Велислав Величков е адвокат с богат опит, експерт по конституционно

Велислав Величков е юрист с богат опит, специалист по конституционно право. Бивш депутат от Съюз на демократичните сили в 38-то Народно заседание. Председател на Инициатива „ Правосъдие за всеки “.
Защо Иван Гешев не се оказа на нужната висота за поста основен прокурор и провокира промяната си? Факт е, че при предходните основни прокурори не е имало такова напрежение.
Г-н Гешев в никакъв случай не е имал нужната висота, с цел да заеме този пост. Той беше изнапред неприспособим да заеме поста основен прокурор, защото не е имал нужните, нито професионални, нито нравствени качества. Интегритетът, който трябваше да изследват членовете на Висш съдебен съвет, при неговия избор явно не е бил на нужното равнище. Няколко души от тях сами си признаха, че са създали неточност при преценка на качествата на господин Гешев в процедурата по избора му. Всички знаем, че това беше единствена кандидатура. Не се позволи да има втора. Беше, както се споделя, съревнование с един кон. Той беше препоръчан от предходния основен прокурор господин Цацаров, който персонално разписа предлагането, дружно с съвсем всички членове на прокурорската гилдия в тогавашния състав на Висш съдебен съвет. С това те предопределиха този доста зле маскиран избор, който в действителност си беше чисто политическо предопределение.
Възможно ли е при посредствен закон като нашия, по-подготвен и по-качествен човек на поста основен прокурор да реализира по-добри резултати?
Възможно е да реализира по-добри резултати, само че не е допустимо да реализира предстоящите от обществото резултати, тъй като има систематичен проблем в българската прокуратура. Най-яркото проявяване на този проблем е тъкмо фигурата на основния прокурор.

Трябва да кажем, че основният прокурор не е прокурор в същинския смисъл на думата. Той не проверява, не внася обвинителни актове, а както ненапълно вярно сподели самият Гешев, той е административен началник на административните ръководители. Звучи нещо като върховен учредителен чиновник, само че не е тъкмо по този начин.

По конституция, основният прокурор упражнява методическо управление и контрол на правда върху активността на всички прокурори. Имайки власт върху административните ръководители, посредством тях той може да интерминира в системата на прокуратурата от най-ниското районно равнище до най-високото равнище – ВКП. Той може да задава наложителни инструкции – писмени и устни. Може да приключва или изземва и праща по друга подготвеност избрани досъдебни производства. Както видяхме през последния месец, той може да държи едни каузи в една каса, така наречен „ каузи на трупчета “, досъдебни производства, които които стоят с години без никакво придвижване и внезапно се задействат в подобаващ миг по отношение на политически неуместни на основния прокурор лица. Същото нещо сме го виждали при основния прокурор Никола Филчев, където казусът бе сходен, само че за разлика от Гешев, Никола Филчев бе експерт от високо равнище само че имаше доста съществени проблеми от по-друг вид с неговата персона.

Историята демонстрира, че институтът на основния прокурор е непотребен. В България до 1947г. не е имало основен прокурор. В първия Закон за устройство на съдилищата от 1890г. до 1947г. имаме прокурор при ВКП и това е най-високото равнище, а правосъдната система е работила отлично. Проектът за конституция 1990-91г. също няма фигура на основен прокурор. Тя се появява сред второ и трето четене с едно листче от 5-6 депутати, които оферират тази служба да остане, защото тя е правоприемник на Живковската и Димитровската конституция. Причината е, ще има промяна на собствеността и щяло доста да се краде. Затова трябвало един едноличен владетел от горната страна, като крали Марко да стопира кражбите. И в действителност в действителност доста се краде – 32 години големи грабежи, само че се оказа, че всички основни прокурори с изборно деяние или с цялостно безучастие спомагаха на кражбите, а не ги спираха,. Няма нито едно наказано лице с ефикасна присъда от висшите етажи на властта, нито един наедрял предприемач, олигарх или провинил се магистрат с влезнала в действие присъда за корупция, търговия с въздействие, длъжностни закононарушения или обичаните на Гешев проведени незаконни групи. Всичко беше игра на закани и игра на имунитети. Това се случва и сега, а задачата е оказване на напън.
Защо Иван Гешев назова депутатите „ политически отпадък “, а след това потърси тяхната поддръжка с искане за чуване на закрито съвещание?
Това изявление „ би трябвало да бъде изметен политическия отпадък от Народното събрание “, е на процедура оповестяване на протест против националното заседание като еманация на парламентарната република от страна на основният прокурор, който следва да се регистрира пред същото национално заседание. Това е най-недопустимото в тази имитация. Ето по какъв начин една власт, нападайки друга власт, демонстрира че разделянето на управляващите и „ власт власт възпира “ ( бел.ред. един от главните правила на правовата страна ) за него нищо не значи.

