в Южна Русия. Какви жертви, какви загуби ни костваше всичко това тогава, през какви тествания трябваше да преминем, преди най-сетне да пречупим гърба на интернационалния тероризъм в Кавказ. Ние помним това и в никакъв случай няма да забравим.
Да, в действителност до неотдавна опитите да ни употребяват в свои ползи, да унищожават нашите обичайни полезности и да ни постановат своите псевдоценности, които да разяждат нас, нашите хора от вътрешната страна, тези настройки, които те към този момент нападателно насаждат в своите страни и които непосредствено водят до деградация и изродяване, тъй като опонират на самата природа на индивида. Няма да стане, в никакъв случай и никой не е съумял в това. Няма да стане и в този момент.
Въпреки всичко през декември 2021 година въпреки всичко още веднъж направихме опит да се договорим със Съединени американски щати и техните съдружници по отношение на правилата за гарантиране на сигурността в Европа и за неразширяването на НАТО. Всичко е на вятъра. Позицията на Съединени американски щати не се трансформира. Те не считат за належащо да договарят с Русия по този основен за нас въпрос, преследвайки свои лични цели, подценяват нашите ползи.
И несъмнено, в тази обстановка за нас поражда въпросът: Какво да вършим?
Какво да чакаме? През 40-те години и изключително през 1941 година Съветският съюз по всякакъв начин се стремеше да избегне или най-малко да отсрочи началото на втората международна война. Стараеше се безусловно до последния миг да не предизвика евентуална експанзия. Не реализира даже нормалните дейности за подготовка пред очевидното нахлуване. И крачките, които в края на краищата бяха направени, пагубно закъсняха. В резултат страната се оказа неподготвена с цялостна мощ да срещне нацистка Германия, която, без да афишира война, атакува нашата татковина на 22 юни 1941 година
Успяхме да я спрем и по-късно да я съкрушим. Но на колосална цена. Опитът да се успокои агресорът на прага на Великата отечествена война се оказа неточност, която струваше скъпо на нашия народ. В първите месеци на бойните дейности ние загубихме големи, стратегически значими територии и милиони хора. Втори път такава неточност няма да допуснем. Нямаме право.
Тези, които претендират за международно владичество, обществено, безнаказано и без всевъзможни учредения афишират нас, Русия, за собствен зложелател, те в действителност разполагат с огромни финансови, научно-технологически и военни благоприятни условия. Ние знаем това. И обективно оценяваме непрекъснато звучащите по наш адрес закани в областта на стопанската система. Както знаем, и нашите благоприятни условия да противостоим на този безочлив непрестанен шантаж.
Що се отнася до военните сили - модерна Русия, дори след разпада на Съветския съюз и загубата на забележителен капацитет, се явява сега една от най-мощните нуклеарни страни в света. И освен това – има избрани прерогативи. В тази връзка не трябва да има подозрение у никого, че директно нахлуване против нашата страна ще докара до погром и ужасни последици за всеки евентуален агресор.
По-нататъшното уголемение на инфраструктурата на НАТО и започващото военно асимилиране на територията на Украйна за нас е недопустимо. За НАТО това е инструмент на външната политика на Съединени американски щати. На околните до нас територии се основава враждебна към нас анти-Русия, която е сложена под цялостен външен надзор. (...) Съединени американски щати и техните съдружници назовават това " политика за въздържане на Русия ". Очевидни геополитически дивиденти.
А за нашата страна това е въпрос на живот и гибел. Въпрос за нашето историческо бъдеще като народ. И това не е пресилване. Това е каквото е. Реална опасност не просто за нашите ползи. А за самото битие на нашата страна. Това е тази алена линия, за която неведнъж говорех. Те я минаха.
За обстановката в Донбас. Виждаме, че силите, които направиха държавен прелом в Украйна през 2014 година, завзеха властта и я държат благодарение на декоративни изборни процедури, най-сетне се отхвърлиха от мирното споразумяване на спора. В продължение на осем години, безпределно дълги осем години, ние направихме всичко допустимо, с цел да разгадаем обстановката с мирни, политически средства. Всичко беше на вятъра.
