Вълчитрънското съкровище, в което двама братя хранели прасетата
Великолепното Вълчитрънско богатство е най-ранното от откритите до момента тракийски съкровища и най-голямото измежду античните находки от този жанр в Европа.
Намерено е тъкмо преди век инцидентно, до момента в който двама селяни си копали лозето край Вълчитрън, Плевенско.
Тежи малко над 12 кг и се състои от 13 предмета - огромна и дълбока купа с две дръжки, огромна чаша-черпак с една ръкохватка, три дребни чаши, 7 похлупака и един троен съд, който е формиран от по-малки такива, който са свързани между тях на правилото на скачените съдове.
Предметите са направени от самородно злато, обработвано на листове. Съдовете поразяват с великолепие, макар спестовната декорация. Всички са неповторими. Съкровището било прикрито от двамата братя, откакто го изровили. Вероятно съдовете са били в дървен сандък или в кожена торба и при откриването имали тъмножълт цвят.
View this post on Instagram A post shared by Archaeological Museum Plovdiv (@ramplovdiv)
Затова селяните помислили, че са бронзови. Единият от братята даже дълго време хранел прасетата си в купата. След намесата на управляващите, множеството съдове били събрани, само че някои от тях, към този момент били нарязани, с цел да се продадат по-лесно.
Двамата братя получили за съкровището 1.5 милиона лв., само че не могли да си ги поделят и парите отишли по юристи и съдилища, споделя вестник Стандарт.
Има разнопосочни отзиви от кой момент са златните предмети. Част от учените считат, че са от Средната бронзова ера (2000 и 1600 година прочие Хр.), други настояват, че става дума за късната бронзова ера (1600 - 1200 година прочие Хр.) Най-вероятно съкровището е притежавано от някой от знатните тракийски вождове, разказани от Омир в "Илиада " и "Одисея ".
Формата на предметите е много любопитна. Твърди се, че са се употребявали за ритуали от царе и жреци по време на античните Орфееви тайнства - тройната чаша в него е служела за разбъркване за вино, мляко и мед. Изключително любопитен факт за дребните чаши е, че античните майстори-златари са ги изработили по подобен метод, че да стоят в изправено състояние, единствено когато са цялостни с течност.
Златното богатство от Вълчитрън може да бъде забелязано в Националния исторически музей до есента на 2022 година, а по-късно в Националния археологически музей в столицата. Копие на предметите има и в Плевенския районен исторически музей.
Намерено е тъкмо преди век инцидентно, до момента в който двама селяни си копали лозето край Вълчитрън, Плевенско.
Тежи малко над 12 кг и се състои от 13 предмета - огромна и дълбока купа с две дръжки, огромна чаша-черпак с една ръкохватка, три дребни чаши, 7 похлупака и един троен съд, който е формиран от по-малки такива, който са свързани между тях на правилото на скачените съдове.
Предметите са направени от самородно злато, обработвано на листове. Съдовете поразяват с великолепие, макар спестовната декорация. Всички са неповторими. Съкровището било прикрито от двамата братя, откакто го изровили. Вероятно съдовете са били в дървен сандък или в кожена торба и при откриването имали тъмножълт цвят.
View this post on Instagram A post shared by Archaeological Museum Plovdiv (@ramplovdiv)
Затова селяните помислили, че са бронзови. Единият от братята даже дълго време хранел прасетата си в купата. След намесата на управляващите, множеството съдове били събрани, само че някои от тях, към този момент били нарязани, с цел да се продадат по-лесно.
Двамата братя получили за съкровището 1.5 милиона лв., само че не могли да си ги поделят и парите отишли по юристи и съдилища, споделя вестник Стандарт.
Има разнопосочни отзиви от кой момент са златните предмети. Част от учените считат, че са от Средната бронзова ера (2000 и 1600 година прочие Хр.), други настояват, че става дума за късната бронзова ера (1600 - 1200 година прочие Хр.) Най-вероятно съкровището е притежавано от някой от знатните тракийски вождове, разказани от Омир в "Илиада " и "Одисея ".
Формата на предметите е много любопитна. Твърди се, че са се употребявали за ритуали от царе и жреци по време на античните Орфееви тайнства - тройната чаша в него е служела за разбъркване за вино, мляко и мед. Изключително любопитен факт за дребните чаши е, че античните майстори-златари са ги изработили по подобен метод, че да стоят в изправено състояние, единствено когато са цялостни с течност.
Златното богатство от Вълчитрън може да бъде забелязано в Националния исторически музей до есента на 2022 година, а по-късно в Националния археологически музей в столицата. Копие на предметите има и в Плевенския районен исторически музей.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