Сега той изиска закрито съвещание по същата причина, заради която отпътува в Страсбург – защитна реакция. Той очакваше, че в един миг ще се стигне до гласоподаване във Висш съдебен съвет и съгласно мен беше наясно че над 13 гласа, видяхме че бяха 16, са за неговото освобождение. И той реши да покаже необикновено дейна активност. Това, което не е правил 3,5 години, реши да го направи за 3,5 седмици – да размрази производството и да смъкна каузи на трупчета, да желае имунитети на главните партийни водачи в Народното събрание, да замесва в политическото си говорене политически лица, които съгласно него извършват поръчка против самия него. Тъй като това би увиснало в случай че той единствено приказва, в един миг вкарва едни събрани на куп доказателства по досъдебни производства в българския парламент и изиска да се преглеждат на закрито съвещание.

Забележете, това са досъдебни производства, в които има следствена загадка. За да падне тази следствена загадка би трябвало да даде позволение наблюдаващият прокурор по съответните преписки и каузи. Дали той е дал позволение ние не знаем, само че към този момент депутати четат материали по тях. Това че тези производства ще се преглеждат закрито съвещание пред 240 души, а не обществено не значи, че не е разгласил следствена информация. Така може да се компрометира и бъдещо дело. Представете си, че са събрани годни доказателства по някое досъдебно произвеждане и в един миг способният прокурор, с утвърждението на идващия основен прокурор, който и да е той, го внася в съда. Обаче защитната теза на упрекнатите лица ще бъде, че те са компрометирани, тъй като към този момент са обществено разгласени и по този начин е нарушено правото им на отбрана. Това може да компрометира бъдещи каузи, поради желанието на самият Гешев да се избави по някакъв метод в актуалната обстановка, като подхваща всички вероятни ходове по всевъзможен метод. Имаше един филм, метафорично го споделям, „ Лудият с картечницата “ – стреля на всички места, в случай че някъде нещо падне, в случай че някъде нещо се улучи.

До там стигна, че защитната теза на Гешев за репликата „ политически отпадък “ беше, че е изрекъл тези думи в комплицирано психо-емоционално положение и под положение на афект. Тоест не е можел да управлява дейностите си и не е можел да управлява думите си. Забележете, 40 часа откакто е получил така наречен заплашително писмо той към момента се е намирал под положение на афект. Друг е въпросът за какво в положение на афект той насрочва и дава конференция за всички медии. Стигна се до там основният прокурор да се пази разобличавайки самият себе си в психическа неустойчивост, което е изначална неприспособимост да заеме поста. Как по този начин душевен неустойчив човек, който изпада в афект и се въздейства от психо-емоционалното си положение при взимане на значими решения, с толкоз безконтролна и безспорна власт,може да бъде основен прокурор? Той може да съсипе човешки ориси в положение на афект. Знаете властта, която има прокуратурата даже на стадий инспекции, да не приказваме за формиране на досъдебни производства, насила и арести, каквито видяхме, без да има импортиран обвинителен акт с месеци.

Самият Гешев в защитните си тези от 15 май разобличи самичък себе си като безусловно неприспособим да заема поста. Нещо, което се знаеше и при неговия избор. Този мандат изобщо не трябваше да стартира и колкото по-бързо завърши, толкоз по-добре, тъй като ужасът ще стане още по-голям.
Защо Висш съдебен съвет внезапно промени държанието си? Дали получиха някакво просветление или схванаха, че Гешев е опасност и за самите тях?
Членовете на Висш съдебен съвет осъзнаха, че Гешев е опасност и за самите тях. Не мисля, че хора, които два пъти гласоподаваха за избора на Гешев и след това два пъти гласоподаваха срещу предлагането на двама правосъдни министри за освобождението му от поста основен прокурор, са се събудили с някакво просветление или са претърпели в църквата неочакван катарзис. Аз нямам доверие на това. Мисля, че в действителност почувстваха опасност за самите тях, и както се видя основателна опасност. Защото след внасяне на настояването те са били викани на разпити във ВКП по предварителни инспекции. Дори чухме за формирано досъдебно произвеждане. Част от въпросите, които са им били задавани е „ …кой ви подбуди или ви накара да подпишете това искане… “. Това е безусловно неприемливо, тъй като те нямат форма на отбрана. Над ВКП може да се апелира пред основния прокурор, т.е. пред самия Гешев, което на практика е невероятно в техния случай.