Както споделих в предходното си послание, човек не може да гледа какво се случва там без съчувствие. Беше просто невероятно да търпи всичко това. Трябваше неотложно да се спре този призрачен сън – геноцида против милионите живеещи там хора, които разчитат единствено на Русия, надяват се единствено на нас. Именно тези желания, усеща, болежка на хората бяха за нас главният претекст да вземем решение за признание на националните републики на Донбас.
Важно е да подчертая в допълнение: водещите страни от НАТО, с цел да реализиран личните си цели, поддържат във всичко крайни националисти и неонацисти в Украйна, които, от своя страна, в никакъв случай няма да простят на кримчаните и севастополците свободния им избор – обединяването с Русия.
Те, несъмнено, ще полазят и Крим, тъкмо както Донбас. С война, с цел да убиват, като по времето на Великата отечествена война убиваха наказателните отряди на украинските националисти, съучастниците на Хитлер. Те намерено декларират, че предявяват искания за редица други съветски територии.
Целият ход на събитията и анализът на постъпващата информация демонстрира, че конфликтът на Русия с тези сили е неминуем. Въпрос на време е: те се готвят, чакат подобаващото време. Сега те също претендират да имат нуклеарни оръжия. Няма да им позволим това.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Русия одобри новите геополитически действителности. Ние почитаме и ще продължим да се отнасяме с почитание към всички новообразувани страни от постсъветското пространство. Ние почитаме и ще продължим да почитаме техния суверенитет и образец за това е помощта, която оказахме на Казахстан, изправен пред трагични събития, с предизвикателство за неговата държавност и целокупност. Но Русия не може да се усеща в сигурност, да се развива, да съществува с непрекъсната опасност, идваща от територията на модерна Украйна.
Нека ви припомня, че през 2000-2005 година ние дадохме боен отпор на терористите в Кавказ, защитихме целостта на нашата страна, спасихме Русия. През 2014 година подкрепихме кримчани и севастополци. През 2015 година въоръжените сили поставяха надеждна преграда пред проникването на терористи от Сирия в Русия. Нямахме различен метод да се защитим.
Същото нещо се случва и в този момент. На вас и на мен просто не ни е останала друга опция да защитим Русия, нашия народ, с изключение на тази, която ще бъдем принудени да използваме през днешния ден. Обстоятелствата изискват от нас да предприемем решителни и незабавни дейности. Народните републики на Донбас се обърнаха към Русия с молба за помощ.
В тази връзка, в сходство с член 51 от част 7 от Устава на Организация на обединените нации, със глобата на Съвета на федерацията на Русия и в осъществяване на договорите за другарство и взаимопомощ, утвърдени от Федералното заседание на 22 февруари тази година с Донецката Народна република и Луганската национална република, взех решение да се организира специфична военна интервенция.
Целта е да се защитят хората, които бяха подложени на тормоз и геноцид от режима в Киев в продължение на осем години. И по тази причина ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, както съд за тези, които са направили многочислени кървави закононарушения против цивилни, в това число жители на Руската федерация.
В нашите проекти не влиза окупация на украински територии. Няма да постановяваме нищо на никого със мощ. В същото време чуваме, че в последно време на Запад се появяват от ден на ден думи, че подписаните от руския тоталитарен режим документи, които консолидират резултатите от Втората международна война, към този момент не би трябвало да се извършват. Е, какъв е отговорът на това?
Резултатите от Втората международна война, както и жертвите на нашия народ, принесени на олтара на успеха над нацизма, са свещени. Но това не опонира на високите полезности на човешките права и свободи, основани на действителностите, които се развиват през днешния ден през всички следвоенни десетилетия. Той също по този начин не анулира правото на нациите на самоопределяне, залегнало в член 1 от Устава на Организация на обединените нации.
