Недялка Шилева и Екатерина Каравелова - реалните жени зад образа на Съединението
Вероятно сте виждали картината „ Съединена България “. Именно тя е признакът, който най-често съпровожда трикольора ни на днешния празник. Представлява литография на Николай Павлович, нарисувана през 1886 година и наречена от него „ Съединението на Северна и Южна България в 1885 година “.
Николай Павлович е бил начетен и патриотичен човек. Завършил Виенската художествена академия, а по-късно бил спонсориран от Петър Берон, с цел да следва и в Мюнхен. Връщайки се в родината, взел участие като доброволец в Сръбско-българската война, а след това станал учител в Художествената академия.
На литографията му са показани две българки сестри. Малката е Южна България, огромната – Северна България. И двете са облечени във военни доспехи и държат меч в ръка. На главата на дребната сестра с изключение на венец има и корона. Под краката им е скъсаното знаме със счупена ръкохватка и виждащи се на него крайник и крило на орел – отпратка към отминалата Сръбско-българска война. На щита на дребната към този момент няма лъв, а герб. Съединението е извоювано. На назад във времето, под турския байрак, се вижда плачещата Македония.
Интересно е, че макар всички тесни контакти, които Николай Павлович е поддържал с революционери, и всички сърцати дела, в които е взел участие персонално, когато е трябвало да изобрази Съединението, е избрал да го направи не с облиците на юначни българи, а с тези на юначни българки. И това въобще не е инцидентно. Защото тези две дами единствено на пръв взор са алегорични. Зад тях стоят личностите на действителни дами, най-известни сред които са Недялка Шилева и Екатерина Каравелова.
Недялка Шилева, учителката
На 18 години Недялка ушила революционното знаме, развяно по време на Съединението. Тя била избраница на Продан Тишков или, както е по-известен, Чардафон Велики. Неговата чета, Голямоконарската чета, потегля от Голямо Конаре (днешният гр. Съединение) и влиза в Пловдив на 6 септември, с цел да арестува областния управител на Източна Румелия, Гавраил Кръстевич. Недялка била единствената жена в четата на Чардафон Велики, вървяла паралелно с мъжете. Но освен че ушила знамето на четата, евентуално била и силата, от която е имала потребност тя, с цел да не се разпадне.
Малко преди да стигнат Пловдив, четниците се изплашили от екот в тъмнината. Някои незабавно съжалили, че въобще са тръгнали, и били подготвени да се върнат. Недялка обаче им дала кураж да продължат: „ Не ви е позор, остарели мустакати мъже! Погледнете на мене, която съм слаба жена, най-млада сред вас! “ .
Ето я тук героичната Недялка, първата от ляво надясно в реда на изправените четници.
Четата възвърнала духа си и траяла напред. След свалянето на губернатора Гавраил Кръстевич на Недялка упълномощили задачата да го съпроводи из целия град и по пътя до Голямо Конаре. Тя се качила на файтона облечена във въстаническа униформа със сабя в ръка. Гавраил Кръстевич се почувствал изключително потиснат от това: „ Във всеки случай делото беше национално и аз всичко не помня и всичко прощавам за това, което се извърши и по отношение на моята личност; само че едно нещо не мога да не помни, не мога да простя на нашите българи, а то е, дето ме качиха на един файтон с една облечена в хъшовско облекло мома и с гола сабля на ръка и ме разведоха по този начин из града за подбив и насмешка. “
Николай Павлович е бил начетен и патриотичен човек. Завършил Виенската художествена академия, а по-късно бил спонсориран от Петър Берон, с цел да следва и в Мюнхен. Връщайки се в родината, взел участие като доброволец в Сръбско-българската война, а след това станал учител в Художествената академия.
На литографията му са показани две българки сестри. Малката е Южна България, огромната – Северна България. И двете са облечени във военни доспехи и държат меч в ръка. На главата на дребната сестра с изключение на венец има и корона. Под краката им е скъсаното знаме със счупена ръкохватка и виждащи се на него крайник и крило на орел – отпратка към отминалата Сръбско-българска война. На щита на дребната към този момент няма лъв, а герб. Съединението е извоювано. На назад във времето, под турския байрак, се вижда плачещата Македония.
Интересно е, че макар всички тесни контакти, които Николай Павлович е поддържал с революционери, и всички сърцати дела, в които е взел участие персонално, когато е трябвало да изобрази Съединението, е избрал да го направи не с облиците на юначни българи, а с тези на юначни българки. И това въобще не е инцидентно. Защото тези две дами единствено на пръв взор са алегорични. Зад тях стоят личностите на действителни дами, най-известни сред които са Недялка Шилева и Екатерина Каравелова.
Недялка Шилева, учителката
На 18 години Недялка ушила революционното знаме, развяно по време на Съединението. Тя била избраница на Продан Тишков или, както е по-известен, Чардафон Велики. Неговата чета, Голямоконарската чета, потегля от Голямо Конаре (днешният гр. Съединение) и влиза в Пловдив на 6 септември, с цел да арестува областния управител на Източна Румелия, Гавраил Кръстевич. Недялка била единствената жена в четата на Чардафон Велики, вървяла паралелно с мъжете. Но освен че ушила знамето на четата, евентуално била и силата, от която е имала потребност тя, с цел да не се разпадне.
Малко преди да стигнат Пловдив, четниците се изплашили от екот в тъмнината. Някои незабавно съжалили, че въобще са тръгнали, и били подготвени да се върнат. Недялка обаче им дала кураж да продължат: „ Не ви е позор, остарели мустакати мъже! Погледнете на мене, която съм слаба жена, най-млада сред вас! “ .
Ето я тук героичната Недялка, първата от ляво надясно в реда на изправените четници.
Четата възвърнала духа си и траяла напред. След свалянето на губернатора Гавраил Кръстевич на Недялка упълномощили задачата да го съпроводи из целия град и по пътя до Голямо Конаре. Тя се качила на файтона облечена във въстаническа униформа със сабя в ръка. Гавраил Кръстевич се почувствал изключително потиснат от това: „ Във всеки случай делото беше национално и аз всичко не помня и всичко прощавам за това, което се извърши и по отношение на моята личност; само че едно нещо не мога да не помни, не мога да простя на нашите българи, а то е, дето ме качиха на един файтон с една облечена в хъшовско облекло мома и с гола сабля на ръка и ме разведоха по този начин из града за подбив и насмешка. “
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