Те усетиха риска и осъзнаха, че има опасност за кариерното им развиване от тук нататък, в случай че не подхващат тази стъпка. Аз не изключвам и с тях да са водени диалози от политици. Все отново по-голямата част от тях се оказаха от парламентарната квота на Висш съдебен съвет, което си е политическата квота. Те са били определени от избрани партии или по-скоро от избрани политици. Дали някой е водил диалози с тях и по тази причина по този начин ненадейно желаеха освобождението на Гешев от поста – не мога да кажа. Но те бяха обезпокоени и уплашени, което доста ясно се виждаше по време на цялата процедура. Виждаше се и тяхната неустановеност и вина. Но те уверено гласоподаваха за освобождението на Гешев от поста, поради доста тежкият удар, който към този момент е нанесен върху цялата правосъдна система, и най-много – върху Прокуратурата. Има цялостен спад на доверието в правосъдната система и това тях, като магистрати, които ще се върнат на своите места, персонално ги касае.

Решението им създаде хибриден само че верен резултат, тъй като освобождение на Гешев от поста основен прокурор е доста закъсняло. След случилото се в последния месец и реакциите му на станалото, нямаше никаква опция той да остане на този пост, тъй като това би било рисково за страната.
Защо Бойко Борисов и Делян Пеевски се отхвърлиха от личното си създание Иван Гешев и за какво Гешев ги атакува по този начин фронтално?
Това за Борисов му е постоянна дъвка в устата, само че в понеделник Гешев за пръв път загатна името на Пеевски, може би тъй като усети, че хора, които се намират във Висш съдебен съвет по отношение на Делян Пеевски изрично ще гласоподават против него. Или може би поради това, че внезапно Делян Пеевски реши да заеме някаква централна роля в правенето на бъдещия парламентарен план и стартира да приказва за унищожаване на длъжността основен прокурор, нещо, което е препоръчани на „ Правосъдие за всеки “ от преди 3 години и ние поредно го пазиме. И в този момент внезапно Пеевски реши да се окаже представител на тази концепция. Премахване на длъжността основен прокурор е другият метод за унищожаване на Гешев, в случай че той не беше освободен от Висш съдебен съвет.

Според мен в яростта си и мъчно контролируемият яд, който постоянно избива при господин Гешев, в понеделник на няколко пъти той загатна името на Пеевски и говореше за графика на Пеевски и Борисов, което е неуместно. Още предишният четвъртък или петък, в случай че бе планувано съвещание, можеше да се гласоподава. Даде се опция на самия господин Гешев за понеделник, за която дата той изиска да бъде съвещанието, да се продължи с доказателства при хода всъщност. Г-н Гешев избра да си тръгне и даже задължи адвокатката си също да си тръгне от съвещанието, с цел да маркира липса на отбрана. Според мен отбраната му бе осъществена с всички вероятни процесуални начини. Бяха събрани невероятни доказателства, които той изиска и които се оказаха в последна сметка без никакво значение за пренията всъщност в понеделник.

Така че в безусловно естествен тайминг, най-малко три седмици съвещания, Висш съдебен съвет стигна до своето решение. То не бе и изключително комплицирано, тъй като се касае за преценката на две фрази, макар че самият Гешев и адвокатката му желаеха експертиза за етимологията на думите. Аз мисля, че за етимологията на думата „ отпадък “ може да се приказва с всеки един водач на боклукчийски камион и той би я обяснил без тълковния речник.
Спечели ли в последна сметка българското общество от конфликта сред Пеевски, Борисов и Иван Гешев?
Много е рано да се каже. До тук има една краткотрайна дребна победа и това е отстраняването на Гешев от поста, който явно не е за него. От тук нататък е доста значимо дали ще завоюва обществото и дали ще спечелва самостоятелното правораздаване. Това зависи от няколко фактора.