Напомням, че нито по време на основаването на Съюз на съветските социалистически републики, нито след Втората международна война, никой в никакъв случай не е питал хората на територията на модерна Украйна по какъв начин самите те желаят да уредят живота си. Нашата политика се основава на свободата, свободата на избор всеки самичък да дефинира своето бъдеще и бъдещето на своите деца. И ние считаме това право за значимо – правото на избор – да бъде употребявано от всички нации, живеещи на територията на днешна Украйна, от всеки, който го желае.
Обръщам се към жителите на Украйна. През 2014 година Русия беше длъжна да отбрани жителите на Крим и Севастопол от тези, които вие сами наричате " нацисти ". Кримчани и севастополци направиха своя избор да бъдат с историческата си татковина, с Русия и ние подкрепихме това. Повтарям - просто не бихме могли да създадем друго.
Днешните събития не са свързани с желанието за накърняване на ползите на Украйна и украинския народ. Те са свързани със отбраната на самата Русия от тези, които взеха Украйна за пленник и се пробват да я употребяват против страната ни и нейния народ......
Длъжен съм да се обърна и към военнослужещите от въоръжените сили на Украйна.
Скъпи приятели! Вашите татковци, дядовци, прадядовци са се борили с нацистите, защитавайки общата ни Родина. И не са го правили, с цел да завземат властта в Украйна днешните неонацисти. Дадохте клетва за честност на украинския народ, а не на антинародната хунта, която ограбва Украйна и се подиграва със същите тези хора.
Не изпълнявайте незаконните ѝ заповеди. Призовавам ви неотложно да сложите оръжията си и да се приберете у дома. Нека обясня: всички военнослужещи от украинската войска, които извършват това условие, ще могат свободно да изоставен зоната на бойните дейности и да се върнат при фамилиите си.
Още един път мощно наблягам: цялата отговорност за вероятно клане ще бъде напълно на съвестта на режима, ръководещ на територията на Украйна.
Сега няколко значими, доста значими думи за тези, които може да се изкушат да се намесят в настоящите събития.
Който се пробва да ни пречи и още повече да основава закани за страната ни, за нашия народ, би трябвало да знае, че отговорът на Русия ще бъде неотложен и ще ви докара до такива последствия, каквито в никакъв случай не сте изпитвали в историята си. Готови сме за всяко развиване на събитията. Всички нужни решения в тази тенденция са взети. Надявам се, че ще бъда чут.
Уважаеми жители на Русия!
Благосъстоянието, самото битие на цели страни и нации, техният триумф и жизненост постоянно произлизат от мощната коренова система на тяхната просвета и полезности, опит и обичаи на техните предшественици и, несъмнено, директно зависят от способността за бързо адаптиране към непрекъснато изменящият се живот, върху сплотеността на обществото, неговата подготвеност да се консолидира, да събере всички сили, с цел да продължи напред.
Силите са нужни постоянно - постоянно, само че силата може да бъде с друго качество. Политиката на " империята на лъжата ", за която приказвах при започване на речта си, се основава най-вече на груба, директна мощ. В такива случаи споделяме: " Сила имат, разум не е им е необходим ".
И ние с вас знаем, че същинската мощ е в справедливостта и истината, която е на наша страна. И в случай че това е по този начин, тогава е мъчно да не се съглася с обстоятелството, че силата и готовността за битка са в основата на независимостта и суверенитета, нужната основа, върху която можете единствено надеждно да изградите бъдещето си, да изградите своя дом, своето семейство, своята татковина.
Скъпи сънародници!
Уверен съм, че бойците и офицерите на съветските въоръжени сили, отдадени на своята страна, ще изпълнят професионално и с геройство своя дълг. Не се колебая, че всички равнища на ръководство, експерти, виновни за стабилността на нашата стопанска система, финансовата система, обществената сфера, ръководителите на нашите компании и целият съветски бизнес ще работят координирано и дейно. Разчитам на консолидирана, патриотична позиция на всички парламентарни партии и публични сили.
