Доц. д-р Иван Иванов: Честотата на много заболявания ще расте заради злоупотребата с антибиотици
ВизиткаДоц. Иванов има богат опит в региона на молекулярната биология, микробиологията и генетиката. Неговата област на експертиза е в региона на молекулярната диагностика и типизирането на мощно рискови и нововъзникващи патогени, като има докторска дисертация по тази тематика. В момента той управлява Националната референтна лаборатория по антимикробна устойчивост, учеща разновидности на антимикробна устойчивост и разнообразни молекулярни механизми. Автор е на повече от 52 рецензирани научни изявления, минава през редица образования и специализации и е взел участие в шест интернационалните проучвателен плана, три от които са директно свързани с зараждащи патогени.
Какво е разпространяването на вътреболнични инфекции и какъв брой пациенти са техни жертви?
Преди към пет години по тогавашните ни изследвания към 2000 пациенти годишно си отиваха от вътреболнични инфекции. В момента е мъчно да се каже какъв е техният брой или смъртността, защото лечебните заведения заобикалят да записват гибел от вътреболнична зараза, защото преди години имаше много правосъдни процеси против лечебни заведения, против микробиолози, записали инфекциите и като цяло управленията на лечебните заведения нямат интерес да ги оповестяват. В напредналите в здравно отношение страни процесът е тъкмо противоположният - там има тласък за лечебните заведения, които ги записват. Това значи, че те наблюдават за това и пациентите ги избират. В България смъртността от ВБИ е безусловно незнайна. По разпоредба и по стандарт за ВБИ лечебните заведения са задължени да записват на тримесечна база всички вътреболнични инфекции, само че не и смъртността от тях. Регистрираните инфекции са до 5%, по-скоро към 3% от лекуваните случаи. По-надеждни данни има от превалентните изследвания, които вършим през пет години. Те са инициирани от Европейския център за надзор на болесттите. При тях екипи на лечебните заведения в един ден, следвайки тъкмо избран протокол, записват всички пациенти в обещано поделение, преглеждат се листовете, с какви антибиотици се лекуват, с какви инфекции са сега, какви интервенции са имали през престоя си и в границите на 24 часа се прави срезова фотография на обстановката в лечебните заведения и тези данни са доста по-надеждни от тримесечното вписване и пращане на формуляри, в които на процедура нищо не написа. Според тези последни изследвания - едното беше за 40 лечебни заведения, другото за 12, защото условията се повишават, а ние от ден на ден понижаваме като експерти, беше открита, че България има периодичност 2-3% на вътреболничните инфекции, което не е действителната картина. Тези изследвания наблюдават антибиотичната приложимост и съгласно тях се оказва, че безусловно всеки втори пациент, признат в болница, пие или му се влива най-малко по един антибиотик. Вие коментирахте на събитие на СЗО, че 7% от пациентите с коронавирус са развили бактериална зараза в международен мащаб и са имали потребност от антибиотик, само че 75% от инфектираните са пили най-малко един антибиотик. В международен мащаб честотата на затрудненията от коронавирус е 7%. За България характерни изследвания не са правени, защото никой не ги е провел. Това, че 75% от българите са пили най-малко един антибиотик, откакто се заразят, са анкетни данни на СЗО. До какво ще докара този свръхприем на антибиотици в България в лечебните заведения и вкъщи? Реклама
Все повече изследвания, последното на Нейчър, което тестваше 144 антибиотици в лабораторни условия върху изкуствено основани клетъчни култури, които наподобяват бактериите в чревния тракт на индивида. Оказва се, че двете групи антибиотици, които най-често се употребяват при коронавирус - макролидите и флуорохинолоните и по-специално - азитромицин и левофлоксацин имат най-тежко въздействие върху тези бактерии, които населяват чревния тракт на индивида. Има стотици хиляди изследвания, които вършат ясна корелация сред всички типове хронични, автоимунни, даже и психологични болести с естествената чревна флора и съществуването на избрани бактерии, които приказват за положително здраве.
Тези научни данни в дълготраен проект най-малко по моите наблюдения и това, което се случва сега - още е доста рано да се каже до какво ще докара тази свръхупотреба в дълготраен проект, защото са минали единствено две години от началото на пандемията, а това е дребен интервал, с цел да се оценят всички вероятни фактори. Моите прогнози са, че честотата на диабета, автоимунните и други хронични болести, ще пораства поради злоупотребата с азитромицина и левофлоксацина. Предполагам, че ще пораства и антибиотичната устойчивост?
Въобще не я разясня. Тя към този момент е реалност. Специално в страните с построени системи за контрол, които работят в действително време, т.е. всяка една резистентна бактерия се записва незабавно, към този момент има такива данни. В Съединени американски щати има растеж на метицилин-резистентните стафилококи, които бяха намалели двойно в международен мащаб през последните 10 години. Вследствие на свръхупотребата на антибиотици през последните две години те нарастват.
