Веска Ганчева: Благодаря на Господ, че познавах Радичков!
- Вие сте работили дълги години в централата на Партийния дом. Как станахте секретарка на Йордан Радичков, той ли ви избра?
- Моето наличие в кабинета на Йордан Радичков беше инцидентна причинност. Бяха ни събрали все тим секретарки, останали без шефове, откакто стартира Прехода. Като слушахме по радиото кои са новоизбраните членове на Висшето партийно управление, една от колежките ми промълви: "Ако ми се падне Радичков, тежко ми! ", просто се ужаси и добави: Падна ми се като създател на кандидатстудентския ми изпит по български език и литература. Тя е мъдро и начетено момиче, по тази причина я попитах: А като човек какъв е? Отговори ми: "Не знам ".
Не всеки схваща Радичковия "верблюд ", който: "яде ни, гълтам ни, разнищва ни и ни погубва облика и сходството "
Словото му не е за всеки. През зимата на 2004 година, когато писателят Йордан Радичков си отпътува от този свят, никой не загатна за присъединяване му в политиката като народен представител в VІІ Велико Народно заседание през 1990-1991 година и като член на Председателството на Висшия съвет на Българска социалистическа партия. Времето, в което доста хора изгубиха достолепието си, де от жадност за власт, де от жадност за пари, само че това в никакъв случай не се случи с Човека Радичков. Разказвам за тези дни, тъй като желая да прибавя светлинка към облика му на свят човек, замесен в света на политиката, без да загуби достолепието си. Запази го и по причина, че в точния момент напусна политиката. Да опиша за най-силното в индивида Радичков - благородството и добротата му. Беше изпълнен с Богообичливост не на думи, а на каузи.
- Как изглеждаше първият ви работен ден в неговия кабинет?
- Веднага усетих, че изпитва огромно стеснение. Беше обезпокоен, стеснителен и като че ли не на своето място. Каза: "Ама аз не съм желал секретарка, че и водач. Не, не мислете, че имам нещо срещу вас. Останете си на работа, щом са ви назначили, аз просто не желая такива неща ". И по този начин останахме на работа. Не мислете, че съм се чувствала умерено. Навсякъде и във всичко цареше безпорядък.
Разрушаваше се един ред, съществувал 45 година В Румъния по същото време в непосредствено предаване по малкия екран разстреляха президента на румънската страна Николае Чаушеску и брачната половинка му Елена. Ей по този начин, изправиха ги до стената и ги гръмнаха без съд и присъда. Слава Богу, че у нас не се проля кръв. Държавният ни глава Тодор Живков бе съден и оневинен и живя до дълбока напреднала възраст. Съдеха го, че е помагал на елементарните хора.
Бе времето, когато на площада пред Партийния дом бе издигнат палатковият лагер, наименуван "Градът на истината ". Под прозорците ни се чуваха непрестанно крясъци, закани, закани. Е, имаше и песни: "Три танкиста, три веселых друга ". Пееха протестиращите, обикаляха в кръг, хванали по едно камионче и танкче за връвчицата. Все детски играчки. Така стартира демокрацията. Като детска игра. Тогава светът танцуваше ламбада. Бе време, когато вечер, на площада, събралото се голям брой със свещи в ръка гръмовно произнасяше Господната молитва: "Отче Наш, иже си на небесех!
Да святится имя Твое, да приидет Царствие Твое, да будет воля Твоя, крепко на небеси и на земли...” Радичков идваше постоянно на работа и си отиваше в избраното време, в случай че нямаше нещо изключително. Ако трябваше да му напиша нещо на пишещата машина, той непретенциозно ми споделяше: "Мога ли да ви помоля да ми напишете това? " - по този начин го споделяше, като че ли ме моли за нещо, което в действителност ми е обвързване. Навсякъде цареше огромна блъсканица.
Непрекъснато - заседания, съвещания. Веднъж някаква жена доста упорито го търсеше по телефона. След следващото позвъняване, като затвори слушалката, Радичков с възмущение промърмори: "Иска да й посреднича във вестник "Работническо дело " да й разгласяват стихове. Ами да им заплати и ще й разгласяват всичко. Какво ме занимава с такива работи ". След едно от следващите съвещания на Председателството, влизайки в кабинета си, с болежка изрече: "Някой на някого все има да връща нещо и никой не мисли за народа "
По това време корифеи в партийното управление бяха Андрей Луканов, Александър Лилов и Петър Младенов. От тримата водачи само Андрей Луканов си взе секретарка извън, а не от съкратените в отделите на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Най-първо бяха уволнени чистачките. Така, споделяше Луканов, ще покажем на народа, че сме се трансформирали.
Наближаваха избори. На съвещание на Председателството на Висшия съвет на Българска социалистическа партия се вземаше решение какви лозунги да бъдат издигани в предизборната акция. Един от тях - "Сполука ", надълбоко възмути Радичков:
„ Какво безсрамие, каква липса на изясненост, като че ли са тръгнали да ловят риба, празнодумци "
Неговото име обаче изигра огромна роля по време на изборите. Целият Михайловградски регион гласоподаваха за Българска социалистическа партия точно поради Радичков. Той беше родом от този край, хората го познаваха и обичаха същински. Имаше и един необикновен миг в общуването ми с Радичков. По същото време, март 1990-а, сестра ми Румяна Господинова стартира да написа странни текстове на хвърчащи листчета.