В последна сметка, както постоянно е било в историята, ориста на Русия е в надеждните ръце на нашия многонационален народ. А това значи, че взетите решения ще бъдат изпълнени, поставените цели ще бъдат реализирани, сигурността на нашата Родина ще бъде надеждно обезпечена.
Вярвам във вашата поддръжка, в онази непобедима мощ, която ни дава любовта към Отечеството.
Уважаеми жители на Русия! Скъпи другари!
Днес още веднъж смятам за належащо да се върна към трагичните събития, протичащи се в Донбас, и основните въпроси за обезпечаване на сигурността на Русия.
Нека стартира с това, което споделих в обръщението си от 21 февруари тази година. Говорим за това, което провокира у нас изключително безпокойствие и паника, за тези фундаментални закани, които година след година, малко по малко, се основават жестоко и безогледно от безотговорни политици на Запад по отношение на нашата страна. Имам поради разширението на блока на НАТО на Изток, приближавайки военната му инфраструктура до съветските граници.
Известно е, че в продължение на 30 години настойчиво и търпеливо се опитваме да реализираме съглашение с водещите страни от НАТО за правилата на равна и неделима сигурност в Европа. В отговор на нашите оферти, непрестанно се сблъскваме или с цинична машинация и неистини, или с опити за напън и изнудване, до момента в който Северноатлантическият алианс в това време, макар всичките ни митинги и опасения, непрестанно се уголемява. Военната машина се движи и - дублирам, се доближава до нашите граници.
Защо се случва всичко това? Откъде идва този нагъл фасон на говорене от позицията на личната изключителност, безпогрешност и всепозволеност? Откъде идва пренебрежителното отношение към нашите ползи и безусловно законни претенции?
Отговорът е явен, всичко е ясно и явно. Съветският съюз в края на 80-те години на предишния век отслабна, след което просто се разпадна. Целият ход на събитията тогава е добър урок и за нас през днешния ден, който безапелационно сподели, че парализата на силата и волята е първата стъпка към цялостна деградация и давност. Щом загубихме доверие в себе си за известно време, салдото на силите в света се оказа нарушен.
Това докара до обстоятелството, че предходните контракти и съглашения към този момент не са в действие. Убеждаването и молбите не оказват помощ. Всичко, което не подхожда на хегемона, на ръководещите, се афишира за архаично, остаряло, излишно. И противоположното: всичко, което им се коства потребно, се показва като висша истина, прокарвана непременно, безочливо, безапелационно. На несъгласните се " чупят коленете ".
Това, за което приказвам в този момент, визира освен Русия и освен нас. Това се отнася за цялата система на интернационалните връзки, а от време на време даже и за самите съдружници на Съединени американски щати. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики в действителност стартира преразпределението на света и основните правила на интернационалното право, които се развиха по това време, бяха признати в края на Втората международна война и значително консолидираха нейните резултати - започнаха да пречат на тези, които се оповестиха за победител в Студената война.
Разбира се, в всекидневието, в интернационалните връзки, в разпоредбите за тяхното контролиране беше належащо да се вземат поради измененията в обстановката в света и салдото на силите. Това обаче трябваше да стане професионално, последователно, търпеливо, като се зачитат ползите на всички страни и, несъмнено, личната отговорност. Но се стигна до положение на еуфория от безспорното предимство, един тип модерна форма на максимализъм и даже на фона на ниско равнище на обща просвета и надменност на тези, които подготвяха, одобряваха и прокарваха решения, които бяха потребни единствено за тях. Ситуацията стартира да се развива по друг сюжет.
Не е нужно да търсим образци надалеч в историята. Първо, без никаква глоба от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, те направиха кървава военна интервенция против Белград, употребявайки самолети и ракети в самия център на Европа. Няколко седмици непрекъснати бомбардировки на цивилни градове, върху жизненоважна инфраструктура. Припомняме тези обстоятелства, тъй като някои западни сътрудници не обичат да си спомнят тези събития и когато приказваме за това, избират да посочат не нормите на интернационалното право, а събитията, които поясняват, както им е комфортно.
