Истината ли показва сериалът `Чернобил` - разказва руски журналист, работил в централата
Владимир Губарьов е измежду най-известните руски публицисти, работили в Чернобил незабавно след повредата. И най-високопоставеният от тях. Покрай служебните си задължения имаше опция да се свързва с първите хора в страната и получаваше информация, за която сътрудниците даже не можеха да се досетят.
Автор на десетки книги, филми – документални и художествени. През юни 1986 година за 8 дни написа пиесата „ Саркофаг “, поради която едвам не го изключиха от партията, а в Англия го удостоиха с театралната премия „ Лоурънс Оливие “. Пиесата бе сложена в театрите на 60 страни по света. В края на изявлението за „ Новая газета “ той сподели: „ Не единствено спасителите ликвидатори, само че всички ние, които преминахме през Чернобил, като че ли знаем за живота повече, в сравнение с останалите “. И добави: „ След Чернобил “ аз от нищо не се опасявам “.
-Хареса ли ти филмът?
-По-скоро да, хареса ми. Това, несъмнено, е ужасно забавно, неизмеримо, просто ужасно. Що се отнася до събитията в Чернобил, те са предадени добре. Имам поради работата на пожарникарите, на оперативния личен състав. Малко примитивно е показано това, което се случи в централата след повредата. Така просто не става и не би могло да стане в АЕЦ.
Като цяло е истина. Видно е, че сценаристът е проучил прелестно литературата и е избрал това, което е решил, че е належащо и значимо. Разбира се, американците за мен нищо неизмеримо не демонстрираха. Първо, аз зная несравнимо повече, аз контактувах в Чернобил с всички, отделих доста време в московската Клиника 6.
Впрочем, когато във кино лентата дамата на пожарникаря протяга ръка с 5 рубли към лелката на регистрацията, с цел да проникне в болничното заведение, създателят показва, че въобще не схваща какво значи особена клиника, предпазена по този начин, че е невероятно даже да се приближиш до нея – с банкнота или без.
-Но това не е значимо нито за сценариста, нито за фена.
-Разбира се. Най-важна е страшната истина за това какво се случва с индивида, получил лъчева болест. И аз видях, че доста неща във кино лентата са копирани от документални ленти, които тогава отнесе Робърт Гейл /великият американски хирург, дошъл в Съюз на съветските социалистически републики да избавя пострадалите/. Но е истина и това, че няколко души, получили 4, 5, 6 смъртоносни дози, останаха живи.
-Изобщо като във всеки филм, в очите се набиват неизбежните несъвпадения. Ето да вземем за пример резервистите, призовани в Чернобил, отстрелващи изоставени домашни животни в пустия град, въоръжени с трилинейки /пушки с диаметър 7,6 мм/.
-Това също може да се подмине и елементарни. По-лошо е другото: маса стандарти, нямащи никакво отношение към действителността. Като наложителната ушанка със звезда на руския космонавт във всеки американски филм. Тази американска позиция, убеждението, че цялото управление на руснаците е цялостно единствено с простаци. Има простаци. Така, както и при тях има.
Ето и Горбачов няколко пъти е показан на съвещания незнайно за какво, и тук, несъмнено, е цялостна нелепост. Нищо сходно не е имало. А и самата позиция на Горбачов беше друга. Той фактически не вярваше. Първата информация беше за пожар и нищо изключително. И той се надяваше на това, че е пожар и всичко ще бъде потушено.
Заради това и аз толкоз дни мълчах, не споделях нищо – чаках, а не тъй като съм се страхувал. Срещнах се с него и с Яковлев /секретар на Централен комитет на КПСС/, когато ме привикаха особено от Чернобил. И аз им споделих, че това е вечно. Много хора му приказваха за това, къде по-компетентни хора. Но други му внушаваха: ще изгасим, всичко ще създадем. И на него доста му се искаше да има вяра – в това, естествено.
