Може ли България да се гордее, че е спасила Украйна с оръжие
Веселин Стойнев,
Голяма патриотична наслада обзе мнозина българи поради обява в авторитетна европейска медия, необичайно наречена следствие, че България скрито е избавила с оръжие и гориво Украйна против съветската инвазия. Наистина, за България в чужбина съвсем постоянно се написа отрицателно, та насладата и гордостта в тази ситуация са разбираеми. Само че са незаслужени.
Няма честен жест
Първо, не може със задна дата да си припишеш заслуги, че скрито си помагал. Това е същото като да си бил партизанин в България през 1944 година, само че никой да не знае, в това число жандармерията, а да стане известно след 9 септември.
Най-малкото не е мотив за горделивост, когато всички страни от Европейски Съюз и НАТО подкрепяха намерено Украйна и поемаха отговорността за това. У нас вицепремиерката Нинова от заран до вечер се кълнеше, че не сме изнесли и един патрон, а президентът Радев кълнеше, че всяка помощ ни въвлича във войната.
Премиерът Кирил Петков се огъна под натиска на Нинова, която плашеше да разтури обединението, и вместо това предложи да даряваме заплатите си, след това прати бронежилетки и каски, с които, по ироничния израз на украинския външен министър Кулеба украинците ще могат да умират предпазени.
Още при започване на войната тогавашната съпротива в лицето на ГЕРБ огласи данни за трикратно повишен експорт на българска военна продукция в първите два месеца на войната по отношение на същия интервал на миналата година. Публична загадка измежду всички политически сили беше, че изнасяме за Украйна, само че скрито. Евроатлантическите сили като „ Демократична България “ оказваха напън това да е очевидно и в действителност да е помощ.
Чиста търговия, от която има облага
Второ, износът не е помощ, а чиста търговия. Когато печелиш от войната най-малкото е аморално да си приписваш морални заслуги. България завоюва милиарди от продажба на боеприпаси – вършат го и всички производители на оръжие по време на военни спорове. Дори военната техника и филантропичната помощ, която изпратихме, ще бъде обезщетена от еврофондове – към този момент сме пратили поръчката си. Затова, че си печеливш от войната можеш да се биеш в гърдите единствено професионално.
Чудесно е, че нашите патрони, снаряди, гранатомети, каски, жилетки, медицински комплекти и прочие са помогнали и оказват помощ на украинците да устоят на агресора. Но от това можем да черпим морално достолепие, единствено в случай че сме го правили намерено и най-малко малко безкористно - като схемата „ заем-наем “, да вземем за пример, с която Съединени американски щати помогнаха неимоверно доста на съдружниците си във Втората международна война. Ами в случай че Украйна беше паднала, щяхме ли в този момент да се пъчим, че сме ѝ помагали или щяхме по табиет да се снишаваме?
Трето, когато българският политически разкрач за войната в Украйна е универсалното положение на съвсем цялата ни политическа система, се отприщват мощни напъни за пренаписване на историята. Който е бил за неутралитет първоначално, т.е. с Кремъл, е за неутралитет и в този момент, само че прилепвайки се към Брюксел – като президента Радев, който се изживява като натовец, паралелно с сътрудниците си от Алианса.
Който е бил в поддръжка на Украйна, само че не е имал смелостта да си махне единия крайник от неутралитета, в този момент историографира посредством западни „ следствия “, че е бил с двата крайници „ от вярната страна на историята “.
Като Кирил Петков, който като министър председател позволи вицето му Корнелия Нинова да не допусне намерено предоставяне на оръжие за Украйна.
Миналото може да се показа и по-героично
И не, не стартира тайното зареждане с боеприпаси и дизел от сделка на премиера Петков с президента Зеленски в Киев в края на април предходната година, както внушава обявата. Тогава евентуално единствено е официализирана. Тогава не беше политически преференциално да падне кабинетът. Сега обаче идват избори и не е политически преференциално предишното да не е било героично.
България и българското общество още не сме избрали вярната страна на историята във войната в Украйна. Още единствено подтичваме след историята и се опитваме да се закачим за нея посредством историографията.