Първо, дали президентът ще забави указа до решението на Конституционния съд или ще го върне за ново разглеждане във Висш съдебен съвет,. Тоест какъв брой време още Гешев въпреки всичко ще е основен прокурор. Това е обвързана подготвеност и до момента в който президентът не подпише указа той остава на поста си.

Второ, зависи по какъв начин ще се развият преписките и делата, които самият Гешев смъкна от трупчетата. Същите досъдебни производства, по които споделяше че няма данни за никакви закононарушения. Говоря за кюлчета, чекмеджета, Барселонагейт, а се възобнови и производството по Турски поток. 3 милиарда Българската страна е платила за един газопровод от който не получава нищо – нито пари, нито газ. Тези три каузи касаят някогашния министър председател Борисов и най-малко едно от тях прозира фигурата на Пеевски. Тук си има способени прокурори, които би трябвало да преценяват, в случай че има задоволително доказателства,и в случай че бъде свален имунитета на Борисов, дали може той да бъде притеглен като обвинен. Дали има задоволително доказателства за кадърен обвинителен акт, с цел да може настояването на имунитета на Борисов да наподобява сериозна работа, а не поръчка.

Другото, което би трябвало да се случи с цел да завоюва най-вече обществото е конституционна промяна на правосъдната система. Проблемът е систематичен и основният прокурор извънредно доста тежи. Имаме две фигури – бездействащ основен прокурор, като Борис Велчев, или доста мощен основен прокурор, който упражнява заплашителен напън върху системата. И двете неща са нездравословни – едното обърква прокуратурата, другото подчинява прокуратурата и заменя вътрешното разбиране със наложителни очевидни или секрети инструкции, изключително по делата от важен публичен интерес. Но междинен вид сме се убедили, че няма. Затова фигурата на основния прокурор или би трябвало да бъде отстранена от българската конституция, и да се остави субординацията по инстанционния надзор – най-отгоре стои шефа на ВКП, само че без да е зависещ на основен прокурор, или би трябвало да бъдат орязани пълномощията му до степен той да остане главно представителна фигура. Да може да дава най-общи инструкции по приложението на закона еднообразно за всички прокуратури, а не по обособени каузи, да внася конституционни тъжби в отбрана права и свободи на жителите и да внася годишния регистриран отчет на Прокуратурата във Висш съдебен съвет и Народно събрание. Да има и някакъв методически надзор в работата на ВКП, само че единствено там, а не шеф на административните ръководители – това към този момент не може да остане по този начин.

Трябва да се промени състава и структурата на Висш съдебен съвет – да бъде понижена парламентарната квота и съдийската гилдия най-малко 2:1 да имат болшинство съдиите определени от съдии. Прокурорската гилдия да има превес на парламентарната квота тъй като въпреки всичко това е държавното обвиняване и парламентарната република би трябвало да може да управлява успеваемостта на неговата работа. Но парламентарната квота да бъде формирана не от настоящи магистрати, а а от други адвокати с високи професионални и нравствени качества, с цел да може а има „ глас, глас възпира “. Говоря за адвокатурата, университетските среди, профилираните правни неправителствени организации. Те би трябвало да излъчват хората от парламентарната квота.

Друг вид е да се раздели Висш съдебен съвет на два съвета – Прокурорски съвет и Съдебен съвет без пленум. Без общ орган, който да реализира надзор в двата съвета и без никаква опция прокурори да вземат участие в избора на ръководител на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, тъй като това значи една от страните в процеса да управлява процеса посредством избора на административните ръководители на най-високо равнище, като по този метод заплашва директно независимостта на съда.

Също по този начин би трябвало да се трансформират критериите, по които се избира и методът, по който работи Инспекторатът към Висш съдебен съвет, който от 2-3 години е с изминал мандат и изобщо не работи.

Това са нещата, които в случай че се случат, може да има огромна изгода за цялото българско общество. Да стартира да се възстановява чувството за държавност в правосъдната власт и чувството за правдивост в обществото, което сега е съвсем тотално изгубено.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!