-Мен много ме обезкуражи сцената на диалога на „ министъра на въгледобивната индустрия Щадов “ с миньорите. Пристига млад накипрен простак с автоматчици, заплашва мъжете, че тук на място ще разстреля всички, а бойците надали не взеха да превъртат спусъците. Аз познавах действителния Щадов…
-Да, действителният Щадов прелестно знаеше по какъв начин да беседва с миньорите.
-И аз не мога да схвана за какво им е притрябвало да дадат на филмовия воин името на същинския министър? Дори да се беше наложило да оставят в сюжета задоволително нелепата сцена.
-Именно в това се съдържат и моите най-сериозни искания към кино лентата. Всички прекалености и несъвпадения са естествени и простими, даже откровените мечти, с цел да произведеш усещане у фена. Разбира се, смешно наподобяват тези миньори, които „ Щадов “ е уговорил да потеглят към Чернобил и които сякаш по време на работа са се разсъблекли до голо поради жегата в галерията и неналичието на вентилация. Всичко това аз съм видял със личните си очи и настоявам, че сходно нещо не е било и не би могло да бъде. Действително, миньорите не обличаха специфични облекла, само че и голи не слизаха подземен.
Просто е, всички мъже повече от всичко се притесняваха за своето мъжко достолепие, дори вървеше приказка за „ оловни гащи “ и така нататък Е, измислили са го, добре. Посмяхме се. Но аз твърдо зная: в случай че правиш живописен филм, не назовавай героите с действителни имена. А ето те демонстрират Валерий Легасов, един от основните герои във кино лентата. Легасов не беше толкоз примитивна фигура, както го демонстрираха. При това те пробваха да съвместят в облика му всичко и всички, и учен Велихов, и другите. Извинявайте, това е кино. Но тогава не го наричайте Легасов. Той не беше подобен и не с това се занимаваше в централата.
Историята на Легасов, несъмнено, е тъжна, само че той завърши живота си не поради Чернобил. Аз зная това тъкмо. С него имахме близки връзки и доверие, аз даже разговарях с него няколко часа преди гибелта му.
Впрочем, още една напълно дребна неистина във кино лентата. Онези касети, които „ Легасов “ сякаш крие от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в резервоар за отпадък, бяха предопределени за мен. И там имаше надпис „ За Володя Губарьов “. След гибелта му, несъмнено, касетите бяха прибрани от кагебистите. По време на погребението, когато дойдоха Рижков и Лихачов, аз се приближих до кагебиста и му споделих: „ Или ми дайте касетите, или аз няма да се спра и ще стигна до Политбюро. Касетите са предопределени не за вас, а за мен “.
И знаеш ли, колкото и необикновено да звучи, това подейства! Още същата вечер те донесоха касетите в „ Правда “. И след два дни аз, без да нанасям ремонти, написах във вестника голяма публикация.
-А за какво подобен филм не бе изработен по-рано?
-През 1988 година бях в Холивуд и доста разговарях с кинаджиите. След пиесата ми „ Саркофаг “ американците се възпламениха да създадат филм. Предложих им сюжет. Вземаме три фамилии – това на американския доктор /веднага е ясно на кого е първообраз – на Робърт Гейл/, на руски пожарникар и на саамски еленовъди.
Ти знаеш ли, че когато след повредата облакът отиде в северна Скандинавия, милион инфектирани елени там бяха изклани? Милион! А какво е еленът за северния народ? Цял народ се оказа лишен от всичко!
Това е планетарна покруса – това беше концепцията на кино лентата. Американците незабавно дадоха отговор – да. И към този момент започнаха да оферират артисти, а аз им споделих – американците би трябвало да играят американци, шведите – шведи, руснаците – руснаци. И следва да играят на три езика. Освен това аз желаех най-малко 5-10 минути фотоси в самата АЕЦ Чернобил. Всички се съгласиха, само че застрахователните компании желаеха чудовищни пари – по 50 милиона за снимачен ден.
