Владетелят на думите
Владетелят на думите Любомир Левчев обича да изненадва своите фенове с лирически сбирки, съдържащи освен истински произведения, само че и разнообразни подборки от определени стихотворения. И постоянно тези самобитни антологии имат строго промислена идея. Един път поетът събира в книга своите иронично-сериозни, тъжно-смешни или мистично-загадъчни прищявки, които закачливо надничат от всяка истинска негова колекция. Друг път ни сервира изтънчено томче с вълнуваща любовна поезия - даже в най-драматичните стихосбирки на поета ще открием най-малко едно любовно стихотворение. Трети път - като обожател на орфизма и питагорейската символика на числата, ще ни предложи " 77 стихотворения ", с цел да може отдадените да се насладят на многозначните и многопластовите послания от тази книга...
И не щеш ли в този момент Любомир Левчев ни предлага нов том определени произведения, който ще предизвика любознателните читатели. Става дума за особена антология, събрала стихове с посвещения на някои от най-знаковите български и международни поети, художници и интелектуалци. Книгата неслучайно носи емблематичното заглавие " Носачи на мълнии ".
И фактически, в случай че разлистим страниците й, ще се убедим, че личностите на които са отдадени творбите, са самобитни носачи на духовни мълнии, тъй като те са освен посланици на гения, положителното и хармонията, само че и на цялостното им креативно дело, както и живота им, са свързани със светкавиците на разсъдъка и гения, които противостоят на посредствеността, конформизма и безродието.
Поетът декларира, че самият той е " рана, понесена от моя век ". Често пъти в книгите му се явява обликът на мълнията. В стихотворението " Пасо добле ", отдадено на доня Изабел - сестрата на Лорка, той ни сервира превъзходна метафора:
И мълниите като бандерили
във шията на мрака се забиват.
Мълчание и зов,
луна и гръмотевица в един и същи момент
ще осветяват
танца, който ни остава
с онази елементарна двойна стъпка -
гибел и популярност,
гибел и популярност.
Бихме могли да разделим стихотворенията в тази антология главно на три групи. Първата обгръща посвещения, в които Любомир Левчев е кодирал обществените и духовните послания на епохата, в която творят и живеят обектите на неговите посвещения. Тук би трябвало да откроим " Песен за безсънието " (На Пеньо Пенев), " Когато внезапно токът спре " (На Енчо Пиронков), " Хора, равни на небе " (На Светлин Русев), " Покриви " (На Богомил Райнов), " Вечерен гладиатор " (На Андрей Вознесенски), " Хей, човечество - върни се при индивида " (На Кеворк Кеворкян), " Дълг " (На Добри Жотев), " Градината преди Рая " (Пак на Радой Ралин), " Картата на света в една чакалня " (На Цветан Марангозов), " Каменопад " (На Блага Димитрова)...
Творбите са заредени с взривна прочувствена мощ. Ако се четат деликатно, ще забележим какъв брой многопластови и многопосочни са внушенията им.
Поетът усеща съответните пулсации на историята. Той вижда, че времето се прибира назад в себе си, че има " някакво разбягване на всичко ". Той възприема себе си като " берач на диви думи " и се безпокои, че бруталното време, в което живеят обектите на неговите посвещения, краде дори тишината.
Втората група съдържа посвещения, в които ще усетим какъв брой майсторски Любомир Левчев е доловил черти от душевността на обекта на своите посвещения. Независимо дали става дума за артисти като Стефан Данаилов ( " Без сълзи " ), поети като Константин Павлов ( " Езическо проклинание " ), Нино Николов ( " Мелодия за флейта " ), Иван Радоев ( " Точка " ), Божидар Божилов ( " Фар " ), художници като Мария Столарова ( " Каприз № 16 " ), Георги Трифонов ( " Пътека " ), Николай Майсторов ( " Сянка " ), белетристи като Дончо Цончев ( " Ключ " ) и Антон Дончев ( " Свикни с тази мисъл " ), литературни критици и изкуствоведи като Панко Анчев ( " Каприз № 20 " ) и Иван Маразов ( " Римски мост " )...
Според поета модерният свят е избягал от себе си, тъй като няма постоянна ценностна система, морални ориентири, заменен е даже източникът на света, сменена е посоката на времето.
Третата група произведения съставлява посвещения на близки на сърцето на поета родственици като дъщерята Марта, сина Владко и внуците Яна и Боян, както и на задгранични създатели като Чарлз Чу ( " Вселената е неизвестен създател " ) или Робърт Блай ( " Видение край Салмън Ривър " ). Тук пък ще ни впечатли съчетанието на предметния лирически рисунък с нереалните послания, разчитащи на многочислени исторически митологически и културни намеци.
Новата книга на Любомир Левчев " Носачи на мълнии " обгръща стихотворения, писани в продължение на повече от шест десетилетия. Така събрани тези произведения съставляват в действителност самобитна духовна биография на времето. И в други свои лирически сбирки поетът постоянно е заострял своето зрение за съответните послания на епохата. Но тук оставаме изумени от концентрацията на значими знаци, от благосъстоянието на метафорично алегоричния рисунък, от яркостта на емоционално-цветовата гама на внушенията.