След това пристигна редът на Ирак, Либия, Сирия. Нелегитимното потребление на военна мощ против Либия, манипулирането на всички решения на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по либийския въпрос доведоха до цялостно заличаване на страната, до появяването на голямо огнище на интернационален тероризъм, до обстоятелството, че страната се потопи в филантропична злополука, която не е серпантина от доста години революция. Трагедията, която обрече стотици хиляди, милиони хора освен в Либия, само че и в целия този район, докара до всеобщо миграционно изселване от Северна Африка и Близкия изток към Европа.
Подобна орис беше готова и за Сирия. Боевете на западната коалиция на територията на тази страна, без единодушието на сирийското държавно управление и глобата на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, не е нищо друго с изключение на експанзия, интервенция.
Специално място в тази поредност обаче заема, несъмнено, нашествието в Ирак, също без правно съображение. Като предлог те избраха " надеждна " информация, за която се твърди, че е разполагаем на Съединените щати за наличието в Ирак.
Като доказателство за това обществено, пред целия свят, държавният секретар на Съединени американски щати сподели някаква епруветка с бял прахуляк, твърдейки всички, че това е химическото оръжие, което се създава в Ирак. След това се оказа, че всичко това е машинация, блъф: в Ирак няма химическо оръжие. Невероятно, изненадващо, само че факт. Имаше неистини на най-високо държавно равнище и от високата естрада на Организация на обединените нации. И в следствие - големи жертви, опустошения, необикновен напредък на тероризма.
Като цяло се основава усещането, че съвсем на всички места, в доста райони на света, където Съединените щати нахлуват, с цел да открият собствен ред, има кървави, незарастващи рани, язви от интернационален тероризъм и екстремизъм. Всичко, което споделих, е най-впечатляващият, само че никога единственият образец за неуважение на интернационалното право.
В тази поредност има обещания към страната ни да не уголемява НАТО даже с един инч на изток. Повтарям - излъгаха ме, само че, казано на по-популярен език, просто ме изхвърлиха. Да, постоянно можете да чуете, че политиката е мръсна работа. Може би, само че не в същата степен. В последна сметка сходно лъжливо държание опонира освен на правилата на интернационалните връзки, само че на първо място на общопризнатите правила на морала. Къде са справедливостта и истината тук? Само неистини и двуличие.
Между другото, самите американски политици, политолози и публицисти пишат и приказват за това, че в границите на Съединени американски щати през последните години се сътвори същинска " империя на лъжата ". Трудно е да не се съглася с това - правилно е. Но не би трябвало да бъдем скромни: Съединените щати към момента са велика страна, система, формираща мощ. Всички нейни спътници освен покорно и чинно се съгласяват, пригласят ѝ по всякаква причина, само че и копират държанието ѝ, одобряват с възторг разпоредбите, които те оферират. Следователно с основателна причина можем решително да кажем, че целият по този начин наименуван Западен блок, образуван от Съединените щати по собствен облик и сходство, е самата " империя на лъжата ".
Що се отнася до нашата страна, след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, при цялата невиждана неприкритост на новата модерна Русия, готовността да работим почтено със Съединени американски щати и други западни сътрудници и в условия на съвсем едностранно разоръжаване, те незабавно се пробваха да ни подтиснат, довършат и унищожат изцяло. Точно това се случи през 90-те, при започване на 2000-те, когато по този начин нареченият Запад най-активно поддържаше сепаратизма и наемническите банди в Южна Русия. Какви жертви, какви загуби ни костваше всичко това тогава, през какви тествания трябваше да преминем, преди най-сетне да пречупим гърба на интернационалния тероризъм в Кавказ. Ние помним това и в никакъв случай няма да забравим.