Тогава не успяхме да стартираме работата. После желаеха да създадат филм по „ Саркофаг “, аз бях подготвен да поработя, само че пиесата си е пиеса и не ставаше да се преработи в киносценарий. Разбира се, можех просто да припечеля – да дава правата за екранизация. Но се оказа, че с Чернобил аз не мога да търгувам, казано високопарно.
-А самият Чернобил наподобява ли на себе си във кино лентата?
-Прилича. Макар, че е сниман в Игналинската АЕЦ в Литва. И отново ще кажа – можеха и в Чернобил да снимат. Но тогава щяха да бъдат принудени да се срещнат със настоящия й шеф Грамоткин. А този човек, таман приключил през 1986 година Томската политехника, дойде в АЕЦ с цяла команда такива момчета. И в този момент тези момчета от Томск работят на централата, получиха украинско поданство, наскоро отново се срещнах с тях. Подозирам, че те не влизат в концепцията на създателите на кино лентата.
-Как се озова в командировка там след повредата? Има ли работа редакторът на отдел в „ основния вестник “ на страната там?
-Разбира се, това беше моето място. На 12 април се състоя премиера на кино лентата ми за космонавтите „ Корабът на пришълците “. И ние по-късно седяхме в ресторанта, говорехме си, че би трябвало още нещо да се измисли. Спомних си, че има тематика за пожар в атомна централа, тъй като знаех за действителен случай – в Белоярската АЕЦ в новогодишната нощ се възпламени не реактор, а машинната зала. Това беше в действителност героична история, малко известна. След това във всяка централа се появиха специфични тетрадки с инструкции за дейности в изключителни обстановки. В Чернобил също имаше такава тетрадка.
И ето на 26 април аз си седнал съм на работа, тишина е и никой не ме безпокои – събота е, и пиша сюжет. За пожар в АЕЦ! Разбира се, там вкарах всички ужаси, които единствено бих могъл да си показва. Позвъни ми прочут на зам.-министъра, аз незабавно звъннах на самия него. А той: не помни дори да мислиш. В неделя отново отидох на работа, свързах се с един от нашите репортери и той ми сподели, че в Чернобил не пускат. А аз към този момент имах информация – от Швеция. Там бяха засекли незабавно всичко. И в понеделник излетях.
-По обучение си инженер, ти по кое време разбра, че там нещо става? Имаше ли въобще някой, който още първоначално е разбирал протичащото се?
-Лично аз разбрах на място, в Чернобил. Но първоначално в Москва бе докладвано, че има пожар и той ще бъде премахнат. А сутринта потеглиха лъчевите заболявания и след час в здравното министерство схванаха всичко. В 6 сутринта медиците бяха подготвени да излетят, да приберат изумените. Но тях ги задържаха до 2-3 ч. денем, когато заболяването доближи цялостен размер. И те изведоха 200 души. 200!
Всичко стана ясно доста бързо. Войските също бяха вдигнати. Замериха въздуха. Но мен ме порази неграмотността на хората. Персоналът на АЕЦ се оказа поразително необразован. Нали имаше специфични препарати, които се даваха на всички атомни подводници, на всички АЕЦ. После ревизираха – бяха налични и в Чернобил. В централата имаше към 100 дози от лекарството, които можеха въпреки всичко да защитят пожарникарите. Но никой не ги извади. Липсваха военни дозиметри, а и никой не е предполагал, че могат да потрябват.
-Т.е., както е показано във кино лентата?
-Да, споделих към този момент, във кино лентата са показани доста истини. И въобще считам, че всяко увещание за Чернобил е безпределно потребно.
После беше историята за спасяването на Киев. Там напълно бяха полудели, суматохата беше на всички места. Нивото на радиацията в Киев фактически се увеличи, само че нищожно и няма потребност от пресиления. Вятърът духаше при започване на север, в Скандинавия. Разбира се, не приказвам за Беларус, това е напълно необикновен и печален диалог, само че една от най-пострадалите територии, която получи най-вече дози от останалите, е Бавария. За това е мъчно да се приказва, петната останаха по цяла Европа.
