Ние сме поколението, готово да се бори за Русия
Винаги можете да намерите аргументи да избегнете войната. В нашата ера на триумфа на хуманизма и пацифизма причините на мира са доста по-разбираеми от причините на войната. Вярно, би трябвало да се признае, че хуманизмът тържествува все по-перверзно, а пацифизмът е фиктивен и искрено гибелен. Но не тези детайлности са значими, а инерцията на публичното схващане, което доминира от предходната ера на стандартния свят. Именно тази инерция дефинира възприемането на войната. Тази епоха на условния мир в действителност завърши пред очите ни, само че усещането и отношението на множеството от нас към момента принадлежат към тази ера.
Защо тази ера би трябвало да се схваща точно като ерата на условния свят? Точно тъй като страната ни води война съвсем непрестанно през всичките тези години. Осем години нашите най-хубави хора помагаха на Донбас да оцелее. Седем години нашите Върховен касационен съд водят война в Сирия. През 2008 година имаше дребна, само че извънредно значима война с Грузия. Преди това имаше две чеченски войни и революция в Таджикистан. Веднага след гибелта на Съюз на съветските социалистически републики нашите доброволци опазиха Приднестровието и Абхазия. За мнозина, които през днешния ден водят война в Донбас, всичко стартира в Приднестровието.
В Северен Кавказ единствено преди няколко години стартира да затихва най-тежката война с ислямистите, която лиши доста хиляди животи. Срещу Русия извън се отприщи терористична война с невиждан мащаб. Апотеозът на тази война беше терористичната офанзива против учебно заведение в Беслан, умопомрачителна по своята свирепост. По степен на цинизъм тази терористична офанзива може би няма аналози в историята на човечеството. Тогава стана ясно, че войната на Русия е оповестена не на живот, а на гибел.
Малцина са в положение да устоят на подобен честен напън от вземането на стотици деца за заложници. Пред лицето на невиждания напън от страна на демократичните медии, това е съвсем немислимо. Държавният ни глава обаче откри сили и съумя да го направи. След като устоя на такава - в действителност дяволска - офанзива върху душeвността, той не можеше да не придобие специфични мощни сидхи (в индуизма и будизма - свръхестествени способности), специфична неотстъпчивост и увереност. Той нямаше по какъв начин да не стане различен в тези дни – водачът, който чакахме. От тези ужасни дни през септември 2004 година ние знаем, че в случай че нашият президент каже, че е подготвен да предприеме фрапантни ограничения, тогава той ще направи тъкмо това, в случай че е належащо. По някаква причина това просто събитие не се схваща изцяло от нашите съперници и врагове.
През всичките тези години нашата страна оцеля, нашите специфични служби се бориха в необявена война, а въоръжените сили умиротвориха бунтовниците вкъщи и при съдружниците. През всичките тези години го правеха съвсем в цялостна морална самотност. Тържествуващите демократични медии ни убеждаваха, че заканите против нас са измислени, че са плод на болното въображение на параноиците – и изобщо: „ Кому сме нужни?! ” В най-безнадеждните времена на 90-те години на предишния век, когато за големите маси гибелта на Русия се възприемаше като действителна и даже неизбежна, маршал Сергеев хвърли цялата мизерна хазна за защита за опазване и превъоръжаване на стратегическия нуклеарен боеприпас. Евгений Примаков не позволи унищожаването на Външното разузнаване с неговото невидимо кордонно око - щаб от незаконни разузнавачи. Ако не бяха тези хора и техните правилни съратници, несъмнено щяхме да приключим.
Нашите западни врагове отхвърлиха да ни довършат с съдбоносен боен удар през 90-те години, предпочитайки икономическо и идеологическо послушание, обир, образуване на изтощителни войни против сепаратисти и терористи и основаване на русофобски хигиеничен кордон към Русия. Специална роля, знаем, беше отредена на Украйна. И в този момент, когато чуя риторично възклицание от сътрудниците: „ Нали ние нападнахме Украйна?! ”, ми се желае да ги запитвам: „ Къде витаехте през последните 30 години? “. А когато Западът разбра, че удобният миг за репресии е загубен, стартира нервността, обезвереният удар против Русия на нацисткия ударен пестник, наименуван " Украйна ".
