Визуално Mr Morski днес няма нищо общо с момчето, което

Визуално Mr Morski през днешния ден няма нищо общо с момчето, което преди 20 години пееше за лудите жаби. Успял е обаче да резервира пламъка в очите и детето в сърцето си. Освен музиката, която осмисля живота му на актьор в Лондон, той е благополучен баща на две деца и горделив собственик на сбирка от паметни срещи в меката на актуалната музиката. Успял е и не просто да се отърка в огромната музика, а да попива от огромни имена като Мик Джагър, Пол Симонън от The Clash, Blur, Рокия Траоре. Пийт Таунсенд от The Who, или Мистър Пийт, както го назовава Миро, толкоз се впечатлил от нашето момче, че му подарил една от китарите си.

Освен „ Джанго Зе “, с които от време на време свири у нас, на Острова Миро е в сърцето на няколко групи. The Turbans е с най-активна активност, с нея е от шест години. Друга тайфа – Gipsydelica, е основана за и с концепцията да свири балканска музика с психеделичен рок.

От 2006 година, откогато е с Gipsydelica, Миро развива собствен балкански жанр на свирене. Китарата прилича кларинет. „ И това си е мое скимване “, акцентира той. С половин уста и с непотребна невзискателност разкрива и друго свое занятие. В Лондон преподава – без книги и хартии, както самичък той споделя. „ Ако слушат и гледат деликатно, може и да заловен нещо. Създал съм си характерни умения, които не се срещат тук-таме “, добавя той.

Mr Morski не стопира да написа музика и да желае да издава песни. Съвсем скоро в Лондон ще издаде нова ария, наречена Golden Hour (Златен час). А златният час, сигурно, следва. Заради отношението, което има към живота, поради музиката, която минава през душата му и поради усмивката, която в никакъв случай няма да не помни блатото с лудите жаби, от което стартира приказката на балканския Карлос Сантана.

Снимка: Даниел Димитров
Много темп, доста резултати и доста красиви дами в шоуто на Малума Хитовият колумбийски реализатор изнесе първия си концерт в България
На 29 август „ Джанго Зе “ ще свирят преди S.A.R.S. на стадион „ Юнак “, а на 31-ви ще се включат в трибют на Тодор Колев в „ Маймунарника “, в Борисовата градина. У нас Миро, или Mr Morski, излиза на сцената с другари. Този път това са Пламен, Александър и Галин Горски – брат му.



Миро Морски – какво обича в този момент, 20 години след „ Луди жаби “, и какво тематики го вълнуват в песните, които пее през днешния ден, какво е за него романтиката, по какъв начин един музикант може да резервира насладата от музиката и за какво не желае да напуща Лондон.

- През 2000 година пееше, че най-вече обичаш луди жаби. Какво обичаш в този момент, 20 години по-късно?

Обичам да се събудя заран, да видя, че вали дъжд или пече слънце. Обичам живота, тъй като живота би трябвало да се обича. Нормалният живот – децата. Аз имам две деца – Радослав е на 18 години, а Рита е на 3 и живее с мен в Англия.

- А хубави принцеси намират ли се към момента в сънищата ти?

Аз не съм доста по принцесите. Затова и в песнЯта (Натъртва я-то в думата – бел. а.) се споделя, че не желая да ги сънувам тия принцеси към този момент. Даже си мисля, че би било ужасно, в случай че успеем с Рита да заобиколим принцесите. Като кажеш принцеса, звучи като че ли приказваме за човек с привилегии...

- Не става ли въпрос за романтика, приказка, принцове?

Аз одобрявам принцесата като по-специален човек, по-привилегирован.

- А ти сантиментален човек ли си?

(Замисля се – бел. а.) Да, подобен съм, само че не по стандартния метод. Аз, да вземем за пример, мога да хвана малко слънце преди да залезе. Мога да видя ъгъл, в който има останало малко слънчице, да отида и да го споделя.

Аз обичам дърветата. Мога да виждам кората им. Но не съм алпинист, обичам си китарата повече.



- Сега какви тематики те вълнуват в песните, които пееш?

В последната се пее за това по какъв начин един ден човек си намира мястото и го назовава собствен дом...

- Брекзит няма ли да те върне още веднъж в родината?

