Все по-малко съдии искат да стават членове на ВСС
Високоплатената и виновна позиция на правосъден кадровик става все по-малко привлекателна измежду редовите съдии. Едва 15 от тях са номинирани или са се издигнали сами за член на Висшия правосъден съвет (ВСС), а преди пет години желащите бяха с 50% повече – 27.
След мандата на този Висш съдебен съвет очевидно все по-малко съдии желаят да си имат работа с основния прокурор Иван Гешев (член по право), шефа на Върховния административен съд Георги Чолаков, шефа на Върховния касационен съд Галина Захарова и останалите, които ще бъдат определени.
Сред тях трима са членове на най-голямата съсловна магистратска организация – Съюза на съдиите в България. Сред тях председателката на Съюза на съдиите в България Татяна Жилова, която е административен арбитър в София, както и предходният ръководител Атанас Атанасов (Софийски градски съд). Третият по-известен член на ССБ, който се кандидатира е Владимир Вълков (Софийския градски съд). Той бе претендент за член на Висш съдебен съвет и преди пет години, само че получи малко над 400 гласа от 1951 дали своят вот съдии.
Слабата интензивност на редовите съдии е обяснима с голямото въздействие на прокуратурата и политическата квота във Висш съдебен съвет, които преобладават в кадровия орган на правосъдната власт,
Предишният избор беше доминиран от интензивността на съдиите от Върховния касационен съд, които получиха свръхпредставителство в този Висш съдебен съвет. Сега е тъкмо противоположното. Нито един висш арбитър не се кандидатира от съдийската квота. Вероятно някои от висшите магистрати чакат да бъдат излъчени от Народното събрание.
Останалите претенденти на съдиите са магистрати до окръжно равнище.
Един от тях е арбитър Иван Калибацев, който началник на Районния съд в Пловдив. Преди малко повече от месец Съюзът на съдиите в България изиска от Висш съдебен съвет да се намеси по сигнал, който уличава Калибацев за дисциплинарен тормоз върху арбитър Деян Вътов.
Друг прочут арбитър е Миглена Тянкова, която е ръководител на Окръжния съд в Хасково. Подслушани диалози с нейно присъединяване бяха употребявани преди 10 години да дискредитират починалия към този момент върховен прокурор.
Останалите претенденти са Даниела Александрова (заместник-председател на Софийския областен съд), Дора Михайлова (зам.-председател на Окръжния съд в София), Антоанета Аргирова (Административен съд – София-град), Красимир Лесенски (Районния съд в Пазарджик), редовият арбитър Йордан Дамаскинов (Окръжния съд в Русе), Васил Петков (шеф на Окръжния съд в Ямбол), Явор Колев (шеф на Пловдивския административен съд), Мария Терзийска (зам.-шеф на Окръжния съд във Варна), Младен Димитров (шеф на Районния съд във Велико Търново), както и редовият арбитър Любомир Нинов (от Варненския областен съд).
Магистратите избират шестима представители във Висшия правосъден съвет с директен скришен избор. В момента право на глас имат 2206 съдии. Общото заседание на съдиите ще се организира в две следващи съботи - на 18 и 25 юни. Кандидатите ще бъдат изслушани в първата, а на 25-и е гласуването.
Общото заседание на прокурорите е планувано за 2 и 9 юли. Все още няма издигнати кандидатури за четирите позиции.
Следователите избират един представител във Висш съдебен съвет. Кандидатите са трима – следователят бунтовник Бойко Атанасов от столичното разследване, Петко Петков и Наталия Стаменова от Националната следствена работа. Абсолютен любимец е Петко Петков, който е началник на Камарата на следователите.
Очаква се по-късно тази година Народното събрание да избере останалите 11 членове, което ще е доста забавно политическо събитие. Представителите на Висш съдебен съвет от парламентарната квота се избират с конститиционно болшинство от 160 гласа, което принуждава четворната ръководеща коалиция да влезе в сделки с ГЕРБ, Движение за права и свободи или с двете по едно и също време.
След мандата на този Висш съдебен съвет очевидно все по-малко съдии желаят да си имат работа с основния прокурор Иван Гешев (член по право), шефа на Върховния административен съд Георги Чолаков, шефа на Върховния касационен съд Галина Захарова и останалите, които ще бъдат определени.
Сред тях трима са членове на най-голямата съсловна магистратска организация – Съюза на съдиите в България. Сред тях председателката на Съюза на съдиите в България Татяна Жилова, която е административен арбитър в София, както и предходният ръководител Атанас Атанасов (Софийски градски съд). Третият по-известен член на ССБ, който се кандидатира е Владимир Вълков (Софийския градски съд). Той бе претендент за член на Висш съдебен съвет и преди пет години, само че получи малко над 400 гласа от 1951 дали своят вот съдии.
Слабата интензивност на редовите съдии е обяснима с голямото въздействие на прокуратурата и политическата квота във Висш съдебен съвет, които преобладават в кадровия орган на правосъдната власт,
Предишният избор беше доминиран от интензивността на съдиите от Върховния касационен съд, които получиха свръхпредставителство в този Висш съдебен съвет. Сега е тъкмо противоположното. Нито един висш арбитър не се кандидатира от съдийската квота. Вероятно някои от висшите магистрати чакат да бъдат излъчени от Народното събрание.
Останалите претенденти на съдиите са магистрати до окръжно равнище.
Един от тях е арбитър Иван Калибацев, който началник на Районния съд в Пловдив. Преди малко повече от месец Съюзът на съдиите в България изиска от Висш съдебен съвет да се намеси по сигнал, който уличава Калибацев за дисциплинарен тормоз върху арбитър Деян Вътов.
Друг прочут арбитър е Миглена Тянкова, която е ръководител на Окръжния съд в Хасково. Подслушани диалози с нейно присъединяване бяха употребявани преди 10 години да дискредитират починалия към този момент върховен прокурор.
Останалите претенденти са Даниела Александрова (заместник-председател на Софийския областен съд), Дора Михайлова (зам.-председател на Окръжния съд в София), Антоанета Аргирова (Административен съд – София-град), Красимир Лесенски (Районния съд в Пазарджик), редовият арбитър Йордан Дамаскинов (Окръжния съд в Русе), Васил Петков (шеф на Окръжния съд в Ямбол), Явор Колев (шеф на Пловдивския административен съд), Мария Терзийска (зам.-шеф на Окръжния съд във Варна), Младен Димитров (шеф на Районния съд във Велико Търново), както и редовият арбитър Любомир Нинов (от Варненския областен съд).
Магистратите избират шестима представители във Висшия правосъден съвет с директен скришен избор. В момента право на глас имат 2206 съдии. Общото заседание на съдиите ще се организира в две следващи съботи - на 18 и 25 юни. Кандидатите ще бъдат изслушани в първата, а на 25-и е гласуването.
Общото заседание на прокурорите е планувано за 2 и 9 юли. Все още няма издигнати кандидатури за четирите позиции.
Следователите избират един представител във Висш съдебен съвет. Кандидатите са трима – следователят бунтовник Бойко Атанасов от столичното разследване, Петко Петков и Наталия Стаменова от Националната следствена работа. Абсолютен любимец е Петко Петков, който е началник на Камарата на следователите.
Очаква се по-късно тази година Народното събрание да избере останалите 11 членове, което ще е доста забавно политическо събитие. Представителите на Висш съдебен съвет от парламентарната квота се избират с конститиционно болшинство от 160 гласа, което принуждава четворната ръководеща коалиция да влезе в сделки с ГЕРБ, Движение за права и свободи или с двете по едно и също време.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