Защо днес може да живеем в Хирошима и Нагасаки, но не и в Чернобил
Вероятно всеки е осведомен с три от най-катастрофалните нуклеарни събития на XX в., случили се в два града в Япония и в един в Украйна. Но това, което не е толкоз ясно, е за какво хората съумяват да върнат живота в Хирошима и Нагасаки, само че не и в Чернобил.
Трогателната история на изоставените кучета на Чернобил
Как се основава другарство в това пропито от радиация място
В началото на август 1945 година, в края на Втората международна война, Съединени американски щати взривяват две нуклеарни бомби (наречени надлежно Малчугана и Дебелака) над японските градове Хирошима и Нагасаки в разстояние на три дни. В резултат на въздушната офанзива умират сред 129 000 и 226 000 души , множеството от които цивилни. Дори тези, които се втурват към града, с цел да оказват помощ на потърпевшите, биват бързо наранени от радиацията.
През идващите години доста от оживелите оповестяват за случаи на левкемия, както и на други типове рак и тежки здравословни положения . При бременни дами, изложени на гърмежите, се следят доста по-високи равнища на спонтанни аборти и детска смъртност. Децата, които въпреки всичко оцеляват след раждането, са податливи на увреждания в развиването и интелектуални нарушавания.
За разлика от бомбардировките, чернобилската злополука е повреда , случила се през нощта на 26 април 1986 година, когато реактор на атомната електроцентрала се взривява, изпускайки рискови радионуклиди в атмосферата. Силата на детонацията разпръсква нечиста материя над огромни елементи от Съветския съюз - днешните Беларус, Украйна и Русия и даже над Европа.
Съветското държавно управление прикрива случая за известно време и по тази причина е мъчно да се откри какъв брой смъртни случая е предизвикал той в реалност. По оценки на Организация на обединените нации единствено 50 души са починали в директен резултат от злополуката, само че през 2005 година се предвижда, че общо 4000 души към момента могат да умрат от дълготрайните последствия от излагането на радиация.
Инцидентите могат да се разделят на две групи - две огромни детонации, довели до огромен брой жертви за къс интервал от време, и една по-малка детонация с по-малко директни жертви, само че със доста по-голямо влияние върху околната среда.
Основната разлика сред тези случаи е в естеството на самите бедствия . Бомбите, хвърлени върху Хирошима и Нагасаки, са взривени надалеч над земната повърхнина . Това усилва оптимално мощността на гърмежите, причинявайки по-големи непосредствени вреди, само че пък понижава равнищата на радиация.
За разлика от това, детонацията в, която се случва на равнището на земята , изхвърля над 400 пъти повече радиоактивни материали в атмосферата, както и оставя огромни части парчета от нуклеарни боклуци (части от реактора, нечисти с радиация) в локалния регион.
Повечето нуклеарни оръжия и реактори работят с високи концентрации на изотопа уран-235 . Този изотоп е горивото за реакторите и материалът, който кара бомбата да избухне. При деленето на атомите на урана се освобождават огромни количества сила. Когато атомът се разцепва, той освобождава и повече неутрони, които от своя страна разцепват още атоми - и по този начин нататък в нуклеарна верижна реакция .
При нуклеарното оръжие задачата е да се усили количеството освободена сила, като се изразходва допустимо най-бързо уранът . Тази реакция не изисква толкоз огромно количество от химичния детайл, с цел да се реализира забележителен гърмеж. Бомбата Малчугана, хвърлена върху Хирошима, съдържа 64 кг уран, а чистотата му е към 80%.
За разлика от тях, в нуклеарния реактор се употребяват контролни пръти, които гълтам спомагателни неутрони, тъй че верижната реакция на разделяне да може да се поддържа с по-нисък интензитет, само че за доста по-дълго време. Поради това за зареждането на един реактор са нужни доста по-големи количества обогатен уран.
Реакторите генерират и високи равнища на странични артикули , които са извънредно радиоактивни. Най-вредни от тях са цезият, йодът и графитъ т (който се употребява като модератор в някои нуклеарни реактори от вида на чернобилския).
Палачинката на Хирошима, за която всички приказват
Какво ще ядат на срещата на върха на Г-7
И когато нуклеарното гориво е отработено - към този момент не генерира сила - то се заменя и съхранява в реактора, до момента в който не бъде безвредно изхвърлено или рециклирано за по-нататъшна приложимост. В случая с Чернобил обаче детонацията изпуска този материал в атмосферата и околната среда . Тези странични артикули имат дълъг интервал на полуразпад , което значи, че те остават нездравословни за хората за доста по-дълго време, написа IFL Science.