Валяха дъждове – валяха токсини. После температурите се покачиха, облакът се подвигна и отпътува. Ето за какво е ужасно. По какво се разграничава Чернобил от гърмежа на нуклеарната бомба в Хирошима? По това, че в този момент в Хирошима е най-високата дълготрайност на живота – с помощта на медицината, която хвърли всичките си сили в този град.
А тук е друго, тук плутоният не избухна, той отиде в разнообразни съединения, появиха се две десетки изотопи, с тях е мъчно да се бориш, а в този момент доста хора си мислят, че всичко е минало и с времето ще се възстановява. Няма такова нещо! Нивото на радиацията скочи високо!
-И какво би трябвало да направи човечеството?
-Ти можеш ли да ми кажеш 10 семейства на киноактьори? Можеш. А да назовеш най-малко един оператор на атомна централа? Макар, че от него зависи твоят живот, а от артистите – не. Аз съм ходил на военни нуклеарни тествания, на мирни нуклеарни гърмежи, бил съм на всички атомни централи в Съветския съюз и знаех за доста повреди. И бях срещу развиването на атомната енергетика и не тъй като тя е несигурна.
Страната не беше подготвена софтуерно – беше належащо високо ниво на техническото развиване, а в страната то беше ниско. И второ – ние не можахме да подготвим нужния брой фрагменти. А желаеха да строят АЕЦ на всеки ъгъл.
Филмът осъжда руската система. И всичко щеше да бъде напълно безапелационно, в случай че не беше Фукушима. Там всички демонстрираха цялостната си беззащитност – и американците, и японците! Трябва да се разбере, че Чернобил оказа въздействие освен върху нас, а върху цялото човечество. Върху политиката, медицината, философията. Върху живота на доста бъдещи генерации. За околните 300-400 години това е главоболие. Това би трябвало да се знае. Защото множеството от феновете нямат и разбиране за това, което се случи в Чернобил през 1986 година Хубаво е, че този филм излезе.
Автор на десетки книги, филми – документални и художествени. През юни 1986 година за 8 дни написа пиесата „ Саркофаг “, поради която едвам не го изключиха от партията, а в Англия го удостоиха с театралната премия „ Лоурънс Оливие “. Пиесата бе сложена в театрите на 60 страни по света. В края на изявлението за „ Новая газета “ той сподели: „ Не единствено спасителите ликвидатори, само че всички ние, които преминахме през Чернобил, като че ли знаем за живота повече, в сравнение с останалите “. И добави: „ След Чернобил “ аз от нищо не се опасявам “.
-Хареса ли ти филмът?
-По-скоро да, хареса ми. Това, несъмнено, е ужасно забавно, неизмеримо, просто ужасно. Що се отнася до събитията в Чернобил, те са предадени добре. Имам поради работата на пожарникарите, на оперативния личен състав. Малко примитивно е показано това, което се случи в централата след повредата. Така просто не става и не би могло да стане в АЕЦ.
Като цяло е истина. Видно е, че сценаристът е проучил прелестно литературата и е избрал това, което е решил, че е належащо и значимо. Разбира се, американците за мен нищо неизмеримо не демонстрираха. Първо, аз зная несравнимо повече, аз контактувах в Чернобил с всички, отделих доста време в московската Клиника 6.
Впрочем, когато във кино лентата дамата на пожарникаря протяга ръка с 5 рубли към лелката на регистрацията, с цел да проникне в болничното заведение, създателят показва, че въобще не схваща какво значи особена клиника, предпазена по този начин, че е невероятно даже да се приближиш до нея – с банкнота или без.
-Но това не е значимо нито за сценариста, нито за фена.
