ВизиткаМоника Евстатиева е старши продуцент в разследващото звено на Американското

...
ВизиткаМоника Евстатиева е старши продуцент в разследващото звено на Американското
Коментари Харесай

Моника Евстатиева, NPR: Дали едно общество е здраво или болно се определя от състоянието на медиите му

ВизиткаМоника Евстатиева е старши продуцент в проверяващото звено на Американското национално радио NPR. За близо 16-годишната й кариера като публицист тя е отразявала войната в Афганистан, миграционната рецесия в Европа, терористичните офанзиви в Париж, изборите в Съединени американски щати и доста други. Евстатиева е приключила " Журналистика и всеобщи връзки " с подспециалност " Филмови и театрални изкуства " в Американския университет в България. Има и магистърска степен по публицистика от Американския университет във Вашингтон. Още от диалога с Моника Евстатиева може да чуете
Информирате ли се от български медии и по какъв начин оценявате медийната среда у нас? Може ли да извършите паралел с медиите в Съединени американски щати?

Опитвам се всекидневно да чета информация за България. Имам другари публицисти, които ми описват какво е да работиш в България и вършим такива паралели.

Разликата идва от степента, до която можеш да разследваш разнообразни тематики. Когато имаш успокоение и медиата те поддържа във всяко начинание, можеш в действителност да стигнеш до истината. Ние вършим непрестанно следствия. Например неотдавна имахме следствие за едно мозъчно заболяване и направихме репортаж за една клиника, която не оказва помощ на хората, а просто им взима парите. Клиниката незабавно ни заплаши с дело. Но в NPR имаме юристи, които ни оказват помощ, а и цялата медиа застава зад публицистите, които работят по тематиката.
Реклама
Колеги от България са ми казвали, че когато да вземем за пример вършат следствие за съответен човек, той се обажда в медиата и ги заплашва, а шефът на медиата, вместо да помогне на журналиста, му споделя да смъкна репортажа, с цел да нямат проблеми. Така публицистите даже да желаят да проверяват, не могат, тъй като нито им заплащат доста, нито ги пазят, а може даже да докарат проблеми на фамилията си. Работите за NPR към този момент 15 години. Защо от всички медийни формати избрахте точно радиото, за какво не телевизия да вземем за пример?
Телевизията ми се стори доста повърхностна. Още от първата ми година в Американския университет в България започнах да работя в радио " Аура ", основано през 1992 година Оттогава се влюбих в радиото. Това е среда, където може да имаш значителен диалог с някого, без да се притесняваш, че би трябвало да кажеш най-интересното нещо в 20 секунди. За телевизия да вземем за пример правиш забавен репортаж, който обаче би трябвало да събереш в 2 минути и половина. Много е мъчно да кажеш нещо значимо за толкоз малко време. Когато слушаш нещо по радиото или даже подкасти, това е метод, по който може да прекараш доста дълго време с история, до момента в който редом правиш нещо друго. Радиото е доста персонално, някой ти приказва, без да те разсейва с външен тип или други резултати. Радиото е интимна медиа. Каква е ролята на медиите в днешно време? Медиите играят значима роля. Това дали обещано общество е крепко или болно зависи от това какъв брой здрави или заболели са медиите в него. Първото, което вършим, е да осведомяваме хората, да има дадем достоверна информация, на която да имат вяра. Трябва да им помогнем да създадат изводи, които да им оказват помощ в техния персонален живот. Това е огромна отговорност. А промени ли се тя през последните години? Много се е трансформирала, има възходи и падения. Не мисля, че преди години е имало толкоз качествени медии. Преди доста малко хора са имали опция да станат публицисти, доста малко дами са имали достъп до специалността, нямало е многообразие от народи в медиите. Сега имаме обаче други проблеми. Например това, че живеем в доста поляризирано общество, в което не се знае каква е истината. Има голямо подронване на демокрацията, което способства за доста проблеми. Ако това не беше по този начин, съм уверена, че и борбата с ковид щеше да бъде по-различна. Как се финансира американското национално радиоNPR? Има ли присъединяване на страната и случва ли се да има напън от нея? Реклама
Voice of Аmerica е радиото, което се финансира от страната. В NPR страната обезпечава единствено 2% от бюджета, 50% идват от слушатели, които подаряват средства всеки месец, а останалите от рекламодатели. Не отговаряме пред страната, а пред хората. Излъчваме реклами единствено три пъти по 40 секунди за един час. В рекламата имаме право да кажем да вземем за пример " Тази захар е доста хубава ", а не " Купи си тази захар ".

Рекламодателите ни са огромни компании като Amazon и Microsoft. Това обаче не значи, че ние няма да отразяваме стачките в Алабама против Amazon и да споделяме по какъв начин се държат с служащите си в заводите. Ако тази компания каже, че не можем да отразяваме обстоятелствата, ние няма да я вземем като рекламодател.

