Вера Шандел: Човекът е винаги преди парите
Вера Шандел от хитовата групировка Sentimental Swingers е родена в Кюстендил, където живее до 6, а по-късно сред 10 и 13. Именно там открива, че музиката е неизменима нейна същина, макар че по-късно ще стане финансист. Сценичната й кариера започва в " Сребърни звънчета " и е доста разочарована, че би трябвало да напусне групата, когато отпътува с родителите си за Алжир, където те стартират работа. Всяко лято обаче Вера и брат й се връщат при баба им в Кюстендил.
През 2010-а основава Sentimental Swingers дружно с Андрония Попова и Десислава Андонова. Завинаги помни по какъв начин за първия им концерт обикалят с Рони магазините, с цел да търсят идентични обувки и рокли в избран жанр. Тогава към момента са единствено двете. А трите плюс музикантите от секстета на Михаил Йосифов възраждат златните години на суинга, напомнят хубостта на джаза, съживяват градските шлагери. Днес се занимава с кинопродуцентство и развива своя клубен театрален план Jazz Boudoir в компанията на Ангел Заберски (пиано), Димитър Семов (ударни) и Веселин Веселинов-Еко (контрабас). В момента по БГ екраните вървят два кино лентата, чиито продуцент е Вера Шандел. Първият е „ Малко шанс за по-късно “ по претекстове на Палми Ранчев от едноименния алманах с разкази и новели. Лентата надниква зад кулисите на бокса, разкривайки 24 часа от живота на двама някогашни състезатели. Второто заглавие, на което Вера Шандел е продуцент, е „ Животът е безконечен танц “. Под приятелския, друг и сензитивен взор на белгийския режисьор Андре Шандел музикантите Андрония Попова (Рони), Десислава Андонова, Вера Шандел, Михаил Йосифов (тромпет), Велислав Стоянов (тромбон) и Димитър Шанов (контрабас) отронват зрънцата на спомените, очакванията и бляновете си.
- Вера, вие от дълго време работите в киното, само че този път сте основният командващ - по какъв начин толкоз изискана дама като вас командори цяла група боксьори? Къде са корените на вашата храброст да се пробвате в този толкоз мъжки поминък продуцентството?
- Киното, както и концертите, са екипна работа – всеки има познания, умения, гений за нещо, всеки е значим. Работата на продуцента е да събере хората и средствата, с цел да се сътвори филм. Не считам, че командва - просто компетентността му е в избрана област, обвързвана и с парите. Тъй като сега на обществено равнище се счита, че парите управляват хората, следва, че продуцентът командва парада. Моята ценностна система е друга – индивидът постоянно стои преди парите. И по тази причина не считам, че предвождам, а по-скоро повеждам всички към нашата обща цел – основаването на филм. И надлежно не считам, че продуцентският поминък е характерно мъжки, той е човешки. По-скоро бих споделила, че е
поминък на другарство, логика на психиката и религия
И знам, че с помощта на тези три неща успяхме да “имаме филм ”, както се споделя в кинаджийските среди – и това е „ Малко шанс за по-късно “. Боксьорите оставих а режисьора – Александър Смолянов.
- Вторият филм е за вашето трио - по какъв начин потегли всичко с Рони и Деси, съдбовна ли беше срещата ви?
- Да! Харесва ми това определение – съдбовна среща. Може би множеството ми срещи са съдбовни... И тази изрично е една от тях. Всичко стартира от сцена, която брачният партньор ми, режисьорът Андре Шандел, ми “подари ” в негов филм – 1945 година, предверие на хотел в Нюрнберг, роял, пианист (Ангел Заберски) и певица (аз) във вечерна рокля с букли и червени устни извършват Sentimental Journey.
Рони беше моята учителка по пеене
а към този момент и другарка. След това по време на записа на песента Мишо Йосифов (тромпет) откри, че единствено мен са чакали с Рони и Деси, с цел да създадат план с песните на „ Андрюс систерс “. И по този начин стана – събрахме се и се получи „ Сентиментъл суингърс “. Годината беше 2010-а.
- Какво е суингът за вас трите - за Рони не можем да приказваме в минало време...
- Суингът е наслада, естетика, танци и доста, доста музика – красива и жива – оркестри от трио до биг бендове! Красиви коси, чорапи с борд, държани от жартиери, рокли, костюми, стилни обувки... Всичко, което придвижва за нула време в 30-те години на предишния век!
-Защо ви назовават " гневните лелки "?
- Измисли го Мишо, сътрудникът на Рони, китаристът. Вероятно тъй като сме от квартала, по-възрастни от него и доста диви... Това, което направихме, изисква някакъв тип полуда... А ние дружно я притежавахме.