Да, в действителност до неотдавна опитите да ни употребяват в свои ползи, да унищожават нашите обичайни полезности и да ни постановат своите псевдоценности, които да разяждат нас, нашите хора от вътрешната страна, тези настройки, които те към този момент нападателно насаждат в своите страни и които непосредствено водят до деградация и изродяване, тъй като опонират на самата природа на индивида. Няма да стане, в никакъв случай и никой не е съумял в това. Няма да стане и в този момент.
Въпреки всичко през декември 2021 година въпреки всичко още веднъж направихме опит да се договорим със Съединени американски щати и техните съдружници по отношение на правилата за гарантиране на сигурността в Европа и за неразширяването на НАТО. Всичко е на вятъра. Позицията на Съединени американски щати не се трансформира. Те не считат за належащо да договарят с Русия по този основен за нас въпрос, преследвайки свои лични цели, подценяват нашите ползи.
И несъмнено, в тази обстановка за нас поражда въпросът: Какво да вършим?
Какво да чакаме? През 40-те години и изключително през 1941 година Съветският съюз по всякакъв начин се стремеше да избегне или най-малко да отсрочи началото на втората международна война. Стараеше се безусловно до последния миг да не предизвика евентуална експанзия. Не реализира даже нормалните дейности за подготовка пред очевидното нахлуване. И крачките, които в края на краищата бяха направени, пагубно закъсняха. В резултат страната се оказа неподготвена с цялостна мощ да срещне нацистка Германия, която, без да афишира война, атакува нашата татковина на 22 юни 1941 година
Успяхме да я спрем и по-късно да я съкрушим. Но на колосална цена. Опитът да се успокои агресорът на прага на Великата отечествена война се оказа неточност, която струваше скъпо на нашия народ. В първите месеци на бойните дейности ние загубихме големи, стратегически значими територии и милиони хора. Втори път такава неточност няма да допуснем. Нямаме право.
Тези, които претендират за международно владичество, обществено, безнаказано и без всевъзможни учредения афишират нас, Русия, за собствен зложелател, те в действителност разполагат с огромни финансови, научно-технологически и военни благоприятни условия. Ние знаем това. И обективно оценяваме непрекъснато звучащите по наш адрес закани в областта на стопанската система. Както знаем, и нашите благоприятни условия да противостоим на този безочлив непрестанен шантаж.
Що се отнася до военните сили - модерна Русия, дори след разпада на Съветския съюз и загубата на забележителен капацитет, се явява сега една от най-мощните нуклеарни страни в света. И освен това – има избрани прерогативи. В тази връзка не трябва да има подозрение у никого, че директно нахлуване против нашата страна ще докара до погром и ужасни последици за всеки евентуален агресор.
По-нататъшното уголемение на инфраструктурата на НАТО и започващото военно асимилиране на територията на Украйна за нас е недопустимо. За НАТО това е инструмент на външната политика на Съединени американски щати. На околните до нас територии се основава враждебна към нас анти-Русия, която е сложена под цялостен външен надзор. (...) Съединени американски щати и техните съдружници назовават това " политика за въздържане на Русия ". Очевидни геополитически дивиденти.
А за нашата страна това е въпрос на живот и гибел. Въпрос за нашето историческо бъдеще като народ. И това не е пресилване. Това е каквото е. Реална опасност не просто за нашите ползи. А за самото битие на нашата страна. Това е тази алена линия, за която неведнъж говорех. Те я минаха.
За обстановката в Донбас. Виждаме, че силите, които направиха държавен прелом в Украйна през 2014 година, завзеха властта и я държат благодарение на декоративни изборни процедури, най-сетне се отхвърлиха от мирното споразумяване на спора. В продължение на осем години, безпределно дълги осем години, ние направихме всичко допустимо, с цел да разгадаем обстановката с мирни, политически средства. Всичко беше на вятъра.
Както споделих в предходното си послание, човек не може да гледа какво се случва там без съчувствие. Беше просто невероятно да търпи всичко това. Трябваше неотложно да се спре този призрачен сън – геноцида против милионите живеещи там хора, които разчитат единствено на Русия, надяват се единствено на нас. Именно тези желания, усеща, болежка на хората бяха за нас главният претекст да вземем решение за признание на националните републики на Донбас.
