ВКС потвърди решението на Военно-апелативния съд за оправдаване на бившия

Върховен касационен съд удостовери решението на Военно-апелативния съд за оправдаване на някогашния министър на защитата Николай Ненчев и някогашния шеф в МО Венислав Цанов по делото за „ Интендантско обслужване ”, оповестиха от Върховен касационен съд.

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в действие въззивното решение от 11.12.2017 година по на Военно-апелативния съд. Решението не предстои на обжалване.

Делото е формирано по касационен митинг против въззивното решение на Военно-апелативния съд, с което присъдата на Софийския боен съд е напълно доказана. С нея подсъдимите Венислав Цанов и Николай Ненчев са приети за невиновни за това, че в качеството им на лица, заемащи отговорно служебно състояние и длъжностни лица – шеф на Дирекция „ Инвестиции в защитата “ към Министерството на защитата (МО) и министър на защитата, Цанов като причинител и Ненчев като подстрекател, са направили в съизвършителство закононарушение по работа, изразяващо се в несъблюдение на служебни отговорности, произлизащи от Закона за публичните поръчки (ЗОП), вследствие на което са настъпили обилни нездравословни последствия за МО – закононарушение по член 282, алинея 3 вр. алинея 2 вр. алинея 1 от Наказателен кодекс, заради което ги е оправдал.

В правосъдно съвещание представителят на ВКП не поддържа подадения касационен митинг.

Съдебният състав на Върховен касационен съд приема, че митингът е безпочвен. Върховните съдии не намират съображение за уважаване на наведения от прокуратурата аргумент за позволено значително нарушаване на процесуалните правила, изразяващо се в извършени две секрети заседания от въззивния съд. Като акцентират, че съдът е постановил въззивно решение, а не нова присъда, висшите съдии пишат: „ Времето, продължителността за осъществяване на скрито заседание, не е лимитирано с избран период, заради което произнасянето на друга дата, друга от извършеното по делото последно съвещание, в тази ситуация не би могло да се счете за нарушаване на закона “. Различна е хипотезата при постановяване на присъда.

По отношение на изказванията за нарушавания на материалния закон тричленният състав на Върховен касационен съд прецизира в претекстовете си, че член 73, алинея 1 от Закон за обществените поръчки (отм.) планува, че възложителят в период от 5 работни дни след привършване работата на комисията би трябвало да издаде стимулирано решение, с което афишира класирането и участника, избран за реализатор на поръчката. Не е открито в интервала от 19.12.2014 година (когато комисията е прeдала протокола) до 05.01.2015 година (когато съгласно обвиняването подсъдимият Цанов е следвало да издаде стимулирано решение) възложителят да е извършил предписанието на тази норма. С това си безучастие той обаче не е нарушил наредбата, заради което и не е налице несъблюдение на служебни отговорности. Това е по този начин, тъй като член 73, алинея 1 от Закон за обществените поръчки основава обвързване за деяние на възложителя в период от 5 работни дни „ след привършване на работата на комисията “. Съгласно член 72, алинея 3 от Закон за обществените поръчки (изм. Дъждовни води, бр. 93/2011 година, в действие от 26.02.2012 г.), настоящ към инкриминирания интервал, комисията завършва своята работа с приемане на протокола от възложителя. В Закон за обществените поръчки и в Правилника за приложение към него, работили към декември 2014 година, законодателят не е планувал тъкмо избран период, в който възложителят да има задължението да се произнесе по показания му отчет от комисията, като го одобри или откаже да го одобри. Такъв период не е регламентиран и във Вътрешните правила на МО. Подсъдимият на 26.01.2015 година е приел протокола на комисията и ден по-късно е издал стимулирано решение за оповестяване на класирането на участниците и участника, избран за реализатор. По този метод той не е бездействал съзнателно, защото освен че не е имал обвързване за деяние според член 72, алинея 3 и член 73 алинея 1 от Закон за обществените поръчки (отм.), само че явно интензивно е работил, като е подхванал предписаните от закона дейности в период, когато срокът е почнал да тече.

Подсъдимият Цанов не е направил и нарушаване на нормата на член 74, алинея 1 от Закон за обществените поръчки (отм.), съгласно която възложителят подписва контракт за социална поръчка с участника, класиран от комисията преди всичко и избран за реализатор. След като подсъдимият се е срещнал с постъпилото на 23.01.2015 година писмо от класираното от комисията преди всичко еднолично сдружение „ Лортън “ с аргументите, заради които участникът се е отказал от процедурата за възлагане на социална поръчка, и с окончателния протокол от 24.01.2015 година на комисията за класиране на участниците, той вярно и в сходство с наредбата на член 74, алинея 1 от Закон за обществените поръчки (отм.) е определил за реализатор и сключил контракт със идващия класиран участник в процедурата – „ Интендантско обслужване “ ЕАД (ИО).

Съдебният състав на Върховен касационен съд написа в претекстовете си, че за реализиране на квалифицирания състав по член 282, алинея 2 от Наказателен кодекс е належащо от действието действително да са настъпили обилни нездравословни последствия, каквито в съответния проблем не са налице. Държавното обвиняване е приело, че са породени на МО вреди в размер на 259 773,78 лева, платени на „ Интендантско обслужване “ ЕАД, изразяващи се в разликата в ценовите оферти на „ Лортън “ и ИО. Според висшите съдии е реалност, че „ Лортън “ ЕООД са предложили оферта с най-ниска цена, само че е и несъмнено открито, че са се отказали от присъединяване в процедурата. Разликата в цените не може да бъде призната като нанесена щета на МО от възложителя, защото определянето на „ Интендантски обслужване “ ЕАД за реализатор по публичната поръчка е станало при съблюдаване на нормите на Закон за обществените поръчки (отм.).

Неоснователни са изказванията на прокуратурата за съществуването на осъществено закононарушение и от подсъдимия Ненчев в качеството му на длъжностно лице – министър на защитата, който умишлено да е позволил подчинено нему лице да извърши закононарушение по член 282, алинея 3 вр. алинея 2 вр. алинея 1 вр. член 20, алинея 2 от Наказателен кодекс, обвързвано със службата или работата му. Престъплението по член 285 от Наказателен кодекс е осъществено, когато длъжностното лице умишлено допусне подчинено нему лице да извърши закононарушение, обвързвано с неговата работа или работа. От наличната доказателствена цялост по делото не е открито подсъдимият Цанов да е осъществил състава на повдигнатото му обвиняване за закононарушение по работа, затова във връзка с подсъдимия Ненчев липсва закононарушение по член 285 от Наказателен кодекс, защото подчиненото нему лице не е осъществило признаците на инкриминираното закононарушение. /БГНЕС