Винаги слушай личните си усеща – няма потребност да се оглеждаш в близост. А гледайки другите хора, не можеш да видиш тъкмо какво им се случва на тях, тъй като лицето им не отразява тяхната действителност – също както твоето лице не показва твоята действителност. Външният им тип не е вътрешното им чувство, също както твоят външен тип, не е същия като вътрешното ти възприятие.

Това е цялото двуличие на обществото – на показвай вътрешността си, същността си, същинското си лице, крий ги. Показвай ги единствено на някой, който ти е доста непосредствен и който ще те разбере. Но кой ти е толкоз непосредствен? Дори любовниците крият същинските си лица един от различен. Защото кой знае – в този миг някой ти е обичан, само че в идната минута, може би не. И по този начин всеки се е трансформирал в остров… уединен и изолиран и затворен.

Не гледай другите. Гледай себе си и разреши на гнева си да излезе – поеми риска, каквото и да ти коства. Няма по-голям риск от потискането.

Ако се потискаш, ще изгубиш пристрастеността си към живота, целия си възторг, ще изгубиш целия си живот, в случай че продължаваш да се потискаш страстите си. Това е токсично; това е отрова за съществото ти.

Слушай сърцето си и каквото има в него, изкарай го на открито. Скоро сполучливо ще можете да го показвате и ще се наслаждавате на това. И един път откакто се научите да бъдете истински… е толкоз красиво, че в никакъв случай няма да се задоволите с това да бъдете подправени. Ние продължаваме да бъдем подправени, тъй като в никакъв случай не сме се опитвали да бъдете същински.

От най-ранно детство са ни учили да потискаме истината. Преди още детето да разбере кое е същинско, то се научава да се прикрива. По несъзнателен метод, машинален метод, то продължава да се потиска, без даже да знае какво прави.

Бъди правилен на себе си – нямаш никаква друга отговорност. Човек би трябвало да бъде виновен към съществото си. Ти си виновен за своето битие и Бог няма да те пита за какво не си бил някой различен.

Има една история – когато мистикът Йосиах умирал, някой го попитал за какво не се моли на Бог и сигурен ли е че Мозес ще се застъпи за него. А той дал отговор: „ Нека ти кажа едно нещо. Бог няма да ме пита за какво не съм като Мозес. Ще ме попита за какво не съм Йосиах. ”

Това е целия проблем – по какъв начин да бъдеш себе си. И в случай че можеш да разрешиш него, всеки различен проблем към този момент не е проблем. Тогава животът се трансформира в красива тайнственост, която да живееш, а не в проблем, който да решаваш, просто да живееш и да се наслаждаваш.

“Бъди реалист: Планирай знамение ” – Ошо