-Разбира се. Най-важна е страшната истина за това какво се случва с индивида, получил лъчева болест. И аз видях, че доста неща във кино лентата са копирани от документални ленти, които тогава отнесе Робърт Гейл /великият американски хирург, дошъл в Съюз на съветските социалистически републики да избавя пострадалите/. Но е истина и това, че няколко души, получили 4, 5, 6 смъртоносни дози, останаха живи.
-Изобщо като във всеки филм, в очите се набиват неизбежните несъвпадения. Ето да вземем за пример резервистите, призовани в Чернобил, отстрелващи изоставени домашни животни в пустия град, въоръжени с трилинейки /пушки с диаметър 7,6 мм/.
-Това също може да се подмине и елементарни. По-лошо е другото: маса стандарти, нямащи никакво отношение към действителността. Като наложителната ушанка със звезда на руския космонавт във всеки американски филм. Тази американска позиция, убеждението, че цялото управление на руснаците е цялостно единствено с простаци. Има простаци. Така, както и при тях има.
Ето и Горбачов няколко пъти е показан на съвещания незнайно за какво, и тук, несъмнено, е цялостна нелепост. Нищо сходно не е имало. А и самата позиция на Горбачов беше друга. Той фактически не вярваше. Първата информация беше за пожар и нищо изключително. И той се надяваше на това, че е пожар и всичко ще бъде потушено.
Заради това и аз толкоз дни мълчах, не споделях нищо – чаках, а не тъй като съм се страхувал. Срещнах се с него и с Яковлев /секретар на Централен комитет на КПСС/, когато ме привикаха особено от Чернобил. И аз им споделих, че това е вечно. Много хора му приказваха за това, къде по-компетентни хора. Но други му внушаваха: ще изгасим, всичко ще създадем. И на него доста му се искаше да има вяра – в това, естествено.
-Мен много ме обезкуражи сцената на диалога на „ министъра на въгледобивната индустрия Щадов “ с миньорите. Пристига млад накипрен простак с автоматчици, заплашва мъжете, че тук на място ще разстреля всички, а бойците надали не взеха да превъртат спусъците. Аз познавах действителния Щадов…
-Да, действителният Щадов прелестно знаеше по какъв начин да беседва с миньорите.
-И аз не мога да схвана за какво им е притрябвало да дадат на филмовия воин името на същинския министър? Дори да се беше наложило да оставят в сюжета задоволително нелепата сцена.
-Именно в това се съдържат и моите най-сериозни искания към кино лентата. Всички прекалености и несъвпадения са естествени и простими, даже откровените мечти, с цел да произведеш усещане у фена. Разбира се, смешно наподобяват тези миньори, които „ Щадов “ е уговорил да потеглят към Чернобил и които сякаш по време на работа са се разсъблекли до голо поради жегата в галерията и неналичието на вентилация. Всичко това аз съм видял със личните си очи и настоявам, че сходно нещо не е било и не би могло да бъде. Действително, миньорите не обличаха специфични облекла, само че и голи не слизаха подземен.
Просто е, всички мъже повече от всичко се притесняваха за своето мъжко достолепие, дори вървеше приказка за „ оловни гащи “ и така нататък Е, измислили са го, добре. Посмяхме се. Но аз твърдо зная: в случай че правиш живописен филм, не назовавай героите с действителни имена. А ето те демонстрират Валерий Легасов, един от основните герои във кино лентата. Легасов не беше толкоз примитивна фигура, както го демонстрираха. При това те пробваха да съвместят в облика му всичко и всички, и учен Велихов, и другите. Извинявайте, това е кино. Но тогава не го наричайте Легасов. Той не беше подобен и не с това се занимаваше в централата.
Историята на Легасов, несъмнено, е тъжна, само че той завърши живота си не поради Чернобил. Аз зная това тъкмо. С него имахме близки връзки и доверие, аз даже разговарях с него няколко часа преди гибелта му.
