Реставрират праисторическите рисунки в пещерата Магурата
Видинският районен исторически музей /РИМ/ ще консервира и реставрира скалните рисунки в пещерата " Магурата ", заяви шефът на музея Фионера Филипова.
Проектът по запазването на неповторимите праисторически фрески в пещерата ще притегли водещи специалисти от чужбина, добавя тя, представена от Българска телеграфна агенция, ще се употребяват и новаторски технологии и материали, а музеят е спечелил над 136 хиляди лева за изготвяне на цялостна план-програма за реставрацията и консервацията от Министерство на културата.
Пещерата " Магура ", която се намира наоколо до Рабишкото езеро и Белогрдчишките скали, е оповестена за национална културна полезност през 1965 година Въпреки безспорната си културна, историческа и туристическа значителност, този обект и по-специално Галерията със скалните рисунки, остава без съответна отбрана и тактика за запазване през годините, споделя Филипова.
Инициативата е от значително значение, защото следва правене на номинация за регистриране на скалните рисунки в листата на ЮНЕСКО.
Праисторическите рисунки са издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях показват облиците на животни, растения и шахматни пана.
Рисунките датират от разнообразни столетия - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата ера. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният безоблачен календар, открит до момента в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са маркирани най-малко 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е изработен с огромна акуратност и точност на записите.
Оригиналните пещерни рисунки са най-ценните шедьоври на първобитното изкуство на Балканите. Те са повече от 700 на брой. В най-голямата Триумфална зала пък може да се видят кости на пещерни животни и предмети от бита на племената, населявали тази част на Балканите, описа историкът.
Проектът по запазването на неповторимите праисторически фрески в пещерата ще притегли водещи специалисти от чужбина, добавя тя, представена от Българска телеграфна агенция, ще се употребяват и новаторски технологии и материали, а музеят е спечелил над 136 хиляди лева за изготвяне на цялостна план-програма за реставрацията и консервацията от Министерство на културата.
Пещерата " Магура ", която се намира наоколо до Рабишкото езеро и Белогрдчишките скали, е оповестена за национална културна полезност през 1965 година Въпреки безспорната си културна, историческа и туристическа значителност, този обект и по-специално Галерията със скалните рисунки, остава без съответна отбрана и тактика за запазване през годините, споделя Филипова.
Инициативата е от значително значение, защото следва правене на номинация за регистриране на скалните рисунки в листата на ЮНЕСКО.
Праисторическите рисунки са издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, звезди, оръдия на труда. Друга част от тях показват облиците на животни, растения и шахматни пана.
Рисунките датират от разнообразни столетия - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата ера. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният безоблачен календар, открит до момента в Европа. Той е изрисуван по стените на залата-светилище и на него са маркирани най-малко 5 празника, както и 366 дни. Според учените той е изработен с огромна акуратност и точност на записите.
Оригиналните пещерни рисунки са най-ценните шедьоври на първобитното изкуство на Балканите. Те са повече от 700 на брой. В най-голямата Триумфална зала пък може да се видят кости на пещерни животни и предмети от бита на племената, населявали тази част на Балканите, описа историкът.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