Венета, без Ботев. За нищетата и нерадостната съдба на любимата

ВЕНЕТА ♥ Любовта на БОТЕВ

Венета, без Ботев. За нищетата и нерадостната орис на обичаната на Ботев след гибелта на поета-революционер, назаем от книгата на Тома БИКОВ „ Другата история на България -157 съвременни апокрифа ”

(Венета, Иванка и Димитър в Женева, април 1892 г.)

Мила ми Венето…

Жената на Христо Ботев остава вечно в неговата сянка, макар че прави не по-малка всеотдайност от мъжа си. До края на живота си през 1919 година тя пази загатна за великия си брачен партньор и посреща настойчиво и с достолепие компликациите, пред които я изправя ориста. Заради любовта си към поета Венета Ботева претърпява и беднотия, и оскърбление, и отменяне от тогавашното консервативно общество. Въпреки това съумява да отгледа и образова двете си деца Димитър и Иванка. Самата тя до края на живота си не съумява да се научи да чете и написа, само че в никакъв случай не не помни едно от най-съкровените стремежи на именития си брачен партньор - двете ѝ деца да получат положително обучение.

Венета произлиза от богат търновски жанр. Едва седемнайсетгодишна родителите ѝ я женят за заможния търговец Дончо Петров. Година по-късно ражда сина си Димитър. Още през цялото време на брака с първия си мъж Венета не е щастлива. Това я кара през 1870 година да предприеме немислимата за това време стъпка да напусне мъжа си. Въпреки консервативните разбирания на обществото Венета получава поддръжката на майка си, която я праща в Букурещ при брат си. Вуйчото на младата жена не е инцидентен човек. Той е заможният епископ Панарет Рашев. Въпреки че е църковно лице, а Църквата отхвърля развода, владиката намира сили да елементарни своеволието на племенницата си и я приема в луксозния си дом дружно със сина ѝ. Там тя се захваща с домакинската работа. Това била и една от главните аргументи, заради която вуйчо ѝ я приел. Усещайки, че старостта е близо, желал да има до себе си непосредствен, който да му оказва помощ. В Букурещ Панарет развива освен църковна, само че и социална активност. Член е на „ Добродетелната тайфа “, която финансира просветителната активност в обитаемоте с българи територии на Османската империя. Именно против тази тайфа Ботев излива от време на време гнева си в публикации, оповестени в български имигрантски вестници, издавани в Румъния. Самият Панарет също е цел на острото Ботево перо и затова владиката не крие презрителното си отношение към хъшовете и техния стихотворец. По подигравка на ориста Венета ще отдаде живота си точно на омразния на вуйчо си Ботев. Запознава се с младия бунтовник, до момента в който той работи като преподавател в българското учебно заведение в Букурещ. На един от църковните празници, когато владиката по бит след църковната работа приема посетители от българската колония в Букурещ, пристигнал и Ботев. В този ден Венета, дружно с още няколко дами, сервира сладко и кафе на гостите. Любовта сред поета и разведената племенница на владиката пламнала от пръв взор и не ги напуснала в никакъв случай.

Когато връзката сред двамата се задълбочава и Венета няма по какъв начин повече да я крие от вуйчо си, Ботев ѝ предлага да се придвижи в бедния му дом. Изрично акцентира, че желае Венета дружно със сина ѝ Димитър. Това дава убеденост на младата жена и тя потегля след порива на сърцето си. Изоставила охолния живот, Венета стартира да върти бедното домакинство на Ботев. Заради тази постъпка вуйчо ѝ прекъсва всевъзможни контакти с нея и дълго не може да елементарни измяната. В дома на Ботев Венета пере и храни освен мъжа си, само че и приятелите му хъшове, които постоянно гостуват. В този дом Венета постоянно посреща и бъдещия министър председател на свободна България Стефан Стамболов. През тези години Ботев е не просто негов всекидневен ментор, само че и истински идол. Само десетина години по-късно, като ръководител на Народното събрание, Стамболов ще откаже на Венета да усили нищожната ѝ поборническа пенсия, а при една тяхна инцидентна среща на улицата във Велико Търново отвръща глава от погледа и ѝ и даже не я поздравява.

