Спомен за оперната певица Кристина Горанчева
Великолепната и доста чаровна българска певица Кристина Горанчева можеше да означи 75-годишния си празник на 17 август, само че си отиде от този свят през 2013 година преждевремено - беше на 66 години.
Тя пя на сцените на всички бъларски оперни театри, а имаше и огромна интернационална кариера. Беше прелестен колоратурен сопран, имаше хубав глас, постоянни височини и безупречна вокална техника, доста музикална и артистична на сцената. А в действителност тя беше получила всички тези качества като подарък от ориста, по-точно от майка си - любимката на нашата аудитория Екатерина Апостолова, дългогодишна солистка на Софийската опера, певица, която към момента нашите меломани към момента помнят.
Родена в София, Кристина Горанчева приключва Музикалната академия и още като студентка получава високи оценки за своя глас и артистичност - награди от влиятелните интернационалните певчески състезания в Тулуза, Вервие, Париж и Рио де Жанейро. Два сезона - 1974/1975 и 1977/1978 пее в Миланската Скала централната партия в операта „ Под палещото слънце на любовта “ на съвремения италиански композитор Луиджи Ноно. Премиерата на операта дирижира Клаудио Абадо, който работи по подготовката на творбата в продължение на три месеца със солистите и доста харесва нашата певица. Горещо я хвали пред композитора. Вседствие на това Ноно написва каденца особено за Горанчева, като включва в нея фа диез от трета октава - звук, неосъществим и за доста колоратурки. Горанчева се оправя ослепително и по този начин стартира огромната ѝ интернационална кариера в цяла Европа.
През 1979 година българката е поканена в Германия за още една премиера на модерна оперна творба - “Темпус деи “ от Вернер Якоб. А това е съществено самопризнание на нейните качества като музикант, имайки поради сложността на съвремената музика. В същото време Горанчева гостува на Софийската, Варненската и Русенската опера, на доста от симфоничните ни оркестри. Става известна с функциите си на Розина от „ Севилският бръснар “, Корила от „ Вива ла мама “ на Доницети, Антонида от „ Иван Сусанин на Глинка и други
През 1986 година тя става постоянен член на Русенската опера. От този интервал е непокътнатото в Златния фонд на БНР нейно изявление, в което споделя за работата си в Русе. Чуйте в звуковия файл.
Тя пя на сцените на всички бъларски оперни театри, а имаше и огромна интернационална кариера. Беше прелестен колоратурен сопран, имаше хубав глас, постоянни височини и безупречна вокална техника, доста музикална и артистична на сцената. А в действителност тя беше получила всички тези качества като подарък от ориста, по-точно от майка си - любимката на нашата аудитория Екатерина Апостолова, дългогодишна солистка на Софийската опера, певица, която към момента нашите меломани към момента помнят.
Родена в София, Кристина Горанчева приключва Музикалната академия и още като студентка получава високи оценки за своя глас и артистичност - награди от влиятелните интернационалните певчески състезания в Тулуза, Вервие, Париж и Рио де Жанейро. Два сезона - 1974/1975 и 1977/1978 пее в Миланската Скала централната партия в операта „ Под палещото слънце на любовта “ на съвремения италиански композитор Луиджи Ноно. Премиерата на операта дирижира Клаудио Абадо, който работи по подготовката на творбата в продължение на три месеца със солистите и доста харесва нашата певица. Горещо я хвали пред композитора. Вседствие на това Ноно написва каденца особено за Горанчева, като включва в нея фа диез от трета октава - звук, неосъществим и за доста колоратурки. Горанчева се оправя ослепително и по този начин стартира огромната ѝ интернационална кариера в цяла Европа.
През 1979 година българката е поканена в Германия за още една премиера на модерна оперна творба - “Темпус деи “ от Вернер Якоб. А това е съществено самопризнание на нейните качества като музикант, имайки поради сложността на съвремената музика. В същото време Горанчева гостува на Софийската, Варненската и Русенската опера, на доста от симфоничните ни оркестри. Става известна с функциите си на Розина от „ Севилският бръснар “, Корила от „ Вива ла мама “ на Доницети, Антонида от „ Иван Сусанин на Глинка и други
През 1986 година тя става постоянен член на Русенската опера. От този интервал е непокътнатото в Златния фонд на БНР нейно изявление, в което споделя за работата си в Русе. Чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