Впрочем, още една напълно дребна неистина във кино лентата. Онези касети, които „ Легасов “ сякаш крие от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в резервоар за отпадък, бяха предопределени за мен. И там имаше надпис „ За Володя Губарьов “. След гибелта му, несъмнено, касетите бяха прибрани от кагебистите. По време на погребението, когато дойдоха Рижков и Лихачов, аз се приближих до кагебиста и му споделих: „ Или ми дайте касетите, или аз няма да се спра и ще стигна до Политбюро. Касетите са предопределени не за вас, а за мен “.
И знаеш ли, колкото и необикновено да звучи, това подейства! Още същата вечер те донесоха касетите в „ Правда “. И след два дни аз, без да нанасям ремонти, написах във вестника голяма публикация.
-А за какво подобен филм не бе изработен по-рано?
-През 1988 година бях в Холивуд и доста разговарях с кинаджиите. След пиесата ми „ Саркофаг “ американците се възпламениха да създадат филм. Предложих им сюжет. Вземаме три фамилии – това на американския доктор /веднага е ясно на кого е първообраз – на Робърт Гейл/, на руски пожарникар и на саамски еленовъди.
Ти знаеш ли, че когато след повредата облакът отиде в северна Скандинавия, милион инфектирани елени там бяха изклани? Милион! А какво е еленът за северния народ? Цял народ се оказа лишен от всичко!
Това е планетарна покруса – това беше концепцията на кино лентата. Американците незабавно дадоха отговор – да. И към този момент започнаха да оферират артисти, а аз им споделих – американците би трябвало да играят американци, шведите – шведи, руснаците – руснаци. И следва да играят на три езика. Освен това аз желаех най-малко 5-10 минути фотоси в самата АЕЦ Чернобил. Всички се съгласиха, само че застрахователните компании желаеха чудовищни пари – по 50 милиона за снимачен ден.
Тогава не успяхме да стартираме работата. После желаеха да създадат филм по „ Саркофаг “, аз бях подготвен да поработя, само че пиесата си е пиеса и не ставаше да се преработи в киносценарий. Разбира се, можех просто да припечеля – да дава правата за екранизация. Но се оказа, че с Чернобил аз не мога да търгувам, казано високопарно.
-А самият Чернобил наподобява ли на себе си във кино лентата?
-Прилича. Макар, че е сниман в Игналинската АЕЦ в Литва. И отново ще кажа – можеха и в Чернобил да снимат. Но тогава щяха да бъдат принудени да се срещнат със настоящия й шеф Грамоткин. А този човек, таман приключил през 1986 година Томската политехника, дойде в АЕЦ с цяла команда такива момчета. И в този момент тези момчета от Томск работят на централата, получиха украинско поданство, наскоро отново се срещнах с тях. Подозирам, че те не влизат в концепцията на създателите на кино лентата.
-Как се озова в командировка там след повредата? Има ли работа редакторът на отдел в „ основния вестник “ на страната там?
-Разбира се, това беше моето място. На 12 април се състоя премиера на кино лентата ми за космонавтите „ Корабът на пришълците “. И ние по-късно седяхме в ресторанта, говорехме си, че би трябвало още нещо да се измисли. Спомних си, че има тематика за пожар в атомна централа, тъй като знаех за действителен случай – в Белоярската АЕЦ в новогодишната нощ се възпламени не реактор, а машинната зала. Това беше в действителност героична история, малко известна. След това във всяка централа се появиха специфични тетрадки с инструкции за дейности в изключителни обстановки. В Чернобил също имаше такава тетрадка.
И ето на 26 април аз си седнал съм на работа, тишина е и никой не ме безпокои – събота е, и пиша сюжет. За пожар в АЕЦ! Разбира се, там вкарах всички ужаси, които единствено бих могъл да си показва. Позвъни ми прочут на зам.-министъра, аз незабавно звъннах на самия него. А той: не помни дори да мислиш. В неделя отново отидох на работа, свързах се с един от нашите репортери и той ми сподели, че в Чернобил не пускат. А аз към този момент имах информация – от Швеция. Там бяха засекли незабавно всичко. И в понеделник излетях.