Може. Не знам. Ако не ни желаят, няма да се натискаме (Смее се – бел. а.) Лондон ще ми липсва, тъй като, където и да отида, всичко е едноцветно, до момента в който там внезапно те удря разнообразието от хора и култури. И здравият разсъдък ще ми липсва, в случай че не съм там. Има неписани правила, най-много – етични, с които хората се преценяват. Примерно, във Франция няма такова нещо.

- Ако Лондон е пъстър, София каква е?

Тук виждам екзотика. Бях не запомнил перфораторите в градския превоз и се почувствах доста прелестно, когато си продупчих билетчето.

- Виждам, че си съумял да запазиш насладата от музиката? От какво се пазиш и какво не правиш, с цел да си подобен, какъвто си през днешния ден?

За мен това е предопределение. И постоянно мога да кажа „ Не! “, без значение от хонорара.

Предлагали ли са ми присъединяване в риалити шоу, само че отговорът ми беше: „ Аз съм музикант. Това не е моя работа! “. Обясняваха ми по какъв начин откакто вземам участие, хонорарът ми като музикант щял да се вдигне.

- През 2016 година излезе биографичен филм за теб. Не си ли доста млад за сходна ретроспекция? Да не си почнал да пишеш и записки към този момент?

(Смее се – бел. а.) Чакай, чакай. Има време. Така се случи, че беше събран доста материал и напълно естествено се получи този филм.

Сега се приготвя продължение. Там сме дружно с моя сътрудник Фред от Gipsydelica. Аз го разхождам из Варна, приказваме си, даже забравяме, че има камера. Режисьорката има желание да направи трилогия.

Снимка: Даниел Димитров
Шилпа Рей: Изкуството на огнедишащия циклоп
- Покрай работата ли научи толкоз доста езици – френски, испански, италиански, британски, португалски, съветски...

Да, около музиката. Музиката също е език. Познавам хора, които знаят две думи, само че по-добре знаят по какъв начин да ги употребяват. Дори няма потребност да си образован в този случай.

Има и различен вид. Синът ми сносно приказва с лондонски акцент. Той научи британски от „ Монти Пайтън “. Вече и шотландския акцент е овладял.

- Преди време сподели, че си се научил да използваш тишината в музиката? Що за умеене е това?

Аз се научих по сложния път... Тишината е доста значима. Паузите приказват доста повече, в сравнение с нотите. Няма по какъв начин да усетиш музиката, в случай че няма тишина. В нея има съспенс, напрежение, и то е по-важно от самия удар или тон в музиката.

След толкоз години започнах да узнавам, че когато удариш по-силно инструмента, това не значи, че инструментът ще звучи по-добре. Точно противоположното е.

Разбирам, че доста от моите обичани китаристи имат доста лек досег към инструмента, с цел да реализиран добър тон.



- Тази тишина важи ли и за пеенето?

Да. От опит го докарвам. Но пеенето е различен поминък.

- Как се промени гласът ти през годините?

Изхабява се. Странно ми е, когато чувам мои остарели неща и се пробвам ги пея в този момент. Все едно е различен човек.

- Колко значимо е да си част от лейбъл?

Лейбълът ти дава екип, който работи за теб. Вече съвсем никой обаче не ти предлага пари или да ти запише албум. Искат самичък да си свършиш цялата работа, да се сдобиеш с почитатели и по-късно ти удрят едно рамо – показват те или ти вършат реклама. Никой не желае да рискува с незнаен актьор. Затова и музиката почна да си наподобява доста и да се вършат едни и същи песни.

- Успяваш ли да живееш от музика? Въобще, по какъв начин се усеща един български музикант на Острова, в меката на поп музиката?

Успявам да пребивавам от музика и се усещам обикновено. Те, като чуят, че се съумял преди този момент, те гледат по-особено и с по-голямо почитание. Всеки желае да успее и когато види някой съумял, желае да се залепи за него. Аз най-малко не съм срещал неуважение към това, че съм от Източна Европа. За разлика от преди, когато имаше проблем даже да влезеш в страна от Западна Европа.

Сета, като кажеш, че си от България, освен, че всеки знае къде е, само че и се употребява с положително име, доколкото съм забелязал.

Снимка: Даниел Димитров
Сибусиле Каба и шаманският джаз, който лекува от раните на предишното (СНИМКИ+ ВИДЕО) Южноафриканският музикант споделя за усещанията си от българската аудитория, за връзката със зулуски цар, за духовното приятелство и посланията в музиката