Трогателната история на изоставените кучета на Чернобил
Как се основава другарство в това пропито от радиация място
В началото на август 1945 година, в края на Втората международна война, Съединени американски щати взривяват две нуклеарни бомби (наречени надлежно Малчугана и Дебелака) над японските градове Хирошима и Нагасаки в разстояние на три дни. В резултат на въздушната офанзива умират сред 129 000 и 226 000 души , множеството от които цивилни. Дори тези, които се втурват към града, с цел да оказват помощ на потърпевшите, биват бързо наранени от радиацията.
През идващите години доста от оживелите оповестяват за случаи на левкемия, както и на други типове рак и тежки здравословни положения . При бременни дами, изложени на гърмежите, се следят доста по-високи равнища на спонтанни аборти и детска смъртност. Децата, които въпреки всичко оцеляват след раждането, са податливи на увреждания в развиването и интелектуални нарушавания.
За разлика от бомбардировките, чернобилската злополука е повреда , случила се през нощта на 26 април 1986 година, когато реактор на атомната електроцентрала се взривява, изпускайки рискови радионуклиди в атмосферата. Силата на детонацията разпръсква нечиста материя над огромни елементи от Съветския съюз - днешните Беларус, Украйна и Русия и даже над Европа.
Съветското държавно управление прикрива случая за известно време и по тази причина е мъчно да се откри какъв брой смъртни случая е предизвикал той в реалност. По оценки на Организация на обединените нации единствено 50 души са починали в директен резултат от злополуката, само че през 2005 година се предвижда, че общо 4000 души към момента могат да умрат от дълготрайните последствия от излагането на радиация.
Инцидентите могат да се разделят на две групи - две огромни детонации, довели до огромен брой жертви за къс интервал от време, и една по-малка детонация с по-малко директни жертви, само че със доста по-голямо влияние върху околната среда.
Основната разлика сред тези случаи е в естеството на самите бедствия . Бомбите, хвърлени върху Хирошима и Нагасаки, са взривени надалеч над земната повърхнина . Това усилва оптимално мощността на гърмежите, причинявайки по-големи непосредствени вреди, само че пък понижава равнищата на радиация.
За разлика от това, детонацията в, която се случва на равнището на земята , изхвърля над 400 пъти повече радиоактивни материали в атмосферата, както и оставя огромни части парчета от нуклеарни боклуци (части от реактора, нечисти с радиация) в локалния регион.
Повечето нуклеарни оръжия и реактори работят с високи концентрации на изотопа уран-235 . Този изотоп е горивото за реакторите и материалът, който кара бомбата да избухне. При деленето на атомите на урана се освобождават огромни количества сила. Когато атомът се разцепва, той освобождава и повече неутрони, които от своя страна разцепват още атоми - и по този начин нататък в нуклеарна верижна реакция .
При нуклеарното оръжие задачата е да се усили количеството освободена сила, като се изразходва допустимо най-бързо уранът . Тази реакция не изисква толкоз огромно количество от химичния детайл, с цел да се реализира забележителен гърмеж. Бомбата Малчугана, хвърлена върху Хирошима, съдържа 64 кг уран, а чистотата му е към 80%.
За разлика от тях, в нуклеарния реактор се употребяват контролни пръти, които гълтам спомагателни неутрони, тъй че верижната реакция на разделяне да може да се поддържа с по-нисък интензитет, само че за доста по-дълго време. Поради това за зареждането на един реактор са нужни доста по-големи количества обогатен уран.
Реакторите генерират и високи равнища на странични артикули , които са извънредно радиоактивни. Най-вредни от тях са цезият, йодът и графитъ т (който се употребява като модератор в някои нуклеарни реактори от вида на чернобилския).
Палачинката на Хирошима, за която всички приказват
Какво ще ядат на срещата на върха на Г-7
И когато нуклеарното гориво е отработено - към този момент не генерира сила - то се заменя и съхранява в реактора, до момента в който не бъде безвредно изхвърлено или рециклирано за по-нататъшна приложимост. В случая с Чернобил обаче детонацията изпуска този материал в атмосферата и околната среда . Тези странични артикули имат дълъг интервал на полуразпад , което значи, че те остават нездравословни за хората за доста по-дълго време, написа IFL Science.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