След " Самосън " и " Островът ", илюстрирани от огромните модерни художници Милко Божков и Николай Майсторов, без подозрение " Носачи на мълнии " ще бъде освен една от най-знаковите книги на владетеля на думите Любомир Левчев, само че и ще се трансформира в събитие в изпосталялата откъм ярки книги модерна книгоиздателска активност.
И не щеш ли в този момент Любомир Левчев ни предлага нов том определени произведения, който ще предизвика любознателните читатели. Става дума за особена антология, събрала стихове с посвещения на някои от най-знаковите български и международни поети, художници и интелектуалци. Книгата неслучайно носи емблематичното заглавие " Носачи на мълнии ".
И фактически, в случай че разлистим страниците й, ще се убедим, че личностите на които са отдадени творбите, са самобитни носачи на духовни мълнии, тъй като те са освен посланици на гения, положителното и хармонията, само че и на цялостното им креативно дело, както и живота им, са свързани със светкавиците на разсъдъка и гения, които противостоят на посредствеността, конформизма и безродието.
Поетът декларира, че самият той е " рана, понесена от моя век ". Често пъти в книгите му се явява обликът на мълнията. В стихотворението " Пасо добле ", отдадено на доня Изабел - сестрата на Лорка, той ни сервира превъзходна метафора:
И мълниите като бандерили
във шията на мрака се забиват.
Мълчание и зов,
луна и гръмотевица в един и същи момент
ще осветяват
танца, който ни остава
с онази елементарна двойна стъпка -
гибел и популярност,
гибел и популярност.
Бихме могли да разделим стихотворенията в тази антология главно на три групи. Първата обгръща посвещения, в които Любомир Левчев е кодирал обществените и духовните послания на епохата, в която творят и живеят обектите на неговите посвещения. Тук би трябвало да откроим " Песен за безсънието " (На Пеньо Пенев), " Когато внезапно токът спре " (На Енчо Пиронков), " Хора, равни на небе " (На Светлин Русев), " Покриви " (На Богомил Райнов), " Вечерен гладиатор " (На Андрей Вознесенски), " Хей, човечество - върни се при индивида " (На Кеворк Кеворкян), " Дълг " (На Добри Жотев), " Градината преди Рая " (Пак на Радой Ралин), " Картата на света в една чакалня " (На Цветан Марангозов), " Каменопад " (На Блага Димитрова)...
Творбите са заредени с взривна прочувствена мощ. Ако се четат деликатно, ще забележим какъв брой многопластови и многопосочни са внушенията им.
Поетът усеща съответните пулсации на историята. Той вижда, че времето се прибира назад в себе си, че има " някакво разбягване на всичко ". Той възприема себе си като " берач на диви думи " и се безпокои, че бруталното време, в което живеят обектите на неговите посвещения, краде дори тишината.
Втората група съдържа посвещения, в които ще усетим какъв брой майсторски Любомир Левчев е доловил черти от душевността на обекта на своите посвещения. Независимо дали става дума за артисти като Стефан Данаилов ( " Без сълзи " ), поети като Константин Павлов ( " Езическо проклинание " ), Нино Николов ( " Мелодия за флейта " ), Иван Радоев ( " Точка " ), Божидар Божилов ( " Фар " ), художници като Мария Столарова ( " Каприз № 16 " ), Георги Трифонов ( " Пътека " ), Николай Майсторов ( " Сянка " ), белетристи като Дончо Цончев ( " Ключ " ) и Антон Дончев ( " Свикни с тази мисъл " ), литературни критици и изкуствоведи като Панко Анчев ( " Каприз № 20 " ) и Иван Маразов ( " Римски мост " )...
Според поета модерният свят е избягал от себе си, тъй като няма постоянна ценностна система, морални ориентири, заменен е даже източникът на света, сменена е посоката на времето.
Третата група произведения съставлява посвещения на близки на сърцето на поета родственици като дъщерята Марта, сина Владко и внуците Яна и Боян, както и на задгранични създатели като Чарлз Чу ( " Вселената е неизвестен създател " ) или Робърт Блай ( " Видение край Салмън Ривър " ). Тук пък ще ни впечатли съчетанието на предметния лирически рисунък с нереалните послания, разчитащи на многочислени исторически митологически и културни намеци.
Новата книга на Любомир Левчев " Носачи на мълнии " обгръща стихотворения, писани в продължение на повече от шест десетилетия. Така събрани тези произведения съставляват в действителност самобитна духовна биография на времето. И в други свои лирически сбирки поетът постоянно е заострял своето зрение за съответните послания на епохата. Но тук оставаме изумени от концентрацията на значими знаци, от благосъстоянието на метафорично алегоричния рисунък, от яркостта на емоционално-цветовата гама на внушенията.
След " Самосън " и " Островът ", илюстрирани от огромните модерни художници Милко Божков и Николай Майсторов, без подозрение " Носачи на мълнии " ще бъде освен една от най-знаковите книги на владетеля на думите Любомир Левчев, само че и ще се трансформира в събитие в изпосталялата откъм ярки книги модерна книгоиздателска активност.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