Вилица е прибор за хранене, състоящ се от дръжка и

Вилица е уред за хранене, състоящ се от ръкохватка и няколко тесни зъба (обикновено два до четири) в единия край.

Вилицата - царя на съдовете за готвене, в началото се появява на Запад, до момента в който в Източна Азия употребяват най-вече пръчици за хранене.

Историята на вилиците в Европа може да се наблюдава до 17 век, когато италианските търговци и благородници стартират да ги употребяват.

Много по-късно тези принадлежности за хранене се появяват в Северна Европа.

Първият човек, употребявал железно сходство на вилица, до момента в който яде, е живял евентуално преди хиляди години.

Вилицата, която използваме на обяд, обаче е изобретена неотдавна. Някои уважавани учени считат, че вилицата се е появила по едно и също време със стрелата и първоначално е била употребена като съчка за зъби.

Според една от препоръчаните версии историята за основаването на вилицата стартира в Близкия изток. Това е било през IX век. Докато хапвали плодове, естествено пристигнала потребността да набучват парченцата с нещо, с цел да не си цапат хората ръцете със сладкия плодов сок.

През 1608 година един англичанин, който наричали Томас Кориат, минал през Италия. По време на пътешествието си той си водил дневник, в който записвал всичко, което го поразявало като привичка.

Пътешественикът описвал великолепието на венецианските дворци, издигнати посред водата, и хубостта на мраморните храмове на античния Рим и величието на Везувий. Но един предмет поразява Кориат повече в сравнение с Везувий и превъзходните постройки.

В дневника той написа:

Когато италианците ядат месо, те си служат с дребни вили от стомана или желязо, а от време на време и от сребро. Те смятат, че не е хубаво да се яде с ръце, тъй като не на всички ръцете са чисти.

Изминали повече от петдесет години, преди вилицата да стане на мода в Англия.

Преди 300 години вилиците са необичайност в Европа. Между другото, в Германия първи през 18 век се сещат да извият зъбците на вилиците.

Католическата черква по всевъзможен метод показвала негативното си отношение към вилиците, считайки ги за несъразмерен разкош.

Появата на вилиците в Русия датира от 1606 година. Една полска аристократка на име Марина Мнишек я донесла в Кремъл за брачен празник и типът на това помагало шокирал благородството и духовенството.

Вече на по-късен стадий тези принадлежности се сервирали на трапезата единствено за изключително уважавани посетители.

Новото название вилица за принадлежности за хранене се корени едвам през XVIII век, по-рано те са били наричани вила или рога.

Първите вилици са имали единствено два зъба и през 18 век са били благосъстоятелност на благородни заможни хора.

Около 18 век се употребяват основно вилици с четири зъба.

Обикновените хора стартират да употребяват по-масово вилица едвам през 19 век.