- Каква е равносметката 30 години по-късно - какво изгубихме по пътя?
- Много съм щастлива, че Берлинската стена падна, че социалистическият лагер се скапе и че Европа се сплоти. Ние всички сме разнообразни политически, полово, расово, само че всички сме хора и всяко разделяне крие заплаха за човешкия жанр. Пътят ни - 30 години по-късно - е извървян и всеки е изгубил по нещо. Но сигурна съм, че и е получил нещо ново. Животът е изменчив, той е постоянно придвижване - и това е главната характерност на живото положение. Спрем ли – не е живот. Нашата работа е да се приспособяваме, да се променяме, по този начин, че да намираме метод да се усещаме добре и да живеем в наслада. Аз 30 години това върша – изгубвам и спечелвам!
- Вашият брачен партньор не е българин и можете да живеете, където си поискате в Европа - за какво останахте в България?
- Радвам се, че пребивавам в България. Аз, която
непрекъснато се приспособявам
към събитията, имам вяра, че свободата, която имам тук, не бих могла да употребявам на което и да било друго място. Тук аз си реализирах фантазията да пея и това да ми бъде работа. Много съм живяла в чужбина като дете. Сега съм щастлива да пребивавам тук и в този момент.
- Как наподобява родната просвета от вашата камбанария?
- Родната просвета от позиция на масата, косумираща нейните артикули, е такава, че хората с лекост дават доста пари за “кетъринг ” и в пъти по-малко (и с горчивина) за жива музика. Обичат по-скоро риалити предаванията, с които хранят воайорските си и клюкарски пристрастености, в сравнение с киното, което може да нахрани сърцето и да им даде виждане, друго от всекидневието. А тези, които вършат културата, са на доста високо равнище – приказвам единствено за тях, а не за другите, които трансформират изкуството единствено в бизнес. Чудесно е да се храниш от изкуството си, само че когато преди него те интересува бизнеса, то става второстепенно и качеството му непроменяемо пада.
- Готвите ли нов музикален план?
- Замесена съм в две музикални плана. „ Джаз будоар “ е с Ангел Заберски трио – изпълняваме френски шансони в джаз аранжименти, както и джаз стандарти в по-кабаретен жанр. Вторият – в него съм продуцент (този път музикален), дружно с Михаил Йосифов (тромпет) и Елисавета Петрушева. Работим с млади супер надарени хора от Музикалната академия, сред които е невероятната Велека Цанкова. Казва се „ БГ винтидж “ и сме се ориентирали към българската “естрадна ” музика, към песни от 30-те години на предишния век до ден сегашен, аранжирани от Мишо и изпълнени с доста жанр, хубост, наслада и гений.
През 2010-а основава Sentimental Swingers дружно с Андрония Попова и Десислава Андонова. Завинаги помни по какъв начин за първия им концерт обикалят с Рони магазините, с цел да търсят идентични обувки и рокли в избран жанр. Тогава към момента са единствено двете. А трите плюс музикантите от секстета на Михаил Йосифов възраждат златните години на суинга, напомнят хубостта на джаза, съживяват градските шлагери. Днес се занимава с кинопродуцентство и развива своя клубен театрален план Jazz Boudoir в компанията на Ангел Заберски (пиано), Димитър Семов (ударни) и Веселин Веселинов-Еко (контрабас). В момента по БГ екраните вървят два кино лентата, чиито продуцент е Вера Шандел. Първият е „ Малко шанс за по-късно “ по претекстове на Палми Ранчев от едноименния алманах с разкази и новели. Лентата надниква зад кулисите на бокса, разкривайки 24 часа от живота на двама някогашни състезатели. Второто заглавие, на което Вера Шандел е продуцент, е „ Животът е безконечен танц “. Под приятелския, друг и сензитивен взор на белгийския режисьор Андре Шандел музикантите Андрония Попова (Рони), Десислава Андонова, Вера Шандел, Михаил Йосифов (тромпет), Велислав Стоянов (тромбон) и Димитър Шанов (контрабас) отронват зрънцата на спомените, очакванията и бляновете си.
- Вера, вие от дълго време работите в киното, само че този път сте основният командващ - по какъв начин толкоз изискана дама като вас командори цяла група боксьори? Къде са корените на вашата храброст да се пробвате в този толкоз мъжки поминък продуцентството?