Важно е да подчертая в допълнение: водещите страни от НАТО, с цел да реализиран личните си цели, поддържат във всичко крайни националисти и неонацисти в Украйна, които, от своя страна, в никакъв случай няма да простят на кримчаните и севастополците свободния им избор – обединяването с Русия.
Те, несъмнено, ще полазят и Крим, тъкмо както Донбас. С война, с цел да убиват, като по времето на Великата отечествена война убиваха наказателните отряди на украинските националисти, съучастниците на Хитлер. Те намерено декларират, че предявяват искания за редица други съветски територии.
Целият ход на събитията и анализът на постъпващата информация демонстрира, че конфликтът на Русия с тези сили е неминуем. Въпрос на време е: те се готвят, чакат подобаващото време. Сега те също претендират да имат нуклеарни оръжия. Няма да им позволим това.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Русия одобри новите геополитически действителности. Ние почитаме и ще продължим да се отнасяме с почитание към всички новообразувани страни от постсъветското пространство. Ние почитаме и ще продължим да почитаме техния суверенитет и образец за това е помощта, която оказахме на Казахстан, изправен пред трагични събития, с предизвикателство за неговата държавност и целокупност. Но Русия не може да се усеща в сигурност, да се развива, да съществува с непрекъсната опасност, идваща от територията на модерна Украйна.
Нека ви припомня, че през 2000-2005 година ние дадохме боен отпор на терористите в Кавказ, защитихме целостта на нашата страна, спасихме Русия. През 2014 година подкрепихме кримчани и севастополци. През 2015 година въоръжените сили поставяха надеждна преграда пред проникването на терористи от Сирия в Русия. Нямахме различен метод да се защитим.
Същото нещо се случва и в този момент. На вас и на мен просто не ни е останала друга опция да защитим Русия, нашия народ, с изключение на тази, която ще бъдем принудени да използваме през днешния ден. Обстоятелствата изискват от нас да предприемем решителни и незабавни дейности. Народните републики на Донбас се обърнаха към Русия с молба за помощ.
В тази връзка, в сходство с член 51 от част 7 от Устава на Организация на обединените нации, със глобата на Съвета на федерацията на Русия и в осъществяване на договорите за другарство и взаимопомощ, утвърдени от Федералното заседание на 22 февруари тази година с Донецката Народна република и Луганската национална република, взех решение да се организира специфична военна интервенция.
Целта е да се защитят хората, които бяха подложени на тормоз и геноцид от режима в Киев в продължение на осем години. И по тази причина ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, както съд за тези, които са направили многочислени кървави закононарушения против цивилни, в това число жители на Руската федерация.
В нашите проекти не влиза окупация на украински територии. Няма да постановяваме нищо на никого със мощ. В същото време чуваме, че в последно време на Запад се появяват от ден на ден думи, че подписаните от руския тоталитарен режим документи, които консолидират резултатите от Втората международна война, към този момент не би трябвало да се извършват. Е, какъв е отговорът на това?
Резултатите от Втората международна война, както и жертвите на нашия народ, принесени на олтара на успеха над нацизма, са свещени. Но това не опонира на високите полезности на човешките права и свободи, основани на действителностите, които се развиват през днешния ден през всички следвоенни десетилетия. Той също по този начин не анулира правото на нациите на самоопределяне, залегнало в член 1 от Устава на Организация на обединените нации.
Напомням, че нито по време на основаването на Съюз на съветските социалистически републики, нито след Втората международна война, никой в никакъв случай не е питал хората на територията на модерна Украйна по какъв начин самите те желаят да уредят живота си. Нашата политика се основава на свободата, свободата на избор всеки самичък да дефинира своето бъдеще и бъдещето на своите деца. И ние считаме това право за значимо – правото на избор – да бъде употребявано от всички нации, живеещи на територията на днешна Украйна, от всеки, който го желае.