Още преди пандемията България е с висока устойчивост на макролиди при групите бактерии, които са виновни за пневмониите в обществото. Предполагам, че свръхупотребата в допълнение ще комплицира този проблем. По принцип макролидите не са първо средство на избор при пневмония. Редно е да се стартира с беталактан и то тясноспектърен, до момента в който практиката в България е да вадим най-тежката артилерия на широкоспектърните антибиотици и каквото стане. Напълно е допустимо тези пневмонии, които в този момент могат да се лекуват с перорални антибиотици, да стартират все по-често да стигат до лечебни заведения и да би трябвало да се лекуват с още по-тежки антибиотици. Как би могла да се усъвършенства използването на антибиотици в България? Оказва се, че против ползване от 12 млн. опаковки стоят единствено 106 хиляди антибиограми, платени от здравната каса в извънболничната помощ.
Реклама
Бих споделил, че ситуацията е трагично. В анализите на ECDC България е настрана от статистиката, тъй като центърът счита, че нашите данни за вътреболнични инфекции и за разпространяването на мултирезистентни бактерии не са съответстващи.
Вина за това състояние имат всички - и самите пациенти, които се самолекуват, и лекарите, които им изписват излишно антибиотици без антибиограма, и фармацевтите, които им го отпускат без рецепта, и фармакомпаниите, които в извънболничната помощ подтикват лекарите да изписват антибиотици.
Това може да се поправи единствено по един метод - като в Северна Европа - в Дания, Норвегия и Швеция всеки, който купува без рецепта и предписва антибиотик без диагноза и предварителна антибиограма отива на съд, лишават му лиценза.
Във Англия въпросът също е решен съществено. В аптеката има два антибиотика за извънболнична приложимост, и двата са тясноспектърни, несъмнено, отново можеш да ги купиш единствено с рецепта. Според Вас неточност ли беше решението на НЗОК да заплаща извънболничното лекуване на коронавирус, което е вирусно заболяване, с три групи антибиотици?
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Политика 3 Политика 1 Свят 2 Икономика 3 Инфраструктура 1 Икономика 2 Политика 3 Отбрана Реклама Това беше наливане на още масло в огъня. Не симптоматичните медикаменти, а антибиотиците бяха преди всичко в листата. Защо, на мен персонално не ми е ясно. Според мен става дума за някакъв вид лобиране. Предвид спецификата им - остарели здания с един вход, eдин скенер, един рентген, множеството лечебни заведения не съумяха да провеждат делене на потоците на пациенти с ковид и по този начин коронавирус се трансформира и във вътреболнична зараза. Как може да се преодолее това? Доказано вътреболнично разпространяване на коронавирус имаше още в самото начало на епидемията, затваряха се цели отделения и лечебни заведения. Същото, обаче, се случваше и в международен мащаб и най-малко в това не бяхме изключение. Естествено е при подобен вид мощно контагиозна зараза, предаваща се по въздушно-капков път, да има вътреболничен транспорт и инфекции. Проблемът тук пристигна от отхвърли на редица колеги-лекари да се имунизират, в случай че това беше направено в точния момент и беше наложително всички лекари да бъдат имунизирани, може би нямаше да следим такава периодичност на разпространяване на вируса в лечебните заведения. Тежките случаи са в интензивното, другите са в ковид-отделенията, единственият допир сред едните и другите пациенти са лекарите и сестрите, които работят и на двете места. От 20 години Европейски Съюз има директна тактика за рационалната приложимост на антибиотици и за битка с антибиотичната устойчивост. Вие сте един от съавторите на българската стратегия, само че тя години наред не е призната, за какво?
Още през 2013 година се заприказва за национална стратегия и проект за справяне с микробната устойчивост. Много изявени международни специалисти тогава гостуваха у нас, имахме няколко срещи със СЗО, представители на университетите, ИАЛ, министерството, които поддържаха плана за народен проект. В рамките на една година ние го разработихме, включиха се и ветеринарите, защото по условията на СЗО екшън проектите би трябвало да са onehealth и да бъдат основани на всички аспекти на антибиотичната устойчивост, било то в хуманната или ветеринарната медицина, в селското стопанство, водите и околната среда. Оттам потеглиха огромните проблеми, защото да се координира такава стратегия сред 4-5 министерства, в това число и Министерството на финансите, стана доста тежко. Министерството на здравеопазването пое ролята на координатор на тази стратегия, което се оказа непостижима задача и към този момент три години програмата се препредава, непрекъснато се вършат някакви корекции, актуализации, бюджетни промени и имаме уверението, че тази година ще бъде утвърдена публично. Имаме и много сериозен напън от Европа, защото единствено четири страни нямат подобен проект - Полша, Литва, ние и Естония. Координацията и финансирането са главен проблем, няма да бъде национална стратегия, а ще бъде на бюджетен принцип, всяко министерство ще получава финансиране и ще го разполага върху задачите, заложени в проекта.