Въпреки бедността Венета е щастлива от живота си с Ботев. Буйният му манталитет омеква, когато се прибира при фамилията си. Той се отнася с доведения си наследник като със собствен и това кара жена му да го обича още повече. През пролетта на 1876 година Венета ражда второто си дете Иванка. То е плод на скандалната ѝ обич с поета, който единствено месец по-късно ще поведе двеста младежи в обезверен опит да донесе независимост за България.

На 13 май 1876 година Ботев излиза от вкъщи си. Казва на брачната половинка си, че ще пътува за Браила и Галац и ще отсъства от вкъщи няколко дни. Нищо неподозиращата Венета не се съмнява в думите му. Научава къде е тръгнал мъжът ѝ, откакто вестта за неговата гибел стига до Букурещ. Сломена от тъга, Венета получава прощалното писмо от Ботев още по-късно и го пази до края на живота си.

След гибелта на мъжа си остава сама с двете деца и без никакви приходи. Известно време хъшовете ѝ оказват помощ да оцелява, само че и те самите нямат огромни благоприятни условия. Така брачната половинка на поета е принудена да търси амнистия от вуйчо си. Той отхвърля да ѝ даде такава, само че въпреки всичко сърцето му се смилява и ѝ дава малко пари, с цел да се върне в родното Велико Търново. Там публичното мнение е изрично против вдовицата на Ботев. Тя има славата на жена, която е напуснала първия си мъж и живяла без брак с втория. Отношението на хората към нея е съчетано с тежка беднотия. Венета непременно желае да съблюдава заръката на Ботев и да образова двете си деца.

Веднага след Освобождението получава поборническа пенсия от нищожните 30 лв., която не стига за нищо. През 1885 година, когато приятелят на мъжа ѝ Стамболов, ръководи Народното събрание, тя прави публично искане пенсията ѝ да бъде увеличена. Отговор от Народното събрание не получава, само че във вестниците се появяват изявления, че желае да се възползва от славата на мъжа си. Гордата Венета дава отговор на упреците с писмо до вестниците, в което се отхвърли от мизерните 30 лв.. Това е пронизителен пестник за тогавашните политици и публицисти. До края на живота си тя презира тези две групи хора и отхвърля каквито и да било контакти с тях. За да изхранва децата си, музата на Ботев е принудена да работи като прислужница в богати домове. Работата не ѝ тежи и тя съумява да си стъпи на краката. През 1886 година вуйчо ѝ й прости за повторно и я кани още веднъж в Букурещ. Там Венета се грижи за него. След гибелта му непокорната племенница получава положително наследство, което обаче е изпълнено единайсет години по-късно. Дотогава бедната вдовица продължава да изпитва финансови компликации. Щом получава наследството, Венета бърза да раздаде част от него на бедните и Църквата.

Мъките на Венета обаче не стопират със стабилизирането на финансовото ѝ състояние. През 1906 година тя понася втория огромен удар в живота си. Едва на двайсет и една години умира щерка ѝ Иванка. До края на живота си майката не съумява да се съвземе от този удар. Венета прекарва старините си при сина си Димитър в София. Често пътува до родното Търново, което непрекъснато ѝ липсва. В края на живота си пожелава да отиде до родния си град. Веднага щом идва, ѝ става лошо; моли да изпратят депеша до сина ѝ в София. Димитър незабавно потегля за Търново, където към този момент е ясно, че Венета е получила тежък инсулт. С последни сили тя дочаква сина си, с цел да му даде прощалното писмо на Ботев, което грижливо крие от непознатите погледи през целия си живот. Минути откакто вижда писмото в ръцете на сина си, Венета затваря очи и вечно си отива от този свят. Роднините ѝ я погребват във Велико Търново, в гроба на обичаната ѝ щерка, без да разгласяват за гибелта и.ѝ Това били последните две стремежи на дамата, която непринудено останала в сянката на обичания си мъж.

От: „ Другата история на България - 157 съвременни апокрифа ”, Тома Биков, изд.Милениум