Стилове на учене
Вероятно през годините сте развили свои тактики за учене, които са създали самия развой по-успешен. Безспорен факт е, че за по-лесно и дейно учене е належащо да разберем какви са нашите мощни страни и да използваме точно тях. Напоследък учените стартират да обръщат по-голямо внимание на съставни елементи на обучителния развой, върху които както учениците, по този начин и учителите имат по-голям надзор – учебна среда, преподавателски техники и тактики,управление на времето, придобиване на умения за саморефлексия. Стилът на учене е част от индивида, по този начин както темпераментът, той е част от неговата характерност. Повечето откриватели застават зад тезата, че няма по какъв начин да бъде изменен. Други пък считат, че въпреки всичко стилът на учене може да се модифицира с времето, само че напълно едва и то под въздействие на цялост от фактори.
Една от дефинициите гласи: „ Стилът на учене съставлява относително постоянна характестика на личността и показва желание към методите на разбиране и преправка на информацията, която постъпва от средата. “ Всеки човек развива пореден набор от държания или подходи към ученето. Те са свързани с три процеса, които образуват и разликите в стиловете:
знание – по какъв начин се придобива знанието
осмисляне - по какъв начин се преработва знанието
мотивация и страсти – включва полезности и вид емоционалност
Стилът на учене се обособява в най-ранно детство, като значително се базира на личностните особености и психичния вид на индивида. Зависи също и от културните разлики. Наблюдават се минимални разлики сред девойките и момчетата при тактиките, които те употребяват за учене. Стилът на учене не трябва да се бърка с равнището на когнитивни благоприятни условия на учениците. Например двама възпитаници, които имат разнообразни когнитивни благоприятни условия, могат да имат идентичен когнитивен жанр, да учат най-лесно и най-ефективно по еднакъв метод, само че просто да реализират разнообразни резултати. През последното десетилетие се постанова модел, който разделя стила на учене в две разнообразни категории:
- холистичен-аналитичен жанр – касае се до това дали избран субект преработва информацията на части или като единна целокупност.
- вербално-образен жанр – демонстрира дали учещият преработва информацията вербалноили си показва картини.
Стилът на учене е значим за образованието в няколко аспекта:
1. Влияе на представянето в учебно заведение.
Например, в случай че на дете, което има по-скоро образен жанр на учене, материалът се показа както текстово, по този начин и структуриран в таблица или с картинки, успеваемостта ще се усили с до 50 %. Постиженията обаче няма да се подобрят при дете, което има устен жанр на учене.
2. Има отношение към държанието на ученика.
Изследвания на Райдинг и Бъртън (Riding and Burton, 1998) демонстрират, че стилът на учене има значение за държанието в класната стая. Резултатите показват, че проблематичното държание е по-често срещано при момчетата, в сравнение с при девойките и това се дължи на обстоятелството, че момчетата имат холистичен или вербално-холистичен жанр, което е причина за това да изпитват прочувствени или поведенчески компликации. Децата с холистичен жанр (те подхождат „ от общото към частното “) показват в по-висока степен проблематично държание от тези с изчерпателен жанр (Riding and Craig, 1999).
3. Съотнася се към стила на преподаване от учителя.
Начинът, по който учителите преподават е в действителност отражение на техния личен жанр на учене. И той най-вероятно не е подобаващ за някои от децата в класа.
Често се фокусираме върху словесната връзка и словесните указания. Не бива да забравяме, че децата учат с всички свои сетива, посредством разнообразни тласъци. Ето за какво е належащо учителите да включат в преподаването си необятен набор от техники, с цел да доближат до повече възпитаници.
Инфо: www.vesti.bg