Секретарката на Радичков Веска Ганчева по това време преди 30 години
- Моето наличие в кабинета на Йордан Радичков беше инцидентна причинност. Бяха ни събрали все тим секретарки, останали без шефове, откакто стартира Прехода. Като слушахме по радиото кои са новоизбраните членове на Висшето партийно управление, една от колежките ми промълви: "Ако ми се падне Радичков, тежко ми! ", просто се ужаси и добави: Падна ми се като създател на кандидатстудентския ми изпит по български език и литература. Тя е мъдро и начетено момиче, по тази причина я попитах: А като човек какъв е? Отговори ми: "Не знам ".
Не всеки схваща Радичковия "верблюд ", който: "яде ни, гълтам ни, разнищва ни и ни погубва облика и сходството "
Словото му не е за всеки. През зимата на 2004 година, когато писателят Йордан Радичков си отпътува от този свят, никой не загатна за присъединяване му в политиката като народен представител в VІІ Велико Народно заседание през 1990-1991 година и като член на Председателството на Висшия съвет на Българска социалистическа партия. Времето, в което доста хора изгубиха достолепието си, де от жадност за власт, де от жадност за пари, само че това в никакъв случай не се случи с Човека Радичков. Разказвам за тези дни, тъй като желая да прибавя светлинка към облика му на свят човек, замесен в света на политиката, без да загуби достолепието си. Запази го и по причина, че в точния момент напусна политиката. Да опиша за най-силното в индивида Радичков - благородството и добротата му. Беше изпълнен с Богообичливост не на думи, а на каузи.
- Как изглеждаше първият ви работен ден в неговия кабинет?
- Веднага усетих, че изпитва огромно стеснение. Беше обезпокоен, стеснителен и като че ли не на своето място. Каза: "Ама аз не съм желал секретарка, че и водач. Не, не мислете, че имам нещо срещу вас. Останете си на работа, щом са ви назначили, аз просто не желая такива неща ". И по този начин останахме на работа. Не мислете, че съм се чувствала умерено. Навсякъде и във всичко цареше безпорядък.
Разрушаваше се един ред, съществувал 45 година В Румъния по същото време в непосредствено предаване по малкия екран разстреляха президента на румънската страна Николае Чаушеску и брачната половинка му Елена. Ей по този начин, изправиха ги до стената и ги гръмнаха без съд и присъда. Слава Богу, че у нас не се проля кръв. Държавният ни глава Тодор Живков бе съден и оневинен и живя до дълбока напреднала възраст. Съдеха го, че е помагал на елементарните хора.
Бе времето, когато на площада пред Партийния дом бе издигнат палатковият лагер, наименуван "Градът на истината ". Под прозорците ни се чуваха непрестанно крясъци, закани, закани. Е, имаше и песни: "Три танкиста, три веселых друга ". Пееха протестиращите, обикаляха в кръг, хванали по едно камионче и танкче за връвчицата. Все детски играчки. Така стартира демокрацията. Като детска игра. Тогава светът танцуваше ламбада. Бе време, когато вечер, на площада, събралото се голям брой със свещи в ръка гръмовно произнасяше Господната молитва: "Отче Наш, иже си на небесех!
Да святится имя Твое, да приидет Царствие Твое, да будет воля Твоя, крепко на небеси и на земли...” Радичков идваше постоянно на работа и си отиваше в избраното време, в случай че нямаше нещо изключително. Ако трябваше да му напиша нещо на пишещата машина, той непретенциозно ми споделяше: "Мога ли да ви помоля да ми напишете това? " - по този начин го споделяше, като че ли ме моли за нещо, което в действителност ми е обвързване. Навсякъде цареше огромна блъсканица.
Непрекъснато - заседания, съвещания. Веднъж някаква жена доста упорито го търсеше по телефона. След следващото позвъняване, като затвори слушалката, Радичков с възмущение промърмори: "Иска да й посреднича във вестник "Работническо дело " да й разгласяват стихове. Ами да им заплати и ще й разгласяват всичко. Какво ме занимава с такива работи ". След едно от следващите съвещания на Председателството, влизайки в кабинета си, с болежка изрече: "Някой на някого все има да връща нещо и никой не мисли за народа "
По това време корифеи в партийното управление бяха Андрей Луканов, Александър Лилов и Петър Младенов. От тримата водачи само Андрей Луканов си взе секретарка извън, а не от съкратените в отделите на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Най-първо бяха уволнени чистачките. Така, споделяше Луканов, ще покажем на народа, че сме се трансформирали.
Наближаваха избори. На съвещание на Председателството на Висшия съвет на Българска социалистическа партия се вземаше решение какви лозунги да бъдат издигани в предизборната акция. Един от тях - "Сполука ", надълбоко възмути Радичков:
„ Какво безсрамие, каква липса на изясненост, като че ли са тръгнали да ловят риба, празнодумци "
Неговото име обаче изигра огромна роля по време на изборите. Целият Михайловградски регион гласоподаваха за Българска социалистическа партия точно поради Радичков. Той беше родом от този край, хората го познаваха и обичаха същински. Имаше и един необикновен миг в общуването ми с Радичков. По същото време, март 1990-а, сестра ми Румяна Господинова стартира да написа странни текстове на хвърчащи листчета.
Секретарката на Радичков Веска Ганчева по това време преди 30 години Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