- Киното, както и концертите, са екипна работа – всеки има познания, умения, гений за нещо, всеки е значим. Работата на продуцента е да събере хората и средствата, с цел да се сътвори филм. Не считам, че командва - просто компетентността му е в избрана област, обвързвана и с парите. Тъй като сега на обществено равнище се счита, че парите управляват хората, следва, че продуцентът командва парада. Моята ценностна система е друга – индивидът постоянно стои преди парите. И по тази причина не считам, че предвождам, а по-скоро повеждам всички към нашата обща цел – основаването на филм. И надлежно не считам, че продуцентският поминък е характерно мъжки, той е човешки. По-скоро бих споделила, че е
поминък на другарство, логика на психиката и религия
И знам, че с помощта на тези три неща успяхме да “имаме филм ”, както се споделя в кинаджийските среди – и това е „ Малко шанс за по-късно “. Боксьорите оставих а режисьора – Александър Смолянов.
- Вторият филм е за вашето трио - по какъв начин потегли всичко с Рони и Деси, съдбовна ли беше срещата ви?
- Да! Харесва ми това определение – съдбовна среща. Може би множеството ми срещи са съдбовни... И тази изрично е една от тях. Всичко стартира от сцена, която брачният партньор ми, режисьорът Андре Шандел, ми “подари ” в негов филм – 1945 година, предверие на хотел в Нюрнберг, роял, пианист (Ангел Заберски) и певица (аз) във вечерна рокля с букли и червени устни извършват Sentimental Journey.
Рони беше моята учителка по пеене
а към този момент и другарка. След това по време на записа на песента Мишо Йосифов (тромпет) откри, че единствено мен са чакали с Рони и Деси, с цел да създадат план с песните на „ Андрюс систерс “. И по този начин стана – събрахме се и се получи „ Сентиментъл суингърс “. Годината беше 2010-а.
- Какво е суингът за вас трите - за Рони не можем да приказваме в минало време...
- Суингът е наслада, естетика, танци и доста, доста музика – красива и жива – оркестри от трио до биг бендове! Красиви коси, чорапи с борд, държани от жартиери, рокли, костюми, стилни обувки... Всичко, което придвижва за нула време в 30-те години на предишния век!
-Защо ви назовават " гневните лелки "?
- Измисли го Мишо, сътрудникът на Рони, китаристът. Вероятно тъй като сме от квартала, по-възрастни от него и доста диви... Това, което направихме, изисква някакъв тип полуда... А ние дружно я притежавахме.
- Каква е равносметката 30 години по-късно - какво изгубихме по пътя?
- Много съм щастлива, че Берлинската стена падна, че социалистическият лагер се скапе и че Европа се сплоти. Ние всички сме разнообразни политически, полово, расово, само че всички сме хора и всяко разделяне крие заплаха за човешкия жанр. Пътят ни - 30 години по-късно - е извървян и всеки е изгубил по нещо. Но сигурна съм, че и е получил нещо ново. Животът е изменчив, той е постоянно придвижване - и това е главната характерност на живото положение. Спрем ли – не е живот. Нашата работа е да се приспособяваме, да се променяме, по този начин, че да намираме метод да се усещаме добре и да живеем в наслада. Аз 30 години това върша – изгубвам и спечелвам!
- Вашият брачен партньор не е българин и можете да живеете, където си поискате в Европа - за какво останахте в България?
- Радвам се, че пребивавам в България. Аз, която
непрекъснато се приспособявам
към събитията, имам вяра, че свободата, която имам тук, не бих могла да употребявам на което и да било друго място. Тук аз си реализирах фантазията да пея и това да ми бъде работа. Много съм живяла в чужбина като дете. Сега съм щастлива да пребивавам тук и в този момент.
- Как наподобява родната просвета от вашата камбанария?
- Родната просвета от позиция на масата, косумираща нейните артикули, е такава, че хората с лекост дават доста пари за “кетъринг ” и в пъти по-малко (и с горчивина) за жива музика. Обичат по-скоро риалити предаванията, с които хранят воайорските си и клюкарски пристрастености, в сравнение с киното, което може да нахрани сърцето и да им даде виждане, друго от всекидневието. А тези, които вършат културата, са на доста високо равнище – приказвам единствено за тях, а не за другите, които трансформират изкуството единствено в бизнес. Чудесно е да се храниш от изкуството си, само че когато преди него те интересува бизнеса, то става второстепенно и качеството му непроменяемо пада.
- Готвите ли нов музикален план?
- Замесена съм в две музикални плана. „ Джаз будоар “ е с Ангел Заберски трио – изпълняваме френски шансони в джаз аранжименти, както и джаз стандарти в по-кабаретен жанр. Вторият – в него съм продуцент (този път музикален), дружно с Михаил Йосифов (тромпет) и Елисавета Петрушева. Работим с млади супер надарени хора от Музикалната академия, сред които е невероятната Велека Цанкова. Казва се „ БГ винтидж “ и сме се ориентирали към българската “естрадна ” музика, към песни от 30-те години на предишния век до ден сегашен, аранжирани от Мишо и изпълнени с доста жанр, хубост, наслада и гений.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