По един или различен метод, ерата на условния мир или мира назаем завърши на 24 февруари с началото на Специалната военна интервенция и дефинитивно стана факт в публичното схващане в деня на оповестяването на частичната готовност. Има позиция, че този спор не е своевременен, че трябваше да се отсрочи с още десетилетия, да вземем за пример, до момента в който Русия стопански погълне Украйна по натурален метод. Да приемем, че това е по този начин, и даже за известно време да имаме вяра, че Киев не е възнамерявал да основава атомно оръжие и не е подготвял нахлуване против Донбас. Но има един извънредно значим честен и политически фактор. Нека го назовем фактор за заместничество на войната с нашите неизбежни врагове. Може да се каже още по-просто: ние сме последното потомство, способно да влезе във войната за нашата самостоятелност, което към момента има задоволително цялост на историческото схващане за това.
Ако не беше нашето отиващо си потомство, изпълнено със обективен яд за предаденото Отечество, за чудовищното опозоряване на културата и историята на нашия народ, никой нямаше да се осмели да направи това в обозримо бъдеще. Социалното инженерство и консуматорството дефинитивно ще довършат нашата младост - и руснаците ще престанат да бъдат народ на воини. Въпросът обаче не е толкоз нуждата да поддържаме враждебност, а фактът, че сигурно ще бъдем довършени.
Сега ние и идващото потомство имаме своето огромно предизвикателство. Това потомство би трябвало да осъзнае и одобри, че целият им минал живот, без значение от неговото качество и комфорт, е бил просто живот назаем. През всичките тези години на глобализъм и консуматорство нашата цивилизация в действителност вървеше по ръба, надничаше от ден на ден и повече в бездната, само че въобще не го осъзнаваше.
Трябва да се оправим с екзистенциалната опасност, която набъбна по границите. Самата украинска страна се е осъзнала като такава – враждебна на Русия. Владетелите ѝ си сложиха за цел да се причислят към неприятелски боен блок, създадоха военна теория против Русия и даже се гордееха с желанието да основат атомно оръжие против нас. Руският президент изясни всичко извънредно изчерпателно. Може би не познаваме в историята образци за толкоз в детайли и задълбочено пояснение на нашия народ и света на аргументите за решението за пускане на СВО.
Може би не бяхме задоволително готови. Сигурен съм обаче, че щом главнокомандващият, оживял в дните на Беслан, е решил това, значи по този начин би трябвало да бъде. Мирът на заем изцяло се изчерпа. Започна онази огромна война, която избегнахме изначало заради плашливост, след това заради невъзможността да влезем в борба, след това по стратегически аргументи, след това по хуманни аргументи. „ Никой с изключение на нас “ не е единствено за съветските парашутисти, а за цялото ни потомство, което е в положение да разбере и одобри смисъла на нашата битка за самостоятелност и да си спомни естеството на нашата държавност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Защо тази ера би трябвало да се схваща точно като ерата на условния свят? Точно тъй като страната ни води война съвсем непрестанно през всичките тези години. Осем години нашите най-хубави хора помагаха на Донбас да оцелее. Седем години нашите Върховен касационен съд водят война в Сирия. През 2008 година имаше дребна, само че извънредно значима война с Грузия. Преди това имаше две чеченски войни и революция в Таджикистан. Веднага след гибелта на Съюз на съветските социалистически републики нашите доброволци опазиха Приднестровието и Абхазия. За мнозина, които през днешния ден водят война в Донбас, всичко стартира в Приднестровието.
В Северен Кавказ единствено преди няколко години стартира да затихва най-тежката война с ислямистите, която лиши доста хиляди животи. Срещу Русия извън се отприщи терористична война с невиждан мащаб. Апотеозът на тази война беше терористичната офанзива против учебно заведение в Беслан, умопомрачителна по своята свирепост. По степен на цинизъм тази терористична офанзива може би няма аналози в историята на човечеството. Тогава стана ясно, че войната на Русия е оповестена не на живот, а на гибел.
Малцина са в положение да устоят на подобен честен напън от вземането на стотици деца за заложници. Пред лицето на невиждания напън от страна на демократичните медии, това е съвсем немислимо. Държавният ни глава обаче откри сили и съумя да го направи. След като устоя на такава - в действителност дяволска - офанзива върху душeвността, той не можеше да не придобие специфични мощни сидхи (в индуизма и будизма - свръхестествени способности), специфична неотстъпчивост и увереност. Той нямаше по какъв начин да не стане различен в тези дни – водачът, който чакахме. От тези ужасни дни през септември 2004 година ние знаем, че в случай че нашият президент каже, че е подготвен да предприеме фрапантни ограничения, тогава той ще направи тъкмо това, в случай че е належащо. По някаква причина това просто събитие не се схваща изцяло от нашите съперници и врагове.