Обръщам се към жителите на Украйна. През 2014 година Русия беше длъжна да отбрани жителите на Крим и Севастопол от тези, които вие сами наричате " нацисти ". Кримчани и севастополци направиха своя избор да бъдат с историческата си татковина, с Русия и ние подкрепихме това. Повтарям - просто не бихме могли да създадем друго.
Днешните събития не са свързани с желанието за накърняване на ползите на Украйна и украинския народ. Те са свързани със отбраната на самата Русия от тези, които взеха Украйна за пленник и се пробват да я употребяват против страната ни и нейния народ......
Длъжен съм да се обърна и към военнослужещите от въоръжените сили на Украйна.
Скъпи приятели! Вашите татковци, дядовци, прадядовци са се борили с нацистите, защитавайки общата ни Родина. И не са го правили, с цел да завземат властта в Украйна днешните неонацисти. Дадохте клетва за честност на украинския народ, а не на антинародната хунта, която ограбва Украйна и се подиграва със същите тези хора.
Не изпълнявайте незаконните ѝ заповеди. Призовавам ви неотложно да сложите оръжията си и да се приберете у дома. Нека обясня: всички военнослужещи от украинската войска, които извършват това условие, ще могат свободно да изоставен зоната на бойните дейности и да се върнат при фамилиите си.
Още един път мощно наблягам: цялата отговорност за вероятно клане ще бъде напълно на съвестта на режима, ръководещ на територията на Украйна.
Сега няколко значими, доста значими думи за тези, които може да се изкушат да се намесят в настоящите събития.
Който се пробва да ни пречи и още повече да основава закани за страната ни, за нашия народ, би трябвало да знае, че отговорът на Русия ще бъде неотложен и ще ви докара до такива последствия, каквито в никакъв случай не сте изпитвали в историята си. Готови сме за всяко развиване на събитията. Всички нужни решения в тази тенденция са взети. Надявам се, че ще бъда чут.
Уважаеми жители на Русия!
Благосъстоянието, самото битие на цели страни и нации, техният триумф и жизненост постоянно произлизат от мощната коренова система на тяхната просвета и полезности, опит и обичаи на техните предшественици и, несъмнено, директно зависят от способността за бързо адаптиране към непрекъснато изменящият се живот, върху сплотеността на обществото, неговата подготвеност да се консолидира, да събере всички сили, с цел да продължи напред.
Силите са нужни постоянно - постоянно, само че силата може да бъде с друго качество. Политиката на " империята на лъжата ", за която приказвах при започване на речта си, се основава най-вече на груба, директна мощ. В такива случаи споделяме: " Сила имат, разум не е им е необходим ".
И ние с вас знаем, че същинската мощ е в справедливостта и истината, която е на наша страна. И в случай че това е по този начин, тогава е мъчно да не се съглася с обстоятелството, че силата и готовността за битка са в основата на независимостта и суверенитета, нужната основа, върху която можете единствено надеждно да изградите бъдещето си, да изградите своя дом, своето семейство, своята татковина.
Скъпи сънародници!
Уверен съм, че бойците и офицерите на съветските въоръжени сили, отдадени на своята страна, ще изпълнят професионално и с геройство своя дълг. Не се колебая, че всички равнища на ръководство, експерти, виновни за стабилността на нашата стопанска система, финансовата система, обществената сфера, ръководителите на нашите компании и целият съветски бизнес ще работят координирано и дейно. Разчитам на консолидирана, патриотична позиция на всички парламентарни партии и публични сили.
В последна сметка, както постоянно е било в историята, ориста на Русия е в надеждните ръце на нашия многонационален народ. А това значи, че взетите решения ще бъдат изпълнени, поставените цели ще бъдат реализирани, сигурността на нашата Родина ще бъде надеждно обезпечена.
Вярвам във вашата поддръжка, в онази непобедима мощ, която ни дава любовта към Отечеството.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