Голяма патриотична наслада обзе мнозина българи поради обява в авторитетна европейска медия, необичайно наречена следствие, че България скрито е избавила с оръжие и гориво Украйна против съветската инвазия. Наистина, за България в чужбина съвсем постоянно се написа отрицателно, та насладата и гордостта в тази ситуация са разбираеми. Само че са незаслужени.
Няма честен жест
Първо, не може със задна дата да си припишеш заслуги, че скрито си помагал. Това е същото като да си бил партизанин в България през 1944 година, само че никой да не знае, в това число жандармерията, а да стане известно след 9 септември.
Най-малкото не е мотив за горделивост, когато всички страни от Европейски Съюз и НАТО подкрепяха намерено Украйна и поемаха отговорността за това. У нас вицепремиерката Нинова от заран до вечер се кълнеше, че не сме изнесли и един патрон, а президентът Радев кълнеше, че всяка помощ ни въвлича във войната.
Премиерът Кирил Петков се огъна под натиска на Нинова, която плашеше да разтури обединението, и вместо това предложи да даряваме заплатите си, след това прати бронежилетки и каски, с които, по ироничния израз на украинския външен министър Кулеба украинците ще могат да умират предпазени.
Още при започване на войната тогавашната съпротива в лицето на ГЕРБ огласи данни за трикратно повишен експорт на българска военна продукция в първите два месеца на войната по отношение на същия интервал на миналата година. Публична загадка измежду всички политически сили беше, че изнасяме за Украйна, само че скрито. Евроатлантическите сили като „ Демократична България “ оказваха напън това да е очевидно и в действителност да е помощ.
Чиста търговия, от която има облага
Второ, износът не е помощ, а чиста търговия. Когато печелиш от войната най-малкото е аморално да си приписваш морални заслуги. България завоюва милиарди от продажба на боеприпаси – вършат го и всички производители на оръжие по време на военни спорове. Дори военната техника и филантропичната помощ, която изпратихме, ще бъде обезщетена от еврофондове – към този момент сме пратили поръчката си. Затова, че си печеливш от войната можеш да се биеш в гърдите единствено професионално.
Чудесно е, че нашите патрони, снаряди, гранатомети, каски, жилетки, медицински комплекти и прочие са помогнали и оказват помощ на украинците да устоят на агресора. Но от това можем да черпим морално достолепие, единствено в случай че сме го правили намерено и най-малко малко безкористно - като схемата „ заем-наем “, да вземем за пример, с която Съединени американски щати помогнаха неимоверно доста на съдружниците си във Втората международна война. Ами в случай че Украйна беше паднала, щяхме ли в този момент да се пъчим, че сме ѝ помагали или щяхме по табиет да се снишаваме?
Трето, когато българският политически разкрач за войната в Украйна е универсалното положение на съвсем цялата ни политическа система, се отприщват мощни напъни за пренаписване на историята. Който е бил за неутралитет първоначално, т.е. с Кремъл, е за неутралитет и в този момент, само че прилепвайки се към Брюксел – като президента Радев, който се изживява като натовец, паралелно с сътрудниците си от Алианса.
Който е бил в поддръжка на Украйна, само че не е имал смелостта да си махне единия крайник от неутралитета, в този момент историографира посредством западни „ следствия “, че е бил с двата крайници „ от вярната страна на историята “.
Като Кирил Петков, който като министър председател позволи вицето му Корнелия Нинова да не допусне намерено предоставяне на оръжие за Украйна.
Миналото може да се показа и по-героично
И не, не стартира тайното зареждане с боеприпаси и дизел от сделка на премиера Петков с президента Зеленски в Киев в края на април предходната година, както внушава обявата. Тогава евентуално единствено е официализирана. Тогава не беше политически преференциално да падне кабинетът. Сега обаче идват избори и не е политически преференциално предишното да не е било героично.
България и българското общество още не сме избрали вярната страна на историята във войната в Украйна. Още единствено подтичваме след историята и се опитваме да се закачим за нея посредством историографията.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