Ако не сътворяваме продукция, която нашите слушатели желаят да чуят, те няма да дават от личните си пари. Ако те не ни дават пари, ние няма да съществуваме. А през последните години хората дават ли повече пари за медии?
Покрай пандемията рекламата доста понижа, само че хората продължаваха да дават пари за идеите, в които имат вяра. Една от тези дела са свободните самостоятелни медии. Въпреки че имаше рецесия, те продължиха да дават и ние не отчетохме толкоз огромна загуба. Какъв съвет бихте дали на хората да отсяват новините, които доближават до тях, изключително онлайн? Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Политика 3 Политика 1 Свят 2 Икономика 3 Инфраструктура 1 Икономика 2 Политика 3 Отбрана Реклама Едно от най-лесните неща е първо да решиш на кого да вярваш. Хората би трябвало да гледат от кое място четат информация. Фейсбук е елемент. В платформата ще се появи наличие под формата на публикация, само че би трябвало да се запитат в действителност ли е публикация. Трябва да се огледа URL, уеб сайтът, в който е оповестена. Да ревизират кой я е написал и кой я е редактирал. Много е значимо да се гледа скептично на информацията, а не наивно. Със сигурност един от най-тежките ви моменти в специалността е загубата на двама от сътрудниците ви, с които отразявате войната в Афганистан. Защо е значимо медиите да отразяват такива събития на място?
В Афганистан бяхме седем седмици, само че след това през годините продължих да отбелязвам събитията там. На място бяхме с афганистанската войска. Това беше значимо, с цел да забележим по какъв начин са обучавани бойците и могат ли да се оправят сами. С времето стартира да става доста мъчно да се върви и да се отразява на място, когато нямаш отбраната на американците. В момента пък е съвсем невероятно. След изтеглянето на американската войска загубихме всичко, цялата инфраструктура - места за спане, за хранене, хора, които да ти оказват помощ на място. Сега би трябвало да се стартира от нулата.

След отдръпването на американската войска най-четената публикация по тематиката беше тази, която написах дружно с кореспондент от Пентагона, в която обясняваме за какво афганистанската войска се срина за няколко седмици. На хората им беше доста забавно за какво това се е случило - нещо, което нямаше по какъв начин да знам, в случай че не бях там. Има огромен смисъл да се отразява на място, макар че е доста рисково и ние платихме най-високата цена. Каква е равносметката ви след края на най-дългата война на Съединени американски щати и изтеглянето на американската войска от Афганистан?

Изтеглянето на Съединени американски щати от Афганистан беше доста тежко за публицистите, които сме отразявали войната, и за бойците, които са били там или са потърпевши. Всички си задаваха въпроси - за какво сме били там, за какво бойците са защитавали страната, за какво сме рискували живота си да разкажем какво се случва. За да може Тръмп да подписа контракт с талибаните, който те, несъмнено, не съблюдаваха. Байдън по-късно реши, че не му се харчат повече пари за тази война. Той употребява момента, че хората в Съединени американски щати от години не следяха войната, казвайки, че не желае да умират повече млади мъже и дами американци. Това не беше казусът обаче, тъй като последните пет-шест години загиваха единствено афганистанските бойци, американците бяха там да упражняват и да следят.
Бюлетин Маркетинг и реклама
Получавайте най-важното и забавно от маркетинга: вести, рекламни акции, разгласи за работа
Вашият email Записване
Реклама
Така внезапно за две-три седмици затвориха всички бази и летища. Всичко, за което сме отделили толкоз старания, рухна. В момента има невероятна рецесия в Афганистан. Над 1 милион хора нямат какво да ядат. Държавата се унищожи, дамите и девойките имат феноменални проблеми. И талибаните даже няма какво да ядат. Толкова доста старания бяха положени за тази страна и заради развиването от последните месеци всичко рухна. Това е голяма неточност за администрацията на Байдън. Не знам какво е бъдещето на Афганистан, само че сигурно няма да е положително. Поддържате ли връзка с хора от Афганистан? Какво споделят те за обстановката сега?

Държа връзка с хора там съвсем всеки ден. Казват, че са предадени, нямат никакви варианти. Нито една страна не желае да бъде подвластна от друга. Преди няколко години се говореше за изтеглянето на американската войска. Тогава всички младежи бяха съгласни, споделяха, че желаят да имат лична страна, да я управляват и да я градят. Америка щеше да се изнесе по този начин или другояче, просто методът, по който го направи в този момент, беше неверен. Хората са предадени, ядосани, невярващи и уплашени, сега тече борба за оцеляване.

Интервюто взе Сирма Пенкова
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Сирма Пенкова
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР