Видовден е: поверия и обичаи за празника
Видовден е всеобщ празник в Сърбия и най-много в източната част на страната – Расинско, в това число и в Западните околности. Отбелязва се на 15 юни по остарял жанр (28 юни по нов стил). В Сърбия се счита, че на този ден са се случили и ще се случват най-значими за историята на страната събития.
В България се празнува най-много в западните региони на Годечко, Трънско и Брезнишко. Религиозната същина на празника не е добре позната. Според национално вярване празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци (наричани „ градушкари “) Вартоломей и Елисей. Отбелязва се за предотвратяване от градушки. Ето за какво е признато, че на този ден не би трябвало да се работи, с цел да не се разгневят градушкарите.
Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо – езическо провидение всред 4-мата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказване. Именно тук би трябвало да търсим и произхода на израза: „ Ще пристигна Видовден “. Природните бедствия и злините поразяват отговорните и един ден ще стане ясно кои са те. Оттам е и предизвестието: „ Всяка коза за собствен крайник, само че като пристигна Видовден, ще забележим! “ Ден, в който ще се направи равносметка и ще се потърси отговорност, отплата. В по-друг смисъл: „ Ще видите! “, „ Ще забележим! “
Днес празникът участва по-скоро като поверие за неизбежното наказване за грешниците, само че в някои региони не престават да го почитат. Видовден е обвързван и с култа към Слънцето. На Видовден хората би трябвало да станат рано, с цел да видят по какъв начин изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и радостни.
В Северозападна България, на Видовден младите девойки изнасяли облекла от чеиза си и ги простирали по оградата, с цел да ги види слънцето, както и хората от селото. Едно поверие твърди, че денят е обвързван със зрението. Затова хората, които имат проблеми със зрението, на този ден ставали рано и пръскали очите си с росата от зелени клончета.
Както на доста други празници, по този начин и на Видовден се извършват „ любовни ритуали “ и гадания. В навечерието на празника, в селата към Видинско е признато момите се мият с „ видовенска “ вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този юноша, чийто филиз е пораснал най-голям.