-По обучение си инженер, ти по кое време разбра, че там нещо става? Имаше ли въобще някой, който още първоначално е разбирал протичащото се?
-Лично аз разбрах на място, в Чернобил. Но първоначално в Москва бе докладвано, че има пожар и той ще бъде премахнат. А сутринта потеглиха лъчевите заболявания и след час в здравното министерство схванаха всичко. В 6 сутринта медиците бяха подготвени да излетят, да приберат изумените. Но тях ги задържаха до 2-3 ч. денем, когато заболяването доближи цялостен размер. И те изведоха 200 души. 200!
Всичко стана ясно доста бързо. Войските също бяха вдигнати. Замериха въздуха. Но мен ме порази неграмотността на хората. Персоналът на АЕЦ се оказа поразително необразован. Нали имаше специфични препарати, които се даваха на всички атомни подводници, на всички АЕЦ. После ревизираха – бяха налични и в Чернобил. В централата имаше към 100 дози от лекарството, които можеха въпреки всичко да защитят пожарникарите. Но никой не ги извади. Липсваха военни дозиметри, а и никой не е предполагал, че могат да потрябват.
-Т.е., както е показано във кино лентата?
-Да, споделих към този момент, във кино лентата са показани доста истини. И въобще считам, че всяко увещание за Чернобил е безпределно потребно.
После беше историята за спасяването на Киев. Там напълно бяха полудели, суматохата беше на всички места. Нивото на радиацията в Киев фактически се увеличи, само че нищожно и няма потребност от пресиления. Вятърът духаше при започване на север, в Скандинавия. Разбира се, не приказвам за Беларус, това е напълно необикновен и печален диалог, само че една от най-пострадалите територии, която получи най-вече дози от останалите, е Бавария. За това е мъчно да се приказва, петната останаха по цяла Европа.
Валяха дъждове – валяха токсини. После температурите се покачиха, облакът се подвигна и отпътува. Ето за какво е ужасно. По какво се разграничава Чернобил от гърмежа на нуклеарната бомба в Хирошима? По това, че в този момент в Хирошима е най-високата дълготрайност на живота – с помощта на медицината, която хвърли всичките си сили в този град.
А тук е друго, тук плутоният не избухна, той отиде в разнообразни съединения, появиха се две десетки изотопи, с тях е мъчно да се бориш, а в този момент доста хора си мислят, че всичко е минало и с времето ще се възстановява. Няма такова нещо! Нивото на радиацията скочи високо!
-И какво би трябвало да направи човечеството?
-Ти можеш ли да ми кажеш 10 семейства на киноактьори? Можеш. А да назовеш най-малко един оператор на атомна централа? Макар, че от него зависи твоят живот, а от артистите – не. Аз съм ходил на военни нуклеарни тествания, на мирни нуклеарни гърмежи, бил съм на всички атомни централи в Съветския съюз и знаех за доста повреди. И бях срещу развиването на атомната енергетика и не тъй като тя е несигурна.
Страната не беше подготвена софтуерно – беше належащо високо ниво на техническото развиване, а в страната то беше ниско. И второ – ние не можахме да подготвим нужния брой фрагменти. А желаеха да строят АЕЦ на всеки ъгъл.
Филмът осъжда руската система. И всичко щеше да бъде напълно безапелационно, в случай че не беше Фукушима. Там всички демонстрираха цялостната си беззащитност – и американците, и японците! Трябва да се разбере, че Чернобил оказа въздействие освен върху нас, а върху цялото човечество. Върху политиката, медицината, философията. Върху живота на доста бъдещи генерации. За околните 300-400 години това е главоболие. Това би трябвало да се знае. Защото множеството от феновете нямат и разбиране за това, което се случи в Чернобил през 1986 година Хубаво е, че този филм излезе.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