Интервюто взе Десислава Николова
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Какво е разпространяването на вътреболнични инфекции и какъв брой пациенти са техни жертви?
Преди към пет години по тогавашните ни изследвания към 2000 пациенти годишно си отиваха от вътреболнични инфекции. В момента е мъчно да се каже какъв е техният брой или смъртността, защото лечебните заведения заобикалят да записват гибел от вътреболнична зараза, защото преди години имаше много правосъдни процеси против лечебни заведения, против микробиолози, записали инфекциите и като цяло управленията на лечебните заведения нямат интерес да ги оповестяват. В напредналите в здравно отношение страни процесът е тъкмо противоположният - там има тласък за лечебните заведения, които ги записват. Това значи, че те наблюдават за това и пациентите ги избират. В България смъртността от ВБИ е безусловно незнайна. По разпоредба и по стандарт за ВБИ лечебните заведения са задължени да записват на тримесечна база всички вътреболнични инфекции, само че не и смъртността от тях. Регистрираните инфекции са до 5%, по-скоро към 3% от лекуваните случаи. По-надеждни данни има от превалентните изследвания, които вършим през пет години. Те са инициирани от Европейския център за надзор на болесттите. При тях екипи на лечебните заведения в един ден, следвайки тъкмо избран протокол, записват всички пациенти в обещано поделение, преглеждат се листовете, с какви антибиотици се лекуват, с какви инфекции са сега, какви интервенции са имали през престоя си и в границите на 24 часа се прави срезова фотография на обстановката в лечебните заведения и тези данни са доста по-надеждни от тримесечното вписване и пращане на формуляри, в които на процедура нищо не написа. Според тези последни изследвания - едното беше за 40 лечебни заведения, другото за 12, защото условията се повишават, а ние от ден на ден понижаваме като експерти, беше открита, че България има периодичност 2-3% на вътреболничните инфекции, което не е действителната картина. Тези изследвания наблюдават антибиотичната приложимост и съгласно тях се оказва, че безусловно всеки втори пациент, признат в болница, пие или му се влива най-малко по един антибиотик. Вие коментирахте на събитие на СЗО, че 7% от пациентите с коронавирус са развили бактериална зараза в международен мащаб и са имали потребност от антибиотик, само че 75% от инфектираните са пили най-малко един антибиотик. В международен мащаб честотата на затрудненията от коронавирус е 7%. За България характерни изследвания не са правени, защото никой не ги е провел. Това, че 75% от българите са пили най-малко един антибиотик, откакто се заразят, са анкетни данни на СЗО. До какво ще докара този свръхприем на антибиотици в България в лечебните заведения и вкъщи? Реклама
Все повече изследвания, последното на Нейчър, което тестваше 144 антибиотици в лабораторни условия върху изкуствено основани клетъчни култури, които наподобяват бактериите в чревния тракт на индивида. Оказва се, че двете групи антибиотици, които най-често се употребяват при коронавирус - макролидите и флуорохинолоните и по-специално - азитромицин и левофлоксацин имат най-тежко въздействие върху тези бактерии, които населяват чревния тракт на индивида. Има стотици хиляди изследвания, които вършат ясна корелация сред всички типове хронични, автоимунни, даже и психологични болести с естествената чревна флора и съществуването на избрани бактерии, които приказват за положително здраве.
Тези научни данни в дълготраен проект най-малко по моите наблюдения и това, което се случва сега - още е доста рано да се каже до какво ще докара тази свръхупотреба в дълготраен проект, защото са минали единствено две години от началото на пандемията, а това е дребен интервал, с цел да се оценят всички вероятни фактори. Моите прогнози са, че честотата на диабета, автоимунните и други хронични болести, ще пораства поради злоупотребата с азитромицина и левофлоксацина. Предполагам, че ще пораства и антибиотичната устойчивост?
Въобще не я разясня. Тя към този момент е реалност. Специално в страните с построени системи за контрол, които работят в действително време, т.е. всяка една резистентна бактерия се записва незабавно, към този момент има такива данни. В Съединени американски щати има растеж на метицилин-резистентните стафилококи, които бяха намалели двойно в международен мащаб през последните 10 години. Вследствие на свръхупотребата на антибиотици през последните две години те нарастват.
