Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg Изборите едва отминаха, а т.нар.

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg Изборите едвам отминаха, а така наречен протестни партии се изпокараха. Най-обидените след оповестяването от Слави Трифонов на експертния му кабинет, са Демократична България. Истерията и вайканията, настъпили измежду тези, които от дълго време не са градската десница, може да бъде съпоставена само с тази от някоя сапунка, в която основната героиня схваща, че е бременна от досегашния си обичан, който обаче я е напуснал поради друга. От официоза им „ Дневник “ се леят възмутени мнения, като за задачата е мобилизиран цветът на умнокрасивитетът. Някои са по-остри, втори наскърбяват, трети колкото да сдържат огорчението си, хлипайки безутешно. Но по какъв начин да е другояче, като последните месеци флагманът на Демократична България – „ Капитал ”, излезе с не една и две подгъниколенце публикации, в които демонстрираше сигурността си, че присъединяване им в ръководството е несъмнено. Буквално два дни преди изборите, тогавашната сериозна и уважавана медия излезе с корица, от която, преоблечени като астронавти, ни гледаха Мая Манолова, Христо Иван и Тодор Йорданов, а заглавието гласеше - Мисия 121. 121 е броя депутати, която беше нужна на „ протестните партии ” с цел да сформират независимо държавно управление. Сега, дали това изобщо бяха проектите и на Има Такъв Народ, а не само мокрите мечти на Демократична България, е обособен въпрос. От публикацията разбрахме, че тримата са носители на новото, по тази причина медията на Прокопиев пуска поредност от изявленията с тях. Няколко дни преди този момент, в изявление за „ Свободна Европа ”, Христо Иванов самичък сподели, че е потърсил диалози с „ ИТН “ с цел да обсъдят стратегии. Той добави, че макар отхвърли на Има Такъв Народ, би трябвало да се опитат да проведат диалози и да свършат работа, въпреки и със забавяне. В същото изявление той съобщи, че ако получи мандат, ще понесе и отговорността да стане министър-председател. В публикация, излязла директно след изборния ден (пак в „ Капитал ”), още веднъж се протяга ръка за общо ръководство: „ Големият въпрос - какво ще е идващото държавно управление, няма да получи отговор довечера. Резултатите ще са единствено базата за евентуалните диалози сред „ ИТН “, „ Демократична България “, „ Изправи се! Мутри вън! “ и (евентуално) четвърти политически сътрудник. ” Два месеца по-рано - да, познахте, още веднъж „ Капитал ”, излезе със затрогваща корица, на която се мъдреха служебните министри на Министерство на вътрешните работи и стопанската система – Бойко Рашков и Кирил Петков. Заглавието беше още по-умилително: „ Завръщането на джедаите ”. В публикацията, в която преобладаваше главно патосът, се разказваше за борбата сред положителното и злото, а някои цитати накараха читателят да се запита дали става дума за журналистически материал или осъществявания с фантазии сън на някой пубер - „ Все някой би трябвало да избави кожите ни “, споделя в един от епизодите на Star Wars принцеса Лея, до момента в който действително избавя приятелите си от следващата заплаха “; „...Разказва толкоз добре за борбата сред положителното и злото, че уроците от историята могат да се употребяват в доста обстановки. Включително и за протичащото се в този момент тук “; „ Героите на тази седмица - хората, които първи скочиха в дълбоката вода, са двама. “ Парадоксално, тъй като тъкмо 20 години по-рано „ Капитал “ излиза със публикация, в която разяснява наличието на същия този Бойко Рашков на празненство по случай рождения ден на Мултигруп. Да напомним, че и точно „ Капитал ” е едно от изданията, които съвсем всекидневно промотира класацията на едно Неправителствени организации, което ни слага на 112 място по независимост на словото. Но още Цицерон е споделил: „ О, времена, о, нрави ”. Впечатляващите наколенки не бяха единствено от страна на медиите на Демократична България и водачите на обединението. Още преди време редица деятели и поддръжници на Демократична България призоваваха на президентските избори да се гласоподава за Радев, на кметските за Манолова, а в последните месеци същите намерено обявиха, че при нужда имат подготвеност за коалиция и с Българска социалистическа партия, и с Движение за права и свободи, за Има Такъв Народ от дълго време беше ясно. В тази връзка, след толкоз месеци старания да бъдат поканени за присъединяване в ръководството на страната, са напълно обясними и драмите, които настанаха след изявленията на Слави Трифонов, в които се разбра, че той няма такова желание. Прелъстените и отхвърлени да-българисти ревнаха, че знаели кой бил той и с кой „ играел ” всякакви схеми още преди десетилетия, до момента в който един през различен започнаха да се изясняват, че няма да поддържат оферти кабинет от Има Такъв Народ. Буквално за момент се изпариха и всичките им красиви думи, че се борят за хрумвания, а не за постове. Обидата, че Демократична България още веднъж са пратени в трета глуха, пролича и в изявлението на Христо Иванов пред БТВ. Преди два дни той обърна палачинката и сподели, че: „ Не може да е министър-председател човек, който няма една фотография от митинга “, обявявайки, че България е изменена от „ хората от улицата “, които били душата на България. Дали загатва, че самият той е подобаващ за премиерския пост, едва ли има подозрения. Дългогодишните напъни на Демократична България най-малко да се отъркат във властта, към този момент будят откровено страдание. През миналите месеци бяхме очевидци на поръчки от техни водачи, че безусловно са подготвени да се прегърнат с Българска социалистическа партия – тези, които сякаш би трябвало да са им идеологически зложелател, както и с Движение за права и свободи – тези с обръчите от компании и въздействие, против които сякаш се борят от години. Не по-малко страдание обаче буди и откровената религия на някои от поддръжниците им, че Демократична България са стожерите на морала, които единствени имат правото да показват гражданския яд. Въпросът е какъв брой време ще оцелеят новите болшевики на политическата сцена – дали рисковите салто морталета, които непрестанно подхващат с вярата, че най-сетне ще получат самопризнание за напъните си, било то и под формата на трохички, ще им счупят главата, или наивният им гласоподавател ще продължи да ги бута напред до момента в който най-сетне не получат посланичество във властта, където към този момент ще проявят същинската си същина. Но за момента просто са тези, които още веднъж ги няма в цялата скица – както се пее в известна ария. *** Виктория Георгиева е изучавала публицистика, сега приключва „ Религията в Европа “, направление „ Ислям “, в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Редактор и създател в „ Консерваторъ “, създател във вестник „ Труд “. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като експерт маркетинг и реклама за водещи български компании.