През всичките тези години нашата страна оцеля, нашите специфични служби се бориха в необявена война, а въоръжените сили умиротвориха бунтовниците вкъщи и при съдружниците. През всичките тези години го правеха съвсем в цялостна морална самотност. Тържествуващите демократични медии ни убеждаваха, че заканите против нас са измислени, че са плод на болното въображение на параноиците – и изобщо: „ Кому сме нужни?! ” В най-безнадеждните времена на 90-те години на предишния век, когато за големите маси гибелта на Русия се възприемаше като действителна и даже неизбежна, маршал Сергеев хвърли цялата мизерна хазна за защита за опазване и превъоръжаване на стратегическия нуклеарен боеприпас. Евгений Примаков не позволи унищожаването на Външното разузнаване с неговото невидимо кордонно око - щаб от незаконни разузнавачи. Ако не бяха тези хора и техните правилни съратници, несъмнено щяхме да приключим.
Нашите западни врагове отхвърлиха да ни довършат с съдбоносен боен удар през 90-те години, предпочитайки икономическо и идеологическо послушание, обир, образуване на изтощителни войни против сепаратисти и терористи и основаване на русофобски хигиеничен кордон към Русия. Специална роля, знаем, беше отредена на Украйна. И в този момент, когато чуя риторично възклицание от сътрудниците: „ Нали ние нападнахме Украйна?! ”, ми се желае да ги запитвам: „ Къде витаехте през последните 30 години? “. А когато Западът разбра, че удобният миг за репресии е загубен, стартира нервността, обезвереният удар против Русия на нацисткия ударен пестник, наименуван " Украйна ".
По един или различен метод, ерата на условния мир или мира назаем завърши на 24 февруари с началото на Специалната военна интервенция и дефинитивно стана факт в публичното схващане в деня на оповестяването на частичната готовност. Има позиция, че този спор не е своевременен, че трябваше да се отсрочи с още десетилетия, да вземем за пример, до момента в който Русия стопански погълне Украйна по натурален метод. Да приемем, че това е по този начин, и даже за известно време да имаме вяра, че Киев не е възнамерявал да основава атомно оръжие и не е подготвял нахлуване против Донбас. Но има един извънредно значим честен и политически фактор. Нека го назовем фактор за заместничество на войната с нашите неизбежни врагове. Може да се каже още по-просто: ние сме последното потомство, способно да влезе във войната за нашата самостоятелност, което към момента има задоволително цялост на историческото схващане за това.
Ако не беше нашето отиващо си потомство, изпълнено със обективен яд за предаденото Отечество, за чудовищното опозоряване на културата и историята на нашия народ, никой нямаше да се осмели да направи това в обозримо бъдеще. Социалното инженерство и консуматорството дефинитивно ще довършат нашата младост - и руснаците ще престанат да бъдат народ на воини. Въпросът обаче не е толкоз нуждата да поддържаме враждебност, а фактът, че сигурно ще бъдем довършени.
Сега ние и идващото потомство имаме своето огромно предизвикателство. Това потомство би трябвало да осъзнае и одобри, че целият им минал живот, без значение от неговото качество и комфорт, е бил просто живот назаем. През всичките тези години на глобализъм и консуматорство нашата цивилизация в действителност вървеше по ръба, надничаше от ден на ден и повече в бездната, само че въобще не го осъзнаваше.
Трябва да се оправим с екзистенциалната опасност, която набъбна по границите. Самата украинска страна се е осъзнала като такава – враждебна на Русия. Владетелите ѝ си сложиха за цел да се причислят към неприятелски боен блок, създадоха военна теория против Русия и даже се гордееха с желанието да основат атомно оръжие против нас. Руският президент изясни всичко извънредно изчерпателно. Може би не познаваме в историята образци за толкоз в детайли и задълбочено пояснение на нашия народ и света на аргументите за решението за пускане на СВО.
Може би не бяхме задоволително готови. Сигурен съм обаче, че щом главнокомандващият, оживял в дните на Беслан, е решил това, значи по този начин би трябвало да бъде. Мирът на заем изцяло се изчерпа. Започна онази огромна война, която избегнахме изначало заради плашливост, след това заради невъзможността да влезем в борба, след това по стратегически аргументи, след това по хуманни аргументи. „ Никой с изключение на нас “ не е единствено за съветските парашутисти, а за цялото ни потомство, което е в положение да разбере и одобри смисъла на нашата битка за самостоятелност и да си спомни естеството на нашата държавност.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