Още преди пандемията България е с висока устойчивост на макролиди при групите бактерии, които са виновни за пневмониите в обществото. Предполагам, че свръхупотребата в допълнение ще комплицира този проблем. По принцип макролидите не са първо средство на избор при пневмония. Редно е да се стартира с беталактан и то тясноспектърен, до момента в който практиката в България е да вадим най-тежката артилерия на широкоспектърните антибиотици и каквото стане. Напълно е допустимо тези пневмонии, които в този момент могат да се лекуват с перорални антибиотици, да стартират все по-често да стигат до лечебни заведения и да би трябвало да се лекуват с още по-тежки антибиотици. Как би могла да се усъвършенства използването на антибиотици в България? Оказва се, че против ползване от 12 млн. опаковки стоят единствено 106 хиляди антибиограми, платени от здравната каса в извънболничната помощ.
Реклама
Бих споделил, че ситуацията е трагично. В анализите на ECDC България е настрана от статистиката, тъй като центърът счита, че нашите данни за вътреболнични инфекции и за разпространяването на мултирезистентни бактерии не са съответстващи.
Вина за това състояние имат всички - и самите пациенти, които се самолекуват, и лекарите, които им изписват излишно антибиотици без антибиограма, и фармацевтите, които им го отпускат без рецепта, и фармакомпаниите, които в извънболничната помощ подтикват лекарите да изписват антибиотици.
Това може да се поправи единствено по един метод - като в Северна Европа - в Дания, Норвегия и Швеция всеки, който купува без рецепта и предписва антибиотик без диагноза и предварителна антибиограма отива на съд, лишават му лиценза.
Във Англия въпросът също е решен съществено. В аптеката има два антибиотика за извънболнична приложимост, и двата са тясноспектърни, несъмнено, отново можеш да ги купиш единствено с рецепта. Според Вас неточност ли беше решението на НЗОК да заплаща извънболничното лекуване на коронавирус, което е вирусно заболяване, с три групи антибиотици?
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Телекоми 2 Политика 3 Политика 1 Свят 2 Икономика 3 Инфраструктура 1 Икономика 2 Политика 3 Отбрана Реклама Това беше наливане на още масло в огъня. Не симптоматичните медикаменти, а антибиотиците бяха преди всичко в листата. Защо, на мен персонално не ми е ясно. Според мен става дума за някакъв вид лобиране. Предвид спецификата им - остарели здания с един вход, eдин скенер, един рентген, множеството лечебни заведения не съумяха да провеждат делене на потоците на пациенти с ковид и по този начин коронавирус се трансформира и във вътреболнична зараза. Как може да се преодолее това? Доказано вътреболнично разпространяване на коронавирус имаше още в самото начало на епидемията, затваряха се цели отделения и лечебни заведения. Същото, обаче, се случваше и в международен мащаб и най-малко в това не бяхме изключение. Естествено е при подобен вид мощно контагиозна зараза, предаваща се по въздушно-капков път, да има вътреболничен транспорт и инфекции. Проблемът тук пристигна от отхвърли на редица колеги-лекари да се имунизират, в случай че това беше направено в точния момент и беше наложително всички лекари да бъдат имунизирани, може би нямаше да следим такава периодичност на разпространяване на вируса в лечебните заведения. Тежките случаи са в интензивното, другите са в ковид-отделенията, единственият допир сред едните и другите пациенти са лекарите и сестрите, които работят и на двете места. От 20 години Европейски Съюз има директна тактика за рационалната приложимост на антибиотици и за битка с антибиотичната устойчивост. Вие сте един от съавторите на българската стратегия, само че тя години наред не е призната, за какво?
Още през 2013 година се заприказва за национална стратегия и проект за справяне с микробната устойчивост. Много изявени международни специалисти тогава гостуваха у нас, имахме няколко срещи със СЗО, представители на университетите, ИАЛ, министерството, които поддържаха плана за народен проект. В рамките на една година ние го разработихме, включиха се и ветеринарите, защото по условията на СЗО екшън проектите би трябвало да са onehealth и да бъдат основани на всички аспекти на антибиотичната устойчивост, било то в хуманната или ветеринарната медицина, в селското стопанство, водите и околната среда. Оттам потеглиха огромните проблеми, защото да се координира такава стратегия сред 4-5 министерства, в това число и Министерството на финансите, стана доста тежко. Министерството на здравеопазването пое ролята на координатор на тази стратегия, което се оказа непостижима задача и към този момент три години програмата се препредава, непрекъснато се вършат някакви корекции, актуализации, бюджетни промени и имаме уверението, че тази година ще бъде утвърдена публично. Имаме и много сериозен напън от Европа, защото единствено четири страни нямат подобен проект - Полша, Литва, ние и Естония. Координацията и финансирането са главен проблем, няма да бъде национална стратегия, а ще бъде на бюджетен принцип, всяко министерство ще получава финансиране и ще го разполага върху задачите, заложени в проекта.
Интервюто взе Десислава Николова
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